»©« Bad Boys II

Проклятието на продължението споходи любимите ми Лоши момчета. Както се вижда от оценката (като направите сравнение с предното ревю) се вижда, коя от двете е титуляр в класацията ми. Съжалявам уважаеми кино любители, но Майкъл Бей попрекали с това си творение. Всъщност не бих го класирал и чак като творение. Жалко, като се има предвид колко класни неща има човекът-блокбастър.
За да не бъда просто словесно халостно оръдие ще подкрепя думите си с основните неща, заради което Лоши момчета 2 се класира така зле в личната ми класация. Въпреки че съм фен на Брукхаймър/Симпсън/Бей този път това не беше достатъчно, че да харесам направеното. Нека започна със самото начало - тъмните начални кадри, ККК и двама чернокожи, които раздавам правосъдие не ми допаднаха. Опитаха да разведрят с лафчетата си, но не се получи. А и уж ККК бяха лошите, но детективите Майк Лаури и Маркъс Бърнет се оказаха по-големи расисти от тях. Та оттам почна всичко, до края на филма имаше какви ли не националистични преплитания, измежду които нашите герои винаги наказваха по най-бруталния начин всичко де що не е чернокож (а понякога и тях, ако са нагазили здраво в лайната).
След това идва музиката... ах, какво ли не съм слушал през годините, ама да повериш подбора на саундтрака на Шон (Пъф Деди, Пи Диди, все тая) и той да е изпълнителния продуцент и оформител - не, не и НЕ! Мернах името на Тревър Ребин - е да, но от всички тия хип хоп насторения не останаха свободни секунди, където мастъра на Армагедон да сътвори нещо сносно за динамичен екшън, какъвто беше Лоши момчета през 1995 година. Един Марк Манчина още един път, щеше да е прекрасно според мен. Но това не е всичко...
Специалната обработка на лентата. Ами, падам си по нестандартни визии, но това нещо имах чувството че ми разкатава очите. Този контраст не кефи, мислиш си че нещо в твоя телевизор не е в ред. Разваля ми настроението. Отвлича ми вниманието от действието. Натоварва ме излишно. Даже сега като се присетя - и ме заболяват очите. Капризна работа, какво да ме правиш, хахаха.
Не отстъпват и разните му там екшън сцени, които в един момент прекаляват и въпреки това не се усещат. За реализъм, няма и да търся, но поне малко да ни имат за хора, а не за шаранчета. Признавам, част от въпросните сцени са хитови, много грандиозни и пълнят окото, но ако искам визуално удоволствие, от което главата да ми се пръсне ще си избера Трансформърс.
Все пак поздравления за Уил Смит и Мартин Лоурънс, които въпреки всичко направиха тази втора част. Абсурдните "Уусаа" между тях и любимият им капитан (отново нервния Джо Пантолиано) за пореден път донесоха малко свежест във филмчето. Връзка с предната част има и жената на Маркъс (г-жа Quality Time) - Тереза Рандъл. А с ново филмче, се очакват и нови лица - небезизвестния Питър Стормеър (отново играеше руснак, с още по-лош акцент) и абаносовото съкровище Габриеле Юниън (сестрата на Маркъс, настоящо гадже на Майк).
След като разнищих цялата авантюра, няма да ви се стори неуместно ако ви предупредя да се оглеждате за Майкъл Бей. Не знаете как изглежда ли?! Хехехе, много е готин. В една таратайка, с една тъпа шапка. Голям образ и много му се смях. Също така за забавно може да намерите и разни гафчета по лентата. Най-лесно забележим е този с "маркучлетата". Към финала на филма, когато правят голямото бум-бум насред двора на Джони Тапиа, внимавайте какво държат в ръцете си лошите в униформи. Само миг след като от тях бликне кръв и те се олюлеят тържествено, се размахва едно маркучле, което се вижда че в единия си край отива право към ръката на статиста, а в другия - някъде заровен под униформата. Схванахте ли? Опитайте да се насладите на Лоши момчета 2 по своему, в противен случай съвсем ще ви се отгледа...

