»©« The Incredible Hulk

Голям, зелен и много ядосан! Съмнявам се името Marvel да е непознато за който и да било. Вече... и защо? Най-малкото защото филмираха (почти) всички супер герои от комикс поредиците си. Малко ми е трудно да оценявам въпросните разкази в картинки, тъй като никога не съм държал в ръцете си някой от тези издания. Най-много да съм гледал анимацийки или пък разцъкване на компютърна игра. Затова като кино любител, мога да правя равносметка между другите комикс реализации на големия екран, както и цялостна стойност на филма като такъв.
Преди няколко години Анг Лий събра Ерик Бана и Дженифър Конъли в Хълк. Този опит беше посрещнат доста остро от привържениците на комикса, но не малка част харесаха интерпретацията. Аз конкретно... още повече си заобичах Дженифър (но към нея имам увлечение още от Лабиринт, като бях малък, хехе). Нямах против филма, така или иначе не съм някой голям привърженик на точно тази сага за Марвъл герой.
Но преди няколко месеца засякох трейлъра на нов Хълк. Не просто голям и зелен (и много ядосан), ами пресъздаден от Едуард Нортън. Стоп камера! Едуард Нортън е силен, в който и филм да го гледаш. Зад гърба си има толкова много добри роли, а и не просто разнообразие от характери - от драма, през шизофрения, та комедия или полу неосъзнато съзнание на човешката агресия. Сериозен актьор, не е кой да е. Дженифър Конъли и нейната Елизабет Рос, са поверени като роля на Лив Тайлър. И нея я харесвам. Дали Дженифър или Лив, не знам, обаче съм си фен на Аеросмит от много време, а г-ца Аруен има големи хубави очи, и когато сълзите ги изпълнят, устните и в жал порозовеят, нещата стават сериозни и аз се разчувствам.

Добавяме Тим Рот и Уилям Хърт - отново класни физиономии. Коравият войник и неговият безскрупулен генерал. А Тим Рот on dope е просто удоволствие за гледане. Спечелиха ме, признавам си.
Бурен старт на филма, динамична музика, ритъм, ритъм, ритъм. Набързо ти разказват как се е случил Хълк и малко са трагедията в живота му. А след това историята се концентрира върху едно голяма и настъпителна гонитба. За радост на зрителя - не е отегчителна. Не е претрупана с безсмислени ефекти. А и Хълк не ръмжи повече от необходимото. Много добре, наистина ми хареса. Но определено най-много се трогнах от факта, че бяха обърнали внимание върху драмата на героя. Знам че е супер герой и трябва да маже наоколо лошите. Но когато говорим за неконтролируема агресия и едно самотно съществувано, примесено с невероятната музика на филма, получаваме историята на Хълк, на режисьора Луи Летрие. Сценарият е дело на Зак Пен и Едуард Нортън. Браво момчета!
След като преди повече от година ме съсипаха със Спайдърмен 3, по-късно ми направиха още една част за Фантастичната 4, накрая ме захлупиха с Робърт Дауни Младши, най-после видях светлина в края на тунела. На всичко отгоре всички тези комикс пресъздатели изглежда са на път да изпълнят плана, за който се говореше преди години.
За да не ви развалям кефа, няма да ви давам информация по въпроса, нито ще ви кажа кой се появява в края на Невероятният Хълк. Макар и набързо свален от киноекраните, явно не го сметнаха за култов блокбастър, си заслужава двата часа. Все още го въртят в някои киносалони, така че имате време.

А за финал, ще споделя че преди година се присъединих към великата онлайн заигравка наречена "блогиране". Голям кеф, а?! Започнах като всички останали - за да си драскам, но към края на предходната година реших да префасонирам и насоча идеята на това уеб писание, към нещо по-смислено от безсмислените драсканици. Надявам се има достатъчно забавляващи се и намиращи за полезно моето творене тук читатели. Когато има публика, има и стимул и шоуто продължава.
За любителите на киното... За ровещите в интернет, в търсене на голямата истина... За всички вас, които ме четете! Благодаря!

»©« Mr. Brooks

На това се казва криминален трилър с елементи на прекомерно насилие, с действие въртящо се около комплексната психическа нестабилност на една персона. А да кажете, че нещо в живота на главния ни герой липсваше - ще бъде грешка. Заможен, амбициозен, станал безбрежно богат още като млад, с красива съпруга, интелигентна и нахакана (метнала се на него) дъщеря, избран за Мъж на годината - не би трябвало да му трябва нещо друго. Факт е обаче, че човешкото съзнание, това което минава като импулси ежедневно, многократно през мозъка ни не може да се контролира лесно. Да не кажа, че изобщо не е подвластно на контрол. Някои го наричат психоза в следствие на някаква случка. Класифицират го като психопатщина (каква дума, а?!), нестабилна психика, склонност към убийство, терор, измъчване, обобщаващо - причиняване на болка с цел наслада. Как един такъв невъобразимо криминален и тежък профил би паснал към описанието на мъжа, за който споменах в началото?! Ами така, приемете го на доверие, говоря ви за Мистър Брукс (Mr. Brooks).

