»©« Stargate

Преди няколко дни, Диана заговори за любими филми, в които искаме да влезем... така, подобно на хлапето от Последният екшън герой. Това беше поредната блог игра, в която аз (не) взех косвено участие. Но все пак ми направи впечатление, кои филми посочи тя. Един от тях особено. Точно този, може би първи убер култов дело на Роланд Емерих. И познайте какво, въпреки мащабната история, този път не е предвиден краят на света. Слава Богу!
Старгейт (Stargate) - Звездната порта, класика в жанра. Една супер успешна научна фантастика, която съм гледал повече от необходимото. Подобно на предния си пост, за Дони Браско, това филмче е гледано неприличен брой пъти благодарение на свежарската Диема+, телевизията която има определен брой филмчета, които върти като за световно. Но това пък от своя страна си има и плюсове (плюс, плюс, Диема плюс). Маса филми, любими, съм ги гледал десетки пъти именно поради факта, че кабеларката ги пуска често. След като са добри филмчета, що да не ги науча наизуст.

Кърт Ръсел, Джеймс Спейдър, Алексис Круз и Джимон Хонсу (все още непопулярен на масите) в едно приключение отвъд представите ни за нормалното и обективно съществуващото. За тези, които обичат звездните теории и са готови да се впуснат в приключение с неизвестен край - това е вашият филм. Всичко започва с едни разкопки, в размирните година на XX век. Африка, пирамидите, Гиза... Години по-късно, блестящия учен, уви... игнориран от всеки, получава поле за изява в една секретна лаборатория. Тъй като умът му е ненадминат и той може да мисли извън границите на нормалното, се стига до едно ефектно преминаване през Старгейт и достигане до един паралелен свят.
Сблъсък с нейтивите, друга цивилизация, различна от нашата, което от своя страна води хем до желание за научен труд, хем и борба за оцеляване. Приятна роля на Спейдър, много ми е симпатичен. Сериозната военна подстрижка на Кърт Ръсел и свръх строгата му физиономия, за миг дори не ни позволява да се усмихнем, когато той е в кадър. Опиянителния поглед на неизвестния Алексис Круз, в ролята на Скаара - лошият, накратко.

Духът е приключенски, историята е интересна, а ефектите са също доста добри, като за 1994-та. Знам, че след успеха на филмчето излиза сериал, който е доста разточен. Винаги съм бил привърженик на пълнометражните ленти, по една или друга причина. Основно, защото краят се очаква, било то след час, два или три. Има една изпипаност на историята, без разводняване. Затова и сериала не ми е фаворит, но нямам нищо против. Не е точно провал. За сметка на това пък, Старгейт филмът е една класическа реализация на добър фантастичен сценарий. Браво на Дийн Девлин за списването му, както и за режисурата и помощта на Роланд Емерих върху този скрипт. Пак ми се догледа. Мисля, че минаха 4 или 5 години от последното гледане на Старгейт. Сладък филм, някой път ще се приспя с него, така ми се струва.

»©« The Island

Ах, далечното лято на 2005-та година. Бурни времена, страстни времена, безгрижни времена. Не се повтарям нали?! О, простете! Може би е заради спомените, които са така сладки, а някои неща в тях - така повтарящи се. Като например Островът (The Island). Не, не съм прекарал 3 слънчеви месеца в гледане на този филм, но в много от нощите (след интересни авантюри, разбира се), когато се прибирах вкъщи... заварвах тогавашните ми съквартиранти отмъркали блажено, а на компютъра на Ванко върви Островът (за пореден път). Понякога от 5-та минути, друг път в края на първия диск... Като една нощна птица, доволен от завоеванията си, оставам буден за да догледам филма. Въпреки че се носеха лоши коментари относно качеството на лентата, за мен беше достатъчно зрелищно, че да го гледам много пъти. Има още един филм от същото това лято, което имаше подобна съдба (някой път ще ви разкажа за Лоши момчета 2). Явно просто беше лятото на Майкъл Бей и неговите касови блок-бъстъри. Мда, той и Джери Брукхаймър рулират в областта на комерсиалното кино. Но нужни са и такива филмчета, с някакъв прост замисъл и ужасно много ефекти. Да живеят компютърните специалисти. И те са хора, и те семейства отглеждат. А и като в това се крие таланта им, и такива като мен (в съответното настроение) желаят да лиснат пари за зрелището - да дерзаят, няма да ги спирам.

