»©« Atonement

Способността за умела интерпретация на една доказана класика в литературата е нещо, което не всеки има възможността да направи. Действителния успех в начинание от такава степен, е когато литературните критици, признаят на филмовите, че новелата е реализирана блестящо върху кинолентата. Говорим за Джо Райт, любовта му към изяществото на класическите романи, умението му да прави хитове, от достолепни такива. Говорим за красивата Кийра Найтли, и нейната изтънченост, студено й излъчване, носейки снобски облекла присъщи за средата на миналия век, непокварна усмивка (или по-скоро устни, силно подчертани с ярко червено червило) и същевременно топлина в погледа й, искрата на страстта и обичта, която таи в себе си, но готова да отдаде на някого. Говорим за Джеймс МакАвой, с определящ дълбок и тъжен поглед, сини очи, по-голяма бездна и от най-недостъпната част във водите на океана, обливащ бреговете на островът... Англия.
Atonement (Изкупление) е класика в жанра, дело на бележитият Иън МакЮън (който между другото е най-награждавания британски писател) се вписа в не-скромния ми списък със значими филми, добри превъплъщения, или цялостно кино-майсторство. Както искате го възприемайте! Джо Райт (познат ни с Гордост и предрасъдъци, където също е включил Кийра Найтли, номинирана за Оскар, наистина много добро представяне (а не само заобиколена от пирати, както повечето я познават)) прави блестяща екранизация на въпросната класика на МакЮън. Един силен филм, с много детайли, с много въпросителни. С изящество при оперирането с камерата, без никакви скрити представи, или префасониране на истината. Съдбовни гледки, потресаващи на моменти, и много много чувства.

Неспирното тракане на пишещата машина, определяща ритъма в целия филм ни грабва още от началото. Самото заглавие на филма се изписва под звука на ударите й. Малката Брайъни Талис (Сирша Ронан), 13 годишна, интелигентна, с голямо въобръжение, добре служеща си с изразните средства, прилагателни, епитети, но все още дете, се оказва съдбовна фигура, в живота на сестра си Сесилия (Найтли) и нейния любим Роби (МакАвой).
"Малко момиче, вижда нещо което не осъзнава, но си мисли че разбира"
Поредица от съвпадения и любопитство, очертават съдбите на главните герои. Роби обвинен в насилването на малката Лола, братовчедката на Брайъни и Сесилия, е откъснат от любимата си, от майка си, от всички планове които е имал или предприемал да осъществи, хвърлен в затвор... свидетелят - малката Брайъни...
"Остани в затвора или се присъедини към армията"
Ултиматумът, който праща Роби в далечната от дома му Южна Франция, където нищо добро не го чака. Където тъне в помията на човешката омраза, и където е достатъчно далеч от любимата си, че дори най-силните му надежди не биха могли и мислено, да го върнат при нея.
"Върни се... върни се при мен..."
Ще запомните тези думи. Показани от пред назад, и отзад напред. Въртеливия начин, по който се представят събитията ще ви обърка за секунда. Но след първия такъв опит на режисьора, ще схванете начина на представянето. От там нататък просто ще следите, това което се случва пред вас на екрана, споделяйки несправедливостта и голямото недоразумение.

Много силен филм, съвкупност от визия, звук, засягащ всички сетива, до такава степен, че карат сърцето ви да тупти с бърз ритъм, или да споделяте преживявания които не сте имали, не сте мислили за такива, или не сте предполагали че може да има. Много неизвестни. И всичко това идва от една книга. Като голям привърженик на киното, и не толкова почитател на книжния вариант на един шедьовър, не мога да не призная, че превръщането на класически романи в кино-хит е нещо невероятно! За втори път Джо Райт съумява да постигне уникален ефект върху зрителя, с нормални изразни средства. Просто в уникална комбинация, каращи ни да влезем във всяка една роля. Представя ни действието през погледа на всички герои. Буквално може да потънем в тъжните очи на Роби, драмата на Брайъни, осъзнала какво е направила, романтиката в образа на Сесилия, ужаса на войната... в лицата на всички онези, които виждаме на екрана.
Сериозен филм, наистина, много добър. Хареса ми и завършека. Все пак, въпреки всичко... многото скоци във времето, показване последиците напред в бъдещето, и разясняването им след това като спомени на героите е начинът да се разкаже най-добре една такава история. "Изкупление или втори шанс, за двама влюбени, заслужаващи щастието си, което аз отнех..."

