»©« Armageddon

Отново ще се върна назад във времето, този път чак до 90-те на миналия век. Защото става въпрос за Армагедон (Armageddon), отново на Майкъл Бей и Джери Брукхаймър, и ако не се лъжа моят първи сблъсък със супер продукция на двамата, гледана на голям екран. Далече през 1998, в стария театър, превърнат на кино, ще пускат въпросния филм. С двама приятели решаваме, че ще се гледа, взимат се билети и аха към центъра на Панагюрище. Няма мултиплекси, синеплекси, молове и глупости. Има едно единствено кино, преди си беше на определено място Виделина, след това имаше голям период от време без него... докато накрая някой не започна пак да плаща за изкуство, преместиха го в стария театър и така. Ако някой се чуди къде е стария театър - всички би трябвало да знаете как за 1ви май, президента отива в Панагюрище, всички там премиери и важни клечки от правителството ни се редят на площада. Президента и по-висшите са на едни стъпала, пред една сграда на която има разни големи транспаранти с патриотични лозунги. Те тази сграда и стария театър. ОК, след като разбрахте на къде сме се били запътили, мисля че мога да продължа по същество.
Билетите бяха за 5-я ред! Не е кой знае колко голяма въпросната зала, но все пак 5-я ред си беше достатъчно близко. И когато филма започна на високи обороти разруха - очите ми се блещеха, главата ми се въртеше, а устата от прехласване не можеше да ми се затвори. Добре че не съм жена!

Лудория, изживяването беше повече от яко. На някои близостта с големия екран не би им харесала толкова, но на мене ми допадна. Започна Армагедон и вече доволни от случващото се гледахме Брус Уилис и неговия отбор сондьори опитващи се да спасят света. Някакъв огромен метеор се е насочил към земята, и след 18 дни планира да се разбие някъде по повърхността й. Гениите от НАСА изчисляват, че където и да се приземи "нашественика", щетите ще са тотални и нищо, даже и бактериите, няма да оцелее. Това звучи доста катастрофално, от там и името на филма - Армагедон.
Разбира се, Майкъл Бей винаги показва САЩ като най-най-най-голямата сила на света. Ами, да се беше родил във Франция човека, щеше да нарочи французите за спасители, ако беше българин - ние щяхме да сме героите и нашето знаме да се вее на екрана. Така че относно това, колко про-американски е филма няма да говорим, имат пари правят ги - нека те са главните герои. НАСА измислиха варианта не да стрелят безброй много ядрени ракети по метеора, а да... го разцепят от вътре. Взривната сила ще бъде по-голяма ако заряда се постави вътре в тялото и бъде детониран. За това, трябва да се издълбае дупка. А най-добрия сондьор в света, това е Хари Стампър (Брус Уилис). Притиснати от времето нашия спасител разбира, че няма за кога да обучава астронавти как да сондират, затова желае неговия екип, с който е споделил толкова време заедно, да участва в мисията. И така, събраните от кол и въже, всякаква натура и характер пичове, ще са тези които ще имат невероятно тежката задача, със супер много неизвестни. Чик (Уил Патън), Хрътката - щото бил разгонен като хрътка (Стив Бушеми), Мечока (Майкъл Кларк Дънкан), Оскар (Оуен Уилсън), Макс, Карл и... Ей Джей (Бен Афлек). Голяма група, голямо чудо. Не мога да ги коментирам всички по един, щото наистина представянето им е една от най-забавните части във филма, но само ще се фокусирам върху Бен Афлек. Изгряващата тогава звезда беше протежето на Хари. Най-добрия, но и най-лишен от дисциплина. На всичко отгоре закачащ се с дъщерята на Хари - Грейс (Лив Тайлър). Не бива да пропускам и великия образ на Лев Андропов (Питър Стормеър) - най-голямата скица във филма. Играещ руски космонавт, заключен през последните 18 месеца на една станция, към която нашите герои се прикачиха за гориво. Но лошия късмет ги преследваше навсякъде, така че след като нещо се "счупи" на въпросната станция, екипът им се увеличи с още един човек - Лев, уникален тип!