»©« Bad Boys

Класиката си е класика! Не беше минал и ден откакто гледах Ханкок и физиономията на Уил Смит ми се появи редом до тази на Мартин Лоурънс. А за фон, съзнанието ми тананикаше небезизвестното "Bad boys, bad boys, what you gonna do... what you gonna do when they come for you?" - в следствие на което изпитах неистова нужда да гледам и двете части на Лоши момчета. Не че не ги гледах миналата година. Не че и преди това не се е случвало да съгреша с тях. Луда работа. Ненадминатия полицейски дует детектив Майк Лаури и детектив Маркъс Бърнет още един път пред очите ми с Лоши момчета от 1995 година.

Филмът беше невероятен хит. Спомням си когато излезе, феновете полудяха. Всички видеотеки го имаха като топ ъф дъ топс филм. Навсякъде ползваха кадри от лентата, не даваха и секунда мира на Уил Смит и Мартин Лоурънс. Под опеката на класния блокбастър режисьор Майкъл Бей, финансирани от гръмотевиците Дон Симпсън и Джери Брукхаймър, двамата чернокожи актьори превърнаха две корави ченгета в символ на полицията от Маями. Лошите момчета, които трябва да оцелеят изпод дъжд от куршуми, взривове и да докопат липсваща партида наркотик. Щом е Маями, няма как да не са замесени наркотици. А щом Майкъл Бей има за целта да създаде касов екшън, следват много преследвания в типичен негов стил, много шум и прелитащи куршуми, а за фон - музиката на Марк Манчина. Има няколко теми от филма, които са ми любими и действат много надъхващо, докато го гледаш. Музиката винаги е важна.
Освен лудите гонитби и каскади, екшънът е разведряван от солидно количество лафове. Било то караници между партньорите, начинът по който се справяха с всички ситуации, лудият им шеф (Джо Пантолиано) - просто малка част от сценария на Лоши момчета. А снощи се замислих дали изобщо има някой, който да не харесва тандема. Не казвам, че трябва да са луди фенове и да имат плакати по стените си. Просто да се радват на филмчето всеки път, когато лентата се завърти и гумите на Порше 911 изпилят бясно.

Лошият в сюжета е Чеки Карио и неговата група главорези, които ловко успяха да изнесат сносно количество дрога под носовете на ченгетата. Междувременно Теа Леони стана свидетелка на убийството на най-добрата й приятелка. От същия този лош Чеки Карио. А Мардж Хелдженбъргър дишаше във врата на Пантолиано, заради липсващата дрога и беше готова да опандизи всяко подозрително ченге. Вътрешни афери, това им е работата.
Накратко - на нашите лоши момчета хич не им беше лесно да се оправят със ситуацията. Да не говорим за десетките непредвидени случки, в които попадаха и трябваше да намират изход по бързата процедура.

Класно, класно - иде ми да се разплача, хехе. Но няма, сдържам си сълзите защото екшънът продължава с втора част. По-подробно ще ви разкажа следващия път, тази статия си я оставят само за първенците от 1995-та година. Тъкмо след това ще ви стане ясно коя от двете предпочитам повече, ако изобщо имам отявлен водещ в класацията на филмите с продължения.
Но Майкъл Бей си знае работата. Имаш време най-много за 2-3 глътки въздух, след това отново нещо избухва или куршум се забива в стената на 5 сантиметра от главата ти. На косъм, а? Трудна работа е да си лошо момче. Като се има впредвид суровия занаят и всичко онези лоши момчета наоколо, които обаче са срещу теб. Майк Лаури и Маркъс Бърнет в хитовият Лоши момчета!

