»©« The Incredible Hulk

Голям, зелен и много ядосан! Съмнявам се името Marvel да е непознато за който и да било. Вече... и защо? Най-малкото защото филмираха (почти) всички супер герои от комикс поредиците си. Малко ми е трудно да оценявам въпросните разкази в картинки, тъй като никога не съм държал в ръцете си някой от тези издания. Най-много да съм гледал анимацийки или пък разцъкване на компютърна игра. Затова като кино любител, мога да правя равносметка между другите комикс реализации на големия екран, както и цялостна стойност на филма като такъв.
Преди няколко години Анг Лий събра Ерик Бана и Дженифър Конъли в Хълк. Този опит беше посрещнат доста остро от привържениците на комикса, но не малка част харесаха интерпретацията. Аз конкретно... още повече си заобичах Дженифър (но към нея имам увлечение още от Лабиринт, като бях малък, хехе). Нямах против филма, така или иначе не съм някой голям привърженик на точно тази сага за Марвъл герой.
Но преди няколко месеца засякох трейлъра на нов Хълк. Не просто голям и зелен (и много ядосан), ами пресъздаден от Едуард Нортън. Стоп камера! Едуард Нортън е силен, в който и филм да го гледаш. Зад гърба си има толкова много добри роли, а и не просто разнообразие от характери - от драма, през шизофрения, та комедия или полу неосъзнато съзнание на човешката агресия. Сериозен актьор, не е кой да е. Дженифър Конъли и нейната Елизабет Рос, са поверени като роля на Лив Тайлър. И нея я харесвам. Дали Дженифър или Лив, не знам, обаче съм си фен на Аеросмит от много време, а г-ца Аруен има големи хубави очи, и когато сълзите ги изпълнят, устните и в жал порозовеят, нещата стават сериозни и аз се разчувствам.

Добавяме Тим Рот и Уилям Хърт - отново класни физиономии. Коравият войник и неговият безскрупулен генерал. А Тим Рот on dope е просто удоволствие за гледане. Спечелиха ме, признавам си.
Бурен старт на филма, динамична музика, ритъм, ритъм, ритъм. Набързо ти разказват как се е случил Хълк и малко са трагедията в живота му. А след това историята се концентрира върху едно голяма и настъпителна гонитба. За радост на зрителя - не е отегчителна. Не е претрупана с безсмислени ефекти. А и Хълк не ръмжи повече от необходимото. Много добре, наистина ми хареса. Но определено най-много се трогнах от факта, че бяха обърнали внимание върху драмата на героя. Знам че е супер герой и трябва да маже наоколо лошите. Но когато говорим за неконтролируема агресия и едно самотно съществувано, примесено с невероятната музика на филма, получаваме историята на Хълк, на режисьора Луи Летрие. Сценарият е дело на Зак Пен и Едуард Нортън. Браво момчета!
След като преди повече от година ме съсипаха със Спайдърмен 3, по-късно ми направиха още една част за Фантастичната 4, накрая ме захлупиха с Робърт Дауни Младши, най-после видях светлина в края на тунела. На всичко отгоре всички тези комикс пресъздатели изглежда са на път да изпълнят плана, за който се говореше преди години.
За да не ви развалям кефа, няма да ви давам информация по въпроса, нито ще ви кажа кой се появява в края на Невероятният Хълк. Макар и набързо свален от киноекраните, явно не го сметнаха за култов блокбастър, си заслужава двата часа. Все още го въртят в някои киносалони, така че имате време.

А за финал, ще споделя че преди година се присъединих към великата онлайн заигравка наречена "блогиране". Голям кеф, а?! Започнах като всички останали - за да си драскам, но към края на предходната година реших да префасонирам и насоча идеята на това уеб писание, към нещо по-смислено от безсмислените драсканици. Надявам се има достатъчно забавляващи се и намиращи за полезно моето творене тук читатели. Когато има публика, има и стимул и шоуто продължава.
За любителите на киното... За ровещите в интернет, в търсене на голямата истина... За всички вас, които ме четете! Благодаря!

