»©« Coyote Ugly

Секси, по-малко секси и не чак толкова секси. Крокодилско грозно, койотско грозно, домашната ракия заличава неприятните черти. Обаче в Ню Йорк го правят по различен начин. Не съм го опитал, но от промивките на мозъка с лейбъл Холивуд до такива заключения стигнах. Другия вариант е да съм в пълна заблуда, да живей, живей труда. За всички мечтатели, компаньони, бохеми, себелюбци, екстраваганти, бунтовници и нахакани типове и типки. Времето на Грозна като смъртта мина неусетно. Coyote ugly, това заглавие зад което често се скриваше истинския филм за мен. Търся аз Грозна като смъртта - няма го. Гледам на постерите, друго пише - койоти някакви. Откъде да знам на българската агенция по апруувмънт на заглавията какво им е родила главата - никой не ти казва, пък да питаш едва ли ще ти се занимава, по скоро да разчиташ на някой приятел. Беше времето на филма, отшумя. Аз обаче го бях пропуснал. Стана студентско време, залюбихме колежки, по-големи колежки и баш каки, на които им е писнало от глупости и тя лентата като почна да се върти. Брей, брей, брей! Като че бяха закърмени с тоя филм, а защо?! Защото може би знаеха на изуст 90% от песните в саундтрака. Няма лошо, на мене ми харесваше да го слушам по време на филма, след него, на паузи докато се прави секс (но при обезателно същата музика), по абсолютно всяко друго време, когато си насаме с мислите си по любовта. Мда, топло време, хубаво време, емоционално такова. Но си минава и то. Спомените не че избледняват, колкото омръзват. Затова по-добре да си стоят скътани там някъде, а да се радваме на новото. Но когато bTV реши без предупреждение да ти пусне Грозна като смъртта и чуеш онези ми ти песни, нещо в теб секва, спираш да правиш друго и доизглеждаш филма.
Пайбър Парабо, ако не й се заглеждаме толкова в широката уста (макар че това има и доста плюсове, в сексуална гледна точка, в каква друга), е изключително приятна и сладка. Гали окото, а ако се разцвили (разпее, простете) направо ти разтапя сърцето. В небесно синьо бельо е секси. Много даже. Споменах ли, че е секси?! Ами Тайра Банкс... охо, или Бриджит Монахан (макар че тя по скоро би ме ступала, отколкото да ми танцува). Същото се отнася и за мениджърката. Нещо като Мадам, само че без всичкия платен секс. Мария Бело. А за който си пада по глуповати русокоски (не всички блондинки са глупави или отнесени, просто тази наистина беше такава, олицетворение, лош знаменател) - имаме си Изабела Мико.

Готини момичета, хубаво се кълчат по алкохолния плот, пред жадната за зрелище алкохолизирала се публика, на един от най-популярните клубове в Ню Йорк - Грозна като смъртта. Промото на ЛийАн Раймс е увенчано като романтична история. Разказ за мечтите и как те могат да се сбъднат. За няколко неприятни изненади от съдбата, след това светъл лъч в градинката ти, което довежда до задоволителен хепи енд. Ами да, харесвам филма, сгрява ми душата с онези застинали отдавна спомени по отминалите времена и десетките пъти, в които е ставал свидетел на разни хубави случки. Освен това е забавен. Мъжката част от актьорския състав придава онази необходима стабилност на филма, за да не се превърне в про-женски, про-лигав и... сълзлива драма. Говорим за Адам Гарсия и Джон Гудман. Присъствието на втория не може да не ви е познато. Той е класика. Стожер, също толкова обаятелен колкото й огромен е. Маса смях, добро излъчване и чаровна усмивка. А като се "разтанцува" и вие се усмихвате чаровно. Бе готин е, няма спор. Първия, младежът който има честта да плени сърцето на Пайпър Парабо, кефи с липсата си на австралийско излъчване. Нито говора му е говор на австралиец, нито видът му. Целият е една скица и пълна измислица още от първата сцена, в която среща героинята. Но пък с това те радва. Бохемче, бездомник, вършеещ из Ню Йорк по необикновен начин, но задоволителен за него, правещ го щастлив. Единственото което му трябва е една слаба душа, която търси опора, готина е и ще го залюби за цял живот. И ако това не е сценарий, хаха. Грозна като смъртта ви предлага в едно: бозичка, размътена любовна история, добър хумор, повечко сарказъм, слаба игра на половината актьори, шеметно присъствие на класните такива, много хубав саундтрак и приятен фон за всяка една сексуална сцена, която имате в главата си (без камшиците, белезниците и... макар че на The Devil Went Down To Georgia, може и да стане работата).
Аз харесва, бУзички :) И ще си пусна нещо хубаво от популярния саундтрак, за да ми стане още по-добре. Защото all she wants to do is... dance... dance... dance !