»©« Schindler's List

На вашето внимание, представям номинираният за 12 награди Оскар (спечелил 7 от тях), на режисьора Стивън Спилбърг... Списъкът на Шиндлер. Един от най-сензационните, най-блестящите филми правени някога, по книгата на Томас Кинийли. Произведение на изкуството във всяко едно отношение. Една история за Втората световна война, холокоста, жестокостите и ликът на болезнената историческа действителност. Майсторски замислен, с добър подход, професионално изпълнен.
Както и да го погледнете, Списъкът на Шиндлер е шедьовър. За малко филми, мога да дам такава силна оценка, но за този нямам задни помисли, нито ще размисля. Гледал съм го около 6 пъти (може и да са повечко от 6), но всеки път чувствата напиращи в мен, силата на филма, влиянието му... е все същото. Понякога даже е по-силно от предните пъти.
Великолепен кастинг! За ролята на Оскар Шиндлер е избран Лиъм Нийсън. Прави невероятна роля, силна и запомняща се. Истински Шиндлер! За ролята на Ицхак Щерн (също толкова героичен за съдбата на толкова много евреи изправени пред лика на смъртта) - Бен Кингсли. Много добър актьор, с идеално превъплъщение в ролята на счетоводителя. Арийският подполковник Амон Гет (хер коменданта...) - Ралф Файнс, с типичен немски, фъфлещ, и брутално набиващ се в ушите ни акцент. Побъркващ от ужас в коварните моменти, когато хладнокръвно дърпа спусъка, и пуши цигара... или просто премлясква сладостно, преди да направи поредната лудост... няма правила по които да оцелееш, ако си в обкръжението му.

В противоположния край, стои Шиндлер. Един от любимите ми моменти във филма е самото начало. Когато се запознаваме с брилянтния ум на героя. Хитър, умел, владеещ социалното инженерство. Стана ми още по-симпатичен с решителността си, с убедителността си, със словоохотливостта си. Въртеше немските офицери, както си поискаше. Женкар! Абсолютен! С една единствена идея, решен да използва войната, за да направи състояние. И говорейки с жена си: "След време всички ще знаят кой е бил Оскар Шиндлер... да, спомняме си го, той направи велико нещо...", всъщност не осъзнава колко прав ще се окаже. Но мислейки за фабриката си, състоянието си... че за това ще го помнят хората, заслепен... той не вижда към какво хуманно дело се е насочил.
Силна игра, силна визия. Оператор на филма е Януш Камински. Майстор, още един, редом до сценаристите и режисьора - Спилбърг. Произведение на изкуството както споменах в началото. Драматичната музика на също толкова великия композитор Джон Уилямс, допринася за емоционалното ни състояние в пиковите моменти на лентата.
Има толкова много моменти, в които сълзите са несдържими... Колкото и силни да сте, колкото и да не се впечатлявате от емоциите си, и че нищо на света не би ви накарало да се разчувствате, тук има достатъчно неща, които да преклонят силната ви воля.

