»©« Murder on the Orient Express

Нямам си и на идея защо винаги така се получава. Кисна по нощите, най-малко до към 1-2 часа след полунощ, а на сутринта хленча че не съм се наспал или че ми се дремело. Хайде стига де! Но те е толкова лесно, като да спреш и да започнеш с Активия, мда. Този нездравословен начин на живот обаче се отразява добре за филмовите ми музи. А и какво направих в последния ден на юни? Тъй като имах интересно фиаско вечерта, бях доста разговорлив последните минути от 23-я час на 30-ти юни и накрая взех, че оставих силно свирещата музика, легнах си и се събудих след няколко часа... 3 и половина сутринта на 1-ви юли! Ха сега да видим кой не спи?! С този феноменален увод относно моето неспане и симфонията, която група разгонени котки ми изнасяха до преди малко нямаше как да не ме надъха да завърша разказа си за големия детектив от романите на Агата Кристи - Еркюл Поаро. Спокойно, не съм написал свой вариант на някой криминален роман, просто повече от месец имам филма Убийство в Ориент експрес (Murder on the Orient Express), а така и не намирам време да го изгледам. Много неуважително от моя страна. Като се има предвид колко запален по такива романи бях на времето. Разбира се предпочитам сър Артър Конан Дойл и неговия Шерлок Холмс. Както колегата сподели мнението си с мен тази сутрин на път за работа, относно творбите на Агата Кристи, се оказа че и на него те са му по-сухички. Може би по-еднообразни, не точно сухи. "Как пък винаги ги убиват или в някоя стая или във влака" - мда, аз се засмях на този коментар. Смешно си беше. Но не е важно какво аз или той предпочитаме от големите имена в криминалните новели. Факт е че гледах филма на Сидни Лъмет от 1974 година, в която Албърт Фини прави една много яка роля! На него се пада честта да изиграе нисичкия, закръглен и много странен характер, на който нищо и никога не убягва - Еркюл Поаро. Много нагъл тип, един такъв егоцентричен и с голямо самочувствие. Като свърши филма, напълно го разбирах защо се държеше така. Но през тези два часа на мистерия и ловко разплитане на мистерията си беше удоволствие да свикваш с героя.
Отвън продължават да се чуват странни звуци. Вече се чувствам застрашен. Всеки момент очаквам да ме ударят с остен в тила ми или осветлението да загасне внезапно, да се чуе някакво боричкане и на сутринта да ме намерят отровен или наръган... ужас, какви са тези мисли? Повлиян съм от филмите, няма как. Ники беше написала: "Влез във филма с Марти Ангелов" - много правилно! Само не искам да го приемате като Онзи тип влизане във филмите. Наркотици не употребявам, спокойно. Макар, че да ми се чуди човек как продължавам в същия дух с тоя ненормален (и честно казано глупав) режим на (не)спане.
Мисля, че няма убиец наоколо, въпреки това бях готов да напиша тайна бележка, която после Поаро да намери и лесно да разреши случая ми. Обратно на влака, дами и господа. Ориент експрес е влакът, който има един от най-дългите маршрути за изминаване. Прекосяващ няколко граници, пресичащ редица държавности и култури, влакът е голям комфорт за своите изискани пътници. Сноби от всякакво ниво. Но когато една студена вечер, заради огромна преспа върху релсите, Ориент експрес спира да се движи, а на сутринта един от малкото "на борда" е открит брутално убит се отваря работа за просто пътуващият детектив. Белгиец, не французин както повечето го бъркаха, с опасния вид на мустака си и нюх към разрешаване на всяко престъпление веднага се впуска в работа - целта, да се открие мотива за деянието и най-важното, кой стои зад този смъртен грях.
Докато гледах филма, се изпълвах с онова чувство, което изпитвах навремето, докато четях тези кримки. Прашните книги бяха доста привлекателни, щом съдържаха подобен род истории. А сега този филм, всичко беше толкова хубаво. Плюс това актьорския състав е просто феноменален. Нямаше случаен човек на Ориент експрес. Като започнеш с Албърт Фини, през Мартин Балсам, та Шон Конъри, както и Ванеса Редгрейв, заедно с Ингрид Бергман (която получава Оскар за изпълнението си във филма), неспирно говорещата Лорен Бекол, младата и прелестна Жаклин Бисе (с много малко реплики горкичката, но... това е то, да си изгряваща звезда, в сянката на такива утвърдили се вече колоси в киното), нервния мустак на Майкъл Йорк, както и доказалия се в образа на психопат - Антъни Пъркинс.
Много са! Ще ви е трудно да разберете кой е убиецът само с първото гледане. Казвам трудно, но не и невъзможно. Все пак аз успях да се справя, преди Еркюл Поаро да разкаже своята теория за извършването на убийството. Чувствах се леко горд, че съм бил на прав път в разсъжденията си, но определено имаше много неща които бях пропуснал. Но това няма как да се случи с белгийското набито око. Той просто беше уверен в това, което им говореше.
Сега ви се щеше да не сте чели книгата, нали? За да видите дали филма, ще ви държи в напрежение и ще заформи мистерията около героите си. Въпреки всичко говорим за Сидни Лъмет - може да не е писател или криминалист, но знае как се прави стойностно кино. Така че не губете повече време, защото влакът тръгва всеки момент. За да получите възможността да разрешите случая рамо до рамо с господин Поаро - не се поколебавайте и за секунда.