»©« Death Sentence

От доста време не бях попадал на филм с Кевин Бейкън (силен актьор, особено ако прави някакви маниашки роли или когато играе престъпник), но наскоро приятел ми спомена за този филм - Death Sentence (Смъртна присъда). Каза ми: "Спомняш ли си онзи филм, за оня дето постоянно търсеше един пистолет", говореше ми за Running Scared, с Пол Уокър. Аз му казах, че се сещам, а той продължи: "Еми този е малко като него, не точно същия ама... така напрегнат". И аз понеже съм фен на онзи филм, много голямо впечатление остави в мен, няколко пъти съм го гледал... реших да видя и в този за какво става въпрос.
Докато се дърпаше филма, видях постера... Първата ми реакция беше: MAX PAYNE! Мислех си че гледам филмовия вариант на Макс Пейн (популярната игра, първата в която пуснаха bullet time, абе много яка, все хубави спомени с нея). Оказа се обаче, че тези асоциации са само заради постера, в същите цветове, като аранжировка подобно. Много добра визия на постера, но сюжетът на филма няма нищо общо с играта Макс Пейн (е може би частично, но като цяло не се ръководи по нея, щяха да го споменат някъде).
И така, Кевин Бейкън, Кели Престън и Джон Гудман във филма от създателите на SAW - Смъртна присъда.
Началото беше впечатляващо, много драматично и наистина мислех, че филма ще е страхотен. Уви обаче с напредването имаше някои неща, които не бяха добре направени. Все си мисля, че можеше да са по-добри главорезите, или поне не толкова тъпо изглеждащи. Гонитбите да са малко по-напрегнати (или може би много го сравнявах с Running Scared и Макс Пейн). Както и да е, не спрях филма, на места имаше върхови моменти, и доста бруталийка. Хареса ми.

Идеята му е сериозна, но пак ще подчертая от тъмната страна, можеше да бъде изпипан повече. Колкото до човешкото падение, и това до къде може да стигне един баща, съпруг, губещ един по един най-близките си хора... ще видите сами. Колкото до това, дали бихме постъпили по същия начин и да предизвикваме лавина след лавина, ново и ново насилие... едва ли... Нямам представа, и честно казано не искам да знам. Самият герой на Кевин Бейкън го казва... именно че не знаеш как ще постъпиш, докато не ти се случи. Неприятно!
Бейкън игра добре, Кели Престън беше секси, Джон Гудман - луд както винаги, и много много свиреп :) Носеше голям диоптър (баш дъна на лимонадени бутилки си бяха), продавач на оръжие, мръсник като цяло (мръсни му бяха и дрехите). Много неприятна беше срещата с него, когато Бейкън му изкупи всички пушкала.
Както и да е. Разочароващо, но не толкова зле. Е може би малко повече от това. Става за гледане, по-добър от средно-статистическите пушкала, по-слаб от сериозните филми. Имаше идея, но не достатъчно добра реализация. За един път гледане става, има интрига, има и какво да се види като гнусотийка. Все пак създателите на SAW няма как без откъснати крайници и кръв от различни места на човешкото тяло. Няма да разказвам повече. Просто защитете това, което е ваше!

