»©« Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull

Така, така, така... Няма да съм много критичен, Жорка, обещавам ти! От 10 дни имах билети за предпремиерата на филма (така го водят, целия шум беше да имаме прожекция в България, точно съвпадаща със световната премиера, събитието в Кан не го броим). Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп (Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull) е последната лента за вече легендарния и христоматичен археолог д-р Хенри Джоунс, Младши. От около една година се говореше конкретно за филма и имаше потвърждение от кухнята на Инди, че екипът се е събрал за последен път. Стивън Спилбърг и Джордж Лукас, с носталгия към доброто старо време, когато сътвориха този невероятен герой. Без Харисън Форд и да искате няма как да стане. Подобно на много големи филми и проклятието на последната, реюниън, част Индиана Джоунс успява да се размине с тегобата. Критиците чакаха да захапят нещо сериозно по филма, но така и не го получиха. За сметка на това публиката (до момента) е доволна от пенсионерската изява на Харисън Форд. Не беше тромав като Шон Конъри в Последния кръстоносен поход, показа несломим дух, и че въпреки побелелите коси може да... шиба с камшика! И не само това, на някои места във филма, каскадите които изпълняваше заслужиха ръкоплясканията на хората в залата. Смел човек и признавам си, успя да ни разсмее като едно време и да заслужи адмирациите (повтарям още веднъж) заради упоритостта си и ловката физика, която демонстрира. Не се и съмнявам че е имало каскадьори за по-сложните фиаскота, но все пак - където си беше Харисън Форд, няма как да не го познаем.

По стара традиция, филма на Спилбърг имаше лоши герои. Без тях няма да има Инди, нали от някой трябва да бъдат опазени различни археологически реликви. Този път не бяха индийци, нито любимите ми (за злодеи) нацисти. Действието се развива през 1957 година, което е доста след Втората световна война, в разгара на Студената. Руснаци - новият враг за Инди, вече претръпнал след няколко години военна служба и разни мисии в Пасифика. Водени от една опасна мацка, въпросните руснаци бяха по петите на странен артефакт. Бяха заловили Инди и неговия помощник Мак (Рей Уинстън), набутаха ги в склада, където в края на първа част забутаха Кивота на завета. На първо време помислих, че ще възродят историята, но много се радвам че не търсеха точно тази реликва.
В тези първи минути, блясва и героинята на Кейт Бланшет - полковник Ирина Спалко. Много зла, лишена от усмивка, приближена на някогашния звяр Сталин, веща в дуела с рапира и много много хъс да скъса задника на д-р Джоунс. Целта оправдава средствата, но тя беше повече от безпощадна. А и както обикновено става с главните зли герои, все оцеляват, до самия край, където им е отредено да се случи нещо невъобразимо лошо. Впечатляващо беше решението на Спилбърг да накара Кейт да дъвче дубълветата, и да стане ясно и на най-забутания зрител, че героинята е от украински (но израстнала в СССР) произход. Затова пък радваше, от гледна точка на смях и забава - образът й нямаше грешка.
Новият в историята е нахаканият младеж - Мът Уилямс (Шия Лебьоф). Брилянтинът и агресивния му нрав, прилягаха идеално в повечето ситуации, които съпровождаха героите ни. Много повече от здрав смях последва след няколко паметни сцени от филма. Спилбърг и Лукас, все още таят в себе си онова странно чувство за хумор от предните части. Неповторим за стила на д-р Джоунс. Но каква по-голяма тайна се крие около въпросния Мът Уилямс е една от ключовите мистики на лентата.