»©« The Rock

Последният филм на продуцентския тандем Дон Симпсън и Джери Брукхаймър. През януари 1996 година е злощастната кончина на Дон Симпсън, която променя двете сблъскващи се в небето гръмотевици на една, удряща самотно дърво край пътя. Въпреки това обаче, Майкъл Бей и Джери Брукхаймър завършват започнатото дело. Нарича се Скалата (The Rock) и е посветен на дългогодишния им приятел и колега.
Делата на Майкъл Бей винаги са съпроводени с голямо количество шум, действие, движение на камерата, перфектно замислени и режисирани сцени (без значение колко реалистични са те) плюс невероятен актьорски състав. В Скалата ще срещнете легендарния Шон Конъри, по-активен от всякога, блестящия в 90% от ролите си Никълъс Кейдж, изправени срещу Ед Харис, талантливия актьор, който следва съдбата на Питър О'Тул, и въпреки великите роли, които прави все още остава неоценен от Академията.

Стилът на Майкъл Бей - никога не изневерява на себе си. Началото е повече от епично, здраво поддържано от жестоката музикална композиция на Ханс Зимър. Темата е не просто надъхваща, тя е феноменално инспирираща. Защо гледах пак Скалата ли?! Ровех в YouTube, попаднах на саундтрака, на въпросната главна тема, и като я чух... вече си представях как Никълъс Кейдж с Ферари-то "под наем" преслеваше Шон Конъри, с неговото хъмви... също "под наем". И не само това разбира се. Липсваше ми целия хумор на филма. Напрегнатото действие, готината визия, липсваше ми Майкъл Бей и неговия начин да прави екшън. Да, имах нужда от два часа коравене пред монитора. Само дето пуканки нямах.
Между другото Скалата не е елементарен банален екшън, такъв който ще класифицираме като трето-разряден. Направен е със стил и майсторлък, а и няма как да не го оценин и да не се разчустваме като слушаме музиката на Ханс Зимър - велик е!

На всичко отгоре се забавляваме - с всички абсурди, които филмът предлага, така и с размяната на реплики между героите. Има няколко от тях, превърнали се в класика. Дали заради шотландския акцент на Конъри, дали заради начинът по който Кейдж ги е изрекъл, или заради сериозното изражение на Харис. Всичко това е част от Скалата.
Накратко за тези, които не познават филма (макар че е достатъчно стар, за да сте го минали ПОНЕ един път). Група "ядосани" военни, с много почести и преживяни мисии, превземат затвора Алкатраз - Скалата. Дни преди това са откраднали няколко броя от най-опасните ракети, с които САЩ разполага. Някакъв отровен газ, убиващ за секунди на огромно разстояние. Окопитили се в бившия затвор, насочват част от ракетите към Сан Франциско и изискват една солидна сума в US долари да им бъде изплатена... в кратък срок.
Както винаги филмът на Бей е лишен от глупава паника - всички знаят какво да правят и винаги ще се намери точен човек, за всяка част от невероятния план, който умниците измислят за разрешаване на проблема. Трябва им химик специалист за ракетите - това е Кейдж, както и човек който да ги вкара незабелязано на Скалата - това е Конъри.
Филмчето е яко. Здрав екшън, много ефекти (добре де, не чак толкова много) и непоправимия хумор от филмите на Майкъл Бей и Джери Брукхаймър. Актьорския състав на филма е допълнен и от Дейвид Морс, Джон С. МакГинли, Майкъл Бийн, Уилям Форсайт и др. О, нека не забравяме и кралицата на бала - Карла, героинята на Ванеса Марсил. Мацка!
И нека не ви мътя водата повече - насладете се отново на скоростното приключение - яростния екшън, съпроводен с интензивна патриотична музика, наречен Скалата.

