»©« In the Valley of Elah

Известно време Пол Хагис се държеше настрана от режисьорския пост, за да създаде нещо хубаво за любителите на големия екран. Последната му паметна проява беше през 2004 година, и неговия Сблъсъци. Удостен с призовете, които заслужаваше, направи създателя си доста популярен (най-вече за пред тези, които не познаваха името му до преди това). В следващите 3-4 години пускаше по някое сценарийче, за други добри филми, но не организираше сам по себе си силен проект (говоря за нещо като Сблъсъци). До миналата 2007-ма, когато събра Томи Лий Джоунс, Сюзън Сарандън и Чарлийз Терън за В долината на Давид и Голиат (In The Valley of Elah). И ако не беше номинацията за главна мъжка роля, на г-н Джоунс, вероятно така и щеше да си остане в забвение въпросния филм. Не чак толкова игнориран, сигурно щях да го срещна... но доста по-късно. Но съвпаденията са си съвпадения, писаното от съдбата второ на ръка, добрия филм представен в подходящ момент, засягащ важна тема, винаги има място сред свободните ми часове, за да бъде изгледан. Чувах добри отзиви за Долината на Ела (това с Давид и Голиат разбирам защо го сложиха в заглавието, но не мисля че беше нужно). Не го пуснаха в CINEPLEX, вярно имаше го из другите кина, но не ми се нравеше да ходя там, затова си го придобих и хайде, на моето внимание.

Колкото малко казах до момента за филма, толкова знаех и секунди преди да натисна play. Хубаво понякога е да си така неориентиран, за да можеш напълно да се впуснеш по непознатото течение на върховата мисъл, примесена със собствен музикален аранжимент. А когато отговаряш и за историята и за режисурата й, обикновено това е равно или на пълен провал или на нещо повече от добро - страхотно!
Болната тема за тероризма, войната в Ирак, младежта отиваща си за миг време, отглеждана с години, болката у родителите им - всички тези неща, са просто част от темите приветливо примесени една с друга, даващи ни краен резултат в едно... изказване. Кралството, Офицери и пешки, а сега и това. Първия си беше повече екшън. Мачо прояви, да им го начукаме, ние сме по-силните, ние сме американците. Хубаво! Другия беше по-нравствен, по-добър като замисъл, но пак... про-про-про-американо. Не се вкопчвам толкова критично като видя веещо се американско знаме, и плачеща до него майка, плюеща по източните "терористични" републики, представям си нормалната такава ситуация, без националности. Затова се доверих на Долината на Ела и на Пол Хагис, приех го повече морален и рязка критика към войната и глупавото политическо положение, излагащо не само американски младежи на безмислена смърт, но и всички онези които остават статистика от "лошата" страна на военното положение. Факт е обаче, че не режисьора, не актьорите, не войниците пратени там контролират тази "игра". Затова освен критика, филми по въпроса и опити безумието да се спре, друго не може да се направи (при липсата на власт, при положение че вече тя е заета на 100% от мръсниците, въртящи всичко на пръста си, от топлите си кабинети или уютни домове). Не им пука за убитите, нито за ранените, нито за психично повредените, нито за семействата им, нито за родителите - скърбящите майки загубили двете си деца, заради идеалите на други, търсещите бащи, лишени от съня си в притеснения и тревоги по неизвестността на чедата си. Болна тема! Започнаха си я, замесиха камара хора и държави, поемат загуби в човешки контингент, но въпреки това скрупулите не се променят. Не и в положителна насока. Болна тема!

Филмът е... добър. Не мога да кажа съвършен или нещо подобно, тъй като тема споделяща чувства се възприема различно от гледащия. Семейство губи и вторият си син във войната. Майката е толкова претръпнала, че въпреки състоянието на тялото на мъртвия си син, не отронва и сълза в първия момент. Гледа с широко отворени очи, без да потрепера дори. Бащата вече отчаян от търсенето, наясно с фактите, приел смъртта на детето си, повече е изпълнен със справедливост и желание да научи истината. Как се е стигнало до това, в какво се е превърнал синът му, как 18-те месеца в Ирак са му се отразили. И не само там. Цялата тази душевност, борба да останеш човек, на място където всичкия морал е отишъл по дяволите. Изпълняваш заповеди издадени от някой, който въобще не го е еня какво точно се случва. Отнемаш десетки животи без да се замислиш, с усмивка... но когато загубиш един на твой близък, продължаваш верижната реакция с отмъщение в очите.
И подобни неща, въобще осъдителен филм за политическата и военна обстановка в САЩ. Няма война, която да носи хубаво. Не просто бройката ранени и убити. Никой не брои тези, които се връщат след "примирието" или прекратяването на военните действия. Съзнанието им е толкова сбъркано, че те се превръщат в бомба със закъснител. Когато не могат да се вземат мерки, за да не става грозна ситуацията... нещата просто се изчакват. И когато нещо невероятно лошо се случи, идват анализите. Това обаче е прекалено късно - още няколко съдби променени, завинаги!
Как ще се приеме от вас значението на последната сцена, чийто кадър съм поместил като последна картинка в ревюто, е абсолютно ваш. Но ако сте следили внимателно филма, ще знаете какво се опитва да каже героят на Томи Лий Джоунс.
Нуждаем се от помощ, и то каква... От някаква особена промяна... Може би накрая да си признаем, че е човешко да се греши и коренно да се променим, на равно? Идеал ли е това или просто сляпа илюзия. Достижимо или не, светът си продължава в същата посока. Човешки съдби се променят ежеминутно. А затова сме виновни единствено и само ние.