След ролята на привлекателния застаряващ бохем от Rumor Has It... имаше един борбен характер за пресъздаване и адмирации в The Guardian, където си партнираше с Аштън Кътчър (задник). Но обещаващата 2007-ма за киноиндустрията вкара нов образ както в света на седмото изкуство, така и в кариерата на Кевин Костнър. Ако набързо прехвърля всички филми с негово участие, които съм гледал няма да мога дори малко да се докосна до прилика в образите на героите. Нещо ново за мистър Костнър, позиция на интересен и загадъчен човек с едно странно чувство за наслада и търсене на удоволствието. Определено такъв не го бях гледал досега. Но не се бъркайте с психопати като Майк Майърс, или тъпанара от Тексаското клане. Не, не, не! Говоря ви за класен образ на маниак, прецизен, да не кажа перфекционист в едно интересно "хоби". Рамо до рамо с Маршъл (Уилям Хърт), мистър Брукс създава симбиозния образ на съвършения убиец - неуловимият такъв. Въпреки мизериите, които причинява заслужава похвала. Зрителя е жаден за такъв род зрелище, пък и си вика: "Ха, нали е само на кино!". То е само на кино, зрителю, ама дава идеи на маса психари, дето само чакат да се усъвършенстват в едно такова... знамение. Потресаващо. Щом толкова насериозно го взимам, определено филма доста ми е повлиял. Мне, няма да се превърна в болния Ханибал Лектър, прекалил с психо историйките на пациентите си, но смея да заява, че Мистър Брукс е едно звежо филмче за жанра.

А като добавим и чарът на Деми Мур (мда, първо Кътчър, сега и Деми... после какво следва?! завръщането на Брус ли, хехе) филмът се превръща в един интересен трилър, лашкащ плахото ви съзнание от единия до другия край на загадката. Режисьорското виждане на нещата е просто - не иска да бави любопитния зрител и набързо му показва какво всъщност е хобито на мистър Брукс и от какво той изпитва най-голямо удоволствие. Интересно е да се види. А и както казах, героят е много точен в действията си и на теория няма как да сгреши.
Всичко обаче си има изключения - за всяка случка си има свидетел, било то и невидим и съществуващ в забвение до сетния миг. Окото на свидетеля е ролята на Дейн Куук. Наскоро го гледах как се сваля с Джесика Алба, тук обаче в образа му нямаше нищо комично. Този беше по-голям хахо и от мистър Брукс, само дето на последния не му го пишеше на челото.
Нищо, изкупителната жертва е необходима във всеки сценарий. А с един майстор в занаята, усъвършенствал полудата и състоянието си не бива да си играеш, като че си навън с приятели и броите последно до 10 преди всички да се покажат.

Уилям Хърт, леко го споменах в предния абзац, но тук искам да отворя по-голяма скоба. До този момент образите, които той е правил никога не са ме трогвали или впечатлявали. Най-много да ми е харесал в една-две драматични роли, но като цяло не ми се е случвало да говоря за него, камо ли да го похваля. В Мистър Брукс обаче, той е също толкова присъствен като и Костнър. Заедно двамата са перфектната комбинация за образа на болен мозък. Изкефиха ме повече от обичайното. И за да не прекалявам с психозата и ужаса от потенциални страх, ще ви объркам като ви кажа кой е убиецът! Той е...
Забравих, съжалявам. Предпочитам да приключа с нещо по-красиво - Мардж Хелдженбъргър. Макар и за кратко, присъствието й ме радва. Не мога да устоя на очите й, нито на деколтето й (хехе, май друго трябва да правя, вместо гледането на филми).
Но колкото и да хваля филма, всичките тези потупванки по рамото, ще ви хвърля и малко прах в очите, да ви подразня. Определено филмът щеше да бъде съвършен за жанра си, ако музиката (т.е. композицията от ноти) беше по-добра. На места не просто беше неподходяща - ами отвратителна. Един джангър, напълно излишен и не на място. Но такива проблеми се преглъщат лесно. Поне въпросните "терор-ноти" затихваха в рамките на 10-на секунди, което спаси филма от прекомерно понижение на крайната оценка.
Подобно на вас, г-н Шипкоффф, останах много доволен от филма. Но различно от вас, г-н Шипкоффф, моите приятели един път не казаха лоша дума за Мистър Брукс!

