»©« The Sting

Точно в началото на месеца, преди няколко дена, ви представих Буч Касиди и Сънденс Кид, на Джордж Рой Хил. Сега, тандема Нюман/Редфорд се завръща, четири години по-късно, отново под режисурата на Рой Хил, сътворявайки един от най-великите филми на всички времена. Суперлативи, а? Какво да ви кажа, със седемте статуетки на Акамедията или без тях, Ужилването (The Sting) е яка изработка откъдето и да го погледнеш.
Сценарий - няма по-добър скрийнплей за филм, разкриващ брилянтно надцакване. Съвременните Бандата на Оушън или пък Прецакването (с Де Ниро, Нортън и Брандо), нито Обирът (със Скерит и Броснан, от края на 80-те) не могат да се мерят с класата на Ужилването. Най-хубаво е да гледаш как мошеници се надлъгват един другиго и да се надяваш любимия ти герой да изкяри накрая. Кой обаче е по-големия професионалист в тази игра на високи залози, не ти е ясно до самия край. При всячески, че актьорите не се издават до последно. Все си мислиш, че са ги прецакали... държат един такъв влажен поглед, на прецакана сърничка, а в следващия момент държат не само ситуацията под контрол, ами целия филм като че е бил направен специално за тях. Кога друг път ще се възхищаваш на мошеници? В реалния живот едва ли. Но Робърт Редфорд и Пол Нюман са такива симпатяги, че всички задръжки откъм морал и правота падат, а зрителя жадно поглъща всеки кадър от пиесата в седем действия, която Рой Хил е сътворил.

Не може да не обърнете внимание на кинематографията. Подобно на Буч Касиди и Сънденс Кид, Ужилването също се отличава като монтаж от обикновените филми, дори и тези от неговата си епоха, началото на 70-те. Умишлено пресъздаващ пиеса, наподобяващ на нея с всичките тези интерлюдии и графики преди началото на всяка "част" от действието, нещата изглеждат много интригуващо. Такива дребни заигравки се запомнят. Стават символични и превръщат лентата в класически модел за подражание. Частите: The Players, The Set-Up, The Hook, The Tale, The Wire, The Shut-Out и накрая... финалът - The Sting.
А музиката, нотите през всички тези подготвителни паузи и в някои сцени от дейтвието?! Дело е на Скот Джоплин, в оригинал, но адаптирана за филма от Марвин Хамлиш. Приятно и неангажиращо звучене. Супер прост и елементарен на първо слушане... саундтрак, ако може да ползвам тая модерна дума, но пък перфектно пасваща на замисъла и режисьорските решения при интерпретирането на историята. Гот, гот, гот! И много Оскари! Плюс филм на годината - намърда се точно между двата Кръстника. Браво на Ужилването. Мал шанс за Редфорд, че не гушна първата си статуетка с тази си роля - беше доста добър. Колоритния образ на Нюман обаче не отстъпваше по нищо откъм игра. С тия сини очи и тоз загадъчен мустак, прошарена побеляваща коса - най-големия мошеник. Всъщност мошеник звучи пошло, като че е джебчия. Той е про- истински гуру в измамите и скалъпените трикове. Да не споменавам, че е марка картоиграч! Все хубави работи за него, ако си в отбора му разбира се. Тръгне ли да те жили... аман от търтеи и оси, голям зор ще видиш. Ако се съмнявате в думите ми, попитайте героя на Робърт Шоу. Ако ви спогледа лошо и ви попита: "Ya follow?" - по-добре кимнете и веднага напуснете града, щото... лоши работи ще ви се случат! Само не разбрах, защо накуцваше, енигма... пълна!

Освен всички тези неща, голямата завръзка и главното финално действие, в мен остават разни малки спомени, които правят филма уникален. Я гледна точка на камерата, я нещо по комично като реплики разменени между героите, било то костюмите, прическите, отново погледите, всичко! Но най-вече... походката на Редфорд и почукването с токовете на обувките си. Еее, а като тичаше от време на време (докато го гонеха, не за здраве... да не си помислите нещо), вървеше като ритъм и засилваше приятното усещане. Абе класика, какво да ви баламосвам повече. Преди мен сигурно са изписали маса материал за филма. Сега аз си давам мнението, като явно ви зарибявам и подканям да се запознаете с един герой от киното. Олд скуул творба, която и до днес си тежи на мястото.

