»©« Shaun of the Dead

Мисля че вече познавате увлечението ми към английското кино (в частност комедиите, които правят). Кефя се на звученето, на лафчетата които подмятат, на семплотата на хумора им (много е тънък, пропит често с ирония и сарказъм, избиване на очевидни шеги). И поради факта, че отново ли отново гледах трейлъра на Hot Fuzz, видях там някъде пише: "От създателите на Shaun of the Dead" - което веднага беше последвано от издирване на повече инфо за филма. Отново Саймън Пег и Ник Фрост, но този път в съвсем друго превъплъщение. Шон и мъртвите е една английска пародия на всички онези дарк-хорър-мистъри-скери филми, които ни ги подават ежегодишно от презатлантическата обединено-щатска президентска република. И за тези, които познават Hot Fuzz, със сигурност обичат тандема Пег-Фрост, които са уникални, в каквито и роли да ги забъркат. Dawn of the Dead, Land of the Dead, срещали сте тези заглавия, вероятно сте стискали зъби вечер на тъмно с тях, или някои с подобно име или тематика. Зомбита, вампири, мъртви които се съживяват (но нямат статута на зобмита, З-думичката) е такива неща. В Шон и мъртвите всичко е осмяно. Нормално като за пародия. И напълно различна от американските такива (ала сагата Страшен филм, признавам първите две части рулираха, след това се изчерпаха). Трудно е да се прави класна пародия, понякога са пълен провал, друг път леко смешни, но времето не е същото като онова от Смотаняци. Беше предизвикателство да гледаш как се подиграват на "сериозни" филми, но междувременно се заливаш от смях и нямаш нищо против от това. Дори се радваш ако отгатваш всички филми, които са попаднали в обсега на безкомпромисните саркастични сценаристи.

Режисьорът Едгар Райт, е избрал Саймън Пег и Ник Фрост в главните роли на филма. Освен тях, отново ще видим Дилън Моран (спомняте ли си братовчеда от Бягай, дебеланко, бягай?! Да, това е той, но не толкова забавен и култов като онази си роля) както и частичното участие на един друг популярен англичанин - Бил Найхи. А историйката на кратко е следната: слабо динамичния живот на Шон се изразява в следните предизвикателства: сутрин да стане тътрейки се и със зянала уста, закъсняващ за дребната си работка и скучния делник. Безплановият му ден преминава не толкова бързо, с много досадни срещи и неприятни разговори, и вечерта прекарва в любимият си пъб - "Уинчестър". Но с него е любимата му, която въпреки че е готина, продължава да се мъкне с него. Като цяло той се вписва в профила на луузъра, а тя на красивацата която по някакъв начин е пленена от добротата му. Нейните приятели мрънкат да го зареже, а той продължава да си живее лесния и неангажиращ живот, грижейки се най-вече за добрия си приятел от детство - Ед (Ник Фрост). Казах луузър, а?! Ами, Ед е нещо по-ниско от това. Не работи, не помага на никой, по цял ден консумира, но е пич за Шон и му е приятел, постоянно прави кочина в къщата му, и хич не се харесва на другия му съквартирант. И когато става така че Ед е изгонен от къщата, Шон зарязан от приятелката си, настъпва Апокалипсис в Лондон. Някакъв вирус (май такова беше, ако изобщо го казаха) е плъзнал бързо и взел първите си жертви. Хората зомбясват и почват да търсят храна. Ако те гризнат, след време се сдухваш и ставаш като тях. Яко нали! Е да ама това е пародийка, тука зомбитата са пълен аут. Влачат се супер бавно, прекалено тъпи са, за да хванат добрите герои.
В крайна сметка, когато малко оцеляват всичко се завърта около любимото местенце на Шон, където е и финалната битка.
Имаше доста приятни моменти, на места се разкрещях от смях, на други просто доглеждах филма. Мисля че е добър в един общ аспект. Също така мисля, че Hot Fuzz беше още по-добър, но това е мое мнение. Все пак Шон и мъртвите е по-приятен за гледане от някои други пародии, най-малкото заради прекрасния английски език, сленга им и българските субтитри, които в един момент са толкова семпли, в друг ти пръсват мозъка върху стената, а ченетото ти трака в такт със смеховите вибрации на тялото ти! Уникално е наистина, и доста забавно. Една унищожаваща скучните моменти комедийка, от майстори на хубави филми. Пробвайте го!