След маса изпълнения, драми, обяснения, любов и пропиляване на последните мигове на земята, екипът, подготвен за космоса, в рамките на няколко дена е готов за мисията. Самата мисия като план, великолепно измислен и представен от най-умния тип в НАСА - Дан Труман (Били Боб Торнтън), е една 99% късмет и 1% сигурност мисия. Но когато всичко е заложено, и рискът е непоносимо висок, не ти остава нищо друго освен да опиташ.
Много фантастичен беше филма и разбира се чудесата на кино лента са преобладаващ елемент. Все пак стискаме палци добрите герои да успеят. Като не взимаме в предвид всичкия този луд късмет, а наблюдаваме хумора, емоциите между героите и бавните кадри с въртяща се камера около главния герой (уникалния стил на Майкъл Бей), преплетени с музиката на Тревър Ребин. Яко си беше. А няма да забравя и силния финал - емоционален. Като излязохме от киното и тримата умълчани, подсмърчащи, но прикриващи зачервените си очи почнахме да се гледаме. Всеки пита другия: "Разплака се нали?!" - като че търсехме облекчение някой да каже "Да" и да започнем коментара на филма. Ужас, но така си беше! Страх ни беше още да си признаем, че се вълнуваме по филми.
Армагедон беше само началото. База за сравнение за последващи блок бъстъри на голям екран. С удоволствие очаквам следващия, защото все тежки филми да се гледат не може. Трябва си и една двучасова, безмислена (или поне с лек сценарий) история, която просто да те кара да ахкаш от ефекти, елементарен хумор и pure cinema pleasure!

»©« The Island

Ах, далечното лято на 2005-та година. Бурни времена, страстни времена, безгрижни времена. Не се повтарям нали?! О, простете! Може би е заради спомените, които са така сладки, а някои неща в тях - така повтарящи се. Като например Островът (The Island). Не, не съм прекарал 3 слънчеви месеца в гледане на този филм, но в много от нощите (след интересни авантюри, разбира се), когато се прибирах вкъщи... заварвах тогавашните ми съквартиранти отмъркали блажено, а на компютъра на Ванко върви Островът (за пореден път). Понякога от 5-та минути, друг път в края на първия диск... Като една нощна птица, доволен от завоеванията си, оставам буден за да догледам филма. Въпреки че се носеха лоши коментари относно качеството на лентата, за мен беше достатъчно зрелищно, че да го гледам много пъти. Има още един филм от същото това лято, което имаше подобна съдба (някой път ще ви разкажа за Лоши момчета 2). Явно просто беше лятото на Майкъл Бей и неговите касови блок-бъстъри. Мда, той и Джери Брукхаймър рулират в областта на комерсиалното кино. Но нужни са и такива филмчета, с някакъв прост замисъл и ужасно много ефекти. Да живеят компютърните специалисти. И те са хора, и те семейства отглеждат. А и като в това се крие таланта им, и такива като мен (в съответното настроение) желаят да лиснат пари за зрелището - да дерзаят, няма да ги спирам.

