»©« Gladiator

Носител на 5 награди Оскар, включително най-добър филм за 2000-та година. Епичното произведение на изкуството, дело на режисьора Ридли Скот. Историята за генерала, който се превърна в роб. За роба, който се превърна в гладиатор. За гладиатора, който покори една империя. Гладиатор (Gladiator) с участието на Ръсел Кроу, Хоакин Финикс, Кони Нилсен, Джимон Хонсу, Ричард Харис, Оливър Рийд, Томас Арана и други.
От какво имат нужда хората, тази трудно контролируема маса в една империя, в Римската империя? От хляб и зрелище. А арената, на която всеки път загиват по уникален начин десетки гладиатори е идеалното зрелище, от което всеки има нужда. Грандиозен филм, започващ с още по-силната показност на една мощ. Римския легион смазващ варварската орда. Генерал Максимус и редиците от доблестни воини, със здраво опънати тетиви, заредени катапулти, блестящи доспехи, остри като бръснат мечове, копнеещи да напоят пръстта в тези неприветливи мрачни гори с човешка кръв, за да докажат силата и мощта на империята. Strength and Honor!

Ханс Зимър и неговия феноменален саундтрак ви дават съвсем малко време да разберете, че това не е просто филм, а един съвършен епичен такъв. Нежните ноти, които проследяват замечтаната мисъл на генерала и бавно плъзгащите се пръсти по изгарящата в златни багри пшеница в миг преминават в строга композиция. Летящите катапулти, огъня падащ върху жертвите, конницата галопираща през мрачната гора, виковете на умиращите, тези на побеждаващите: Roma Victor! Велика сцена, наистина. И след едно такова начало, уважително изтръпнал, зрителя е с отворена уста и се е отдал 101% на филма. Гладиатор започна, поздравления!
Тази неконтролируема сила, доверието което се е създало около силната личност е причината за завистта и отцеубийството. Предателство, което превръща Максимус в мъченик и роб. Баща на убит син... съпруг на убита жена, името му е Гладиатор!

Страхотен филм, съмнявам се да сте го пропуснали. А ако е така, мисля че е време да спрете с новите филми (защото качеството им напоследък намалява с всяка нова лента) и да се върнете 8 години назад. Заедно с Ръсел Кроу да усетите величието на една империя. Да споделите мъката му, слушайки To Zucchabar (в изпълнение на Дживан Гаспарян) или да се изпълните с енергия и адреналин, когато от екрана се лее кръв на гладиаторската арена и звучат другите композиции на Ханс Зимър подкрепени от изящния глас на Лиса Джерард.
Пипнат от гледна точка на сценарий, режисура, музика, костюми, грим, декори - всичко е голямо и направено с класа. Грандиозен филм, оставящ ви без дъх от началото до самия завършек. Има толкова много култови сцени, пред които си заслужава да свалите шапка. А Ръсел Кроу определено е роден за ролята на Максимус, за тази на гладиатора.

Любима сцена ми е точно тази, със свалянето на шлема и представянето си пред Комод. Много внушително, с тези близки кадри и израженията им. Голяма роля за Кроу, но нека не оставяме и изпълнението на Финикс на заден план. Физиономията му си е такава, идеално може да се впише в ролята на предател. В ролята на отцеубиец, в коварен и мръсен властващ. Типичен доминант, но с не достатъчно качества, воля и сила, за да бъде доблестен император. А когато славата и мощта на един роб е по-голяма и достатъчна, че да покори империя, нещата стават повече от сериозни.
Страхотен филм, мисля че разбрахте - харесва ми! А саундтракът е един от първите, които съм имал през живота си. Толкова въртене съм му направил, че сигурно оборотите могат да се обърнат в километри. Няма как, страхотна композиция, една от най-добрите правени някога от Ханс Зимър и като цяло за филмова музика. Надъхващ, величествен, достоен да проследи историята на една велика империя като Римската. Както и историята за славния генерал превърнал се в гладиатор. Максимус... Максимус... Максимус...