»©« The Rock

Последният филм на продуцентския тандем Дон Симпсън и Джери Брукхаймър. През януари 1996 година е злощастната кончина на Дон Симпсън, която променя двете сблъскващи се в небето гръмотевици на една, удряща самотно дърво край пътя. Въпреки това обаче, Майкъл Бей и Джери Брукхаймър завършват започнатото дело. Нарича се Скалата (The Rock) и е посветен на дългогодишния им приятел и колега.
Делата на Майкъл Бей винаги са съпроводени с голямо количество шум, действие, движение на камерата, перфектно замислени и режисирани сцени (без значение колко реалистични са те) плюс невероятен актьорски състав. В Скалата ще срещнете легендарния Шон Конъри, по-активен от всякога, блестящия в 90% от ролите си Никълъс Кейдж, изправени срещу Ед Харис, талантливия актьор, който следва съдбата на Питър О'Тул, и въпреки великите роли, които прави все още остава неоценен от Академията.

Стилът на Майкъл Бей - никога не изневерява на себе си. Началото е повече от епично, здраво поддържано от жестоката музикална композиция на Ханс Зимър. Темата е не просто надъхваща, тя е феноменално инспирираща. Защо гледах пак Скалата ли?! Ровех в YouTube, попаднах на саундтрака, на въпросната главна тема, и като я чух... вече си представях как Никълъс Кейдж с Ферари-то "под наем" преслеваше Шон Конъри, с неговото хъмви... също "под наем". И не само това разбира се. Липсваше ми целия хумор на филма. Напрегнатото действие, готината визия, липсваше ми Майкъл Бей и неговия начин да прави екшън. Да, имах нужда от два часа коравене пред монитора. Само дето пуканки нямах.
Между другото Скалата не е елементарен банален екшън, такъв който ще класифицираме като трето-разряден. Направен е със стил и майсторлък, а и няма как да не го оценин и да не се разчустваме като слушаме музиката на Ханс Зимър - велик е!

На всичко отгоре се забавляваме - с всички абсурди, които филмът предлага, така и с размяната на реплики между героите. Има няколко от тях, превърнали се в класика. Дали заради шотландския акцент на Конъри, дали заради начинът по който Кейдж ги е изрекъл, или заради сериозното изражение на Харис. Всичко това е част от Скалата.
Накратко за тези, които не познават филма (макар че е достатъчно стар, за да сте го минали ПОНЕ един път). Група "ядосани" военни, с много почести и преживяни мисии, превземат затвора Алкатраз - Скалата. Дни преди това са откраднали няколко броя от най-опасните ракети, с които САЩ разполага. Някакъв отровен газ, убиващ за секунди на огромно разстояние. Окопитили се в бившия затвор, насочват част от ракетите към Сан Франциско и изискват една солидна сума в US долари да им бъде изплатена... в кратък срок.
Както винаги филмът на Бей е лишен от глупава паника - всички знаят какво да правят и винаги ще се намери точен човек, за всяка част от невероятния план, който умниците измислят за разрешаване на проблема. Трябва им химик специалист за ракетите - това е Кейдж, както и човек който да ги вкара незабелязано на Скалата - това е Конъри.
Филмчето е яко. Здрав екшън, много ефекти (добре де, не чак толкова много) и непоправимия хумор от филмите на Майкъл Бей и Джери Брукхаймър. Актьорския състав на филма е допълнен и от Дейвид Морс, Джон С. МакГинли, Майкъл Бийн, Уилям Форсайт и др. О, нека не забравяме и кралицата на бала - Карла, героинята на Ванеса Марсил. Мацка!
И нека не ви мътя водата повече - насладете се отново на скоростното приключение - яростния екшън, съпроводен с интензивна патриотична музика, наречен Скалата.