»©« Indiana Jones and the Last Crusade

"Не ме интересува къде ще го използваме, но искам да има танк от Първата световна война!"
-- Стивън Спилбърг

Забележителен филм! Брилянт в короната на Холивуд! Ако ме спрат на пътя и ме попитат коя е най-любимата ми част от поредицата за археолога, без съмнение ще отговоря: Индиана Джоунс и Последният кръстоносен поход (Indiana Jones and The Last Crusade). През 1989 година са се случили доста неща. Падането на Берлинската стена, Революциите на 1989-та, началото на краят за СССР и др. Но за киното това е нещо повече от успешна година. Защото Джордж Лукас и Стивън Спилбърг за трети път привикват Харисън Форд, за да се превъплъти в образа най-добрия герой в приключенския жанр - д-р Хенри "Индиана" Джоунс.
Вече коментирах първите две части, наясно сте защо ме е хванала вълната Индиана Джоунс, скоро след световната премиера очаквайте и коментара ми за последната, финализиращата глава от вечното приключение. Последният кръстоносен поход е най-гледаната от мен част. Сюжетът е изпипан до съвършенство, героите ни прескачат не просто от държава в държава, ами обикалят цели три континента. Нямаше го сухия образ на Храмът и безкрайната джунгла. Завръщането на другият Джеймс Бонд е повече от успешно. Навремето не е предвиждано ново продължение (Кристалния череп, това което в момента всички фенове очакват) и Последният кръстоносен поход е смятан за завършека. Като че най-добрите идеи в главите на Лукас и Спилбърг са избуели в един миг и са успяли да синтезират всичко в сценария за новия си филм.

Доктор Джоунс, този път по петите на Светия Граал. Една от най-интересните легенди познати на човечеството, с може би най-голяма мистика около съществуването си. И определено с огромна стойност за търсачите на съкровища. Божествената чаша, от която последен е пил Христос по време на Тайната вечеря. В която е събрана кръвта му след разпъването. Легендата - който отпие от Светия Граал ще се радва на вечния живот. Безсмъртие, митове, легенди, и достатъчно луди застаряващи с финансови възможности и връзки да си позволят всякакви методи за постигане на целите.
Индиана Джоунс е въвлечен в историята след срещата си с Уолтър Донован (Джулиан Глоувър), влиятелен бизнесмен, маниак на тема антики, ревностен колекционер. Тайните обаче през цялото време държат филма в съспенс и не пускат зрителя до самият му край. Изненадите следват героите ни непрестанно. Няма и сцена, в която да не се насладите на Харисън Форд, или пък на режисурата или на музиката, поведението на камерата. Един от любимите ми моменти е сцената, когато "горилите" на Донован отиват при Инди да го поканят на среща. Той прави няколко завъртания, за да ги огледа всичките, и на последното си - кадърът се сменя, вече сме в луксозната стая, част от домът на Донован.
Когато научава, че приключението в което му предстои да се впусне не е просто търсенето на Граала, археологическите приоритетите на Инди се превръщат в лични такива. Най-добрият в познанията за Светия Граал, другият доктор Джоунс, е изчезнал докато е търсил местонахождението на реликвата. Бащата на Инди, точно така. Кой би бил най-подходящият за ролята? Оригиналния Джеймс Бонд, разбира се. Шон Конъри и неговият неповторим шотландски акцент, радват зрителя всеки път щом си отвори устата. Или когато погледне неодобрително синът си - Младши. Хахаха, да - името на Инди е Хенри Джоунс Младши. А той не обичаше да го наричат така... изпадаше в нервни кризи и губеше контрол, което за наша радост обаче често ги вадеше от на пръв поглед безизходни ситуации.
И този път приключението на Инди не можеше да мине без красива мадама. Алисън Дуди, в ролята на д-р Елза Шнайдер. Работеща с бащата на Инди, до мига в който той изчезнал. Тази с която Младши продължава търсенето на свещената находка. От всичките три момичета на Инди, определено тази беше най-секси.