»©« Blown Away

Белфаст, Северна Ирландия - опасно за обикновения жител, решил дори да направи сутрешната си разходка, да отиде на работа, до магазина или да излезе навън по някакъв друг въпрос. Случайно заблуден куршум от АК-47 или пък феноменален взрив на оживено място, би могло да е причината за кончината на иначе така мирния жител. Причина?! Обезумялите и твърде фанатични ИРА последователи. Тяхната революционна нагласа и анархично подсъзнание не мислят здраво спрямо установените мирни норми в обществото, превръщайки ирландския град в един от най-кръвожадните в света, и то на европейска територия...
А какво става когато действието се пренесе върху на пръв поглед спокойния и равнинен ландшафт на Бостън, САЩ? Тогава вече, големите топки ще изпъкнат и ще се види, кой ги има и на кой му стиска да ги ползва! Колоритно, нали, хехе...
Томи Лий Джоунс срещу Джеф Бриджис - един от най-добрите дуели в историята на киното. Тематика - бомбаджийство! Да! Райън Гарети (Томи Лий Джоунс) се намира в един от най добре охраняваните затвори в Ирландия, заради престъпленията си свързани с ИРА и много невинни загинали. Но за такъв маг на бомбите и пълен лунатик в употребяването им, иронията и присмехът с който подхожда към тези сериозни събития, въпреки 20-те години вътре, той не се променя. Използвайки "малко" кръв от съкилийника си, пикня, сребро от останалите му пенита... успява да си направи бомба, с която отваря внушителна дупка в стената на затвора. Успешно бягство и побъркания терорист е свободен... дирята му се губи.
Джими Доув (Джеф Бриджис) е най-добрия сапьор в бостънския бомбен отряд. Живее щастливо с приятелката си (която скоро ще му стане жена, разбира се), героинята на Сузи Еймъс, и нейната дъщеря. Много весело, всичко изглежда хепи, а главния герой се счупва от работа и винаги му върви, нищо че има 101% рискова професия - сапьор.

Хармонията в живота на Джими се променя, когато един прекрасен обед, в ирландския пъб в Бостън, Гарети не вижда свой стар познайник по телевизията. Същия този Джими, всъщност е Лиъм МакГивни - последовател на Гарети в ИРА, стара дружка, негов възпитаник... и човекът, заради който великият атентан на Райън е бил осуетен... и последния е бил затворен до живот. Миг на възхвала по героизма на сапьора, кръвожаден поглед, лека усмивка... и заформено отмъщение.
Играта загрубява, един по един членовете на бостънския сапьорски отряд биват избивани по брутален начин. Залагат се бомби, капани, перфектно преценени така че... героят сам да се накаже. И когато екипът на отряда е намален наполовина, а Джими много добре знае кой е отговорен за престъпленията започва гонката. Тук взима участие и нахакания с голямо самочувствие герой на Форест Уитакър - Антъни Франклин. Голяма скица беше тук пълничкия актьор. Спомням си че този филм беше един от първите с участието му, който гледах. Когато картите бяха раздадени и играта започна, трябваше само да броим козовете, оставащите козове... и да се насладим на финала, където щяхме да видим един от двамата да хвърли на масата печелившата ръка.

Прекрасен филм и много напрегнат. Една добра визия, много подходящо подкрепена с добрия саундтрак. Авторската музика на Алан Силвестри създава тръпката във всеки един тежък момент. Много драматична и понякога настръхваш от нея, особено като гледаш крещящия Джеф Бриджис, на забавен кадър, ръкомахащ към група хора, които всеки момент ще бъдат... blown away! Взрив (Blown Away) е дело на режисьора Стивън Хопкинс. Както споменах един от най-добрите дуели в киното. Една игра на живот и смърт, изпълнена по изключително интелигентен начин. Томи Лий Джоунс изиграва доста зловеща роля - което спокойно го нарежда до най-добрите злодеи в историята на киното. Хитрите му планове, лекотата с която ги реализира и цялостната му игра са впечатляващи. Също както без усилия прави бомби с подръчни материали и това само докато си слуша албума на U2 - о, да! Това беше интересно, слушаш си любимите песни (With or Without You или I Still Haven't Found What I'm Looking For) на групата и гледаш как болния му мозък твори нещо, което 5 минути по-късно е умело скрито някъде в близост до невинни хора, готово да... избухне. А като казах, че е един от най-добрите филми където логиката и игрите-клопки на злодеите са на централно място, не мога да не спомена и присъствието на Лойд Бриджис. Играещ един стар съратник на Джими, негов приятел от Ирландия, който също стана една от жертвите на терориста, по доста коварен начин. Много емоционален момент, както и възхищение (ако може така да се нарече) пред замислите на злодея. Понякога и на тях им се удивляваш, ама това е - блестящ ум, за жалост на погрешната страна. За сметка на това, в лицето на Джими, Гарети си намери достоен противник. Ученикът, който ще се справи със своя потресаващо добър учител. Остава да видите развръзката и напрегнатия екшън, емоцията на Взрив. Очаква ви едно здраво трилърче след 5, 4, 3, 2... 1...