Островът, на Майкъл Бей, от 2005-та година. Новото филмче на Юън МакГрегър и Скарлет Йохансон се очакваше с месеци. Шумеше се около замисълът му и това колко добър бил. Разбира се споменах и негативните коментари, които след появата му започнаха да стават все повече и повече. Това мен обаче не ме спря (а и нямаше как, филмът беше пропагандиран неволно от съквартирантите ми всяка нощ в продължение на... не знам си колко седмици - те тогава работеха, а аз не... спяха си, а не като мен).
Но не просто пленителната Скарлет ме караше всеки път да доглеждам филма до финалните надписи. Юън МакГрегър ми ставаше все по-симпатичен с всеки следващ негов филм. Освен това класата и реномето на Майкъл Бей не са ми безизвестни. Има толкова много негови филми, които са в близките ТОП 20 на моято скромпа класация. За всеки един от тях ще настъпи момента, да попадне в ревютата ми, дотогава само търпение се иска.
Филмчето се разказва малко напред в бъдещето. Една уникална колония, в която всичко е толкова чисто, подредено... и бяло. Има хора, делени на групи, има пазачи. Странното е че въпросните хора носят странни имена: Линкъл 6 Ехо или пък Джордан 2 Делта. Аве, R2D2! Хахаха! Не, не съм от Междузвездни войни, но какво е обяснението за ситуацията. Покровителят на тази... колония, успокоява присъстващите че нещо много лошо се е случило със света. Това е единствената защитена зона в момента. От време на време се появява по още един оцелял, и ежедневно се тегли една лотария - спечелилият отива на Островът - последното истинско кътче Земя, запазило се въпреки настъпилия крах на планетата. Синтезирано в едно изречение, това беше мотивът на филма. Но когато героя на МакГрегър стане достатъчно любопитен, че да разкрие конспирация която не разбира, филма минава на нова вълна - приключение и гонитба. Страшно много екшън, толкова много преследване и реплики от сорта на: "Hold ooooon!", "Ruuuuuuun!", "GOOOO!!!", че дъхът ти секва. Да, наистина много на места, и шумът и ефектите са в изобилие. Също толкова колкото и рекламите. То не беше CISCO, X-Box, MSN, Puma - не си спомням още какво имаше. Комерсиален филм на 100% без никакво съмнение. Но пък беше енджойабъл. Имаше и доста добри каскадни сцени и декора беше интересен.
Историята за клонингите, беше доразказана и с образите на Джимон Хонсу (в ролята на ченгето, което в един момент гонеше нашите герои, в следващия гърмене на поразия истинските хора, собствениците на хората) и Стив Бушеми - голям образ както винаги, една от причините Линкъл 6 Ехо, да почне да задава повече въпроси и логиката и интелигентността му да се засилват с всеки изминал ден. Да не забравяме и Шон Бийн - тарторът на пъклената операция, изживяващ се като Господ... но както всеки елементарен филм с добър край за нашите герои - той го отнася по-брутален начин!
Супер филмче, и все още си пазя саундтрака му. Стийв Яблонски - добър композитор, макар и на места от темите да ми звучеше като Ханс Зимър... нищо. Поне знае от кого да се учи. За финал, може да си пуснете My Name Is Lincoln, която е и последната музикална тема във филма. Приятно и много отпускащо, а лентата си е чиста проба адреналин с много шум и ефекти, типично за Майкъл Бей, но пък и тръпка... и красиви кадри с искрящата Скарлет (в никой друг неин филм, не е била толкова секси). Мои впечатления - изградете си ваши!

»©« Reservoir Dogs

Поради наскорошното ми запознанство с най-голямата фенка на Куентин Тарантино, на територията на България, с най-най-любим негов филм Глутница кучета (Reservoir Dogs), ми се стори уместно да си припомня хитът от 1992 година. Това че тя е била на 4 тогава, а аз на 7 (без да сме яздили кончета направени от пръчки), не значи че години по-късно, нямаме възможността да гледаме филма, за да може да му хванем както идеята така и особения Тарантино-стил. А колкото до идеята - освен че историята е проста, разказана в разбъркан ред, за да ти грабне вниманието, няма нищо друго бележито в показването й. Изключенията, които правят от Глутница кучета класен филм, доминиращ за времето си и превърнал се в хитов, култов и даван за пример, са:

- актьорския състав;
- бруталния подход;
- щипката сол в раната, добавяна от Тарантино на всеки 10 минути... и влудяващият му разсъдък;

Рецептата е ясна - главния готвач ни е познат (защото прекалено добре го познаваме от последните му изяви, и го използваме като нарицателно). Факт обаче е, че с Глутница кучета Куентин прави своя значим пробив в киното. Филмът с който съсухрените чичковци-критици му обръщат внимание. Творбата, която го нарежда сред уникалните и нестандартни кино-режисьори и... която мисля си, е музата накарала Гай Ричи в последствие да покаже как един англичанин би се справил с подобен род филмово предизвикателство.