За да се завърши история, започнала преди 27 години, освен Харисън Форд, екипът не е пропуснал й нея - първото момиче на Инди, самата Мериън Рейвънууд - героинята на Керън Алън. Кога точно ще се появи във филма и какво участие ще вземе в историята е друг ключов момент. Всички тези тайни са навързани по между си, ако изпусна и ви предупредя и за една от тях, лесно ще стигнете до логичния завършек.
Хубаво беше. Хареса ми. Не ме заболя лицето от много смях и невъзможност да сваля усмивката си от него. Но пък не можах и да заспя, въпреки че цял ден ме унасяше. Започна добре, разтърси зрителя, жегна го, продължи добре, разстлаха историята на няколко континетна, че и на едно друго място.
Противно на това, за някои неща критиците и по-скептичните към филма имат право. Колкото и да са се старали, колкото и велик да е Спилбърг, някои моменти можеше да ги няма. Тогава филмът щеше да е перфектен. Идеален за завършек на сагата. Да речем, че ако филмът беше приключил 3 минути преди истинския си край, щях да съм много по-щастлив и да говоря само хубави неща за Кралството на кристалния череп.
Но това е условно. Прекалено много обичам Последният кръстоносен поход, и вече съм убеден че тя е най-добрата част. Така, така, така - всеки има право да сподели мнението си, знам че много от феновете обожават Храмът, други пък са влюбени в Похитителите. За не толкова запознатите, или тези които от скоро знаят кой е Индиана Джоунс, вероятно последното продължение ще е най-най от всички.
За да финализирам - приключението завърши добре. Останах доволен и смятам че с подобен завършек, още една четирилогия се нарежда сред паметните архиви на Холивуд. Стивън Спилбърг, Джордж Лукас и Харисън Форд за последен път заедно, в история за шеметния археолог, търсач не само на артефакти, но и на опасни приключения - Индиана Джоунс.

»©« Indiana Jones and the Last Crusade

"Не ме интересува къде ще го използваме, но искам да има танк от Първата световна война!"
-- Стивън Спилбърг

Забележителен филм! Брилянт в короната на Холивуд! Ако ме спрат на пътя и ме попитат коя е най-любимата ми част от поредицата за археолога, без съмнение ще отговоря: Индиана Джоунс и Последният кръстоносен поход (Indiana Jones and The Last Crusade). През 1989 година са се случили доста неща. Падането на Берлинската стена, Революциите на 1989-та, началото на краят за СССР и др. Но за киното това е нещо повече от успешна година. Защото Джордж Лукас и Стивън Спилбърг за трети път привикват Харисън Форд, за да се превъплъти в образа най-добрия герой в приключенския жанр - д-р Хенри "Индиана" Джоунс.
Вече коментирах първите две части, наясно сте защо ме е хванала вълната Индиана Джоунс, скоро след световната премиера очаквайте и коментара ми за последната, финализиращата глава от вечното приключение. Последният кръстоносен поход е най-гледаната от мен част. Сюжетът е изпипан до съвършенство, героите ни прескачат не просто от държава в държава, ами обикалят цели три континента. Нямаше го сухия образ на Храмът и безкрайната джунгла. Завръщането на другият Джеймс Бонд е повече от успешно. Навремето не е предвиждано ново продължение (Кристалния череп, това което в момента всички фенове очакват) и Последният кръстоносен поход е смятан за завършека. Като че най-добрите идеи в главите на Лукас и Спилбърг са избуели в един миг и са успяли да синтезират всичко в сценария за новия си филм.

Доктор Джоунс, този път по петите на Светия Граал. Една от най-интересните легенди познати на човечеството, с може би най-голяма мистика около съществуването си. И определено с огромна стойност за търсачите на съкровища. Божествената чаша, от която последен е пил Христос по време на Тайната вечеря. В която е събрана кръвта му след разпъването. Легендата - който отпие от Светия Граал ще се радва на вечния живот. Безсмъртие, митове, легенди, и достатъчно луди застаряващи с финансови възможности и връзки да си позволят всякакви методи за постигане на целите.
Индиана Джоунс е въвлечен в историята след срещата си с Уолтър Донован (Джулиан Глоувър), влиятелен бизнесмен, маниак на тема антики, ревностен колекционер. Тайните обаче през цялото време държат филма в съспенс и не пускат зрителя до самият му край. Изненадите следват героите ни непрестанно. Няма и сцена, в която да не се насладите на Харисън Форд, или пък на режисурата или на музиката, поведението на камерата. Един от любимите ми моменти е сцената, когато "горилите" на Донован отиват при Инди да го поканят на среща. Той прави няколко завъртания, за да ги огледа всичките, и на последното си - кадърът се сменя, вече сме в луксозната стая, част от домът на Донован.
Когато научава, че приключението в което му предстои да се впусне не е просто търсенето на Граала, археологическите приоритетите на Инди се превръщат в лични такива. Най-добрият в познанията за Светия Граал, другият доктор Джоунс, е изчезнал докато е търсил местонахождението на реликвата. Бащата на Инди, точно така. Кой би бил най-подходящият за ролята? Оригиналния Джеймс Бонд, разбира се. Шон Конъри и неговият неповторим шотландски акцент, радват зрителя всеки път щом си отвори устата. Или когато погледне неодобрително синът си - Младши. Хахаха, да - името на Инди е Хенри Джоунс Младши. А той не обичаше да го наричат така... изпадаше в нервни кризи и губеше контрол, което за наша радост обаче често ги вадеше от на пръв поглед безизходни ситуации.
И този път приключението на Инди не можеше да мине без красива мадама. Алисън Дуди, в ролята на д-р Елза Шнайдер. Работеща с бащата на Инди, до мига в който той изчезнал. Тази с която Младши продължава търсенето на свещената находка. От всичките три момичета на Инди, определено тази беше най-секси.

