»©« Darkman

Ровичкането из Уики беше причината за пореден път случайността да ме насочи към филмчето преди лягане. Този път с особено голяма радост и вълнение приех призива на съдбата, когато установих че една от любимите ми телевизионни игри (за 16 битовите конзоли "Нинтендо") е направена по филм. Става въпрос за Darkman (Даркмен, т'ва е - няма превод, хехе). Непорастналите деца, аз и Ванко, я играехе докато бяхме ученици в гимназията. Кефехме се на такива игри, които са играни преди 10-на години, тогава им е била модата. Разбира се това беше преди ерата на компютрите и нашето проникване в нея.
Та намерих си аз информация за Darkman и не се забавих да видя чий е този филм, кой участва и т.н. Пълното инфо дойде съвсем скоро с двусекундно забавяне (отваряне на IMDB, писане на Darkman в сърч полето, удряне на ентер-а и зареждане на резултатите).
Режисьорът, който последните години се занимава с филмирането на един от най-популярните Марвъл герои - Спайдърмен, се оказа човекът който през 1990 година е филмирал историята за Darkman. Сам Рейми - ако не се лъжа Даркмен е комикс, така че увлечението на режисьора по разказите в картинки и тяхното преобразуване във вълнуваща кинолента датира от началото на последното десетилетие на миналия век.
А кой е Даркмен? Кой се крие зад всичките тези бинтове? Чие лице е така умело гримирано, че да прилича на най-ужасяващия изрод в историята на киното (по-зловещ от Франкенщайн)? Името е Лиъм Нийсън - точно така, високият ирландец е в ролята на доктор Пейтън Уестлейк, който след инцидент в лабораторията си получава масивни изгаряния по ръцете и лицето си, преживява голяма експлозия, оцелява по невероятен начин и се превръща в злощастно съществуващия мъченик отмъстител Даркмен.
До него има и момиче. Всеки герой, независимо колко тъмно минало или бъдеще има, независимо колко тежка или неясна е съдбата му, си има момиче. Женската роля е поверена на Франсис МакДорманд. Мда, в интервю на Сам Рейми по повод предстоящата премиера на Даркмен, режисьорът засипва с хвалби актрисата. Явно си е падал по нея. Не казвам, че Франсис не ме кефи, но ентусиазмът с който Рейми говореше за нея ме хвърляше в съвсем други мисли по повод отношенията им. Но да не засягаме такива теми, Франсис се справи добре с ролята на Джули Хейстингс.

Независимо обаче от голямата любов между Джули и Пейтън, първата се явява причината за гибелта на доктора. Нахакана, с решение да разкрие някаква дебела корупция, попада между шамарите на големите клечки. Пипалата на мръсниците достигат лабораторията на нейния любящ приятел Пейтън. Който нищо неподозиращ отнася цялата мощ на престъпния лорд Дюрант (Лари Дрейк). Така се ражда Даркмен.
Оттук насетне филмчето е едно бързо осъзнаване на нашия герой и неспирното му желание да си отмъсти. В типичен стил за 1990 година, ще намерите голяма част от сцените за банални и даже смешни. Но пък имаше и неща, за които лентата заслужи уважително кимване с глава от моя страна. Гримът - така важен за този филм беше доста впечатляващ. Тук там се намесваха и някакви компютърни интерфейси и ефекти, не беше лошо. Какво друго съм гледал от тази година - има, но пак казвам като ефектно изпълнение, филма беше на ниво.
Сюжетът не беше много задълбочен и имаше доста неясноти около героя, но... смятам че в следващите две части (мда, има продължения на филма) са разбулили мистерията. Но не смятам да ги гледам. Първо - Сам Рейми не е режисьор. Второ - Лиъм Нийсън не участва, нито пък Франсис МакДорманд. Сега, заради един Дюрант не си струва, благодаря!
Още едно име, което е свързано с Даркмен - Дани Елфман. Ха така! Играта имаше много приятен саундтрак, вярно че изпълнен с прекалено кухи семпли, пак имаше значима мелодичност. За съжаление композицията на Елфман не беше с това звучене, т.е. темите бяха напълно различни, но това не значи че не беше прияно за слушане. Знаете - няма филм, който да не е добър, ако музиката му е дело на Дани Елфман.
Даркмен беше интересен за гледане. Но това е вероятно защото имам хубави спомени с играта. Каквато и да е причината, въпреки оценката която съм му дал, не е зле да му се хвърли едно око. А ако навремето сте имали удоволствието да си губите време пред телевизора с джойстик в ръка, то Даркмен може да ви се хареса толкова, колкото и на мен.