В ревюто за Храмът коментирах, че филмът не ми се е харесал толкова много вероятно заради типажите от тъмната страна. В Последния кръстоносен поход, Инди отново се сблъсква със старите си познайници - нацистите. Лидера им - Вогел, ролята на Майкъл Бърн. Смятам го за по-гаден като физиономия и по-добър като нацист от Роналд Лейси в Похитителите. Уникални случки и премеждия по целия път. То не беше Венеция, Австрия, Германия, нацисти, замъци, шмайзери, мотори, цепелини. Великолепен филм. Ненадминат.
А какви бяха гадинките този път? Като изключим началото на филма, когато младият Индиана (в ролята - Ривър Финикс) "плуваше" в корито със змии, животинките с които мъчеха Харисън Форд и Алисън Дуди бяха плъховете. Стотици черни, специално отгледани от екипа на филма плъхове, предвидени да изиграят важна роля във филма. Защо специално отгледани ли? Ами за да не се окажат заразени с някаква болест. Не стига, че завират звездите в канализации разни, ами и опасни плъхове! Това щеше да е прекалено.
Във филма видяхме и добрите приятели на Инди от първия филм. С него този път с по-голяма роля беше Денхолм Елиът (като д-р Маркъс Броуди), както и Салах (в ролята Джон Рис-Дейвис).
Каскади, декори, хумор, приключение, актьори радващи с присъствие и игра - качествена творба, безспорен хит за времето си, реликва за киното и една от най-големите истории познати на зрителя. Неомръзващ филм, заемащ достойно място в моята лична Плеяда на най-добрите филми. На любимите ми филми, така да се каже. С огромен потенциал да радва този, който гледа. Заболяха ме бузите, от постоянната усмивка, която стоеше на лицето ми. В продължение на два часа, миговете в които не бях усмихнат или не пищях от смях се броят на пръсти. О, момент - нямаше такива!
След като вече имам билети за световната премиера на Кралството на кристалния череп, и отброявам дните до тази дата, класирането е следното - Последният кръстоносен поход, Похитителите, Храмът. Дори и новият филм за Инди да не е толкова добър, колкото част три, ще го преживея. Ако пък успее да се доближи до успеха му, ще съм много хепи. Какво ще стане ако се окаже най-добрата част и направи грандиозно завършването на това велико приключение?! Не мога да отговоря сега, вероятно ще съм способен, когато това се случи. Затова, фенове на класиките в жанра и стойностното кино, не го пропускайте!

»©« The Untouchables

Сухият режим, известен в правото като прохибиция (англ. и фр.: prohibition, лат. prohibitio) представлява частична или пълна забрана за производство и продажба на алкохолни питиета и напитки.

В периода 1920-1933 година, в САЩ, политиката на Сухият режим предизвиква масова злоупотреба с алкохол, развиване на редица престъпни групировки, както и на издигането на могъщи бандити. Времената на могъщите бандити, времето на Ал Капоне. Недосегаемите (The Untouchables) е филм на неповторимият Браян Де Палма. Известен с пристрастието си да прави филми именно за такъв род популярни личности. Може би личност не е точната дума, известни престъпници ще е най-добре. Подобно на историята за Тони Монтана или пък тази за Карлито. В Недосегаемите се разказва за могъщият Ал Капоне. Гангстер номер 1 за времето си, и може би един от най-влиятелните изобщо в цялата история на Чикаго, САЩ или световната моб история. По време на Сухият режим той е този, който най-добре се ориентира в ситуацията и успява да се наложи по улиците на Чикаго. Умело спекулирайки, безкомпромисен срещу действията на полицията, и винаги излизащ чист от ситуациите. Разбира се, когато изкъсо държиш нещата под контрол и имаш вярна дясна ръка, която да върши мръсотиите всичко е лесно. Уви до момента, в който Департамента по финансите не изпраща Елиът Нес да се справи с него. За неговата роля е избран Кевин Костнър. Като гледам архивната снимка и се сетя как изглеждаше Костнър във филма, смея да твърдя че си приличаха.
Пристигнал в Чикаго, оглавяващ отдела за борба с организираната престъпност, готов за действия и непоколебим, Нес организира първата си атака срещу потенциални трафиканти на алкохол. Добре протекла операцията завърша със среден пръст за Нес. Вместо алкохол, залавя пратка от чадъри. Ал Капоне доволен и надсмиващ се, нашият герой - за присмех на целия участък. Това обаче съвсем не го демотивира. Напротив, загубил вяра в невършещата своята работа полиция, разхождащ се нощем из тъмните улички на Чикаго, под невероятната композиция на Енио Мориконе, той среща Джими Малоун (Шон Конъри). Обикновен пътен патрул, остарял и от живота и от службата, но много мъдър и ключовата фигура, на която Нес ще се опре, за да настъпи престъпния мазол на Чикаго.