»©« Armageddon

Отново ще се върна назад във времето, този път чак до 90-те на миналия век. Защото става въпрос за Армагедон (Armageddon), отново на Майкъл Бей и Джери Брукхаймър, и ако не се лъжа моят първи сблъсък със супер продукция на двамата, гледана на голям екран. Далече през 1998, в стария театър, превърнат на кино, ще пускат въпросния филм. С двама приятели решаваме, че ще се гледа, взимат се билети и аха към центъра на Панагюрище. Няма мултиплекси, синеплекси, молове и глупости. Има едно единствено кино, преди си беше на определено място Виделина, след това имаше голям период от време без него... докато накрая някой не започна пак да плаща за изкуство, преместиха го в стария театър и така. Ако някой се чуди къде е стария театър - всички би трябвало да знаете как за 1ви май, президента отива в Панагюрище, всички там премиери и важни клечки от правителството ни се редят на площада. Президента и по-висшите са на едни стъпала, пред една сграда на която има разни големи транспаранти с патриотични лозунги. Те тази сграда и стария театър. ОК, след като разбрахте на къде сме се били запътили, мисля че мога да продължа по същество.
Билетите бяха за 5-я ред! Не е кой знае колко голяма въпросната зала, но все пак 5-я ред си беше достатъчно близко. И когато филма започна на високи обороти разруха - очите ми се блещеха, главата ми се въртеше, а устата от прехласване не можеше да ми се затвори. Добре че не съм жена!

Лудория, изживяването беше повече от яко. На някои близостта с големия екран не би им харесала толкова, но на мене ми допадна. Започна Армагедон и вече доволни от случващото се гледахме Брус Уилис и неговия отбор сондьори опитващи се да спасят света. Някакъв огромен метеор се е насочил към земята, и след 18 дни планира да се разбие някъде по повърхността й. Гениите от НАСА изчисляват, че където и да се приземи "нашественика", щетите ще са тотални и нищо, даже и бактериите, няма да оцелее. Това звучи доста катастрофално, от там и името на филма - Армагедон.
Разбира се, Майкъл Бей винаги показва САЩ като най-най-най-голямата сила на света. Ами, да се беше родил във Франция човека, щеше да нарочи французите за спасители, ако беше българин - ние щяхме да сме героите и нашето знаме да се вее на екрана. Така че относно това, колко про-американски е филма няма да говорим, имат пари правят ги - нека те са главните герои. НАСА измислиха варианта не да стрелят безброй много ядрени ракети по метеора, а да... го разцепят от вътре. Взривната сила ще бъде по-голяма ако заряда се постави вътре в тялото и бъде детониран. За това, трябва да се издълбае дупка. А най-добрия сондьор в света, това е Хари Стампър (Брус Уилис). Притиснати от времето нашия спасител разбира, че няма за кога да обучава астронавти как да сондират, затова желае неговия екип, с който е споделил толкова време заедно, да участва в мисията. И така, събраните от кол и въже, всякаква натура и характер пичове, ще са тези които ще имат невероятно тежката задача, със супер много неизвестни. Чик (Уил Патън), Хрътката - щото бил разгонен като хрътка (Стив Бушеми), Мечока (Майкъл Кларк Дънкан), Оскар (Оуен Уилсън), Макс, Карл и... Ей Джей (Бен Афлек). Голяма група, голямо чудо. Не мога да ги коментирам всички по един, щото наистина представянето им е една от най-забавните части във филма, но само ще се фокусирам върху Бен Афлек. Изгряващата тогава звезда беше протежето на Хари. Най-добрия, но и най-лишен от дисциплина. На всичко отгоре закачащ се с дъщерята на Хари - Грейс (Лив Тайлър). Не бива да пропускам и великия образ на Лев Андропов (Питър Стормеър) - най-голямата скица във филма. Играещ руски космонавт, заключен през последните 18 месеца на една станция, към която нашите герои се прикачиха за гориво. Но лошия късмет ги преследваше навсякъде, така че след като нещо се "счупи" на въпросната станция, екипът им се увеличи с още един човек - Лев, уникален тип!