»©« Batman Begins

През 2005-та година, като гръм от ясно небе, без много предварителен шум и овации за предстоящо филмово предизвикателство, се появи нова част (а може би цяло ново начало) от историята за черния рицар на Готъм Сити - Батман. Батман в началото (Batman Begins) - бях абсолютно против тази част, това... "продължение", като все още лошите спомените от Батман и Робин не се бяха изтрили от съзнанието ми. Последната ни известна част за Батман, преди творбата на Кристофър Нолан, беше пълен провал - д-р Клуни и бат Арни, в най-слабите им роли не само за десетилетието, а в цяло им творчество. Лош финал, за един велик филм започнат навремето, през далечната 1989 година от дарк-стайл режисьора Тим Бъртън. Кой не си спомня първия Батман, с Майкъл Кийтън, Джак Никълсън (с великолепното му превъплъщение в маниашкия образ на Жокера) и Ким Бейсинджър. Или пък продължението Батман се завръща, пак на Тим Бъртън, отново с Кийтън в ролята на Брус Уейн, но този път с Дани Де Вито (също толкова блестящ като предишния злодей, в ролята на Пингвина) и Мишел Пфайфър (ах, Жената Котка, отново съм влюбен). Няма да забравя и култовите изпълнения на Джим Кери (Гатанката) и Томи Лий Джоунс (Две Лица) в третата част (този път дело на Джоел Шумахер) - Батман Завинаги. Вал Килмър в ролята на милионера, а честта да изиграе красавицата до него, се падна на Никол Кидман. Яко си беше! И до там. Щеше ми се Батман и Робин никога да не го е имало. Даже тогава филмът успя да спечели награда за най-глупав филм - "Златна малинка"... No Comment!

Та с носталгия по миналото, с прехлас към произведенията на Тим Бъртън, прекрасната реализация на този символ на нощния живот и закрилник на справедливостта - Батман, не гледах с добро око на един не много известен режисьор (знаех само Мементо), с нови актьори в действие (някои от тях със здрава кариера и сериозни изпълнения, но в главната роля пак непознат за мен - Крисчън Бейл, това беше тогава разбира се). Прескочих я 2005-та, така и не го гледах!
Уви, с течение на времето разбрах повече за Нолан, харесах повече от филмите му, също така и Крисчън Бейл ми стана любим (или най-малкото симпатичен) актьор. Затова реших да дам втори шанс на Батман в началото.
И така започна... началото. Коренно различен стил от този, който се е запечатил в спомените ми от първите филми, тези на Тим Бъртън. И разбира се това е нормално. Малко е трудно да мериш нещо ново, различно, с нещо старо което вече се е превърнало в символ, а и влива само топли чувства у теб. Трудно или не, абстрахирах се от тези фактори и play!
Наистина доста различно разказана история, и показани неща за Брус Уейн и превръщането му в Батман, доста преди срещата с първия злодей - Жокера. Очаквах буквално нещо от сорта на Батман: Епизод I - уви, добре че очакванията ми не се сбъднаха.
Батман в началото си е втори шанс за цялата Батман поредица (още по-малко сега, когато очакваме продължението - Черният рицар (The Dark Night), отново на същия режисьор, и актьор в главната роля, и с новия Жокер - :( покойния Хийт Леджър...). От това, което се вижда на трейлъра и това, което коментират "разбирачите" ще да бъде събитието на лято 2008! Дано!