Измежду цялата трагедия, драма и несподелени мъки, тук там се прокарват и няколко момента, водещи до истински смях. Смях през сълзи. Смях, който да ни напомни че все още сме пред екрана, за да ни дръпне за секунда от тежките събития във филма. Умело, в запомнящият се стил на Спилбърг. Един от тези моменти например е, разговорът на Щерн с Шиндлер, когато вторият му казва идеята си, за фабриката. И учуден, Щерн го пита: "Значи дали правилно съм разбрал... Парите ще ги дадат инвеститорите, аз ще ръководя цялата фирма... а мога ли да попитам Вие какво ще правите?!"... винаги се смея на тази сцена. Колко дързък е героя на Бен Кингсли, колко... наясно е със ситуацията, и как успява да спечели Шиндлер.
Великолепни герои, великолепна игра. Страхотен филм! Сега отново се сетих за края на филмът... краят когато виждаме Шиндлер пречупен, миг след като осъзнава какво е сторил. Как е спасил толкова много хора... когато Щерн му казва: "Този който е спасил един човешки живот, е спасил целият свят" ("Whoever saves one life, saves the world entire").
Изящен филм, реалистичен, с духът на истината, терора, ужаса, увлечението и забележителността на героите. След като гледате Списъкът на Шиндлер, ще бъдете убедени в едно... а именно... омразата към човека (един или всички) не води до нищо добро, човешкият живот може да бъде отнет за секунда, но създаването му отнема толково много време. Съдби разбити за 1 миг, с един изстрел... цял човешки живот, заложен на карта... Великолепен филм, напомнящ ни със страшна сила за историята, сигнализиращ ни на какво е способен злият ум на човек... и същевременно на какво е способен добрият характер.

» back to top

To your attention I present the nominated for 12 Oscar awards (and won 7 of them), from the producer Steven Spielberg... Schindler's List. One the most sensational, most brilliant movie ever made, based on the book of Thomas Keneally. A work of art in every aspect. A story about the World War II, the holocaust, the inhumanity and the face of the painful historical reality. Skilfully thought, with a good approach, professionally performed.
No matter the way you look at it, Schindler's List is a masterpiece. There are only few movies I can give such high score, but for his one I have no back thoughts, and I wouldn't reconsider it. I watched about 6 times (may be more than 6), but every time the feelings I have, the power of the movie, it's influence... it always the same. Sometimes it's even stronger that before.
Magnificent cast! For the role of Oskar Schindler was chosen Liam Neeson. He made an amazing role, strong and remarkable. A true Schindler! For the role of Itzhak Stern (also very heroic for the destiny of the so many Jews staring at the face of death) – Ben Kingsley. A very good actor, with perfect transformation into the role of the accountant. The Aryan lieutenant colonel Amon Goeth (the Herr Kommandant...) – Ralph Fiennes, with the typical German, mumbling, and brutally sticking out in our ears accent. Driving us crazy in the deceitful moments, when he cold-bloodedly pulls the trigger and smokes a cigarette... or just smacks sweetly, before making the next crazy thing... there are no rules on which you can survive if you are around him.

In the opposite direction, stands Schindler. One of my favourite moments from the movie is the beginning. When we meet the brilliant mind of the character. Shifty, smart, skilful at the social engineering. He became more pleasant to me with his determination, with his convincingness, with his talkativeness. He could bend the German officers anyway he wanted. Ladies-man! Absolutely! With only one idea, determined to use the war to make a fortune. And saying to his wife: "They won't soon forget the name Oskar Schindler around here. Oskar Schindler, they'll say, "everybody remembers him. He did something extraordinary...", he doesn't even realize how true his would turn out to be. But thinking of his fabric, his wealth... that this will the people remember him by, blinded... he doesn't see in what humanely deed he's heading to.
Strong play, strong vision. The movie director of photography is Janusz Kaminski. A master, another one, standing next to the writer and producer – Spielberg. A work of art as a mentioned in the beginning. Very dramatic music by the also great composer John Williams, contributes for our emotional state in the pike moment from the film.
There are too many moments, where the can't hold your tears... No matter how strong you are, no matter if you are not impressed by your emotions, and that noting in this world can make you become emotional, there are enough things that can break your strong will.