След маса изпълнения, драми, обяснения, любов и пропиляване на последните мигове на земята, екипът, подготвен за космоса, в рамките на няколко дена е готов за мисията. Самата мисия като план, великолепно измислен и представен от най-умния тип в НАСА - Дан Труман (Били Боб Торнтън), е една 99% късмет и 1% сигурност мисия. Но когато всичко е заложено, и рискът е непоносимо висок, не ти остава нищо друго освен да опиташ.
Много фантастичен беше филма и разбира се чудесата на кино лента са преобладаващ елемент. Все пак стискаме палци добрите герои да успеят. Като не взимаме в предвид всичкия този луд късмет, а наблюдаваме хумора, емоциите между героите и бавните кадри с въртяща се камера около главния герой (уникалния стил на Майкъл Бей), преплетени с музиката на Тревър Ребин. Яко си беше. А няма да забравя и силния финал - емоционален. Като излязохме от киното и тримата умълчани, подсмърчащи, но прикриващи зачервените си очи почнахме да се гледаме. Всеки пита другия: "Разплака се нали?!" - като че търсехме облекчение някой да каже "Да" и да започнем коментара на филма. Ужас, но така си беше! Страх ни беше още да си признаем, че се вълнуваме по филми.
Армагедон беше само началото. База за сравнение за последващи блок бъстъри на голям екран. С удоволствие очаквам следващия, защото все тежки филми да се гледат не може. Трябва си и една двучасова, безмислена (или поне с лек сценарий) история, която просто да те кара да ахкаш от ефекти, елементарен хумор и pure cinema pleasure!

»©« The Island

Ах, далечното лято на 2005-та година. Бурни времена, страстни времена, безгрижни времена. Не се повтарям нали?! О, простете! Може би е заради спомените, които са така сладки, а някои неща в тях - така повтарящи се. Като например Островът (The Island). Не, не съм прекарал 3 слънчеви месеца в гледане на този филм, но в много от нощите (след интересни авантюри, разбира се), когато се прибирах вкъщи... заварвах тогавашните ми съквартиранти отмъркали блажено, а на компютъра на Ванко върви Островът (за пореден път). Понякога от 5-та минути, друг път в края на първия диск... Като една нощна птица, доволен от завоеванията си, оставам буден за да догледам филма. Въпреки че се носеха лоши коментари относно качеството на лентата, за мен беше достатъчно зрелищно, че да го гледам много пъти. Има още един филм от същото това лято, което имаше подобна съдба (някой път ще ви разкажа за Лоши момчета 2). Явно просто беше лятото на Майкъл Бей и неговите касови блок-бъстъри. Мда, той и Джери Брукхаймър рулират в областта на комерсиалното кино. Но нужни са и такива филмчета, с някакъв прост замисъл и ужасно много ефекти. Да живеят компютърните специалисти. И те са хора, и те семейства отглеждат. А и като в това се крие таланта им, и такива като мен (в съответното настроение) желаят да лиснат пари за зрелището - да дерзаят, няма да ги спирам.