Филма започва с младия Брус Уейн играещ си заедно с негова приятелка в градината на семейното имение. Разбира се, случва се инциден, малчугана пада в стар кладенец, на дъното на който... вижда тунел, водещ към пещера... със страшни пищящи звуци и внушителен шум от тъмнината се появяват десетки прилепи - формира се страхът на Брус Уейн, нещото което по-късно ще се обърне в негова полза, и ще го направи по-силен: "Като малък се плашех от прилепи... време е престъпниците да споделят страховете ми!"
След това историята се прехвърли в "наши" дни, където откриваме Брус в затвора. Някакъв далечен азиатски затвор, наистина на майната си. Но героя ни не остава задълго там, скоро след една негова проява, след като е хвърлен в карцера, го посещава героя на Лиъм Нийсън - Хенри Дюкард. Изиграва важна роля в тренировката му. Като се замислиш, всички знаем че Батман умее разни трикове, дори и без играчките си, обаче откъде ги е научил?! Е тук добре се вижда. Най-доброто място да научиш всякакви бойни изкуства, техники да бъдеш "невидим" за другите, да си мистериозен... е един нинджа манастир високо в най-непроходимите планини на Хималаите. Е, да, и аз бях шашнат, като се чудех сега това Батман ли е, американска нинджа ли е?!
Слава богу, действието не се задържа много в Азия. Като разбра, че всъщност цялото му обучение е било вербуване, с цел да го превърнат в silent weapon на мирни и немирни хора, високо моралния Брус Уейн с много гръм и трясък бяга от манастира.
Намира начин, и се връща в Готъм. Неговият град, като вече е готов и напълно решен да прочисти улиците от изметта, която разваля обществото. Също така с много гняв в сърцето си, заради загубата на родителите си (е тук ще направя вметка: досега от познанията ми по Батман история, убиецът на родителите му беше Джак Нейпиър, по-късно превърнал се в Жокера... е да, ама в тази част, убиецът беше... обикновен крадец, който на всичко отгоре беше убит по-късно).

И така, с умения, много пари, решителност, Брус Уейн поема тежкия кръст на двойнствения живот, решен да изчисти мръсотията от Готъм, да накаже виновните, и да помогне на невинните. В цялото това приключение до него през цялото време е невероятно почтения Алфред (тук изигран от Майкъл Кейн). Готината, макар и с прекалено бебешка физиономия Рейчъл (Кейти Холмс), приятелката му от детството - нахакана прокурорка в общината. Гари Олдман (в ролята на ченгето Гордън) - впечатлен съм че психар, и такъв маниак по филмово минало, като Олдман е получил такава честна, и някак си невинна роля. Супер симпатичен ми беше през цялото време, и го гледах в абсолютно различна светлина. Интересно беше. Морган Фриймън, беше оръжейникът на Брус Уейн. Работещ в семейната му компания, запознат с всички оръжейни разработки и разбира се компетентен по използването им. Хубави моменти с новата "offroad машина" на Батман. Доста различна от тази, която досега бяхме виждали, беше си като танк.
Като цяло - добри нововъведения, добре преразказана историята за черния рицар и наистина, едно ново начало с висок потенциал да се превърне в класика. Остава само да чакаме продължението. Наистина съм с много големи надежди и очаквания по отношение на новото превъплъщение на Жокера... изглежда по-голям психопат дори и от Джак Никълсън навремето. Юли 2008... не е толкова далеч...