»©« The Big Lebowski

Говоря си аз снощи с един приятел от G-Town, Germany :) и той ми разправя... "гледах филм досега". Питам го: "Кой?!", а той ми отговаря: "The Big Lebowski" (Големият Лебовски). Започна да ме разпитва за някаква песен от филма, разни такива неща... че го гледал за пореден път и че: "This movie is Awesome, mate!" Та, с такива мисли дръпнах набързо въпросното мууви, намерих му песента междувременно, и за приспиване дадох плей на Големият Лебовски.
Оказа се наистина добър филм, много забавен, много шантав, много луд! Изобщо - Джоел Коен. Зачетох се, защото името ми се стори много познато, и да - създателя на Фарго, един хит от далечната (е не чак толкова далечната) 1996 година, с 2 награди Оскар, и още няколко номинации за такива. Та братята Коен (Итън и Джоел), този път са създали по-отпуснат филм. Пак е с тяхния луд стил, на пълен безпорядък, много луди герои и неизбежда съдба за кутсузлиите, които се явяват главни във филма. А в дъното на всичко, всъщност е нещо доста обикновено.

Пича - Лебовски (Джеф Бриджис), се явява голям мързел. Разкарва се по къси гащи, понякога само гащи, с един халат, или пуловер, с черни очила, непукист, живеещ на гърба на държавата (така и не разбрах като не работи, откъде имаше пари тоя човек... беше ветеран от войната във Виетнам, и имаше някаква златна кредитна карта... незнам каква е политиката на САЩ относно ветераните, обаче това си остана загадка за мен). Та, мързеливия ни герой, се прибира вкъщи и двама го нападат, навират му лицето в кенефа, още преди да са се представили, и си искат парите. Оказва се всъщност че са сбъркали адреса, търсят друг Лебовски ;) Обаче докато нашия успее да им обясни, вече бършеше пикнята от лицето си, а един от нападателите много грубо се... изпика на килима му.
Това беше повратния момент във филма. Оттам тръгна всичко. Потресен, но не уплашен... Пича продължи с битието си, което не беше особено разнообразно. Вечерта в боулинг залата с приятелите си Уолтър (Джон Гудман) и Дони (Стив Бушеми), разискват случилото се. Разбира се не очаквайте приятелите му да са нормални. Няма нормален в този филм! И това му е хубавото. Всеки си шибнат по един или друг начин, със собствен характер и арсенал от лафове, изпълнения... и съвкупност от комични ситуации.
Така започнала история, предвещава един добър сценарий. Пича в опит да търси възмездие за опикания си килим, се забърква в нещо доста голямо, с много играчи, с много неизвестни. Както казах в дъното винаги стои нещо много по-елементарно, което ще се разкрие на зрителя точно на финала.

Във филма ще срещнете и други популярни актьори, като Сам Елиът, Джон Туртуро (уникален образ, появява се 2 пъти, обаче много запомнящи реплики... умрях да се смея), Джулиан Мур, Питър Стормеър (и този ме разби, с гадния си немски акцент, и с шайката му Нихилисти... луди!), Тара Рийд и други. Много е як филма! За пропусналите една молба: Трябва да го гледате! Не само мохабетите, бъркотията или привързаността към героите ще ви се харесат. Има едно особено звучене, през целия филм. Музиката е много добре подбрана. Песни, които иначе не бихте слушали, но идеално пасващи си във всяка една сцена, и напълно допринасящи за една социална безтегловност. която пък непрекъснато ви напомня за безделника - Пича, и неговата история. Много добър, гласувам с две ръце (Two Thumbs Up, дето се вика), а останалото (т.е. дали ще го гледате) зависи от вас!