Островът, на Майкъл Бей, от 2005-та година. Новото филмче на Юън МакГрегър и Скарлет Йохансон се очакваше с месеци. Шумеше се около замисълът му и това колко добър бил. Разбира се споменах и негативните коментари, които след появата му започнаха да стават все повече и повече. Това мен обаче не ме спря (а и нямаше как, филмът беше пропагандиран неволно от съквартирантите ми всяка нощ в продължение на... не знам си колко седмици - те тогава работеха, а аз не... спяха си, а не като мен).
Но не просто пленителната Скарлет ме караше всеки път да доглеждам филма до финалните надписи. Юън МакГрегър ми ставаше все по-симпатичен с всеки следващ негов филм. Освен това класата и реномето на Майкъл Бей не са ми безизвестни. Има толкова много негови филми, които са в близките ТОП 20 на моято скромпа класация. За всеки един от тях ще настъпи момента, да попадне в ревютата ми, дотогава само търпение се иска.
Филмчето се разказва малко напред в бъдещето. Една уникална колония, в която всичко е толкова чисто, подредено... и бяло. Има хора, делени на групи, има пазачи. Странното е че въпросните хора носят странни имена: Линкъл 6 Ехо или пък Джордан 2 Делта. Аве, R2D2! Хахаха! Не, не съм от Междузвездни войни, но какво е обяснението за ситуацията. Покровителят на тази... колония, успокоява присъстващите че нещо много лошо се е случило със света. Това е единствената защитена зона в момента. От време на време се появява по още един оцелял, и ежедневно се тегли една лотария - спечелилият отива на Островът - последното истинско кътче Земя, запазило се въпреки настъпилия крах на планетата. Синтезирано в едно изречение, това беше мотивът на филма. Но когато героя на МакГрегър стане достатъчно любопитен, че да разкрие конспирация която не разбира, филма минава на нова вълна - приключение и гонитба. Страшно много екшън, толкова много преследване и реплики от сорта на: "Hold ooooon!", "Ruuuuuuun!", "GOOOO!!!", че дъхът ти секва. Да, наистина много на места, и шумът и ефектите са в изобилие. Също толкова колкото и рекламите. То не беше CISCO, X-Box, MSN, Puma - не си спомням още какво имаше. Комерсиален филм на 100% без никакво съмнение. Но пък беше енджойабъл. Имаше и доста добри каскадни сцени и декора беше интересен.
Историята за клонингите, беше доразказана и с образите на Джимон Хонсу (в ролята на ченгето, което в един момент гонеше нашите герои, в следващия гърмене на поразия истинските хора, собствениците на хората) и Стив Бушеми - голям образ както винаги, една от причините Линкъл 6 Ехо, да почне да задава повече въпроси и логиката и интелигентността му да се засилват с всеки изминал ден. Да не забравяме и Шон Бийн - тарторът на пъклената операция, изживяващ се като Господ... но както всеки елементарен филм с добър край за нашите герои - той го отнася по-брутален начин!
Супер филмче, и все още си пазя саундтрака му. Стийв Яблонски - добър композитор, макар и на места от темите да ми звучеше като Ханс Зимър... нищо. Поне знае от кого да се учи. За финал, може да си пуснете My Name Is Lincoln, която е и последната музикална тема във филма. Приятно и много отпускащо, а лентата си е чиста проба адреналин с много шум и ефекти, типично за Майкъл Бей, но пък и тръпка... и красиви кадри с искрящата Скарлет (в никой друг неин филм, не е била толкова секси). Мои впечатления - изградете си ваши!

»©« Transformers After Effect

Обещах ви да коментирам филма, който гледах в петък. Transformers беше много добър. Естествено на нивото на Майкъл Бей. Очаквано добър! Нормален процент ефекти, добри звукови моменти... хумор, лафчетата бяха страхотни, главния герой също (и особено като се опитваше да впечатлява мацката... екстра си беше!). Даже и роботите като почнаха да приказват на английски език, научен по world wide web (както се изрази Оптимус Прайм (лидера на добрите, автоботите)) беше забавно.
И така, струваше си времето и парите. Когато намерите време, гледайте го ;)
Естествено и за критика има какво да се каже. Сега ако не ви харесват прекалено динамични филми, то този не е за вас. На места камерата се движи толкова бързо, че просто... си нямате и напредстава кой към кого, какво и защо ;) Но това да не ви притеснява. Над два часа е филма, та и главата може да ви заболи от шума (ефектите де) и многото мърдане на камерата.
Но като цяло, за мен беше добро изживяването! Гледайте го...

» back to top

I promised to comment the movie I saw this Friday. Transformers was very good. Of course on Michael Bay's level. Good as expected! Normal percentage of effects, good musical moments... humor, the jokes were great, the main personage too (and especially when he was trying to impress the chick... very cool stuff!). Even when the robots started to speak in English, learned on the "world wide web" (as Optimus Prime said (the leader of the good guys, the Autobots)) it was funny.
And so, it was worth the time and the money. When you have the time, watch it ;). Of course there are a lot of things to criticize about the movie. If you don't like too dynamic movies, this one is not for you. Sometimes the camera moves so fast that just... you have no idea who’s beating who, what and why ;). But don't let this concern you. The movie is over two hours long, so you can get a headache for sure (from the noise of these effects) and the whole movement of the camera.
As a whole, for me this was very good experience! Watch it...

» translated by Cinemaniac and Ilienna