»©« Run Fatboy Run

Време е да си избръснем краката, мишниците, гърдите, да се вмъкнем в стегнатите клинчета, да обуем яки чорапки, да се пъхнем в хубави маркови (и полу професионални) маратонки/платненки, да ги стегнем хубаво, за да не бяга глезена, и да излезем навън за едно кросче. Леко ще тичаме, за да не си оставим животите някъде по трасето, което сме планували. А защо е време ли?! Защото Дейвид Шуимър ни показа новото си творение. Този път като режисьор (а не както сме свикнали да го гледаме в Приятели) на филма Бягай, дебеланко, бягай (Run Fatboy Run). Спомням си, че преди доста време попаднах на снимки (а след това и на трейлърчето) на филма. Беше по времето, когато за първи път гледах Hot Fuzz и Саймън Пег ми стана невероятно симпатичен. И след като го видях, че той ще звездее в този филм, си казах: "Няма как, това ще трябва да се гледа!"
Вярвате или не, така се получи. Вчера, след като видях че филмчето е ъвейлъбъл, не се поколебах да си го приготвя за вечерта (не за приспиване, а за оправяне на настроението). Режисиран от американец, с англичанин в главната роля, с поддържащи роли на други американски актьори и актриса, действие развиващо се в Англия... с подчертан и афиширащ своята уникалност, английски стил. Достатъчно добре се откроява от стандартните (най-вече често срещаните) романтични драма/комедии, които напоследък ни зариват от великата машина за кинозабавление.

Денис (Саймън Пег) стои облечен в костюма си, броени часове преди официалната церемония и отговорното "Да" пред олтара, доста запотен, заключил се в стаята си и зяпащ уплашено снимките с неговата любима Либи (Танди Нютън). Докато братовчедът на Либи, който се пада и най-добрия приятел на Денис, се готви да изпълни задълженията си като кум, блъскайки на вратата на стаята, където младоженецът се паникьосва... допълнително повишава напрежението у главния ни герой. До такава степен че... Денис избягва от сватбата (още преди тя да е започнала), че и Джулия Робъртс би му завидяла за скоростта, с която изчезна от хоризонта.
Плачеща, крещяща името на своя младоженец-беглец, Либи изпуска букета, който трябваше да заметлее към подскачащи млади момичета, прехласнати по суеверието за щастливия брак, с което поставя началото на нашата история. Но това не е всичко, нещото което ще продължи да свързва двамата влюбени, но недостигнали върха на своите отношения, се нарича Джейк. Либи е бременна още преди сватбата - допълнителен фактор за стреса на младоженеца. Но който пък в бъдеще ще изиграе важна роля в техните взаимоотношения, както и шансът който Денис ще получи, за да върне щастието в живота си.
5 години по-късно - с едно симпатично шкембе, Денис преследва травестит по улиците на Лондон, задигнал бельо от магазина, в който героят ни е охранител. Точно така, не особено интересна работа за вършене, изгорялата амбиция се занимава със скучното си ежедневие, самотен. Живеещ под наем с един невероятно забавен, но същевременно доста сериозен и държащ на думата си хазяин - г-н Гошдащидар. От индийски произход, много надъхан и голям образ. Като две капки вода с дъщеря му Мая, правят живота на Денис още по-напрегнат (особено когато последния всеки ден си забравя ключовете и е принуден да стои на вратата, чакащ благоволението на "Шпатулата ми", за да си влезе вкъщи).
Междувременно Либи и малкият Джейк живеят доста по-добре. На всичко отгоре в тяхния живот се появява Уит (Ханк Азария), който е в ролята на перфектния чужденец, мъж, заможен, атлетичен, добър, благотворителен, отзивчив, готин... абе на пръв поглед пълната противоположност на Денис (който живее доста мизерно и мързеливо, непостигнал абсолютно нищо през живота си). Това е така, голямата звезда е напът да "вземе" семейството на другия, което стимулира неудачника, да се вземе в ръце най-накрая, да порастне, и да започне да се държи зряло и да върши нещата така, както един истински баща и съпруг би трябвало да прави.

Затова всъщност Бягай, дебеланко, бягай не е типична комедия. Всъщност е повече драматичен филм с романтичен привкус. Филм за отговорностите и страхът, стената, с която всички се сблъскваме от време на време в живота си, преодоляването на която ни прави по-силни в определени категории на житието ни. Образно казано е така, необразно - е просто да се надъхате и да си вдигнете малко самочувствието, за да не се жалвате и да чакате, че някой друг ще свърши задълженията ви и ще погрижи за отговорностите ви.
Вече на ръба на неизбежната раздяла с любовта на живота си и синът си, Денис се навива да участва в годишния благотворителен маратон по улиците на Лондон, със заканата че ще победи Уит (нещо в което той е добър). С помощта на г-н Гошдащидар и приятелят си Гордън (уникален!) постигат невъзможното и успяват да запишат Денис в маратона. Останалото вече зависи от физическата издържливост на героя ни, а може би от неговата психическа?!
Как точно ще завърши филма, няма да разказвам, но определено ще ви хареса. А за последния кадър, който ще видите в лентата на Дейвид Шуимър, със сигурност ще ви накара широко да се ухилите и безвъзвратно да се влюбите в култовия персонаж на Гордън (Дилън Моран) - този ненаживял се бохем и невероятно спокоен човек, живеещ на границата между сюрреалистичното и блъскащата го реалност, без никакви последици, спасен единствено от благородния си характер и щастливото стечение на обстоятелствата. Затова, натиснете play, и нека маратонът започне!