Within the whole tragedy, drama and unanswered pains, there are some moments bringing you to true laughter that appear. Laugh with tears. Laugh that reminds us that we are still in front of the screen and to pull us out of the heavy events in the movie. Cleverly, in the remembering style of Spielberg. One of those moments for example is the conversation between Stern and Schindler, where the second tells him his ideas, for the fabric. And surprised, Stern asks him: "Let me understand. They put up all the money. I do all the work. What, if you don't mind my asking, would you do?"... I always laugh at that scene. How bold Ben Kingsley's character is, how... unfamiliar he is with the situation, and how he manages to win Schindler.
Magnificent characters, magnificent play. Amazing movie! I remember once again the end of the movie... the end where we can see Schindler brake, and just a moment later he realizes what he did. How he saved so many lives... when Stern tells him: "Whoever saves one life, saves the world entire".
Exquisite movie, realistic, with the spirit of truth, the terror, the horror, the enthusiasm and the remarkableness of the characters. After you watch Schindler's List, you'll be convinced in one... namely... the hate of a man (one or all) doesn't bring anything good, the human life can be taken away for a second, but the creation takes so much time. Fates crushed for 1 moment, with one shot... a whole human life, placed on a card... Magnificent movie, reminding us of with worrying influence of history, alarming us what the evil mind is capable of... and what the good character is capable of.

» translated by Ilienna

»©« Enemy at the Gates

След като засегнах темата за Втората световна война... се върнах леко в спомените си, и хоп: Джъд Лоу срещу Ед Харис, в един от най-епичните снайперистки дуели в историята на киното. Враг пред портите, Филм на Жан-Жак Ано, разказващ историята на Червената армия, окупацията на Сталинград, отблъскването на нацистките войски от същия град, и конкретно съдбата на един специален войник - Василий Зайцев. Запомнете това име!
Наистина не толкова свирепо направен, както предният разгледан от мен, но пък също с класа и вкус. Забележителен успех е постигнал френския режисьор, както в подбора на актьорите така и с майсторските пейзажи на разрушения руски град. Сталинград... мястото, на един от важните поврати в историята на спирането на терора, потисничеството и безмислените битки.

Щурмът от началото на филма... където новите попълнения в армията, 18 годишни младежи, пратени на фронта на почти сигурна смърт, е една от най-запомнящите се сцени. Където... тичащите двама по двама братя, си поделят пушка... когато единия умре, другият я взима и продължава. Връщане назад - не е опция. Биваш разстрелян от собствените си командири, в името на Сталин... в името на победата, и в това че върнеш ли се, или опиташ да избягаш, то ти си предател. Ако не си с нас... си против нас...
След зверското "отношение", и стотиците паднали жертви... героят ни, озовал се в море от трупове на свои сънародници, среща ключова фигура в живота си. Спасявайки живота на офицер от Червената армия, с блестящата си стрелба, усет за укритие, той спечелва доверието на последния.
Така започва историята на Василий Зайцев. Страшилището за всеки немски офицер, дръзнал да стъпи на територията на Сталинград.

Историята ни продължава, и то до такъв момент... в който... "империята отвръща на удара" ;) Да! Срещу Василий бива изпратен майор от Вермахта. Героят на Ед Харис (майор Кьоних) е един от най-добрите снайперисти в света за онова време. Последният, загубил сина си на фронта, без семейство и усещане за милост... се изправя в дуел срещу Зайцев.
Прекрасен сценарий... оригинални моменти, класическо виждане за депресиращата обстановка, много добре пресъздадена от режисьора Ано.
Множество трикове, опити за надлъгвания... постоянна несигурност за това да покажеш главата си повече от 20 см над земната повърхност... пропаганда, страх, героизъм, късмет... съвпадения... двамата главни герои непрекъснато са изправени пред редица несигурни влияния. Както от постъпките на съперника си, така и от изброените от мен по-горе.

И така, след множеството обрати, надхитреният беше войникът от Вермахта... след като героя на Джоузеф Файнс се пожертва в името на Василий... заблуден че е свалил руското страшилище, майор Кьоних напуска укритието си. Внимателно прекосявайки руините на гарата, устремен към тялото на съперника си... той попада в клопката...

Смразеният лик на Ед Харис... потискаща музика! камерата се завърта... виждаме веещия се плащ от дрехата на Джъд Лоу... поглед нагоре, той е хванал на прицел своята жертва... трепет в очите му, изстрел!

