»©« The Hudsucker Proxy

Познатите на моето внимание филми, с участието на Тим Робинс винаги са били събитие. А когато самият той е в главната роля, летвата на качеството се вдига. Добавим ли братята Коен за сценаристи, и единия от тях в ролята на режисьор - успехът е гарантиран. Джоел и Итън Коен с тяхният нестандартен за стила им филм Генерално пълномощно (The Hudsucker Proxy). Забележително име, спомням си първия път когато чух за него. Беше наистина отдавна и благодарение на това заглавие разбрах какво означава това словосъчетание. Както обаче сами виждате превода е направен по смисъл. "Hudsucker" е името на голяма фирма във филма, около която се върти цялото действие. А "proxy" означава "протеже", или с други думи казано - наместник, заместник, генерално упълномощен. Но дотук с лесните за въприемане неща. Творението на братя Коен както винаги е блестящо. Уникално за пореден път, и даже се различава от стилът им (особено в следващите няколко техни произведения). През същата тази година излиза и Изкуплението Шоушенк (най-добрата реализация на роман на Стивън Кинг, поне за мен), отново с участието на Тим Робинс. Изобщо, 1994 година се оказва невероятно успешна в кариерата на актьора.

В Генерално пълномощно участие взимат и легендарния Пол Нюман и младата и с голяма актьорска дарба Дженифър Джейсън Лий. Запознати сме с класата на Нюман, макар тук не той да е в центъра на събитията, ролята му е повече поддържаща, но пък когато той е в обектива на камерата, присъствието е силно. Обръщам внимание на женската роля. Тъй като нямаше поддържаща такава, главната женска роля във филма, паднала се на Дженифър, е изпълнена по забележителен начин. Работата с братя Коен понякога налагане вглъбяване в ролята, разбира се всичко за добро. Изпълнението на Лий е едно от най-добрите и интересни, които някога съм наблюдавал. Не просто влиза в ролята на силната жена, принудена да се бори само сред мъже в една натегната професия като репортерството, и всичко това когато женските права не са в особен разцвет. Тя не просто е борбена, ами и изобретателна. Не случайно щастливата карма е с нея, заслужено с всяко усилие тя получава съответното възнаграждение, което я отличава от останалите. Добра роля.
Тим Робинс... този младеж (какъв младеж, той е по-възрастен от мен) ми е познат с ролята на Майчето от Ваканцията. Филм с особена стойност за мен, гледан толкова пъти, че и гугъл не би ми стигнал, за да кажа с точност колко са те. Винаги филми с него са ме оставяли повече от приятно изненадан. Гледани отново и отново, за утвърждаване на класата на актьора и отдаване на почит към доброто филмово произведение. Тим Робинс не прави изключение и в Генерално пълномощно, редом с Нюман и Лий, изпълнението му е повече от задоволително.