»©« Butch Cassidy and the Sundance Kid

В един не особено натоварен морнинг, в началото на седмицата, с Милла водим интересен (и особено продължителен) разговор на тема сексапил у холивудските звезди. И по-конкретно, коментираме старата школа... мъже, жени... всички под ножа. И след като нарочихме за най-най- в категорията "Актриса - Тежка артилерия", талантливата Шърли МакЛейн, останахме на вълна погледи и внушителни фотоси при мъжките характери.
То не беше Грегъри Пек, Марлон Брандо, Ален Делон (мда, въпреки че не го харесва особено, имаше една влажна снимка), Джеймс Дийн... докато накрая не стигнахме до този внушителен фотос: Робърт Редфорд и Пол Нюман в кадър от класическия уестърн на Джордж Рой Хил - Буч Касиди и Сънденс Кид, където им партнира достолепната брюнетка Катарина Рос. През 1970 година, на награждаването за най-престижните трофеи, този филм забърсва с лекота четири статуетки. Уви, Среднощния каубой на Джон Войт и Дъстин Хофман отмъква приза Филм на годината.

Въпреки този "неуспех" или да го нарека, полъх на малшанса, дуото Нюман/Редфорд остават като едни от най-зашеметяващите кино двойки за дълго време след излизането на филма. Самия факт, че и в момента им отделям време, пиша за тях, а и младите девойки си падат по тях (въпреки, че одъртяха), миналото не е забравено. Наистина, вижте ги. В кой нов филм, актьори имат такова внушително присъствие. Толкова силно стоят в кадър, че не ти е нужно да говорят или да се случва нещо. Е вярно, сега си имаме Джъд Лоу и Никълъс Кейдж, но те не са достатъчни (простете, сигурно има и други, просто не желая да минавам 100% оффтопик със заобикалките и поясненията).
В края на 60-те на миналия век, най-големите секс символи тогава, под режисурата на Джордж Рой Хил претворяват историята на двама от най-коварните обирджии на Дивия запад - Буч Касиди и Сънденс Кид. В ролята на Буч е синеокия Нюман, а в тази на мълчаливия и невероятно бърз и точен Сънденс е блондинът Редфорд. С това шантаво начало, ала филм на Чарли Чаплин от началото на XX век, ти се приповдига настроението. Всъщност не очакваш някаква касапска драма с документални елементи, а усещаш че историята ще е поднесена по някакъв по-удовлетворителен начин. Като се има предвид, че Бони и Клайд пое и износи кръста на престъпните двойки от миналото успешно 2 години по-рано. Именно с тази си набивна лекота, с която отнемаха човешките животни. В следващия момент, хоп... целувки, милувки и сълзи. А какво стана с жертвите?! Луда работа, но накрая си го отнесоха де.

Относно Буч и Сънденс, се започва с едни дълги паузи между репликите, много разменени погледи, загорели лица и решителност в скулите. Нервни показалци, но увереност при дърпането на спусъка. Изобщо - няма слабо, дето се вика. Не е класически уестърн в стила на Серджо Леоне и Клинт Истууд, но пък защо всичко трябва да се лее в този си шаблон. Напротив, различното в случая носи огромен успех както за филма, така и за популярността на двамата актьори в така или иначе засилващите им се кариери. Във върха на развитието си през 1969 година Нюман и Редфорд сразяват публиката с изпълненията си в Буч Касиди и Сънденс Кид. Въпреки че им се размина най-големия приз, както вече споменах по-горе, същото трио - Нюман/Редфорд/Рой Хил след няколко години превръщат мечтата в реалност и разбиват критиката с още по-великия Ужилването (The Sting). Приготвил съм го, скоро и на него ще му дойде реда. Така че спокойно може да си отбележите в календара: "Да внимавам за новата статия по повод Ужилването"... или нещо подобно, откъде да знам, хахаха.

Колкото до сюжета на филма и феноменалния завършек, за познаващите историята на двамата обирджии и жестоки стрелци, ще има много съвпадения, пропуски, разочарования. Но от гледна точка на моушън пикчър и това как е барната финалната сцена, филма събира 8.1 от общо 10 звезди. Всъщност сами виждате оценката. Приятно гледане ви пожелавам, а да... честит ви нов месец: Август, началото!