Във филма участват още: Рейчъл Уайз, Боб Хоскинс, Рон Пърлман. Също с добро представяне (особен Хоскинс, в ролята на Хрушчов)...

Достоен за гледане филм, заслужаващ да му се насладите. Лично аз няколко пъти съм го гледал, естествено аз повечето филми ги гледам няколко пъти ;) Но не всички! Не пълен шедьовър, но както вече казах достатъчно реалистичен и добре реализиран, за да получи адмирациите на всеки любител на киното.

» back to top

After I touched the subject about the World War II... I went back in my memories, and there: Jude Law vs Ed Harris, in one of the most epical sniper duels in the movie history. Enemy at the Gates, Jean-Jacques Annaud's movie, telling the story of the Red army, the occupation of Stalingrad, the repulse attack of the Nazi armies from this city, and in particular the story of one special soldier - Vasily Zaitsev. Remember this name!
The fact is that this movie is not so brutal, as the previous one reviewed by me, but still made with quality and taste. The success of the French director is remarkable, in the choice of the actors as well as the skilful pictures of the destroyed Russian city. Stalingrad... the place where happened one of the most important turns in the history in stopping the terror, the oppression and the pointless battles.

The attack in the beginning of the movie... there the new reinforcements of the army arrive, 18-year-old boys, sent to the front at almost certain death, is one of the most remarkable scenes. Where... running two-by-two brothers share their gun... when one of them dies, the other one takes it and keeps on. Going back... is not an option. You get shot by your own commanding officer, in the name of Stalin... in the name of victory, and if you go back, or try to escape, that means you are a traitor. If you are not with us, you are against us...
After the monstrous "attitude" and the hundreds dead bodies... our hero, sitting in a sea of his fellow countrymen's corpses, meets the key figure of his life. Rescuing the life of an officer of the Red army with perfect shooting, sense for hiding, he earns the trust of the officer.
This is how the story of Vasily Zaitsev begins. The horror for every German soldier who dared to cross the territory of Stalingrad.

Our story continues, until the moment... where... "the empire strikes back" ;) Yes! They sent a major from Wehrmacht against Vasily. The character of Ed Harris (Major Konig) is one of the best snipers in the world at that time. He lost his son on the battle field, no family and sense for mercy... stands up in a duel against Zaitsev.
Wonderful scenario... original moments, classical view of the depressing atmosphere, re-created very well by the director Annaud.
Number of tricks, tries to outwit... constant insecurity about showing you're head more than 20 cm above the ground... propaganda, fear, heroism, luck... coincidences... the two men are constantly put up in front of unsteady influences. From the acts of his opponent as well as from the listed things made by me.

Thus after a number of twists in fate, the soldier of Wehrmaht was tricked... after the character of Joseph Fiennes sacrificed himself in the name of Vasily... Fooled to think he hit the Russian horror, major Konig leaves his hiding. Crossing carefully the ruins of the station, moving towards the body of his opponent... he falls into the trap...

The frozen look of Ed Harris... the depressing music! The camera turns... and we can see the waving mantle of Jude Law... look up, he is targeting his victim... a blink of an eye, gunshot!
In the movie we can also see: Rachel Weisz, Bob Hoskins, and Ron Perlman. Also with great performance (especially Hoskins starring as Khrushchev)...
The movie is worth watching and to be enjoyed. Personally I have seen it couple of times, of course I have watched most of the movies couple of times ;) But not all! It's not absolute masterpiece, but as I already said it's enough realistic and well made to receive the admiration of every movie maniac.

