»©« The Incredible Hulk

Голям, зелен и много ядосан! Съмнявам се името Marvel да е непознато за който и да било. Вече... и защо? Най-малкото защото филмираха (почти) всички супер герои от комикс поредиците си. Малко ми е трудно да оценявам въпросните разкази в картинки, тъй като никога не съм държал в ръцете си някой от тези издания. Най-много да съм гледал анимацийки или пък разцъкване на компютърна игра. Затова като кино любител, мога да правя равносметка между другите комикс реализации на големия екран, както и цялостна стойност на филма като такъв.
Преди няколко години Анг Лий събра Ерик Бана и Дженифър Конъли в Хълк. Този опит беше посрещнат доста остро от привържениците на комикса, но не малка част харесаха интерпретацията. Аз конкретно... още повече си заобичах Дженифър (но към нея имам увлечение още от Лабиринт, като бях малък, хехе). Нямах против филма, така или иначе не съм някой голям привърженик на точно тази сага за Марвъл герой.
Но преди няколко месеца засякох трейлъра на нов Хълк. Не просто голям и зелен (и много ядосан), ами пресъздаден от Едуард Нортън. Стоп камера! Едуард Нортън е силен, в който и филм да го гледаш. Зад гърба си има толкова много добри роли, а и не просто разнообразие от характери - от драма, през шизофрения, та комедия или полу неосъзнато съзнание на човешката агресия. Сериозен актьор, не е кой да е. Дженифър Конъли и нейната Елизабет Рос, са поверени като роля на Лив Тайлър. И нея я харесвам. Дали Дженифър или Лив, не знам, обаче съм си фен на Аеросмит от много време, а г-ца Аруен има големи хубави очи, и когато сълзите ги изпълнят, устните и в жал порозовеят, нещата стават сериозни и аз се разчувствам.

Добавяме Тим Рот и Уилям Хърт - отново класни физиономии. Коравият войник и неговият безскрупулен генерал. А Тим Рот on dope е просто удоволствие за гледане. Спечелиха ме, признавам си.
Бурен старт на филма, динамична музика, ритъм, ритъм, ритъм. Набързо ти разказват как се е случил Хълк и малко са трагедията в живота му. А след това историята се концентрира върху едно голяма и настъпителна гонитба. За радост на зрителя - не е отегчителна. Не е претрупана с безсмислени ефекти. А и Хълк не ръмжи повече от необходимото. Много добре, наистина ми хареса. Но определено най-много се трогнах от факта, че бяха обърнали внимание върху драмата на героя. Знам че е супер герой и трябва да маже наоколо лошите. Но когато говорим за неконтролируема агресия и едно самотно съществувано, примесено с невероятната музика на филма, получаваме историята на Хълк, на режисьора Луи Летрие. Сценарият е дело на Зак Пен и Едуард Нортън. Браво момчета!
След като преди повече от година ме съсипаха със Спайдърмен 3, по-късно ми направиха още една част за Фантастичната 4, накрая ме захлупиха с Робърт Дауни Младши, най-после видях светлина в края на тунела. На всичко отгоре всички тези комикс пресъздатели изглежда са на път да изпълнят плана, за който се говореше преди години.
За да не ви развалям кефа, няма да ви давам информация по въпроса, нито ще ви кажа кой се появява в края на Невероятният Хълк. Макар и набързо свален от киноекраните, явно не го сметнаха за култов блокбастър, си заслужава двата часа. Все още го въртят в някои киносалони, така че имате време.

А за финал, ще споделя че преди година се присъединих към великата онлайн заигравка наречена "блогиране". Голям кеф, а?! Започнах като всички останали - за да си драскам, но към края на предходната година реших да префасонирам и насоча идеята на това уеб писание, към нещо по-смислено от безсмислените драсканици. Надявам се има достатъчно забавляващи се и намиращи за полезно моето творене тук читатели. Когато има публика, има и стимул и шоуто продължава.
За любителите на киното... За ровещите в интернет, в търсене на голямата истина... За всички вас, които ме четете! Благодаря!

»©« Armageddon

Отново ще се върна назад във времето, този път чак до 90-те на миналия век. Защото става въпрос за Армагедон (Armageddon), отново на Майкъл Бей и Джери Брукхаймър, и ако не се лъжа моят първи сблъсък със супер продукция на двамата, гледана на голям екран. Далече през 1998, в стария театър, превърнат на кино, ще пускат въпросния филм. С двама приятели решаваме, че ще се гледа, взимат се билети и аха към центъра на Панагюрище. Няма мултиплекси, синеплекси, молове и глупости. Има едно единствено кино, преди си беше на определено място Виделина, след това имаше голям период от време без него... докато накрая някой не започна пак да плаща за изкуство, преместиха го в стария театър и така. Ако някой се чуди къде е стария театър - всички би трябвало да знаете как за 1ви май, президента отива в Панагюрище, всички там премиери и важни клечки от правителството ни се редят на площада. Президента и по-висшите са на едни стъпала, пред една сграда на която има разни големи транспаранти с патриотични лозунги. Те тази сграда и стария театър. ОК, след като разбрахте на къде сме се били запътили, мисля че мога да продължа по същество.
Билетите бяха за 5-я ред! Не е кой знае колко голяма въпросната зала, но все пак 5-я ред си беше достатъчно близко. И когато филма започна на високи обороти разруха - очите ми се блещеха, главата ми се въртеше, а устата от прехласване не можеше да ми се затвори. Добре че не съм жена!