»©« Lions for Lambs

Офицери и пешки - това е заглавието на новия филм на Робърт Редфорд, с участието на Мерил Стрийп, Том Круз и самия него. Един филм за човешката същност. За човешката отговорност, жертвеност, чест, идеи, усмотрение, начин на живот, разбиране за правилно и неправилно.
Кратък филм (заради заблудата ми, че не е достатъчно дълготраен, за малко да го изпусна... тъпо щеше да е), но пък изпълнен с достатъчно смислени и добре балансирани разговори между героите. А кои са те... Мерил Стрийп в ролята на утвърдена, върла телевизионна репортерка, Том Круз - един от многото идеалисти, на важен пост в управлението на САЩ, Робърт Редфорд - преподавател, с нюх към таланта, с достатъчно жизнен опит, че да бъде по-добър от героя на Круз, в повечето ситуации... и няколко млади момчета. Всъщност не момчета... младо поколение, новите клони в дървото на човешката история, продължителите на рода. Тези, които водени от идолите си, учителите си, политиците си... в един момент са поставени пред избора: за себе си, за другите или за страната.
И както Джон Ф. Кенеди е казал навремето: "Не е важно какво страната ти ще направи за теб, а какво ти за нея", може да проследим цялата история, простичкият на първо гледане сценарий, но засягаш разнообразни и десетки коварни точки. Точки засягащи темите заобикалящи ни ежедневно. Повечето от които забелязваме, правят ни впечатление (в повечето случаи отрицателно) и въпреки това подминаване. Игнорирането е най-лесното, което човек може да направиш. Прочетох една от основните идеи на филма: "If you do not stand for something, you'll fall for nothing". Ами това е достатъчно показателно и обобщаващо на думите ми по-горе.
С какво впечатление останах след края на филма. Ами беше ми кофти, беше ми гадно... повръщаше ми се (не толкова силно казано, все пак не съм препил). А усещайки истината, и толкова много засегнати теми, върху които да мислиш, които са пряко или косвено свързани с теб. Всеки може да бъде единак, и да се развива, оцелява или бори за идеалите си. Но светът е една огромна игра, с много замесени. Дори сам да контролираш съдбата си, дори да се водиш по мечтите си и предпазливостта си, рано или късно линиите се пресичат. Твоята и на някой друг. Неизбежно, защото подобно на улиците, които ползваме всеки ден... има завои, има кръстовища, има катастрофи.
Идеалите са цели, постижими, но прекалено отговорни за повечето от нас. Повечето идеалисти забравят себе си, в опит да открият някого. Било то за да му се отдадат, било то за да го напътстват. Това не е толкова лесно, колкото изглежда. На практика нямаме влияние над човешкия ум. Дори някой някога да ни е вярвал, и да продължава да го прави... рано или късно ще бъде разочарован от нас.
Толкова много неща са свързани с този филм. А дори не съм заговорил за сценария. Ами не искам да го коментирам. Вече споменах че историята не е някаква заплетена, пълна с екшън... пълна е с човещина, с емоция, лична драма и възприятия за отговорност (правилно и неправилно). Опитвам се в рамките на статията си да... обобщя повечето или поне по-важните чувства, които филма пробуди в мен.
Да, на екрана ще видите че пак американци, говорят за грешките си, или това че ще сритат задниците на талибаните, или че еди какво си. Ами това е просто обвивката на цялата идея. Ако ние имахме ресурсите или достатъчно талантлив сценарист, ние можехме да разкажем историята. Уви, пропагадна или не, опит за изчистване на съвест или просто поредната машина за пари, Офицери и пешки е на големия екран с повече посещаемост дори от Карибски пирати.
Препоръчвам филма, този който коментирам, а не приказната история на Джак Спароу. Опитайте да го усетите близо до себе си. Защото ситуациите от екрана са толкова сродни със съдбите на повечето хора. Не всички, не с всички. Няма драма за глад, бездомие, накротици или други големи кризи... говорим за отговорността, правотата и силата на практиката пред теорията. "Ако не стоиш зад някаква идея, ще се погубиш за нищо"... не знам кое звучи по-добре, или кое от двете може да ви засегне морално.
Да си повече човек днес, отколкото си бил в миналото ще е стъпка напред, в по-отговорното ти присъствие в играта Живот. Подобрявайки себе си, някъде там ние контролираме баланса, заложен още със създаването на света. Дори да има силен, добър човек, от другата страна е също толкова силен, но коварен и зъл. Няма ден без нощ, няма светлина без сянка... сами се сещате за какво говоря. Нека поне вие, които четете изберете правилната (от моя гледна точка) страна, а именно - доброто на човека...