В ревюто за Храмът коментирах, че филмът не ми се е харесал толкова много вероятно заради типажите от тъмната страна. В Последния кръстоносен поход, Инди отново се сблъсква със старите си познайници - нацистите. Лидера им - Вогел, ролята на Майкъл Бърн. Смятам го за по-гаден като физиономия и по-добър като нацист от Роналд Лейси в Похитителите. Уникални случки и премеждия по целия път. То не беше Венеция, Австрия, Германия, нацисти, замъци, шмайзери, мотори, цепелини. Великолепен филм. Ненадминат.
А какви бяха гадинките този път? Като изключим началото на филма, когато младият Индиана (в ролята - Ривър Финикс) "плуваше" в корито със змии, животинките с които мъчеха Харисън Форд и Алисън Дуди бяха плъховете. Стотици черни, специално отгледани от екипа на филма плъхове, предвидени да изиграят важна роля във филма. Защо специално отгледани ли? Ами за да не се окажат заразени с някаква болест. Не стига, че завират звездите в канализации разни, ами и опасни плъхове! Това щеше да е прекалено.
Във филма видяхме и добрите приятели на Инди от първия филм. С него този път с по-голяма роля беше Денхолм Елиът (като д-р Маркъс Броуди), както и Салах (в ролята Джон Рис-Дейвис).
Каскади, декори, хумор, приключение, актьори радващи с присъствие и игра - качествена творба, безспорен хит за времето си, реликва за киното и една от най-големите истории познати на зрителя. Неомръзващ филм, заемащ достойно място в моята лична Плеяда на най-добрите филми. На любимите ми филми, така да се каже. С огромен потенциал да радва този, който гледа. Заболяха ме бузите, от постоянната усмивка, която стоеше на лицето ми. В продължение на два часа, миговете в които не бях усмихнат или не пищях от смях се броят на пръсти. О, момент - нямаше такива!
След като вече имам билети за световната премиера на Кралството на кристалния череп, и отброявам дните до тази дата, класирането е следното - Последният кръстоносен поход, Похитителите, Храмът. Дори и новият филм за Инди да не е толкова добър, колкото част три, ще го преживея. Ако пък успее да се доближи до успеха му, ще съм много хепи. Какво ще стане ако се окаже най-добрата част и направи грандиозно завършването на това велико приключение?! Не мога да отговоря сега, вероятно ще съм способен, когато това се случи. Затова, фенове на класиките в жанра и стойностното кино, не го пропускайте!

»©« Indiana Jones and the Temple of Doom

Голямото приключение, което остави публиката очарована през 1981 година, се завръща три години по-късно. За първи път режисьора Стивън Спилбърг прави продължение на някой свой филм. Индиана Джоунс пожънва огромен успех с появата си и както всички принципи са създадени, за да бъдат нарушени някой ден, така и тенденцията при Спилбърг "Без продължения" си намира майстора в лицето на Индиана Джоунс и Храмът на обречените (Indiana Jones and the Temple of Doom). Продължение на приключенията на готиния археолог с нюх към ценностите от миналото и с една единствена цел - да ги предпази от неприятелите (обикновено покварени хора, целящи бързо богатство с контрабанда на въпросните реликви, сещате се, един вид модерни пирати). Ролята по право си принадлежи на Харисън Форд. Макар че всичко е било възможно. Сега познаваме сага, наречена Индиана Джоунс, и Харисън в главната роля - незаменим. Но тогава, една малка промяна би заличила образа за винаги. Това вече е в рамките на фантазията, тъй като миналото си е минало.
Само по себе си действието във втория филм за Индиана се развива по-рано като хронология от това в Похитителите. В което няма нищо лошо де. Някак си имам чувството, че идеята е на Джордж Лукас. Както самия той направи доста години по-късно с Епизод I и разказването на своята междузвездна история отзад напред. Но това няма никакво значение, защото продължението на великите приключения е вече факт през 1984 година.