Лудория, изживяването беше повече от яко. На някои близостта с големия екран не би им харесала толкова, но на мене ми допадна. Започна Армагедон и вече доволни от случващото се гледахме Брус Уилис и неговия отбор сондьори опитващи се да спасят света. Някакъв огромен метеор се е насочил към земята, и след 18 дни планира да се разбие някъде по повърхността й. Гениите от НАСА изчисляват, че където и да се приземи "нашественика", щетите ще са тотални и нищо, даже и бактериите, няма да оцелее. Това звучи доста катастрофално, от там и името на филма - Армагедон.
Разбира се, Майкъл Бей винаги показва САЩ като най-най-най-голямата сила на света. Ами, да се беше родил във Франция човека, щеше да нарочи французите за спасители, ако беше българин - ние щяхме да сме героите и нашето знаме да се вее на екрана. Така че относно това, колко про-американски е филма няма да говорим, имат пари правят ги - нека те са главните герои. НАСА измислиха варианта не да стрелят безброй много ядрени ракети по метеора, а да... го разцепят от вътре. Взривната сила ще бъде по-голяма ако заряда се постави вътре в тялото и бъде детониран. За това, трябва да се издълбае дупка. А най-добрия сондьор в света, това е Хари Стампър (Брус Уилис). Притиснати от времето нашия спасител разбира, че няма за кога да обучава астронавти как да сондират, затова желае неговия екип, с който е споделил толкова време заедно, да участва в мисията. И така, събраните от кол и въже, всякаква натура и характер пичове, ще са тези които ще имат невероятно тежката задача, със супер много неизвестни. Чик (Уил Патън), Хрътката - щото бил разгонен като хрътка (Стив Бушеми), Мечока (Майкъл Кларк Дънкан), Оскар (Оуен Уилсън), Макс, Карл и... Ей Джей (Бен Афлек). Голяма група, голямо чудо. Не мога да ги коментирам всички по един, щото наистина представянето им е една от най-забавните части във филма, но само ще се фокусирам върху Бен Афлек. Изгряващата тогава звезда беше протежето на Хари. Най-добрия, но и най-лишен от дисциплина. На всичко отгоре закачащ се с дъщерята на Хари - Грейс (Лив Тайлър). Не бива да пропускам и великия образ на Лев Андропов (Питър Стормеър) - най-голямата скица във филма. Играещ руски космонавт, заключен през последните 18 месеца на една станция, към която нашите герои се прикачиха за гориво. Но лошия късмет ги преследваше навсякъде, така че след като нещо се "счупи" на въпросната станция, екипът им се увеличи с още един човек - Лев, уникален тип!

След маса изпълнения, драми, обяснения, любов и пропиляване на последните мигове на земята, екипът, подготвен за космоса, в рамките на няколко дена е готов за мисията. Самата мисия като план, великолепно измислен и представен от най-умния тип в НАСА - Дан Труман (Били Боб Торнтън), е една 99% късмет и 1% сигурност мисия. Но когато всичко е заложено, и рискът е непоносимо висок, не ти остава нищо друго освен да опиташ.
Много фантастичен беше филма и разбира се чудесата на кино лента са преобладаващ елемент. Все пак стискаме палци добрите герои да успеят. Като не взимаме в предвид всичкия този луд късмет, а наблюдаваме хумора, емоциите между героите и бавните кадри с въртяща се камера около главния герой (уникалния стил на Майкъл Бей), преплетени с музиката на Тревър Ребин. Яко си беше. А няма да забравя и силния финал - емоционален. Като излязохме от киното и тримата умълчани, подсмърчащи, но прикриващи зачервените си очи почнахме да се гледаме. Всеки пита другия: "Разплака се нали?!" - като че търсехме облекчение някой да каже "Да" и да започнем коментара на филма. Ужас, но така си беше! Страх ни беше още да си признаем, че се вълнуваме по филми.
Армагедон беше само началото. База за сравнение за последващи блок бъстъри на голям екран. С удоволствие очаквам следващия, защото все тежки филми да се гледат не може. Трябва си и една двучасова, безмислена (или поне с лек сценарий) история, която просто да те кара да ахкаш от ефекти, елементарен хумор и pure cinema pleasure!