Двамата правят комбина, но си търсят още няколко човека, които да оглавят този специален екип. По думите на Малоун, да няма вяра на никого, включително и на полицията, по-добре да откъснеш ябълката от дървото, отколкото да я взимаш от кошницата. Прескачат участъка и отиват право при новобранците. При кандидатите за слава и героизъм, където попадат на точния човек - Джордж Стоун (Анди Гарсия). Италианец по рождение придава още един специфичен отенък на отряда. Елиът Нес, типичен американец, Джими Малоун - сериозен ирландец и Джордж Стоун (или истинското му име - Джузепе Петри) - печен италианец, с най-добрият прицел в полицията. Точно преди първата им истинска операция срещу Ал Капоне и негов склад с алкохол, към тях се присъединява и Оскар Уолъс (Чарлз Мартин Смит). Който влиза в живота на Нес още преди другите двама. Счетоводител, работещ за правителството, изпратен директно от Вашингтон. Носещ важна информация относно сметките, приходите и данъците на Ал Капоне. На първо време, колкото и често той да им говореше за това, подминаваха думите му... но както всички знаем от историята, именно там е разковничето в залавянето и уличаването на вина на могъщия гангстер. Неплатените данъци. Играта загрубяваше с всеки изминал ден. Началото на войната беше положено, а групата от Недосегаеми не се спираше пред нищо.
До момента, в който наистина сериозно не счупиха плановете на Капоне и той предприе сурови мерки. Не той, неговата дясна ръка беше извършителя на убийствата и саблени удари по морала на екипът.
Познаваме историята и знаем как ще свърши филма, но определено да видиш добре пресъздадена история, за едни такива големи имена като Елиът Нес и Ал Капоне, от един от майсторите на гангстерските филми Браян Де Палма, си заслужава. Споменах и за саундтрака на филмът. Дело на Енио Мориконе. Оказа се че съм имал две от темите във филма на компютъра си, под други имена. Тъй като първият път като гледах филма беше много отдавна, може би 8-10 години, а вторият път беше... вчера! си беше приятно да науча, че тези популярни звучения са към бележитата лента Недосегаемите.

Филмът е отличен с 1 награда Оскар, за поддържаща роля на Шон Конъри. Честно казано заслужава повече, но пък ако загледаме конкуренцията през онази далечна 1987 година не е имал много шансове да грабне повече. Въпреки това филмът е класика. Един от най-добрите правени някога. С добър вкус, с добър сценарий и режисура и много добро операторско око. Една от любимите ми сцени е тази с престрелката на гарата. Невероятно наистина, много напрегнат момент подсилван от потракващата музика, бебешкия плач и непрекъснатото съзерцаване на часовника. А погледите и бавното движение на камерата довеждат до съвършенството на сцената. Забележително!
Коментар за доброто превъплъщение на Робърт де Ниро в ролята на Ал Капоне?! Нима не го споменах досега. Пазех си го за накрая. Не го знам какъв е бил навремето онзи, обаче знаем че де Ниро прави ли мафиотски/гангстерски роли, е номер едно. Хем че си има италианска жилка, хем и фейса му е такъв (уникалната бенка на бузата). И като направи онази физиономия и поглед, държащ бухалката... безугледно смазва главите дори на приближените си, ако нещо са сгафили. Велик актьор.
Филмът ви грабва още от начало, с темата на Недосегаемите, огромния надпис хвърлящ сянка право пред вас, подсилван отново от музиката на Мориконе. Не се сещам за филм, в който този композитор има участие, и който да не се е превърнал в класическа лента. Може би носи късмет на кинопроизводителите. Нека оставим догадките за тези, които умеят как да тълкуват случайностите, а вие по-добре си намерете филма и научете малко повече за методите на Чикаго, Сухият режим, решителността на Елиът Нес и мощта на Ал Капоне.