Още преди да сме видели любимия ни герой, в обектива на камерата се вмъква прекрасната Кейт Капшоу. Пеейки една готина песен (която първо ми звучеше на японски, но след това придоби френско звучене), разкършваща се пред зрителите, не ни оставя други помисли освен: "Това ще е мацката за археолога в тази серия на Индиана Джоунс". Не е трудно да се досетиш. Понякога сценариите на Спилбърг са предсказуеми, но въпреки това има с какво да те изненадат или пък носят онзи чуден заряд на адвенчър, хумор и незабравими моменти.
Още един интересен герой се вмъква в първите 15 минути. Хлапето, което се оказа верен спътник в новите перипетии на героя ни. Наричаше го Малчо (Шорти, Шорт Раунд). Този малчуган, който дава много топло чувство на филма и сразява гледащите с таланта си. Мда, малък, но пък доста пасва за персонажа си и е много забавен. В интерес на истината, при кастинга неговия по-голям брат се е явил за ролята. Уви обаче, въпросния брат не се е справил добре. Хлапето - Джонатан Ке Куан, му е помагал като постоянно му е подсказвал репликите. Разбира се това не е останало незабелязано и виждате ли, малкия Джонатан получил ролята на Малчо. Браво на него. Като има възможности, нека ги толерират.
Вече имате действащите лица, остава да спомена нещо и за сюжета. Лишен този път от нацистко присъствие, танкове и автомати MP-40, филмът ни пренася в джунглите на Индия. След бягството си от Япония и взимането на частен самолет, последната машинария, саботирана от пилотите си, се разбива някъде там в дивата и опасна джунгла. Инди и Уили (героинята на Кейт Капшоу) заедно с Малчо успяват по невероятен начин да оцелеят. Скоро след това се срещат с един старец, съпровождащ ги до селото им. Оттам насетне се оказва, че въпросното село има сериозни проблеми. Децата били отвлечени и някакъв божествен камък бил откраднат. Не трябваше много на Инди, за да се настрои към новото приключение. Ще или не Уили трябва да тръгне с него, а изгарящия от страст по пътуванията и напечените ситуации Малчо дори за миг не си помисли да остави приятеля си - д-р Джоунс.

Изправен срещу проклятията и тъмните тайни на храмът на обречените Индиана има за цел да върне свещения камък, както и да потърси отвлечените деца. Всичко това се върти около мрачния персонаж на злия в тази част на приключението. Мола Рам е жрецът, вършещ тайно забранени ритуали, принасяйки в жертва хора в името на богинята Кали. Изпълнена от популярна боливудска звезда - Амриш Пури, ролята е наистина много дарк, скери и всички онези мрачни черти, които един отрицателен герой може да притежава.
Въпреки че не беше така енергичен и толкова яростно динамичен, преливащ от комични ситуации, втория филм за Индиана Джоунс е едно достойно продължение. Притежава и своите незабравими сцени, които все още се помнят от зрителя. Но все пак, ясно ми стана защо до преди вчерашния ден, бях гледал Храмът на обречените само един път. Може би защото ги нямаше германците. Да си признаем, често те са най-добрия пример за неприятел във филм. Или може би развитието на действието в една джунгла и един мрачен храм. Не знам... Но със сигурност повече се забавлявах на Похитителите.
Филма има голяма стойност за Стивън Спилбърг. Там той среща бъдещата си съпруга - Кейт Капшоу. Независимо от симпатиите си към нея и бъдещите чувства, това хич не му пречи да се гаври със своя екип. За пореден път подлага главните герои на какви ли не брутални гадорийки, докато ги завира в някакви съмнителни подземия и тунели и ги засипва със стотици буболечки. Хахаха, просто пример. Непоправимия стил на Стивън Спилбърг - повече от уникален.
А какво ми е отношението спрямо третата част, Последният кръстоносен поход, мисля че съвсем скоро ще научите. Любимата ми част от поредицата за безстрашния археолог - д-р Джоунс.