»©« Schindler's List

На вашето внимание, представям номинираният за 12 награди Оскар (спечелил 7 от тях), на режисьора Стивън Спилбърг... Списъкът на Шиндлер. Един от най-сензационните, най-блестящите филми правени някога, по книгата на Томас Кинийли. Произведение на изкуството във всяко едно отношение. Една история за Втората световна война, холокоста, жестокостите и ликът на болезнената историческа действителност. Майсторски замислен, с добър подход, професионално изпълнен.
Както и да го погледнете, Списъкът на Шиндлер е шедьовър. За малко филми, мога да дам такава силна оценка, но за този нямам задни помисли, нито ще размисля. Гледал съм го около 6 пъти (може и да са повечко от 6), но всеки път чувствата напиращи в мен, силата на филма, влиянието му... е все същото. Понякога даже е по-силно от предните пъти.
Великолепен кастинг! За ролята на Оскар Шиндлер е избран Лиъм Нийсън. Прави невероятна роля, силна и запомняща се. Истински Шиндлер! За ролята на Ицхак Щерн (също толкова героичен за съдбата на толкова много евреи изправени пред лика на смъртта) - Бен Кингсли. Много добър актьор, с идеално превъплъщение в ролята на счетоводителя. Арийският подполковник Амон Гет (хер коменданта...) - Ралф Файнс, с типичен немски, фъфлещ, и брутално набиващ се в ушите ни акцент. Побъркващ от ужас в коварните моменти, когато хладнокръвно дърпа спусъка, и пуши цигара... или просто премлясква сладостно, преди да направи поредната лудост... няма правила по които да оцелееш, ако си в обкръжението му.

В противоположния край, стои Шиндлер. Един от любимите ми моменти във филма е самото начало. Когато се запознаваме с брилянтния ум на героя. Хитър, умел, владеещ социалното инженерство. Стана ми още по-симпатичен с решителността си, с убедителността си, със словоохотливостта си. Въртеше немските офицери, както си поискаше. Женкар! Абсолютен! С една единствена идея, решен да използва войната, за да направи състояние. И говорейки с жена си: "След време всички ще знаят кой е бил Оскар Шиндлер... да, спомняме си го, той направи велико нещо...", всъщност не осъзнава колко прав ще се окаже. Но мислейки за фабриката си, състоянието си... че за това ще го помнят хората, заслепен... той не вижда към какво хуманно дело се е насочил.
Силна игра, силна визия. Оператор на филма е Януш Камински. Майстор, още един, редом до сценаристите и режисьора - Спилбърг. Произведение на изкуството както споменах в началото. Драматичната музика на също толкова великия композитор Джон Уилямс, допринася за емоционалното ни състояние в пиковите моменти на лентата.
Има толкова много моменти, в които сълзите са несдържими... Колкото и силни да сте, колкото и да не се впечатлявате от емоциите си, и че нищо на света не би ви накарало да се разчувствате, тук има достатъчно неща, които да преклонят силната ви воля.

Измежду цялата трагедия, драма и несподелени мъки, тук там се прокарват и няколко момента, водещи до истински смях. Смях през сълзи. Смях, който да ни напомни че все още сме пред екрана, за да ни дръпне за секунда от тежките събития във филма. Умело, в запомнящият се стил на Спилбърг. Един от тези моменти например е, разговорът на Щерн с Шиндлер, когато вторият му казва идеята си, за фабриката. И учуден, Щерн го пита: "Значи дали правилно съм разбрал... Парите ще ги дадат инвеститорите, аз ще ръководя цялата фирма... а мога ли да попитам Вие какво ще правите?!"... винаги се смея на тази сцена. Колко дързък е героя на Бен Кингсли, колко... наясно е със ситуацията, и как успява да спечели Шиндлер.
Великолепни герои, великолепна игра. Страхотен филм! Сега отново се сетих за края на филмът... краят когато виждаме Шиндлер пречупен, миг след като осъзнава какво е сторил. Как е спасил толкова много хора... когато Щерн му казва: "Този който е спасил един човешки живот, е спасил целият свят" ("Whoever saves one life, saves the world entire").
Изящен филм, реалистичен, с духът на истината, терора, ужаса, увлечението и забележителността на героите. След като гледате Списъкът на Шиндлер, ще бъдете убедени в едно... а именно... омразата към човека (един или всички) не води до нищо добро, човешкият живот може да бъде отнет за секунда, но създаването му отнема толково много време. Съдби разбити за 1 миг, с един изстрел... цял човешки живот, заложен на карта... Великолепен филм, напомнящ ни със страшна сила за историята, сигнализиращ ни на какво е способен злият ум на човек... и същевременно на какво е способен добрият характер.