»©« No Country for Old Men

Знаех си че чакането си заслужава! Новият филм на братя Коен (Итън и Джоел) е на лице. No Country for Old Men (или както на български са го интерпретирали - Няма място за стари кучета). Така е! Няма място. Както няма място и за слабохарактерни зрители, или такива които не обичат стила на Коен. А какъв е той?! Е ще спомена две заглавия (които дори коментирах предния месец). Това са Големият Лебовски и фрапиращият Фарго. О, фрапиращ ли казах. Хм, в сравнение с новият... е лекичък.
Защото тук се слбъскват Хавиер Бардем, Томи Лий Джоунс, Джош Бролин и Уди Харелсън (макар и за много малко). Като по специална е конфронтацията между Бардем и Бролин. От които двама пък, изпъква психо-мутрата на Бардем... която плаши ли плаши още от първия път, когато гледах филм с него (а именно испанския Шунка). Луд е! А тук е по-лош... защото играе такъв, абсолютно безкомпромисен побъркан, за който убиването е... като вдишването. Нещо нормално, и нещо за което грам свян си няма. Е от такива да те е най-много страх. Щото са непредсказуеми. Както ти се усмихва и те пита: "Ези или тура?" може да те пусне или пък да ти пръсне главата (и то по какъв начин... леле, не знам откъде го измислиха това с кислородната бутилка, уви обаче ще се превърне в символ, няма такъв отрицателен герой до момента... с такова пособие).

Като говоря за въоръжението на Бардем... много се впечатлих как на всички свои оръжия, имаше заглушител. Особено на пушката-помпа. Уау! Какво побъркващо свистене се чуваше, миг преди да размаже сачмите в нечие тяло. Като че правеше по-тежки поражения върху жертвите си по този начин. Ужас!
И ужаса не ви чака да се освестите. Идва на сериозни порции, точно в миговете, когато си мислите: "Е тук нещо ми доскуча..."
Начало - класика за братя Коен. Съвкупност от много пустинни пейзажи. Големи, безкрайни поля, или дълъг път чийто край е някъде там, в неизвестното. Или синьо, безоблачно небе... камерата се спуска към сухата трева, а някъде в далечината - две дървета. Няма вода... Няма и aqua... както казва героя на Джош Бролин. На няколко пъти ожаднявах само от гледката. Умеят да те депресират тези момчета. Добри са, и стилът им е страхотен.
На кратко, какво се случва... Бролин се натъква на провалена нарко сделка, между мексиканци, насред пустинята... не пипа дрогата, обаче куфарчето с парите му изглежда доста пикантно и не толкова трудно за пренасяне. Уви обаче, такива неща едва ли остават безнаказани. Едва ли някой, някъде няма да си потърси парите...

Върнал се, за да даде вода на умиращия часове преди това, брутално прострелян мексиканец, Бролин се превръща в мишена на Търсещите. Тези дето си искат парите... и дрогата. По една голяма случайност, с много тичане и зор... с голям късмет, успява да се спаси. Но не за дълго... по петите му тръгва лудият, който описах малко по-горе... Антон (героя на Бардем). Забележителен е. Играе добре, с прическата си просто ме смрази, с погледа си още повече. А с поразяващата усмивка и същевременно натискане на спусъка на свистящата пушка... няма такъв образ!
Една гонитба на живот и смърт. С много преплетени съдби. С много кръв, пръскаща откъде ли не. С неописуем гняв, и борба за оцеляване. Буквално ще драпате пред филма, в надеждите си вашият симпатичен герой (който и да е той) да оцелее. Уви дали ще стане, и за колко... това ще трябва сами да разберете.
Свързващата роля между двете кучета, които се гонят и пушкат... е шерифът пред пенсия Томи Лий Джоунс. Той ни се явява и разказвача, и... този който затваря филма. Този който ни води философски из дебрите на непозната пустош... и мисъл на братя Коен.
Добро беше! Радвам се че го изчаках. Радвам се че го гледах, и ще му стискам палци да обере няколко Оскара. Вече успя да вземе 2 Златни глобуса. Успех!