»©« Raiders of the Lost Ark

Филмът на приключенските филми. Началото на историята, превърнала се в кино легенда. Създадено от двамата най-култови режисьори за всички времена - Джордж Лукас и Стивън Спилбърг. Историите и фактите около създаването на филма са също толкова невероятни и интересни, колкото и самата лента. Блестящо кино творение. Това е един от безсмъртните филми познати на широката публика. Обединяващо в себе си интригуващ сценарий, безсмъртни като присъствие герои, комедийни моменти, класически приключенски сцени. Прави са някои като казват че този филм се изучава в академиите, и че повечето сцени са христоматийни. Брилянтния гений на Лукас и Спилбърг през 1981 година представя на гладната за зрелище публика своето творение - Похитителите на изчезналия кивот (Raiders of the Lost Ark). Една интересна интерпретация за агент 007, но далеч без стилния му костюм. Времево действието се пренася 60-70 години преди това (считано от сега, иначе 40-50 ако отправна точка ни е 1981 година). Години преди Втората световна война, за да не се получава объркване. Индиана Джоунс, професорът който в "свободното" си време се изживява като археолог-доставчик на скъпоценни реликви. Какво хоби, а? Самата концепция е уникална. Наистина замисъла за този филм е бил базиран на историите за Джеймс Бонд. Но Стивън Спилбърг е бил твърдо решен, че не иска действието да се развива в наши дни. Затова когато пременили героя си в кожено яке, сложи ли му шапка, въоръжили го с револвер и камшик и с много много хъс, се родил той - Индиана Джоунс. Доктор Джоунс, както вече споменахме. Супер привлекателен за студентките си, и най-големия враг на тези, които се опитват да злоупотребят с историческите реликви.

Сюжетът на Похитителите е следния. Американското правителство наема доктор Джоунс (заради големите му познания в археологията, разбира се, те не знаят какъв е през уикендите и командировките, хехехе) да намери изгубения преди няколко хиляди години кивот на Заветът. Кивотът, в който според легендата и писанията, Мойсей е носил скрижалите с Десетте божи заповеди. Не просто да го намери, а да успее да изпълни задачата преди Вермахта и всички онези нацисти натоварени със задачата от Фюрера, да са стигнали до кивота. Няма как да кажеш НЕ на такъв сценарий. Това не е просто увличащ с историята си филм. Това е едно необикновено приключение с нов герой, който ще даде на киното огромно забавление и ще получи невъобразима любов от подрастващите. Филмът е по-стар от мен, но въпреки това съм имал възможността да се запозная с него. Няколко пъти при това. Няма такова нещо като "Омръзна ми" или "Писна ми да го гледам". Неостаряващ и то не само заради великите сцени превърнали го в класика, ами и заради самия филм. Настроението, което носи като го гледаш. Положителната енергия, с която е зареден. Знаем за Джеймс Бонд - че той колкото и да страда, в каквито и калпави клопки да попада, се измъква. И винаги по-различен и интересен начин. Тогава същото може да очакваме и от г-н Индиана Джоунс. Отрупан с отровни паяци, заобиколен от влечуги, които в миг може да го отровят, или десетки нацисти стрелящи по него - това няма никакво значение, защото той е по-готин от тях и ще оцелее. Остава само да видим по какъв начин режисьора е решил да го направи. Великолепен филм, безспорно.
Освен това познанството на Лукас и Спилбърг, винаги ги свързва с кино майсторството. Творците на декори и олд скуул специални ефекти. Похитителите на изчезналия кивот печели 4 Оскара през 1982 година. Уникалната визия и доброто представяне именно с тези ефекти им носи част от статуетките. Ентусиазма им е супер висок, и определено двамката с целия екип зад гърба им, са създали нещо което заслужава почит. Представете си 1981 година, гледайте филма и сметнете с какво са разполагали, а какво са постигнали. Брилянтно, още веднъж!
А музиката? Една от най-добрите композиции, която Джон Уилямс е създавал в кариерата си. Стивън Спилбърг отива при Джон Уилямс, за да чуе какво е родил музикалния му гений. Уилямс изсвирва две теми подходящи за героичния характер на доктор Джоунс и пита коя от двете ще бъде ползвана. Стивън Спилбърг влюбил се на 101% в приятните мелодии веднага попитал: "Не може ли да ползваме и двете?!". Така и станало.