А какво всъщност се случва във въпросната лента... Хъдсакър е преуспяваща компания в Ню Йорк. Действието се развива през 1958 година. Разказът започва точно на нова година 1958-1959, за да бъдем точни, последните секунди от годината. Мрачен, студен, ветровит и снежен пейзаж над Ню Йорк, и камерата се приближава към сградата на компанията. Близо до големия часовник отброяващ последните секунди, стои Тим Робинс, мислещ си всеки момент да скочи от 44-я етаж (45-я ако броим партера). Разбира се, преди да видим грандиозния скок, който ще спечели само 10-ки, трябва да научим историята. Хайде няколко месеца по-рано, когато Норвил Барнс току що пристига в Ню Йорк. Амбициран да си намери хубава работа, тъкмо завършил икономически колеж, застава на улицата пред витрината на едно бюро по труда. Тази сцена ми е една от любимите. Когато хората започват да се трупат отпред, през витрината се виждат табелки, подобно на летище, постоянно сменящи се, на които пише свободната длъжност и какъв опит се изисква. Поради последното, нашия герой остана сам отпред, тъй като е без капка опит. Неволята обаче го заведе на едно невероятно място, и той прекрачи входната му врата в същия миг, в който от последния 44-ти етаж президента на фирмата скочи през прозореца. Малко интрига от страна на дръзкия Пол Нюман, и изкупителна жертва в лицето на Норвил Барнс. Мисленият за идиот и нехранимайко тип е направен президент на фирмата, с цел акциите да паднат толкова ниско, че после да се изкупят от борда на директорите, които се предпазват от евентуално партньорство с всеки обикновен жител на Ню Йорк. Този добре замислен план се проваля, няма как да не се провали. Но начинът по който става, всички събития са блестящо замислени и още по-прекрасно реализирани във филма.
Не знам как да го кажа. Визия и дух като филм на Бъртън, но не е негов. Има хумор като на Спилбърг, но не е негов. По операторски нюх и пленителен саунд, наподобява стилът на Кубрик, но не е негов! Да не говорим внушителната интерпретация на My Way на Франк Синатра, която нито един път не беше изпълнена от начало до край, но мотивът перфектно се вписваше в обстановката.
И ако все пак сте прекарали 100-на минути опитвайки се да разберете филма, и да свикнете с необикновеността му, то финалът ще ви срази. Нищо обичайно и лесно няма щом братя Коен имат пръст в ситуацията. Велики са и определено най-добрите режисьорски двойки (като братя) в съвременното кино.
Какво повече да ви кажа за Генерално пълномощно?! Супер филм. Бледо звучи. Феноменален филм с добър актьорски състав и много майсторски сценарий и режисура. Много символика в него, нестандартен хумор, семплота и блестяща игра на всички актьори. Пожелавам ви приятно гледане с едно от най-големите филмови събития за далечната 1994 година.

»©« No Country for Old Men

Знаех си че чакането си заслужава! Новият филм на братя Коен (Итън и Джоел) е на лице. No Country for Old Men (или както на български са го интерпретирали - Няма място за стари кучета). Така е! Няма място. Както няма място и за слабохарактерни зрители, или такива които не обичат стила на Коен. А какъв е той?! Е ще спомена две заглавия (които дори коментирах предния месец). Това са Големият Лебовски и фрапиращият Фарго. О, фрапиращ ли казах. Хм, в сравнение с новият... е лекичък.
Защото тук се слбъскват Хавиер Бардем, Томи Лий Джоунс, Джош Бролин и Уди Харелсън (макар и за много малко). Като по специална е конфронтацията между Бардем и Бролин. От които двама пък, изпъква психо-мутрата на Бардем... която плаши ли плаши още от първия път, когато гледах филм с него (а именно испанския Шунка). Луд е! А тук е по-лош... защото играе такъв, абсолютно безкомпромисен побъркан, за който убиването е... като вдишването. Нещо нормално, и нещо за което грам свян си няма. Е от такива да те е най-много страх. Щото са непредсказуеми. Както ти се усмихва и те пита: "Ези или тура?" може да те пусне или пък да ти пръсне главата (и то по какъв начин... леле, не знам откъде го измислиха това с кислородната бутилка, уви обаче ще се превърне в символ, няма такъв отрицателен герой до момента... с такова пособие).

Като говоря за въоръжението на Бардем... много се впечатлих как на всички свои оръжия, имаше заглушител. Особено на пушката-помпа. Уау! Какво побъркващо свистене се чуваше, миг преди да размаже сачмите в нечие тяло. Като че правеше по-тежки поражения върху жертвите си по този начин. Ужас!
И ужаса не ви чака да се освестите. Идва на сериозни порции, точно в миговете, когато си мислите: "Е тук нещо ми доскуча..."
Начало - класика за братя Коен. Съвкупност от много пустинни пейзажи. Големи, безкрайни поля, или дълъг път чийто край е някъде там, в неизвестното. Или синьо, безоблачно небе... камерата се спуска към сухата трева, а някъде в далечината - две дървета. Няма вода... Няма и aqua... както казва героя на Джош Бролин. На няколко пъти ожаднявах само от гледката. Умеят да те депресират тези момчета. Добри са, и стилът им е страхотен.
На кратко, какво се случва... Бролин се натъква на провалена нарко сделка, между мексиканци, насред пустинята... не пипа дрогата, обаче куфарчето с парите му изглежда доста пикантно и не толкова трудно за пренасяне. Уви обаче, такива неща едва ли остават безнаказани. Едва ли някой, някъде няма да си потърси парите...