»©« Vantage Point

На премиерата на Лак за коса, миналото лято, за първи път пуснаха трейлъра на Точен прицел (Vantage Point). Отново беше в любимия ми CINEPLEX. Много забързан филм и много добре направено превю. Но аз вече от трейлъри не се впечатлявам, че на всеки як такъв задължително да гледам филма. Лесно е да събереш в 3 минути всичко яко на една лента, с подходяща музика да направиш зрелищно представяне, а после филмът - crap!
Затова, доста време поглеждах песимистично към датата на премиерата на Точен прицел. Но времето си тече, и идваше време в което трябваше да го гледам. Най-малкото, за да мога да се погрижа за вас, търсачи на силни усещания в киното, и да ви кажа ще го бъде ли или не. Пропуснах го на първия ден от премиерата, но в понеделник, реших да забравя за пропуска. В голямата зала 5 на CINEPLEX, в малък състав, под 20 човека, започна прожекцията на филма. Имах малки сведения от вече гледали го, които бяха леко противоречиви и не толкова надеждни и убедени че филма е ставал, а повече гравитираха около средното ниво на един добър американски екшън. Поне не казаха, скапана евтина лента, с много пуцане, ала Джон Ву (без много смисъл). Опитах се да иззема малко повече инфо, но събеседника ми беше непреклонен и държеше първо да гледам, след това да дискутираме. Така и направих!

Черен екран, часовникът отброява наближаващият 12-ти час по обяд, цък! Камбанен звън, започва своите 12 отброявания. Саламанка, Испания. Някаква важна среща на световните лидери, много държавни глави от всички континетни, и в центъра на това разбира се американския президент Аштън (Уилям Хърт). Започва първата гледна точка - Сигърни Уивър, героинята й, режисьор в телевизията, която отразява това важно събитие, по въпросите за световния тероризъм. Събрала се тълпа, много охрана, полиция, спец части, много страшни погледи, всеки търсещ конспирацията. Пристига президента, стъпва на подиума, няколко встъпителни думи от кмета на Саламанка, отстъпва думата на Аштън, онзи се размахва призовавайки тълпата и БУМ!... БУМ! Два изстрела, и ключовата фигура пада! Атентатът е успешен, паниката на високо ниво, всичко почва да бяга, уплашени, гонещи, бягащи... започва екшъна. И в бързане на ляво на дясно, премятане на камери, взрив, далеч от събралата се тълпа. Броени минути след това обаче - огромен взрив, в центъра на събитието. Наистина зрелищно, умеят ги тези неща от Холивуд, признавам си. Лентата на бързи обороти бива превъртяна, и всичко започва отначало - 23 минути преди голямото БУУУУМ!
Отново секунди преди 12 часа, същият черен екран, същият камбанен звън, но този път Томас Барнс (Денис Куейд) е в ролята на обзървъра. Сега сме на неговата гледна точка. Агентът на тайните служби, бранещ президента (вече спасил живота му един път), сега отново е в центъра на събитията, охраняващ най-важният човек за професията му. Подкрепян от партньора си агент Тейлър (Матю Фокс) в периода на психическо възстановяване, след въпросния инцидент.
Последователно събираме парченцата от пъзела. Тук там ни преплитат отделни кадри от предните гледни точки, много дежа вю-та имах, и това е нормално. Бях се подготвил да ме третират по този начин, знаех горе-долу какво ще представлява филма. Но това което не очаквах е, така силно и добре да направят динамиката, т.е. екшъна. Не го бяха прекалили с безсмислени пуцалки, викове, невероятни гонги (е добре де, имаше малко нереални тичащи главни герои, въпреки размерите им, имаше и опасни преследвания с коли и малко съмнителни каскади, но да не издребнявам толкова).

Супер динамиката не я пропуснахме в нито една от гледните точки. Тъй като Нели, ми каза че не били 8, и се чувствала прецакана, че преброила само 6 точки, аз спокойно следях бройката паралелно с наслаждаването си над филма. Първо Сигърни Уивър, после Денис Куейд, после Уилям Хърт, следва испанския полицай, охрана на кмета - героя на Едуардо Нориега, след това героя на Форест Уитакър (семеен мъж, на приключение в Испания, снимащ с любителската си камера, и забъркващ се в голямото събитие) и накрая... още три гледни точки, преплетени една с друга в най-сюблимния момент, когато вече си мислите че сте видели всичко, но режисьора е на друго мнение и ви кара да погледнете отново. Да, така се казваше и в трейлъра. Както вече казах, бях добре изненадан, че монтажистите на филма си бяха свършили прекрасно работата и наистина за 90 минути бяха направили един премерено забързан филм, с много неизвестни (отделните парченца пъзел), много внимание, което се изисква от зрителя.
А каква се случи в действителност, убиха ли президента, ако да - кой, ако не - къде е той. Ако следваме не-то от предишния въпрос, какво всъщност се крие като заговор. Е, не! До тук съм аз, само ви подпалвам, и гарантирам че врътката е голяма. Не е трудно да проследите филма, а за отворената уста в най-критичния момент от действието, бих казал на 90% от вас ще зяпне, защото наистина не се допуска толкова завъртян да е сценария. Но, зависи от вас и до това какъв е усетът ви към конспирациите. Приятно гледане, оставете листа и химикалката, не си записвайте, не спирайте филма на пауза, не чийтвайте. Погледнете отново, защото със сигурност сте пропуснали нещо. Точен прицел!