Плеяда престъпници - напълно непознати. Имената им са тайна, всеки обаче знае цветът на другия. Извратено, но и много стилно. Човекът който ги събира за "лесната работа" е познат на всичките седем. Поверителността около самоличностите му е негова идея, за да се предпазят както те, така и самия той от евентуални издънки. Г-н Бял (Харви Кайтел), г-н Оранжев (Тим Рот), г-н Рус (Майкъл Мадсън), г-н Розов (Стив Бушеми), г-н Син (Едуард Бънкър) и г-н Кафяв (самия Тарантино). Шестима, плюс тариката Еди (Крис Пен), синът на организатора. Толкова много имена, и определено доста прякори. Не е толкова сложно обаче да схванеш цялата схема. Бързо се запомнят, дори без да искаш. Като гледаш в продължение на 5 минути как Тим Рот кърви и пищи от болка, докато Харви Кайтел му държи ръката, няма как да не се влюбиш в тях. Или пък Стив Бушеми, с невероятния му фейс и постоянно дрезгаво-подозрителния глас, укоряващ всички в непрофесионалност. Всеки един от тях е особен персонаж. Има си някаква история, която научаваме лично. Това става постепенно разбира се. Режисьорът не иска да ни скапе удоволствието още от началото на филма я. Затова кучетата, събрали се на една маса в кафене, обсъждат заложения смисъл в песента на Мадона - Like A Virgin. Безумните простотии на Тарантино ще ви впечатлят и разсмеят - безспорно. Мен винаги са ме радвали такъв род разговори. На нещо толкова познато и близко до теб, върху което не разсъждаваш и никога не бил, освен ако не го пародираш до неузнаваемост и връткавото ти въобръжение не го превърне във вулгарно посмешище. Какво пък? Самата Мадона е харесала филма и (повечето ценители знаят) е пратила писмо до Куентин, разкриваща истинския замисъл на песента. Клюки-клюки-клюки!
Глутница кучета се нарежда на доблестното 66 място в Топ 250 на IMDB. Маса гангстерски филми сме гледали, много кръв и бруталии, но пък простата история на Тарантино е доста по-оригинално реализирана. Не е лишена от крайности, нито от мек и приятен хумор или пропиващ се в тъканта ни на зрител киноман сарказъм.
Когато един елементарен план се обърка сериозно, и 7 непознати търсят виновника по между си... ситуацията е сериозна. Такъв е и Глутница кучета. Лоялност, честност, двойна игра. Крайности, доверие и първичност. А какво се случва в последствие, когато планове тотално се прецакат? Режисьорско решение - а щом е Куентин Тарантино, този който седи на столчето с надпис на гърба Director - то финалът хич няма да е лек. Изберете си цвят, заложете на него... може той да е печелившия и да ви заведе до диамантите!

»©« Fargo

Снощи гледах Фарго (от 1996 година). След Големият Лебовски, реших да го видя въпросният им хит (им - братята Коен, Джоел и Итън). Фарго взима 2 награди Оскар (главна женска роля на Франсис МакДормънд и за сценарий, написан от въпросните братя) и има още 5 номинации към тях. Яко беше, особено като се има предвид какво точно се случва във филма.
За какво става въпрос, отново е заложено на прост сюжет, но не глупав или банален. Продавач на автомобили (Уилям Х. Мейси), заради глупавите си сделки и какво ли още не, е леко... бая назад, затънал в дългове и се нуждае от пари. Тъст му е много богат, но и също толкова стиснат и не му пука за зет му, колкото не можете да си представите. Та въпросния "притиснат до стената" мъж, измисля "гениалния" план. Да плати на двама, за да отвлекат жена му и да поискат откуп. Въпросните двама са Стив Бушеми и Питър Стормеър.
Разбира се, не очаквайте всичко да стане така както го беше планирал той: отвличане, даване на парите, разделяне на плячката, и всичко е... по старому. Такива планове... никога, ама никога не се реализират... особено по начина, по който е трябвало да се случат.

Именно това избиване (изместване от плановата линия) на действията, и непредвидените ситуации правят филма добър и непредсказуем. Толкова, че както си седите и наблюдавате нормален разговор... в следващия момент героя на Питър Стормеър (който до половиния час от филма е обелил 2 думи...) брутално застрелва в главата, от упор, пътен полицай. И това е само началото на животинския му характер. Ще ви побият тръпки по нататък във филма от събитията. И всичко това... ОК, но добре е когато си мислим че всичко е на кино, нали?! Да, ама филмът започва с простичкото обяснение, че това е истинска история, на която само имената са сменени, всичко останало - е запазено така, за да се уважи паметта на убитите.