» translated by Ilienna

»©« Saving Private Ryan

Дойде време за Стивън Спилбърг и неговото невероятно пресъздаване на една важна част в историята на цялото човечество, част от Втората световна война, D-Day (Десантът в Нормандия, 6 юни, 1944 г.)... най-дългия ден...
Зад името Стивън Спилбърг, стои забележителен човек, заслужаващ възхищение. С огромен принос за филмовото изкуство, надали има някой който да не се е възхитил поне на едно негово произведение...
С огромен труд, добра режисура, страхотен сценарий, култивиращ голяма хуманна идея, награден с 5 Оскара, през 1998 година се появява Спасяването на редник Райън.
Филмът започва с посещение на гробищата на загиналите през Втората световна война, в битките във Франция. Героят ни изпада в спомени... и през погледа му, режисьора ни връща назад, няколко десетилетия... за да изпитаме доколкото е възможно... ужаса на това събитие...
Чарли Сектор, 6:00 сутринта, 6 юни, 1944 г., брегът Омаха, крайбрежието на Нормандия... множество отряди американски войници щурмуват укрепленията на нацистките окупатори с цел пробив и старт на кампанията, довела в последствие до унищожението на нацистка Германия и началото на край на Втората световна война.
На този... кадър тук имаме дебаркиращите войници, тичащи към смъртта. Няма връщане назад! Единствено напред към изпълняване на мисията. В тези 20 минути, на жестока касапница, безскрупулно избиване на хора... брутално кръвопролитие единствените мисли, които ми минаваха през ума бяха: Боже!... в секунда един сее смърт за десетина... защо?!... лодките спускат рампата и войниците биват убити. Миг невнимание или несполука, отново загуба на живот. Това на картинката долу не е оригинален кадър от филма... просто мой опит да покажа как тичащите напред поемат по пътя на гибелта си...

А ето тук, е този който решава кой ще живее или кой ще умре... за жалост с всеки изстрелян патрон от тази картечница MG-42, никой не бива възкресен. Плажът се пропива с кръв... водата в океана поема кръвта... водата се превръща в кръв...

Въпреки ниския морал, объркването, паниката, цялата суматоха и... неописуема липса на логика в това избиване един други, идва момент в който героите ни успяват да направят пробив, с цената на ужасно много жертви...

И след този преломен момент, духа вече е на друго ниво. Сега губещите стават побеждаващи... и идва време на неконтролируемост, жажда за мъст... черни завеси пред очите! На фона на следващия кадър имаме току що подпалена една от кулите на нацистите... от него изкачаха горящи немски войници, търсещи спасение... или бърза смърт. А на преден план, виждаме крещящия войник: "Не стреляйте! НЕКА ИЗГОРЯТ!!!"

Този... момент винаги ме е карал да настръхвам... както и един от следващите: съюзниците овладяват плажа и настъпват към окопите на немците, където последните в отчаяни опити да се спасят - бягат... уви, биват обградени от поне 10 пъти повече от тях жадни за отмъщение войни... следват разстрели...
Още убити...
Героят на Том Ханкс (капитан Милър) наблюдаващ тази жестока гледка с поглед напомнящи ни много за нашите погледи, докато гледаме филма. Войната няма логика... няма победители във войната. "A day of battle is a day of harvest for the devil..."

... мълчание...

След това невероятно начало... смразяващо кръвта, изпълващо ни със смесени чувства за правилно и неправилно, за това как ние бихме се справили в такава ситуация... дали ще запазим самообладание и ще намерим начин да се съхраним?! Дали ще се предадем мислено и ще посрещнем съдбата си без борба!? Дали ще сме тези, които ще поведат останалите към успеха и началото на края на тази мъст и жестокост... кой знае?!...
Филмът продължава... наблюдаваме множество машинописки, завършващи един след друг лист по лист... с вести за загинали в битка синове, бащи, братя... Именно тогава, научаваме за трима братя, убити в един и същи ден. И затова, че майката ще получи три сгънати американски флага, в един следобед... жестоко... Тогава идва ред на главнокомандващия, Джордж С. Маршал, уведомен за станалото, че тези трима братя имат четвърти, все още жив... намиращ се в неизвестност, дълбоко в тила на врага. Хуманно повлиян от едно писмо на Ейбрахъм Линкълн, написано преди повече от 100 години, до майка загубила петимата си сина... генерала дава заповед за откриването на този човек. За съхраняването на този един човек, и връщането му вкъщи.
Така започва и историята за спасяването на редник Райън. В цялата тази бъркотия, да търсиш един човек, е все едно търсенето на игла в купа сено (така се изрази сержант Хорват - героя на Том Сайзмор).
След множество сблъсъци и неочаквани срещи, след загубата на много хора... те откриват целта, редник Райън.