» back to top

Lions For Lambs – this is the name of Robert Redford's newest movie, staring Meryl Streep, Tom Cruise and himself. A movie about the human essence. About the human responsibility, selflessness, honor, ideas, discretion, lifestyle, concept of right and wrong.
A short movie (for my delusion that it's not enough durable I almost missed it... it would have been pity), but filled with enough reasonable and well balanced dialogs between the characters. And who are they... Meryl Streep staring as well-known, cruel television reporter, Tom Cruise – one of the many idealists on a important position in the government of USA, Robert Redford – a teacher, a sense for talent and wit enough experience of life that makes him better than Cruise's character in most situations... and some young boys. Actually not boys... young generation, the new branches of the tree of human history, the continuers of the kin. Those who are led by their idols, their teachers, their politicians... at certain moment stand against the choice: for themselves, for the others or for the country.
And as John F. Kennedy once said: "Ask not what your country can do for you; ask what you can do for your country", we can trace the whole history, the simple at first sight script, but concerning various and number of treacherous points. Points that affect the surrounding everyday subjects. Most of them that we notice, they make an impression (most of the cases is negative) and despite that we pass them by. Ignoring them is easiest thing a man can do. I read about one of the main ideas of the movie: "If you do not stand for something, you'll fall for nothing". Well, I think this enough indicating and summarizing to what I said above.
And what were my impressions from the movie. Well, I felt wrong, I felt bad... I felt like vomiting (not that much, after all I wasn't drinking). But feeling the truth and so many subjects that are concerned which you could think about, which direct or indirect are relevant to you. Everybody can be a loner, and can develop, survive or fight for their ideals. But the world is a huge game, with many involved. Even if you control your own destiny, even if you are led by your dreams and your cautiousness, sooner or later the lines cross. Yours or someone else's. Inevitably, because as the streets which we use everyday... there are turns, there are crossroads, there are crashes.
The ideals are goals, achievable, but for most of us they are too responsible. Most of he idealists forget themselves while trying to find someone else. Whether it was to devote to him, or it was to guide him. This is not as easy as it looks. In practice we don't have the power over the human mind. Even if someone once believed in us and to continue to do so... sooner or later he will be disappointed from us.
There are so many things about this movie. And I haven't even started to talk about the script. Well I don't want to comment it. As I already said it's not some kind of a mystery, filled with action... it's filled with humanity, with emotion, personal drama and concept of responsibility (right and wrong). I'm trying within the framework of my article to... summarize most or at least the most important feelings which the movie brings to me.
Yes, on the screen you'll see that again Americans are talking about their mistakes, or that they will kick the asses of the Talibans, or whatever. This is only the cover of the whole idea. If we had the resource or talented enough producer, we could have told that story. Alas, propaganda or not, an attempt to ease the conscience or just anther money machine, Lions for Lambs is on the big screen with more attendance than Pirates of the Caribbean.
I recommend this movie, the one that I comment, not the fairy tail of Jack Sparrow. Try to feel it close to yourselves. Because the situations from the screen are so similar to the faiths of most of the people. Not all, not to all. There are no dramas about hunger, homeless, drugs or other big crisis... we're talking about responsibility, righteousness and the power of the practice over the theory. "If you don't stand for something, you might fall for anything"... I'm not sure which one sounds better, or which one might touch you morally.
To be more of a man today, than you were in the past will be a step forward in your more responsible presence in the game of Life. Making a better man of yourself somewhere out there you make a difference in the balance, set from the creation of the world. Even if there is one strong, good man, on the other hand he is as strong, but treacherous and evil. There is no day without night, there is no light without shadow... you'll find out on your own what I mean. Let at least you who read this, understand the right (from my point of view) side, namely – the good of mankind...

» translated by Ilienna