»©« Butch Cassidy and the Sundance Kid

В един не особено натоварен морнинг, в началото на седмицата, с Милла водим интересен (и особено продължителен) разговор на тема сексапил у холивудските звезди. И по-конкретно, коментираме старата школа... мъже, жени... всички под ножа. И след като нарочихме за най-най- в категорията "Актриса - Тежка артилерия", талантливата Шърли МакЛейн, останахме на вълна погледи и внушителни фотоси при мъжките характери.
То не беше Грегъри Пек, Марлон Брандо, Ален Делон (мда, въпреки че не го харесва особено, имаше една влажна снимка), Джеймс Дийн... докато накрая не стигнахме до този внушителен фотос: Робърт Редфорд и Пол Нюман в кадър от класическия уестърн на Джордж Рой Хил - Буч Касиди и Сънденс Кид, където им партнира достолепната брюнетка Катарина Рос. През 1970 година, на награждаването за най-престижните трофеи, този филм забърсва с лекота четири статуетки. Уви, Среднощния каубой на Джон Войт и Дъстин Хофман отмъква приза Филм на годината.

Въпреки този "неуспех" или да го нарека, полъх на малшанса, дуото Нюман/Редфорд остават като едни от най-зашеметяващите кино двойки за дълго време след излизането на филма. Самия факт, че и в момента им отделям време, пиша за тях, а и младите девойки си падат по тях (въпреки, че одъртяха), миналото не е забравено. Наистина, вижте ги. В кой нов филм, актьори имат такова внушително присъствие. Толкова силно стоят в кадър, че не ти е нужно да говорят или да се случва нещо. Е вярно, сега си имаме Джъд Лоу и Никълъс Кейдж, но те не са достатъчни (простете, сигурно има и други, просто не желая да минавам 100% оффтопик със заобикалките и поясненията).
В края на 60-те на миналия век, най-големите секс символи тогава, под режисурата на Джордж Рой Хил претворяват историята на двама от най-коварните обирджии на Дивия запад - Буч Касиди и Сънденс Кид. В ролята на Буч е синеокия Нюман, а в тази на мълчаливия и невероятно бърз и точен Сънденс е блондинът Редфорд. С това шантаво начало, ала филм на Чарли Чаплин от началото на XX век, ти се приповдига настроението. Всъщност не очакваш някаква касапска драма с документални елементи, а усещаш че историята ще е поднесена по някакъв по-удовлетворителен начин. Като се има предвид, че Бони и Клайд пое и износи кръста на престъпните двойки от миналото успешно 2 години по-рано. Именно с тази си набивна лекота, с която отнемаха човешките животни. В следващия момент, хоп... целувки, милувки и сълзи. А какво стана с жертвите?! Луда работа, но накрая си го отнесоха де.

Относно Буч и Сънденс, се започва с едни дълги паузи между репликите, много разменени погледи, загорели лица и решителност в скулите. Нервни показалци, но увереност при дърпането на спусъка. Изобщо - няма слабо, дето се вика. Не е класически уестърн в стила на Серджо Леоне и Клинт Истууд, но пък защо всичко трябва да се лее в този си шаблон. Напротив, различното в случая носи огромен успех както за филма, така и за популярността на двамата актьори в така или иначе засилващите им се кариери. Във върха на развитието си през 1969 година Нюман и Редфорд сразяват публиката с изпълненията си в Буч Касиди и Сънденс Кид. Въпреки че им се размина най-големия приз, както вече споменах по-горе, същото трио - Нюман/Редфорд/Рой Хил след няколко години превръщат мечтата в реалност и разбиват критиката с още по-великия Ужилването (The Sting). Приготвил съм го, скоро и на него ще му дойде реда. Така че спокойно може да си отбележите в календара: "Да внимавам за новата статия по повод Ужилването"... или нещо подобно, откъде да знам, хахаха.

Колкото до сюжета на филма и феноменалния завършек, за познаващите историята на двамата обирджии и жестоки стрелци, ще има много съвпадения, пропуски, разочарования. Но от гледна точка на моушън пикчър и това как е барната финалната сцена, филма събира 8.1 от общо 10 звезди. Всъщност сами виждате оценката. Приятно гледане ви пожелавам, а да... честит ви нов месец: Август, началото!