» back to top

To your attention I present the nominated for 12 Oscar awards (and won 7 of them), from the producer Steven Spielberg... Schindler's List. One the most sensational, most brilliant movie ever made, based on the book of Thomas Keneally. A work of art in every aspect. A story about the World War II, the holocaust, the inhumanity and the face of the painful historical reality. Skilfully thought, with a good approach, professionally performed.
No matter the way you look at it, Schindler's List is a masterpiece. There are only few movies I can give such high score, but for his one I have no back thoughts, and I wouldn't reconsider it. I watched about 6 times (may be more than 6), but every time the feelings I have, the power of the movie, it's influence... it always the same. Sometimes it's even stronger that before.
Magnificent cast! For the role of Oskar Schindler was chosen Liam Neeson. He made an amazing role, strong and remarkable. A true Schindler! For the role of Itzhak Stern (also very heroic for the destiny of the so many Jews staring at the face of death) – Ben Kingsley. A very good actor, with perfect transformation into the role of the accountant. The Aryan lieutenant colonel Amon Goeth (the Herr Kommandant...) – Ralph Fiennes, with the typical German, mumbling, and brutally sticking out in our ears accent. Driving us crazy in the deceitful moments, when he cold-bloodedly pulls the trigger and smokes a cigarette... or just smacks sweetly, before making the next crazy thing... there are no rules on which you can survive if you are around him.

In the opposite direction, stands Schindler. One of my favourite moments from the movie is the beginning. When we meet the brilliant mind of the character. Shifty, smart, skilful at the social engineering. He became more pleasant to me with his determination, with his convincingness, with his talkativeness. He could bend the German officers anyway he wanted. Ladies-man! Absolutely! With only one idea, determined to use the war to make a fortune. And saying to his wife: "They won't soon forget the name Oskar Schindler around here. Oskar Schindler, they'll say, "everybody remembers him. He did something extraordinary...", he doesn't even realize how true his would turn out to be. But thinking of his fabric, his wealth... that this will the people remember him by, blinded... he doesn't see in what humanely deed he's heading to.
Strong play, strong vision. The movie director of photography is Janusz Kaminski. A master, another one, standing next to the writer and producer – Spielberg. A work of art as a mentioned in the beginning. Very dramatic music by the also great composer John Williams, contributes for our emotional state in the pike moment from the film.
There are too many moments, where the can't hold your tears... No matter how strong you are, no matter if you are not impressed by your emotions, and that noting in this world can make you become emotional, there are enough things that can break your strong will.

Within the whole tragedy, drama and unanswered pains, there are some moments bringing you to true laughter that appear. Laugh with tears. Laugh that reminds us that we are still in front of the screen and to pull us out of the heavy events in the movie. Cleverly, in the remembering style of Spielberg. One of those moments for example is the conversation between Stern and Schindler, where the second tells him his ideas, for the fabric. And surprised, Stern asks him: "Let me understand. They put up all the money. I do all the work. What, if you don't mind my asking, would you do?"... I always laugh at that scene. How bold Ben Kingsley's character is, how... unfamiliar he is with the situation, and how he manages to win Schindler.
Magnificent characters, magnificent play. Amazing movie! I remember once again the end of the movie... the end where we can see Schindler brake, and just a moment later he realizes what he did. How he saved so many lives... when Stern tells him: "Whoever saves one life, saves the world entire".
Exquisite movie, realistic, with the spirit of truth, the terror, the horror, the enthusiasm and the remarkableness of the characters. After you watch Schindler's List, you'll be convinced in one... namely... the hate of a man (one or all) doesn't bring anything good, the human life can be taken away for a second, but the creation takes so much time. Fates crushed for 1 moment, with one shot... a whole human life, placed on a card... Magnificent movie, reminding us of with worrying influence of history, alarming us what the evil mind is capable of... and what the good character is capable of.

» translated by Ilienna