Първоначално за ролята на Индиана Джоунс е гласен Том Селек. Други негови ангажименти обаче, не са оставили избор на Лукас и Спилбърг да потърсят друг за ролята. Изборът им се спрял на Харисън Форд. Любимец на Джордж Лукас, човекът създал образа на Хан Соло в Междузвездни войни, сега получава възможност да роди нов герой, който ще се окаже още по-велик от предишния. Кръстен на кучето на Джордж Лукас - Индиана, това нестандартно име му печели световна популярност. Откъде постоянно ви заливам с такива факти ли. Може би съм изгледал повече документални филми около създаването на трите филма за Индиана Джоунс, отколкото съм гледал самите части. Първия филм - 3-4 пъти, втория... 1 път, най-много два пъти. Кръстоносния поход - 4-5 пъти, той ми е любимита част от поредицата. Но архивни кадри или Стивън Спилбърг говорещ за филма, много повече. И е толкова интересно да разбереш любопитните неща, че превръща тези документални минути в супер интересен късометражен филм. Дори само когато гледам някакви снимки от снимачната площадка, мечтателя в мен се пробужда и думите ми се губят. Мога само да си представя колко яко е било на целия екип, докато създават такъв голям филм. Надяващи се разбира се, но неподозиращи в колко още по-голям ще се превърне.
Като всеки герой е нужно и подходящото обръжение. Мацката - ролята се пада на Керън Алън. Героинята й Мериън Рейвънууд е приятелка на Инди от преди години. Всъщност самия той е имал повече общо с баща й, който също е бил търсач на реликви. Мериън е толкова готина, колкото и Инди. При първото ви запознанство с нея, я виждате как се надпива в една непалска кръчма на майната си, високо в обвитата от снежна виелица планина. Жестока мадама, и напълно присъща за характера на тип като Индиана Джоунс. Не случайно е избрана да изиграе още един път своя персонаж в последния филм за археолога - четвъртата част, която в края на този месец ще се завърти по кината. Това всъщност е и причината да пиша за Индиана Джоунс. Нещо като обзор на класиките, преди да се появи последния, заключващ цялото приключение филм. Лукас и Спилбърг са категорични, че това ще е последната част за Индиана Джоунс.
Верния приятел на Инди - Салах, неговата връзка в Кайро. Незаменим помощник, който е също толкова забавен колкото и услужлив. Много готин персонаж, изигран от Джон Рис-Дейвис.
Не може да не споменем и д-р Маркъс Броуди, героя на Денхолм Елиът. Макар и участието му в тази първа част да не е толкова знаменателно като при Кръстоносния поход, но все пак - една от важните фигури в цялата история.
Имаме героя и неговото момиче. Кой обаче е врагът им? Коварната роля се пада на Роналд Лейси. Майор от немската армия. Повече ми приличаше на агент от Гестапо. Физиономията му е повече от отблъскваща, но това пък го прави по-лош и по-зъл герой. Точно такъв враг от какъвто имаме нужда. Обркъжението му е допълнено от много немски войници, един офицер и един френски археолог - Белок (героя на Пол Фриймън). Последния непрекъснато в борба с Джоунс за каквата и да е реликва.
Незабравимо изживяване. Блестящ филм прехвърлящ действието си на три континента. Класически сцени, уникален хумор, интригуващо приключение. Началото на историята, превърнала се в кино легедна. Така започнах да разказвам обхванат от сладки спомени по филма. Ще продължа по темата и в следващите си ревюта. Когато дойде времето на Храмът на обречените и Последният кръстоносен поход. Защото 23ти май наближава, а с него ще дойде и Кралството на кристалния череп...