»©« The Good Shepherd

Около излизането на Добрият пастир (The Good Shepherd) не се шумеше толкова, колкото един добър филм със звездно участие предполага да има. Защо се получи така ли?! Ами може би подобно на Източни обещания, базирано на тематиката на филма, оставиха точната дата на излизането в неизвестност, дори 3 дена преди премиерата. Из интернет обикаляше един тийзър, който беше впечатляващ. Сещате се гласът, който анонсира филмите, си имаше няколко реплики (цитиращи известни критици или списания) относно играта на Мат Деймън, Анджелина Джоли и режисурата на Робърт Де Ниро. Опитах се да го намеря, уви не успях - улучвах само трейлъра, който преди това го нямаше (но сега е на всеки ъгъл в нета, след запитване за Добрият пастир).
Една нормална работна утрин, може би малко към обяд, разглеждах датски сайт с трейлъри и видях рекламата на пастирчето. Заинтригува ме, изказваха го като най-добрия шпионски филм за последните 10-на години. А и режисиран от Де Ниро (който взима и роля във филма) вещаеше добра история. Мат Деймън, някои го харесват, други не - но честно казано за тази роля няма по-подходящ от него (може би Ръсел Кроу, да повтори ролята си на Джон Наш от Красив ум, но това вече сме го гледали). Винаги е добре да имаш Анджелина Джоли, някъде из сцените, а ако се появява по-често - по-добре. За какво става въпрос и къде са овцете ли?!

Историята е за Едуард Уилсън и началото на най-тайната американска организация, а именно ЦРУ (Централно Разузнавателно Управление). След края на Втората Световна война, точно пропълзяващата червена заплаха от изток (а и запад, с размерите на Русия е трудно да се каже точно откъде ще дойдат). Всичко се въртеше до това как един човек (Уилсън) дотолкова вярващ в патриотизма, обичащ страната си, че буквално ще си жертва живота за тайните, които ще му паднат върху плещите. Междувременно, за да не бие на очи, трябва да си намери жена, да се устрои като нормален човек, задомяване това онова, да си ходи на работа всеки ден, по един и същи маршрут взимащ автобуса. Да мъкне куфарчето със сандвич и ябълка, както и чадър в ясен и слънчев ден - затова направих връзка с ролята на Ръсел Кроу. Много ми напомняше на него. А Мат Деймън много добре може да направи една такава затворена личност, каквато е била тази на Уилсън.
На всичко отгоре, за да е реалистично всички се обличаха като в онези години, и най вече наблягаха на очилата, с големите стъкла, и още по-големите горни рамки. С близките кадри към очите на героите, онзи пропаднал и дълбок поглед и тези рамки - като че виждах Чикатило през 5 минути. Беше много втрещяващо, но това на мен така ми действа, заради очилата е.
Въпреки това, действието ми вървеше доста бавно. Вярно, по-бързо от Сириана, но като цяло... много се точеше. Филма не е кратък, но определено не е направен като стандартните шпионски филми, които сме свикнали да гледаме. Това може би е плюс за него, макар че критиците не го оцениха (The Departed ги смаза окончателно в почти всички категории).

Мисля че Добрият пастир показа доста добре какво може би е представлявала една такава организация в началото си, и как едни идеи в които силно вярваш, могат да те накарат да им се отдадеш напълно и да ги защитаваш на всяка цена. Било то да жертваш и щастието на сина си, твоята кръв, жена си - всичко. Защото в крайна сметка, като ти чукне средната възраст, за какво имаш отговорност освен за семейството, което си създал. "Всички имат тайни, само че нашите са по-големи" - това беше основната нишка в един от разговорите на Едуард Уилсън и Бил Съливан (Робърт Де Ниро).
За да бъда честен няма да ви главозамайвам с: "Беше феноменален, уау! Невероятно!", а с обикновеното - беше 2 часа и половина, бавно вървеше действието, нямаше много динамика, шпионско беше но го нямаше Джеймс Бонд да придаде класа, може би това е реализъм, тъмен и мрачен, за да придаде сериозност, изтърпях го един път, но за още един... не съм сигурен. Моите уважения към всички, които са взели участие във филма, но овчиците ще се разбягат при повторно гледане. Така че, докато още го имам за добър филм, го препоръчвам на хората, които не са го гледали.