Островът, на Майкъл Бей, от 2005-та година. Новото филмче на Юън МакГрегър и Скарлет Йохансон се очакваше с месеци. Шумеше се около замисълът му и това колко добър бил. Разбира се споменах и негативните коментари, които след появата му започнаха да стават все повече и повече. Това мен обаче не ме спря (а и нямаше как, филмът беше пропагандиран неволно от съквартирантите ми всяка нощ в продължение на... не знам си колко седмици - те тогава работеха, а аз не... спяха си, а не като мен).
Но не просто пленителната Скарлет ме караше всеки път да доглеждам филма до финалните надписи. Юън МакГрегър ми ставаше все по-симпатичен с всеки следващ негов филм. Освен това класата и реномето на Майкъл Бей не са ми безизвестни. Има толкова много негови филми, които са в близките ТОП 20 на моято скромпа класация. За всеки един от тях ще настъпи момента, да попадне в ревютата ми, дотогава само търпение се иска.
Филмчето се разказва малко напред в бъдещето. Една уникална колония, в която всичко е толкова чисто, подредено... и бяло. Има хора, делени на групи, има пазачи. Странното е че въпросните хора носят странни имена: Линкъл 6 Ехо или пък Джордан 2 Делта. Аве, R2D2! Хахаха! Не, не съм от Междузвездни войни, но какво е обяснението за ситуацията. Покровителят на тази... колония, успокоява присъстващите че нещо много лошо се е случило със света. Това е единствената защитена зона в момента. От време на време се появява по още един оцелял, и ежедневно се тегли една лотария - спечелилият отива на Островът - последното истинско кътче Земя, запазило се въпреки настъпилия крах на планетата. Синтезирано в едно изречение, това беше мотивът на филма. Но когато героя на МакГрегър стане достатъчно любопитен, че да разкрие конспирация която не разбира, филма минава на нова вълна - приключение и гонитба. Страшно много екшън, толкова много преследване и реплики от сорта на: "Hold ooooon!", "Ruuuuuuun!", "GOOOO!!!", че дъхът ти секва. Да, наистина много на места, и шумът и ефектите са в изобилие. Също толкова колкото и рекламите. То не беше CISCO, X-Box, MSN, Puma - не си спомням още какво имаше. Комерсиален филм на 100% без никакво съмнение. Но пък беше енджойабъл. Имаше и доста добри каскадни сцени и декора беше интересен.
Историята за клонингите, беше доразказана и с образите на Джимон Хонсу (в ролята на ченгето, което в един момент гонеше нашите герои, в следващия гърмене на поразия истинските хора, собствениците на хората) и Стив Бушеми - голям образ както винаги, една от причините Линкъл 6 Ехо, да почне да задава повече въпроси и логиката и интелигентността му да се засилват с всеки изминал ден. Да не забравяме и Шон Бийн - тарторът на пъклената операция, изживяващ се като Господ... но както всеки елементарен филм с добър край за нашите герои - той го отнася по-брутален начин!
Супер филмче, и все още си пазя саундтрака му. Стийв Яблонски - добър композитор, макар и на места от темите да ми звучеше като Ханс Зимър... нищо. Поне знае от кого да се учи. За финал, може да си пуснете My Name Is Lincoln, която е и последната музикална тема във филма. Приятно и много отпускащо, а лентата си е чиста проба адреналин с много шум и ефекти, типично за Майкъл Бей, но пък и тръпка... и красиви кадри с искрящата Скарлет (в никой друг неин филм, не е била толкова секси). Мои впечатления - изградете си ваши!