»©« Hot Fuzz

Запознайте се със сержант Никълъс Ейнджъл. Най-добрия пазител на закона в човешки вид. Вманиачен на тема справедливост, супер точен и невероятно прецизен. Гард на реда и наказващ всяко непристойно поведение и деяние, независимо от степенна му на важност. Перфектният полицай. Печеното ченге. Това е историята на сержант Ейнджъл - Hot Fuzz (жаргонно, което можем да си го преведем точно като Печени ченгета). Една английска екшън комедия, направена в уникалния островитянски стил на сарказъм и хумор. Копираща холивудските полицейски истории, но изкарваща на яве всички техни слабости, умело пародирани и превърнати в страхотни и много забавни ситуации.
Никълъс Ейнджъл е най-добрия в Лондон, страх за престъпността, супер-герой в човешка кожа без никакви супер сили. Трениран, идея фикс е неговата работа и това да наказва нарушителите на закона. Строга дисциплина и ежедневие и невинната физиономия на Саймън Пег. Всичко това е перфектно до момента, в който управлението (цялото!) не решава, че той си върши прекалено добре работата и за да не го уволнят го пращат в едно малко градче, където да се грижи за установяването на реда и закона.

Разбира се, един така надъхан младок като него (смея да твърдя, че не е стар) въпреки че е прецакан от колегите си, продължава в същия дух и маниери да се грижи за безопасността на малкото градче. За последното като че времето е спряло. Животът им се върти около скучното ежедневие, познанството със съседите и това... за поредна година да спечелят националния приз за най-образцово градче в Англия. И затова когато човек като сержант Ейнджъл се появява, всичко се променя. Още първата вечер нашия човек прибира групичка пияни тийнейджъри и опразва въпросния пъб, позволяващ на малолетните да се наливат. Междувременно закопчава и един друг, пълнолетен, но толкова пиян че едва си отключи колата и за малко не прегази супер-ченгето. Изпълнен с яд, стискащ зъби, с половин дузина арестанти се запътва към участъка. Още не е започнал, а вече напълни килиите. На сутринта се среща с колегата си (партньора му) Дани Бътърман, героя на Ник Фрост. Един симпатичен и закръглен тип, толкова забавен и мил, невинен, че хич няма да го сметнете за истински полицай, нито пък че е способен да прегази сержант Ейнджъл (да това е той). Същия този Дани се оказа голям фен на Критична точка, Лоши момчета 2 и постоянно искаше да е като тези ченгета от филмите. Да скача и стреля, да бъде като героя на Киану Рийвс преследващ героя на Патрик Суейзи, изобщо много култови ситуации.

Когато на лице вече са главните ни герои започва и същинската работа. Когато в едно такова малко градче всичко върви по мед и масло престъпленията са дефицит. Разкарват супер-момчетата да гонят гъска, да разчистват счупени стъкла и прочии. Мирен град, какво повече да искаш. Но всичко толкова перфектно и лъскаво си има недостатъци. Серия мистериозни убийства следват и сержант Ейнджъл и партньора му Дани се включват въодушевено в разследването. Постепенно в историята се появяват други две действащи лица - инспектор Франк Бътърман (Джим Броудбент), това е бащата на Дани, както и Саймън Скинър (Тимъти Далтън), в ролята на подозрителен богаташ, с високо реноме в градчето и винаги на мястото на престъплението подхвърлящ ключови коментари.
Не бързайте със заключенията, защото филма не е толкова плосък. Историята е наистина интригуваща, има много комични ситуации, както и добри пародии на класически холивудски филми - каращи те истински да се посмееш и да оцениш майсторството на английската комедия. Класно филмче, а какъв финал има... няма да повярвате. Там простотията наистина се лее на талази, а супер-ченгетата въпреки че ще бъдат притиснати до ръба, ще успеят да намерят начин да се измъкнат. Ами това е, освен да ви предупредя, друго не мога да направя: сержант Никълъс Ейнджъл е тук!