Върнал се, за да даде вода на умиращия часове преди това, брутално прострелян мексиканец, Бролин се превръща в мишена на Търсещите. Тези дето си искат парите... и дрогата. По една голяма случайност, с много тичане и зор... с голям късмет, успява да се спаси. Но не за дълго... по петите му тръгва лудият, който описах малко по-горе... Антон (героя на Бардем). Забележителен е. Играе добре, с прическата си просто ме смрази, с погледа си още повече. А с поразяващата усмивка и същевременно натискане на спусъка на свистящата пушка... няма такъв образ!
Една гонитба на живот и смърт. С много преплетени съдби. С много кръв, пръскаща откъде ли не. С неописуем гняв, и борба за оцеляване. Буквално ще драпате пред филма, в надеждите си вашият симпатичен герой (който и да е той) да оцелее. Уви дали ще стане, и за колко... това ще трябва сами да разберете.
Свързващата роля между двете кучета, които се гонят и пушкат... е шерифът пред пенсия Томи Лий Джоунс. Той ни се явява и разказвача, и... този който затваря филма. Този който ни води философски из дебрите на непозната пустош... и мисъл на братя Коен.
Добро беше! Радвам се че го изчаках. Радвам се че го гледах, и ще му стискам палци да обере няколко Оскара. Вече успя да вземе 2 Златни глобуса. Успех!

»©« Fargo

Снощи гледах Фарго (от 1996 година). След Големият Лебовски, реших да го видя въпросният им хит (им - братята Коен, Джоел и Итън). Фарго взима 2 награди Оскар (главна женска роля на Франсис МакДормънд и за сценарий, написан от въпросните братя) и има още 5 номинации към тях. Яко беше, особено като се има предвид какво точно се случва във филма.
За какво става въпрос, отново е заложено на прост сюжет, но не глупав или банален. Продавач на автомобили (Уилям Х. Мейси), заради глупавите си сделки и какво ли още не, е леко... бая назад, затънал в дългове и се нуждае от пари. Тъст му е много богат, но и също толкова стиснат и не му пука за зет му, колкото не можете да си представите. Та въпросния "притиснат до стената" мъж, измисля "гениалния" план. Да плати на двама, за да отвлекат жена му и да поискат откуп. Въпросните двама са Стив Бушеми и Питър Стормеър.
Разбира се, не очаквайте всичко да стане така както го беше планирал той: отвличане, даване на парите, разделяне на плячката, и всичко е... по старому. Такива планове... никога, ама никога не се реализират... особено по начина, по който е трябвало да се случат.

Именно това избиване (изместване от плановата линия) на действията, и непредвидените ситуации правят филма добър и непредсказуем. Толкова, че както си седите и наблюдавате нормален разговор... в следващия момент героя на Питър Стормеър (който до половиния час от филма е обелил 2 думи...) брутално застрелва в главата, от упор, пътен полицай. И това е само началото на животинския му характер. Ще ви побият тръпки по нататък във филма от събитията. И всичко това... ОК, но добре е когато си мислим че всичко е на кино, нали?! Да, ама филмът започва с простичкото обяснение, че това е истинска история, на която само имената са сменени, всичко останало - е запазено така, за да се уважи паметта на убитите.

Фарго е малко градче, в Северна Дакота. От постера: Small town / Big Crime / Dead Cold... още с началото си, филмът ни приветства със студения си зимен пейзаж. През цялото време всички бяха дебело облечени, бавно ходещи, като че пазят сили от тази бяла смърт. Изобщо - много студено излъчване. Никакъв слънчев лъч, подходяща светлина, която може да доведе до топло чувство. Абсолютен трилър, една доста корава история, смразяваща кръвта.
На въпросните престъпници се опълчва бременната Марджи, полицай в месността (героинята на Франсис МакДормънд). Да, наистина струва да й дадат Оскар за главната роля. С неповторим нюх, и нормално следване на събитията, в крайна сметка тя е тази, която спира престъпниците, разкрива случая, уви обаче това не означава хепи енд. Хепи енд може би само за нея, но всички останали... няма такова нещо.
Добър филм, наистина, силно! Навремето си спомням, като гледах рекламите по TV1000 и си виках: "Искам да го гледам! Това ще е някакъв много зъл филм!". E, чак сега го гледах, но поне чакането си струваше. Висока оценка за мен, наистина историята е добра, реализацията още по-добра (стилът на братя Коен се разпознава лесно, така както може да познаете мрачния стил на Тим Бъртън). Заслужава си!