»©« 3:10 to Yuma

Имало едно време на запад... повечето филми за лоши момчета, бивши или настоящи краварчета, препитаващи се с фермерство или обири на дилижанси, банки или някакви други скъпоценности на заможните ново-американци, започвали така. Дълго панорамно начало, музиката на Енио Мориконе и в голямата си част (поне класните уестърни) били режисирани от Серджо Леоне. Разбира се това е прекалено общо казано, но за непознавачите на класическият уестърн, със загорелите лица на мъжаги като Клинт Истууд или Чарлз Бронсън, е напълно достатъчно обяснение за това какво може да очакват.
Преди много време, от детството ми, много се бях запалил по каубоите, филмите, пушкането, индианците и целият им начин на живот, като живеещи в мир хора, или като такива извън закона, усещащи дъхът на потерята ден и нощ, бягащи за живота си, но не толкова изплашени като тези, които ги преследват.
Също толкова отдавна беше и първият път, когато гледах Имало едно време на запад. 3 часа филм, невероятен сценарий, режисура, музика - абсолютна класика. Споменах за тандема Леоне-Мориконе, това е един от последните им съвместни проекти. Лентата с Чарлз Бронсън, Хенри Фонда, Джейсън Робардс и Клаудия Кардинале е една от паметните класики на киното от края на 60-те години на миналият век. Филм изучаван във филмовите академии и с наистина високо реноме на кино-съвършенство. Но стига съм хвалил миналото, нека отправим поглед към опитът на Джеймс Манголд и неговият филм Ескорт до затвора (3:10 to Yuma).

Ветеранът от гражданската война Дан Еванс (Крисчън Бейл) живее със семейството си извън градчето Бизби, във фермата си. Поради няколко месечната суша и кофти климата, затънал в дългове и притиснат от амбициозния Холандър (решен да прокара железопътна линия точно през земите му) случайно се среща с най-бързият пищов на запада, заклетия престъпник, обирджия и безкомпромисен убиец, Бен Уейд (Ръсел Кроу). Уейд и бандата му изпечени главорези, събрани от кол и въже, нападат дилижанс със заплатите за града, охранявани от агенти на "Пинкертън". След една много добра сцена, издържана в стила на класическият първороден западен екшън, престъпниците сломяват съпротивата (въпреки тежкото им въоръжение и картечницата Гатлинг). Избиват всички с изключение на старото куче Байрън МакЕлрой (Питър Фонда). Пощадяват Дан и синовете му, но взимат техните коне и ги зарязват насред пустошта с един ранен старец. Историята не ни дава възможност много да се нагледаме на сурови физиономии, големи паузи между погледите на героите нито някаква кой знае каква актьорска игра. Нямаше го онзи дух на старият уестърн, всичко като че бързаше да се развие... и усещането за зрителя е че действието съвсем не се развива в нищото на пустинния див запад.
Бандата отскочи до Бизби, където с малко повече финес, възползвайки се от наивността на чакащите дилижанса, накара потерята да запраши към мястото на престрелката. Междувременно Бен Уейд и момчетата му се отдадоха на заслужен релакс, разделиха плячката, а той самият си получи необходимата доза женска плът и страсти. Е не може без това. Всичко това много хубаво, до момента в който агентите на "Пинкертън" не се срещнаха с Дан Еванс, раненият и готов да преследва Бен Уейд до гроба си, МакЕлрой. Успяват да заловят престъпника отговорен за толкова много обири и убийства и набързо да му решат съдбата - на другият ден в 3:10 следобяд трябва да хване влакът за Юма, където ще бъде осъден и обесен за престъпленията си.

Организиран е ескорт за лошото момче, като един от членовете му е именно героя на Крисчън Бейл. Нуждаещ се от парите, за да покрие дълговете си и най-накрая да заживее спокойно със семейството си. Разбира се времето започва да тече, нещата изглеждат лесни за изпълнение, може би да... ако Чарли Принс (Бен Фостър) и останалата част от бандата на Бен Уейд не бяха живи. Трябва да призная, Бен Фостър направи добра роля на изкусен маниак и абсолютен хахо, лоялен до гроб на своя главатар Уейд. Имаше едни такива полу-изплашени, полу-ще ти пръсна главата очи. Много се заиграваше с пистолетите си, походката му беше добра - честно казано придаде малко цвят на филма. Ръсел Кроу също беше добър в ролята си, макар че някак си не ми прилича на каубой, камо ли лошо момче (след всичките превъплъщения, които съм му гледал). За Крисчън Бейл, какво да кажа - надявах се да има по-силни моменти в лентата. Уви героят му по сценарий е трябвало да бъде скучен.
Като цяло... подкрепям филма, както и ентусиазма някой да направи уестърн в дни като нашите, когато онзи усет към добър филм за дивият запад се е поизгубил и като музика и като режисьорско усещане, да не говорим за актьорски колектив. Също така саундтрака беше добър. Много хубава композия, дело на Марко Белтрами, който е получил и номинация за Оскар по повода. Но ще споделя и не толкова добрите си впечатления от завършека на филма. В един уестърн съм свикнал накрая да остават много малко (ако въобще останат такива) живи герои. Това е нещо като задължителна част от действието. Човешкият живот не струва пукната пара. Бум-бум и това е, даже когато очакваш хепи енд за главния герой. Няма как! Затова е див запада, изгубен от всякаква логика. Разчиташ на божията намеса, или в случая сценаристкото решение. И все пак, Ескорт до затвора си го бива за през почивните дни, когато нямате какво да правите и искате да наваксате с новите филми. А за заклетите киномани, препоръчвам пак да си припомните Имало едно време на запад и да усетите още един път майсторлъка на великия Серджо Леоне.