»©« The Day of the Jackal

Както ви обещах в едно от предните си ревюта, на път бях да гледам оригиналната класика, по романа на Фредерик Форсайт, Денят на Чакалът (The Day of the Jackal). Филмът е от 1973 година, но мен това никога не ме е спирало да дам качествена оценка, поставяйки се на нивото на тогавашното кино. Преди няколко ревюта, откъдето дойде и обещанието, говорих за Чакалът (на Майкъл Кейтън-Джоунс). Сега разглеждам първият филм, реализиран по книгата на Форсайт - на режисьора Фред Зинеман. Въпреки че и двата филма следват новелата, има забележими разлики, което е напълно нормално. По-новият вариант е строго модернизиран и са добавени типични времеви елементи, от съответния период - края на 90-те години. Първият - Денят на Чакалът, е балансиран повече върху книгата и я следва по-детайлно. Което е първото нещо, превръщащо тази лента от просто стара класика, в уважавана и високо ценена от мен стара класика! Филмът е издържан в духа на 70-те години - повече действие от страна на актьорите, бележит монтаж (заради което е номиниран за Оскар, през 1974 година) и една такава простота при изпълнението, която очертава героя и неговото превъплъщение. И когато заедно събереш тези неща, подкрепени от съспенса на самия сюжет, получаваш добре завършено произведение, приятно за гледане и въпреки че не е наситено с пукотевица и излишен шум, е много по-сполучливо от последващата го адаптация.

Да! Заявявам гордо, че Денят на Чакалът е доста по-добър от Чакалът. Защо? Изтъкнах част от забележките по-нагоре в коментара си. Другото е връзката с френската история. По точно събитията от началото на 60-те години във Франция. След като през 1962 година генерал Де Гол (тогавашния президент) признава независимостта на Алжир, много военни радикалисти го нарочват за национален предател. Завързалата се омраза и ненавист, прерастват в създаването на организацията ОАС, чиято основна цел е покушението на френския държавен глава. Когато атентатът през 1962 година, на 22 август, е неуспешен, останалите лидери (които не са били арестувани или екзекутирани) решават да наемат външен човек за изпълнение на "задачата". Това е човекът-загадка, симпатичния блондин с убийствен удар, професионалистът - Чакалът.
Историята е базирана на атентата от 22 август. В действителност няма друг опит след това, няма и Чакал - но факта че след по-малко от 10 години, се появява роман разказващ за атентата и продължен с една измислица, която е твърде вероятна и потенциално реализуема, превръща предшественика в нещо дългоочаквано и следено с голям интерес. Филмът определено е събитие за времето си!

Споменах за актьорите, а сега ще ви ги представя. Двете ключови фигури тук са престъпникът и ченгето. Първият, това е Чакала - ролята е изпълнена от Едуард Фокс. Вторият, това е инспектора, нарочен да спре този терорист, преди да е изпълнил плана си. Инспектор Льобел, в ролята е Майкъл Лонсдейл. Безспорно много пасващи за ролите си актьори, които ги превръщат в икони за тази история. Да наблюдаваш тази класна гонитба и надхитряне е същинско удоволствие. Детайлите определено си казват думата: имаме толкова много сцени със самия Чакал и неговите приготовления, най-малките негови действия и придобивки - следиш ли тези неща, в процеса на гледане разбираш защо са били нужни и как ще бъдат използвани от атентаторът. Интересно е, не откъсваш очи от екрана до самият финал. А финалът е грандиозен също толкова, колкото и финалът в ЖЕГА. Нещата се изпъват до край в продължение на 2 часа. В очакване за ударът на Чакала, в очакване за последните мерки и отчаяни действия на инспектора. Голям филм, възхитен съм от него и занапред ще продължа да браня честта му, като по-успешна реализация на романът на Фредерик Форсайт.

»©« The Jackal

Отново кино дуел! Брус Уилис срещу Ричард Гиър - как да си избереш злодей?! Досега винаги двамата са били коравите мъжаги, които са се справяли с неприятели. Особено първия, потника Брус Уилис, търчащ из Ню Йорк опитващ се да спре побъркания бомбаджия, героя на Джеръми Айрънс (не мога да не споделя тази сцена, отново!, защото Джон МакКлейн си е класика). Все пак Ричард Гиър направи една ненормална роля, във Вътрешни афери, където да си призная ме удиви с маниакалното си изражения и мазно перверзната си усмивка, докато върши гадости. Може би заради това, този път, във филма на Майкъл Кейтън-Джоунс, злодея трябваше да бъде Брус Уилис.
Чакалът (The Jackal), е модерната версия на една класика от 70-те - Денят на Чакалът (добро филмче, за което ще стане на въпрос съвсем скоро). 30-на години по-късно, с повече технологии, яки оръжия и възможности един престъпник-хамелеон да се задържи в бранш, където грешките не се прощават, имаме екшън трилъра Чакалът. Действието се развива в САЩ, защото такъв е реда. Цели се създаването на напрегнато филмче, динамично с доза интрига и сериозни погледи между тези големи актьори.
Русия, спец службите правят удар срещу организираната престъпност, в мелето на който удар бива убит синът на един голям главорез, с огромна влас и бруталност в действията си. Почват да падат офицери от руската полиция, но тъй като целия този удар е бил подготвен като коалиция между Русия и САЩ, целите се увеличават. ФБР, и неговият директор са допълнителните мишени. На фокус е повикан най-добрия наемен убиец - Чакалът (Брус Уилис). Човекът загадка. Човекът хамелеон, чието име е неизвестно, чието лице са виждали само 6 души, повечето от тях - вече мъртви. Когато обаче, само 1 от тях може да бъде открит, връзките на ФБР минават през строго охраняем затвор. Деклан Малкуин (Ричард Гиър), ирландски снайперист, войник за ИРА преди 10-на години. Нещо като терорист на свободна практика, сгафил в един момент с някаква контрабанда на оръжие, превърнал се в затворник на системата.
Заедно с майор Козлова (Даян Венора) и тежкото присъствие на агент Престън (Сидни Поатие), групичката водена от ирландеца има за цел да открие и спре убиецът, преди той да направи показното убийство реалност.
Гонитба и много интересна игра между двамата. Подкрепено с впечатляващата усмивка на Брус Уилис, докато дърпа спусъка в лицето на някой обикновен човек. Или пък безскрупулното лице покрито с черни очила и брутален мустак - тестващ зенитното си оръжие в една горичка, превръщайки един дърдорко в разфасовано месо. Има, има какво да се види във филмчето, дуела е класно направен, а да си избереш любим герой и на коя страна точно да застанеш си е труден избор. И двамата са култови актьори, но пък не знаеш дали да си от добрите или от лошите.
Саундтрака на филма е жесток. Още от началото на филма с Massive Attack - Superpredators (Metal Postcard) се подготвящ за нещо добре направено. Имам още няколко любими парчета, които са също така тежки и разтърсвъщи. Като цяло не си падам по толкова луда музика, като повечето парчета от саундтрака, но пък тези, може би заради сцените в които са използвани, ми харесват и съм ги въртял не малко пъти на WinAMP-а.
А дали новата версия за убиецът Чакала, или старата е по-добра, все още не мога да реша. Знам че класиката беше доста добра, но пък първия път като я гледах не внимавах много в нея и пропуснах значителни части от филма. Затова новият ми е доста познат и мога да кажа, че е добър. Като стане време да ви разкажа за Денят на Чакалът, ще може и вие да прецените дали първия или втория филм е по-добър, ако изобщо имат място за сравнение.