Но в такъв момент, и на такова място... че е непосилно за тях, волеви и физически да се върнат обратно. Или войната ще се справи с тях, или те с нея. В последната битка, на живот и смърт, на кървави сцени, на инстинкт в опит за съхранение... наблюдаваме сила, качество и прекрасно филмово изпълнение.
Не съм виждал по-реални сцени, по... добре изглеждащи моменти, толкова свирепи и подтискащи. Както на човек срещу човека...

... така и на човека срещу машината...

Ръкопашна схватка, кръвожадно желание за мъст, безконечни ленти с патрони, изстрелвани един след друг към телата на неподозиращите войници. Падащи един по един... биващи повалени от снайперисткия куршум на редник Джаксън (Бари Пепър), или пронизани с нож в сърцето... с последни думи: "Чуй ме! Моля те! Не го прави! Нека живеем..." Капки пот падащи върху треперещото лице на редник Мелиш (Адам Голдбърг), в последните му мигове и последни глътки въздух... улучен фатално, кървящ, стенещ за майка си (медик Уейд, Джовани Рибизи)... жертващ се за друг (редник Райбън, Едуард Бърнс)... объркан от своите чуства за справедливост (ефрейтор Ъпъм, Джеръми Дейвис)... покосен от изстрел в гърба, в опит да спаси дете (редник Капарзо, Вин Дизел)...
От хората на долната снимка, шестима, оцелява само един...

От хората на долната снимка, десетима, оцелява само един...

Какво друго мога да кажа за филма... освен това че, през цялото време ви държи на емоционално ниво. С внимание, с желание, с почит към участниците в него... със съжаление, тъга, гордост към доблестните мъже изпратени на смърт в онзи ден, направили изключение, съхранили се, спасили човешки живот... жертването на 8, за спасяването на 1... за да го осмислите трябва да гледате филма... повече от 1 път... за да не останете с погрешно разбиране за вина, или нелогични действия... повече от 1 път!
Капитан Милър (Том Ханкс) с последни думи към редник Райън (Мат Деймън): "Заслужи го!"
"In the Last Great Invasion of the Last Great War, The Greatest Danger for Eight Men was Saving... One..."
Приятно гледане !

» back to top

The time for Steven Spielberg has come and his amazing recreation of a very important part in the history of mankind, part of the World War II, D-Day (landing in Normandy, June 6th 1944)... the longest day...
Behind the name of Steven Spielberg stands a remarkable man, deserving admiration. With his great contribution to the art of moviemaking, I doubt that there is someone who didn't like at least one of his masterpieces...
With a lot of work, good directing, amazing scenario, cultivating big humane idea, rewarded with 5 Oscars, in 1998 Saving Private Ryan comes out.
The movie begins with a visit to the graveyard of the killed in the battles in France during the World War II. Our hero is sinking into memories... and trough his sight the director sends us back a few decades... so that we could feel as much as possible... the horror of this event...
Sector Charlie, 6:00 AM, June 6th 1944, Omaha coast, the shore of Normandy... a number of American soldier parties attack the defenses of the Nazi invaders in order to break in and start the campaign, brought to the destruction of Nazi Germany and the beginning of the end of WWII.
On this... frame here, we have the landing soldiers running towards their death. No turning back! Only forward to completing the mission. In these 20 minutes of monstrous slaughter, merciless killings... brutal blood spilling, the only thoughts that went through my mind were: God!... in just a moment one brings death to some ten... why?!... the boats lower the ramp and the soldiers get killed. A moment of inattention or fault, a loss of a life again. The picture bellow is not original frame from the movie... it's just my attempt to show how the running towards are heading to their dead...

And this guy over here decides who lives and who dies... unfortunately from every fired bullet from the machine-gun MG-42, no one gets resurrected. The beach is soaked in blood... the water from the ocean takes the blood... the water turns into blood...