»©« Jersey Girl

Измина много време откакто за първи път гледах Момиче от Джърси (Jersey Girl). Спомням си, че беше нормална лятна утрин, може би уикенд, и от нямане какво да правя естествено ще гледам филм. Тогава нещо бях на вълна романтики или като цяло филми, които да ме трогват, и разглеждайки списъците попаднах на нещо с Бен Афлек в главната роля, което не ми беше познато. Набързо направих справка, за да се запозная малко повече. На обложката той и едно малко момиченце се зяпат, приличаше ми на едно по-старо, доста сладко филмче - Къдравата Сю. Но това беше ново, и определено не предполагаше да е същото. На режисьора Кевин Смит (който разпознах едва вчера като Мълчаливия Боб от Догма). Оказа се че въпросния е не само "посредствен" актьор, ами и доста добър режисьор. Посредствен, защото го мислех за обикновен, порядъчен и не много значим. Уви, това е било просто прикритие. Двамата с другия откачалник - Джей, всъщност са символи на компанията View Askew, създала и Догма и Момиче от Джърси, че и още други добри загалавия. Но да оставим новонаученото от мен и да ви разкажа за приятното и много трогателно филмче, което преди малко завърших да гледам.
В Момиче от Джърси ще видим още и Дженифър Лопез, Лив Тайлър, както и запомнящо се (макар и за кратко) появяване на Уил Смит и Мат Деймън.

Оливър Тринки е доста словоохотлив рецензент, поразяваща уста в шоу бизнеса и носител на късмет и пътеводна светлина за много млади надежди, напиращи за музикалния шоу бизнес. Доста млад, с невероятен успех, с красива приятелка (Лопез), но с никакво свободно време. Въпреки това, личния му живот... намира пролуки в претрупаното ежедневие, до толкова че да отведе него и Герти, до родното му градче - Ню Джърси. След запознанството с баща му, след минаването на "най-трудния тест", Оли предлага брак на Герти. Женят се, праят лудо секс и... тя забременява. Всичко върви по ноти. Двамата щастливи, макар и малко изнервени покрай забързания живот и наближаващия трети член на семейството, стигат до деня в който бебето е готово да види бял свят. Очакваният дълго и предполагащ се да бъде много щастлив и светъл ден, завършва трагично. Майката умира минути след като ражда малкото момиченце...
Съсипан, Оли трябва да продължи живота си. Същата лудница в работата и с нещо ново, с което и представа си няма как трябва да се справи. Така историята преминава от тъжна в комична. Ясно е че не можеш да разчиташ на баща си, да ти гледа бебето, колкото и да му е приятно. Щеш нещеш, поемаш си родителските ангажименти, особено когато детето е лишено от майчините ласки и грижи. На ръба на стреса, с бебе в ръце, целия в бебешка пудра, на една пресконференция Оли казва на журналистите че са сбирищна от мулхьовци и... губи работата си! Смело, в очите, истина - но на каква цена.
Всъщност това идва доста добре за него и малката Герти. Да, кръстена на майка си, която така и не можа да я види. Оттук на сетне в Момиче от Джърси следват само случки, каращи ви да се хилите от радост и от мили моменти.

Забележително хлапе е малката Герти (Ракуел Кастро). С типични латино американски черти, за да напомня на майка си (Дженифър Лопез), с пламенен характер и с невероятен ум за годините си, Герти ще ви накара да я заобичате още в първите пет минути, в които я видите или чуете. Не знам, може би някъде е имало подобни случки, в които бащата остава сам, губи съпругата си, но от нея остава най-доброто - малката им дъщеричка. И неслучайно споменах приликата им, и като темперамент и като външни черти. Като че духът на майката се е вселил в дъщеричката и продължава да живее чрез нея. Не вярвам в преражданията или подобен род неща, но като се замисли човек, и като изгледа филма, вече вярва в особения род хора, които се раждат ежедневно някъде там, в някоя част на света. Човешките драми са непрекъснати и винаги всичко минава през синусоидата на живота, има и спадове има и върхове. Момиче от Джърси е един невероятен пример за това, как един човешки живот може да се промени, и да доведе до появата на друг, както и промяната и щастливо докосване до битиетата на още... дузина други. Романтика, драма, комедия - всичко това струи от екрана докато проследявате действието. Отношенията баща-дете засегната в два аспекта - Герти и Оли, както и Оли и неговия Татко (Пап, както постоянно го наричаха). Филма е посветен на бащата на Кевин Смит, разбираме го накрая на финалните надписи.
Трогателна история за всеки кинолюбител, а що се отнася до качеството и изпълнението - мога да го гарантирам. Познавате ме, както и вкусът ми, така че ще останете повече от доволни ако се запознаете с момичето от Джърси.