»©« The Big Lebowski

Говоря си аз снощи с един приятел от G-Town, Germany :) и той ми разправя... "гледах филм досега". Питам го: "Кой?!", а той ми отговаря: "The Big Lebowski" (Големият Лебовски). Започна да ме разпитва за някаква песен от филма, разни такива неща... че го гледал за пореден път и че: "This movie is Awesome, mate!" Та, с такива мисли дръпнах набързо въпросното мууви, намерих му песента междувременно, и за приспиване дадох плей на Големият Лебовски.
Оказа се наистина добър филм, много забавен, много шантав, много луд! Изобщо - Джоел Коен. Зачетох се, защото името ми се стори много познато, и да - създателя на Фарго, един хит от далечната (е не чак толкова далечната) 1996 година, с 2 награди Оскар, и още няколко номинации за такива. Та братята Коен (Итън и Джоел), този път са създали по-отпуснат филм. Пак е с тяхния луд стил, на пълен безпорядък, много луди герои и неизбежда съдба за кутсузлиите, които се явяват главни във филма. А в дъното на всичко, всъщност е нещо доста обикновено.

Пича - Лебовски (Джеф Бриджис), се явява голям мързел. Разкарва се по къси гащи, понякога само гащи, с един халат, или пуловер, с черни очила, непукист, живеещ на гърба на държавата (така и не разбрах като не работи, откъде имаше пари тоя човек... беше ветеран от войната във Виетнам, и имаше някаква златна кредитна карта... незнам каква е политиката на САЩ относно ветераните, обаче това си остана загадка за мен). Та, мързеливия ни герой, се прибира вкъщи и двама го нападат, навират му лицето в кенефа, още преди да са се представили, и си искат парите. Оказва се всъщност че са сбъркали адреса, търсят друг Лебовски ;) Обаче докато нашия успее да им обясни, вече бършеше пикнята от лицето си, а един от нападателите много грубо се... изпика на килима му.
Това беше повратния момент във филма. Оттам тръгна всичко. Потресен, но не уплашен... Пича продължи с битието си, което не беше особено разнообразно. Вечерта в боулинг залата с приятелите си Уолтър (Джон Гудман) и Дони (Стив Бушеми), разискват случилото се. Разбира се не очаквайте приятелите му да са нормални. Няма нормален в този филм! И това му е хубавото. Всеки си шибнат по един или друг начин, със собствен характер и арсенал от лафове, изпълнения... и съвкупност от комични ситуации.
Така започнала история, предвещава един добър сценарий. Пича в опит да търси възмездие за опикания си килим, се забърква в нещо доста голямо, с много играчи, с много неизвестни. Както казах в дъното винаги стои нещо много по-елементарно, което ще се разкрие на зрителя точно на финала.

Във филма ще срещнете и други популярни актьори, като Сам Елиът, Джон Туртуро (уникален образ, появява се 2 пъти, обаче много запомнящи реплики... умрях да се смея), Джулиан Мур, Питър Стормеър (и този ме разби, с гадния си немски акцент, и с шайката му Нихилисти... луди!), Тара Рийд и други. Много е як филма! За пропусналите една молба: Трябва да го гледате! Не само мохабетите, бъркотията или привързаността към героите ще ви се харесат. Има едно особено звучене, през целия филм. Музиката е много добре подбрана. Песни, които иначе не бихте слушали, но идеално пасващи си във всяка една сцена, и напълно допринасящи за една социална безтегловност. която пък непрекъснато ви напомня за безделника - Пича, и неговата история. Много добър, гласувам с две ръце (Two Thumbs Up, дето се вика), а останалото (т.е. дали ще го гледате) зависи от вас!