Although the low morality, the uncertainty, the panic, the whole confusion and... the indescribable lack of logic in killing each other, comes the moment where the heroes manage to make break with the cost of a lot of victims...

And after this critical moment the spirit is on another lever. Now the losers are winners... and then it becomes uncontrollable, the thirst of revenge... black curtains in from of the eyes! In the background of the next frame we can see one of the Nazi towers that was just set on fire... there were burning Nazi soldiers that were jumping out, looking for salvation... or quick death. And in the foreground we see the screaming soldier: "Don't shoot! LET 'EM BURN!!!"

This... moment always gives me the creeps... as well as one of the next: the allies take over the beach and step forward to the trenches of the Germans where in their despaired attempted for salvation – run... alas, they get surrounded by at least 10 times more soldiers, craving for revenge... followed by execution...
More killed...
Tom Hanks' character (Captain Miller) observes this cruel sight with a look that reminds us of our look while we watch the movie. The war has no logic... there are no winners. "A day of battle is a day of harvest for the devil..."

... silence...

After this amazing start... that freezes our blood, filling us with mixed feelings about right and wrong, about how we would manage in situation like this... would we be able to keep our self-control and to protect ourselves?! Would we give up in our minds and accept our destiny without a fight!? Would we be the ones who will lead the others to success and the beginning of the end of this revenge and cruelty... who knows?!...
The movie continues... we can see a lot of typists, completing letters one after another... with notices of died in battles sons, fathers, brothers... This is the moment when we find out about three brothers, killed on the same day. Therefore the mother would receive three folded American flags, in one afternoon... brutal... Then comes the commander-in-chief, George C. Marshall, informed about this, and that these three brothers have another brother, still alive... whose location is unknown, deep in the rear of the enemy. Infused with humaneness by a letter from Abraham Lincoln, written oven 100 years ago, to a mother that lost her five sons... the general gives an order to find this person. For his protection and his save return home.
This is how the story about saving Private Ryan begins. To find one person in this whole mess is like looking for a needle in a haystack (this is how Sergeant Horvath - Tom Sizemore's character).
After a number of battles and unexpected encounters, after the loss of a lot of people... they find the target, Private Ryan.

But in a moment like this and in a place like this... that is beyond their strength, of the will and of the body, to go back. Either the war copes with them, or they cope with the war. In the last battle for life and death, of blood scenes, of an instinct of self-preservation... we can see the power, quality and the magnificent film accomplishment.
I have never seen more realistic scenes, better... looking moments, so vicious and depressive. As man against man...

... as man against the machine...

Hand-to-hand fight, fierce longing for revenge, endless cartridge belts, fired one after another towards the unsuspecting soldiers. Falling down one after another... stroke by the sniper bullet of Private Jackson (Barry Pepper), or stabbed with a knife in the heart... with last words: "Listen to me! Please! Stop it! We can live...!" Drops of sweat falling from the tremulous face of Private Mellish (Adam Goldberg), in his last moments and last sip of breath... shot deadly, bleeding, moaning for his mother (T/4-medic Wade, Giovanni Ribisi)... sacrificing himself for someone else (Private Reiben, Edward Burns)... confused from his sense of justice (Corporal Upham, Jeremy Davies)... killed by a shot in the back, in his attempts to save a child (Private Caparzo, Vin Diesel)...
From the picture bellow, six, only one survives...

From the picture bellow, ten, only one survives...

What else could I say about the movie... accept that trough the whole time you are head in an emotional level. With attention, with a will, with honor to the participants in it... with regret, sorrow, pride for the noble man sent to death that day, made an exception, saved themselves, saving a human life... the sacrifice of 8, for the saving of 1... to understand that you have to see the movie... more than once... in order not to misunderstand the sense of guilt, or illogical actions... more than 1 time!
Captain Miller (Tom Hanks) with his last words towards Private Ryan (Matt Damon): "Earn it!"
"In the Last Great Invasion of the Last Great War, The Greatest Danger for Eight Men was Saving... One..."
Have a nice watch !

» translated by Ilienna