»©« Reservoir Dogs

Поради наскорошното ми запознанство с най-голямата фенка на Куентин Тарантино, на територията на България, с най-най-любим негов филм Глутница кучета (Reservoir Dogs), ми се стори уместно да си припомня хитът от 1992 година. Това че тя е била на 4 тогава, а аз на 7 (без да сме яздили кончета направени от пръчки), не значи че години по-късно, нямаме възможността да гледаме филма, за да може да му хванем както идеята така и особения Тарантино-стил. А колкото до идеята - освен че историята е проста, разказана в разбъркан ред, за да ти грабне вниманието, няма нищо друго бележито в показването й. Изключенията, които правят от Глутница кучета класен филм, доминиращ за времето си и превърнал се в хитов, култов и даван за пример, са:

- актьорския състав;
- бруталния подход;
- щипката сол в раната, добавяна от Тарантино на всеки 10 минути... и влудяващият му разсъдък;

Рецептата е ясна - главния готвач ни е познат (защото прекалено добре го познаваме от последните му изяви, и го използваме като нарицателно). Факт обаче е, че с Глутница кучета Куентин прави своя значим пробив в киното. Филмът с който съсухрените чичковци-критици му обръщат внимание. Творбата, която го нарежда сред уникалните и нестандартни кино-режисьори и... която мисля си, е музата накарала Гай Ричи в последствие да покаже как един англичанин би се справил с подобен род филмово предизвикателство.

Плеяда престъпници - напълно непознати. Имената им са тайна, всеки обаче знае цветът на другия. Извратено, но и много стилно. Човекът който ги събира за "лесната работа" е познат на всичките седем. Поверителността около самоличностите му е негова идея, за да се предпазят както те, така и самия той от евентуални издънки. Г-н Бял (Харви Кайтел), г-н Оранжев (Тим Рот), г-н Рус (Майкъл Мадсън), г-н Розов (Стив Бушеми), г-н Син (Едуард Бънкър) и г-н Кафяв (самия Тарантино). Шестима, плюс тариката Еди (Крис Пен), синът на организатора. Толкова много имена, и определено доста прякори. Не е толкова сложно обаче да схванеш цялата схема. Бързо се запомнят, дори без да искаш. Като гледаш в продължение на 5 минути как Тим Рот кърви и пищи от болка, докато Харви Кайтел му държи ръката, няма как да не се влюбиш в тях. Или пък Стив Бушеми, с невероятния му фейс и постоянно дрезгаво-подозрителния глас, укоряващ всички в непрофесионалност. Всеки един от тях е особен персонаж. Има си някаква история, която научаваме лично. Това става постепенно разбира се. Режисьорът не иска да ни скапе удоволствието още от началото на филма я. Затова кучетата, събрали се на една маса в кафене, обсъждат заложения смисъл в песента на Мадона - Like A Virgin. Безумните простотии на Тарантино ще ви впечатлят и разсмеят - безспорно. Мен винаги са ме радвали такъв род разговори. На нещо толкова познато и близко до теб, върху което не разсъждаваш и никога не бил, освен ако не го пародираш до неузнаваемост и връткавото ти въобръжение не го превърне във вулгарно посмешище. Какво пък? Самата Мадона е харесала филма и (повечето ценители знаят) е пратила писмо до Куентин, разкриваща истинския замисъл на песента. Клюки-клюки-клюки!
Глутница кучета се нарежда на доблестното 66 място в Топ 250 на IMDB. Маса гангстерски филми сме гледали, много кръв и бруталии, но пък простата история на Тарантино е доста по-оригинално реализирана. Не е лишена от крайности, нито от мек и приятен хумор или пропиващ се в тъканта ни на зрител киноман сарказъм.
Когато един елементарен план се обърка сериозно, и 7 непознати търсят виновника по между си... ситуацията е сериозна. Такъв е и Глутница кучета. Лоялност, честност, двойна игра. Крайности, доверие и първичност. А какво се случва в последствие, когато планове тотално се прецакат? Режисьорско решение - а щом е Куентин Тарантино, този който седи на столчето с надпис на гърба Director - то финалът хич няма да е лек. Изберете си цвят, заложете на него... може той да е печелившия и да ви заведе до диамантите!