»©« Hero Wanted

Събота, ранен сутрешен разбор. След като се събудих, поогледах, ходих до тоалетната да разпусна, минах през кухнята да хапна един банан, после да всмукам малко Спрайт и пак да легна, се сетих че имам нещо за гледане. Търси се герой (Hero Wanted) - нещо което нито съм очаквал за гледане, нито възнамерявах че ще е кой знае колко добър филм. Но все пак имена като Куба Гудинг Младши и Рей Лиота ме карат да си мисля, че има защо да си... пусна 2 часа (оказа се че филма е по-малко от 2 часа дори) от сънливото ми време, рано, в събота сутрин. И така с интерес загледах да видя, какъв ще е този герой дето ще го търсят и дали после ще си струва коментарите.
Импресив начало! Заигравка с камерата, потайна история, крещящ Куба Гудинг Младши. След това минаваме на историята, която за да ни накара да следим действието внимателно върви супер накъсано. Отзад напред, после нормално, после припомнянки, разясняванки и т.н. И всичко това, без нито един път да се спомене дали е минало, сегашно или "припомнящо" време. Все пак не съм хващан на Богородица с капан, успях да се оправя в така умело усуканият сценарий. И ми хареса като реализация. Идеята е по-стара от самия Холивуд дори, но пък добре изпълнено. А като история... Лиам Кейс (Куба Г. Младши) е загубил жена си при автомобилна катастрофа. Били са заедно, сблъсък с автобус, колата им пада в крайпътна река, той оцелява, бременната му жена обаче остава затисната и губи живота си. Тъжно и много тежък емоционален момент. За човекът живота е свършил, не намира смисъл много много да живее. Не е като Мартин Ригс, всяка вечер да стои със снимка на жена си и зареден пистолет, с който всеки момент да си пръсне главата, но пък е невероятно празен душевно и погледът му винаги е с мисълта за отвъдното.
Докато гледаме този отнесен поглед и слушаме необикновената музика, която напълно те отнася от реалността и те превръща в героя (поне се чудиш какво ли му се върти в главата) си припомняме, че Куба е доста талантлив актьор. Напоследък изявите му бяха все в някакви много долни опити за комедия, и не се получаваха, но тези които са го гледали в Радио, Мъже на честта и Джери Магуайър, знаят че той може. Тук пак се е изявил добре, заради което и филма си струва гледането. На места сценария малко издиша, или може би е могло да се направи по-добре. Рей Лиота също в необичайна за него роля. Той си е гаден тип, трябва да е гадняр - тук са го избрали за полицай. Моите уважения, ама колкото и да ми го натрапват с това "полицай", никога няма да забравя Финикс, както и Добри момчета. Но режисьорът така е решил, да гледаме филма, не да делим атома.
Има и друго познато име във филма. Бен Крос, явява се като ветеран от Виетнам, служил навремето с бащата на Лиам. Последния се е жертвал за приятеля си, спасил е живота му, като за сметка на това е загубил своя. Така, превърнал се в длъжник на своя приятел от армията, героя на Бен Крос обещал да се грижи за сина му, т.е. Лиам. Когато ситуацията става много дебела се намесва и старото пушкало, разбира се точно навреме, и точно той ще е този който няма да види финалните надписи. Ама нищо, когато фокусът върху "героя" е някъде другаде, не ни пука за тези casulties, колкото и да ни се иска всеки живот да бъде оценен достойно.
Финалът, хм, финалът. Добре, за да бъда честен - много хепи завърши, всички останаха доволни (откъм добрите герои). За да ви накарам да го гледате - и все пак имаше герой, успя да оправи грешките в следствие на кашата, която забърка, на висока цена и с доста пролята кръв. Но определено най-силно впечатление от филма имам от моментите на размисъл. Споменах за тях. Сбръчканото от мисли лице на Куба Г. Младши, погледът му блуждаещ някъде там в търсене на отговори, както и цялостната визия на филма, подкрепена с подходящия саунд. Хареса ми, винаги може и повече, но пък е нещо малко по-различно от последните филми, които гледам напоследък. Опитват се хората, така стават хитовете и класните филми. Без опити, сме само теоретици. А за да си герой, трябват и действия.