»©« Charlie Wilson's War

Очаквах появяването на този филм февруари, през новата 2008 година. Уви обаче както винаги, технологиите и човешката лоялност изпреварват всичко и преминават всякакви граници. Понякога за добро, друг път за не толкова хубави неща. И така, Charlie Wilson's War (Войната на Чарли Уилсън), новият филм на режисьора Майк Никълс, с участието на Том Ханкс, Джулия Робъртс, Филип Сиймур Хофман.
Направен по книгата на Джордж Крайл, биографът на Чарлз Уилсън, сценарият на Аарън Соркин. Една история, за част от живота на конгресмена Уилсън, в периода 1980-1988 година. Важна част от неговия живот, както и намесата му в събитията в Близкия Изток. Интересно е да се видят фактите, особено поднесени по интелигентен начин, от хора много добри в бранша (от създателите на Западното крило), и изиграно от едни блестящи актьори.
А защо е интересно?! Ами защото цялата тази тематика, политическа, разиграваща се в една не толкова строго-политическа атмосфера, ви кара да се замислите... как хора в топлите си и чисти кабинети, докато си наливат поредната чаша алкохол, в 10 сутринта, решават хиляди съдби. Понякога в добър аспект, друг път в много по-лош. И в зависимост от възприятията на останалите ти околни, в същата тази спокойна атмосфера... те прави герой. Наистина е бил голяма работа въпросния Чарлз Уилсън (Ханкс), игрите му с Джоан Херинг (Робъртс) - жена с невероятно влияние както в САЩ, така и с президента на Пакистан, познаваща кой ли още не в конфликтните страни, общителността му с невероятния ЦРУ агент Гас Авракатос (Хофман), забележителна личност, покоен, но със сигурност е бил голяма работа.

Филмът е добре пипнат, има хубав замисъл, и няма как. Съдържа любопитни събития, за неща които са ни били скрити, или предоставяни някакви... служебни версии. Обществени, колкото да се поддържа доброто име, или в добра пропагандна визия. Ясно е, че американците са въоръжили Афганистан, във войната им със съветската армия, за да се бранят муджехидините, и е ясно че после са осрали работата... дори така свършва и филма. До момента, в който червената армия напуска Афганистан, ред е да се финансира възстановяването на страната... но тъй като на никой не му пука толкова, нито знае къде е тази държава (повечето постоянно я бъркаха с Пакистан, или просто някоя завършваща на -стан), Чарлз Уилсън е казал: "These things happened. They were glorious and they changed the world... and then we fucked up the end game."

Неприятно, а! Е да, не очаквайте социална драма, просто вдигане на завесата, зад която се крият купчини тайни, непознати за нас. За някои да, за други може би догадките ще се окажат опровергани и т.н. Стига толкова догадки. Уникално е да се види, както вече споменах, с каква лекота, и какви хора взимат решения, определящи съдбите на много голяма група хора... на голямо разстояние от тях, и по-брилянтен начин. Главната идея, за финансирането, и въоръжаването на афганистанските муджехидини се ражда в банята на Джоан Херинг, докато Уилсън се кисне във ваната, а на долния етаж се прави някакво парти, по-случай нечий рожден ден. Странна работа. Но хората са такива, както и човешките отношения. Понякога може да си прям с грешните хора, и това да не се накаже, или овъзмезди, друг път хеликоптер може да мине над селото ти, и да покоси десетки за броени секунди. Неизбежно, въпрос на гледна точка е това, как ще приемете филма. От тази да съдите някой, или кой как си е изиграл картите... едва ли. От гледна точка на филмово събитие, мога да призная че филма е доста добър. И играта на актьорите е забележителна, симпатични са, имат поведение, което ни кара да ги запомним. Сценария е увлекателен, и по-подходящ начин поднесен, така че пак да ни се хареса. Че даже напират чувства да гледам филма отново, като излезе на големия екран. Зависи, може и да го направя, или подобно на Учителят към Хлапето... will see...