Фарго е малко градче, в Северна Дакота. От постера: Small town / Big Crime / Dead Cold... още с началото си, филмът ни приветства със студения си зимен пейзаж. През цялото време всички бяха дебело облечени, бавно ходещи, като че пазят сили от тази бяла смърт. Изобщо - много студено излъчване. Никакъв слънчев лъч, подходяща светлина, която може да доведе до топло чувство. Абсолютен трилър, една доста корава история, смразяваща кръвта.
На въпросните престъпници се опълчва бременната Марджи, полицай в месността (героинята на Франсис МакДормънд). Да, наистина струва да й дадат Оскар за главната роля. С неповторим нюх, и нормално следване на събитията, в крайна сметка тя е тази, която спира престъпниците, разкрива случая, уви обаче това не означава хепи енд. Хепи енд може би само за нея, но всички останали... няма такова нещо.
Добър филм, наистина, силно! Навремето си спомням, като гледах рекламите по TV1000 и си виках: "Искам да го гледам! Това ще е някакъв много зъл филм!". E, чак сега го гледах, но поне чакането си струваше. Висока оценка за мен, наистина историята е добра, реализацията още по-добра (стилът на братя Коен се разпознава лесно, така както може да познаете мрачния стил на Тим Бъртън). Заслужава си!

»©« The Big Lebowski

Говоря си аз снощи с един приятел от G-Town, Germany :) и той ми разправя... "гледах филм досега". Питам го: "Кой?!", а той ми отговаря: "The Big Lebowski" (Големият Лебовски). Започна да ме разпитва за някаква песен от филма, разни такива неща... че го гледал за пореден път и че: "This movie is Awesome, mate!" Та, с такива мисли дръпнах набързо въпросното мууви, намерих му песента междувременно, и за приспиване дадох плей на Големият Лебовски.
Оказа се наистина добър филм, много забавен, много шантав, много луд! Изобщо - Джоел Коен. Зачетох се, защото името ми се стори много познато, и да - създателя на Фарго, един хит от далечната (е не чак толкова далечната) 1996 година, с 2 награди Оскар, и още няколко номинации за такива. Та братята Коен (Итън и Джоел), този път са създали по-отпуснат филм. Пак е с тяхния луд стил, на пълен безпорядък, много луди герои и неизбежда съдба за кутсузлиите, които се явяват главни във филма. А в дъното на всичко, всъщност е нещо доста обикновено.

Пича - Лебовски (Джеф Бриджис), се явява голям мързел. Разкарва се по къси гащи, понякога само гащи, с един халат, или пуловер, с черни очила, непукист, живеещ на гърба на държавата (така и не разбрах като не работи, откъде имаше пари тоя човек... беше ветеран от войната във Виетнам, и имаше някаква златна кредитна карта... незнам каква е политиката на САЩ относно ветераните, обаче това си остана загадка за мен). Та, мързеливия ни герой, се прибира вкъщи и двама го нападат, навират му лицето в кенефа, още преди да са се представили, и си искат парите. Оказва се всъщност че са сбъркали адреса, търсят друг Лебовски ;) Обаче докато нашия успее да им обясни, вече бършеше пикнята от лицето си, а един от нападателите много грубо се... изпика на килима му.
Това беше повратния момент във филма. Оттам тръгна всичко. Потресен, но не уплашен... Пича продължи с битието си, което не беше особено разнообразно. Вечерта в боулинг залата с приятелите си Уолтър (Джон Гудман) и Дони (Стив Бушеми), разискват случилото се. Разбира се не очаквайте приятелите му да са нормални. Няма нормален в този филм! И това му е хубавото. Всеки си шибнат по един или друг начин, със собствен характер и арсенал от лафове, изпълнения... и съвкупност от комични ситуации.
Така започнала история, предвещава един добър сценарий. Пича в опит да търси възмездие за опикания си килим, се забърква в нещо доста голямо, с много играчи, с много неизвестни. Както казах в дъното винаги стои нещо много по-елементарно, което ще се разкрие на зрителя точно на финала.

Във филма ще срещнете и други популярни актьори, като Сам Елиът, Джон Туртуро (уникален образ, появява се 2 пъти, обаче много запомнящи реплики... умрях да се смея), Джулиан Мур, Питър Стормеър (и този ме разби, с гадния си немски акцент, и с шайката му Нихилисти... луди!), Тара Рийд и други. Много е як филма! За пропусналите една молба: Трябва да го гледате! Не само мохабетите, бъркотията или привързаността към героите ще ви се харесат. Има едно особено звучене, през целия филм. Музиката е много добре подбрана. Песни, които иначе не бихте слушали, но идеално пасващи си във всяка една сцена, и напълно допринасящи за една социална безтегловност. която пък непрекъснато ви напомня за безделника - Пича, и неговата история. Много добър, гласувам с две ръце (Two Thumbs Up, дето се вика), а останалото (т.е. дали ще го гледате) зависи от вас!