»©« Wanted

Не предполагах, че такава голяма част от женската аудитория не харесват Анджелина Джоли. Знаех единствено за Дженифър Анистън, но там отношението е лично. Оказа се не просто, че не я харесват като жена, ами че я смятат за калпава актриса. Цялата тази негативна оценка за филмовата й кариера е заради последните блокбастъри, в които взима участие. Надървени екшъни изпълнени с тонове визуални ефекти, в чийто основен замисъл лежи идеята за по-обстойното показване на гърдите й и това как рита задници, или пък стреля с някакви луди оръжия - с две думи: корава кучка.
Аз обаче си спомням няколко стари нейни роли, в които драмата беше по-важна част от сюжета (и разбира се любимите ми Хакери). Но когато за първи път видях трейлъра на Wanted (Неуловим) разбрах, че отново ще има "коравата кучка в действие". Въздъхнах, какво да се прави. Присъствието на Джеймс МакАвой и Морган Фриймън обаче ме бутна към решението, че въпреки всичко ще гледам филма. След това се появи още един трейлър, тийзър, и още един трейлър. Докато накрая от екрана не започнаха такива неща да излизат, че ми стана неудобно и аз се озъртах като в небрано лозе.
Колко ли блудкав трябва да е един филм, за да накара зрителя да се почувства така? Много, нали?! Не сте далеч от истината. Тъй като скоро не бях ходил на кино (скоро, скоро... една седмица), пак се намърдах в CINEPLEX, взех билет за 19:00, и седнах да убивам 1 час от времето преди филма с новия (юлски) брой на ЕГО.

В зала 5 беше тъмно, имаше средно количество публика, жадни за зрелище и 10 минутна група неспирно отварящи вратата, закъснели, прекъсващи началните кадри. Гръмкото начало на филмчето ми напомняше на компилация между Боен клуб и Матрицата, като повече клонеше към последното. Крилатите мисли на героя ни, хвърляха препратки към емоционално затъналия герой на Едуард Нортън, но далеч не достигаха класата му на изпсихясване. Докато визията и невъзможността на историята минаваха Матрицата в някои от сцените.
Фалцирай куршума - какво е това мамка му?! Каквото и да е, ще разберете. It's kinda cool - наистина е, обаче с подобна измишльотина, мозъкът ви се настройва на друга честота и възприятията очакват какво ли не.
Wanted е по-зрелищен от Jumper като визия, но на ниво диалог и използване на забранени елементи влиза в критичните зони. Като цяло тази луда идея за куршумите и 400 удара на сърцето в минута е готина - Пепеляшко, който се превръща в супер убиец. Но не беше развита качествено. Да речем, че 35% от сцените, като сценарий, можеше да ги няма, или да са променени. Например повече мълчание от страна на героите. Тогава щеше да е друго. Защото за сметка на тези филмо провалящи проценти, имаше малък брой велики сцени, пред които не просто гледаш с широко отворена уста, ами и наистина изпитваш кеф от възможностите на днешното кино - компютрите :)

A movie with that WOW factor! - 50 на 50. Със сигурност на няколко пъти извиквах "Уау", но си мисля че повечето пъти възклицанията ми бяха "Ц-ц-ц... добре, добре". Сами може да си направите извода. За пореден път не видяхме нещо класно от Анджелина, Морган Фриймън пък беше просто пионка, която за съжаление нямаше възможност да покаже сериозна игра. Джеймс МакАвой от лузър се превърна в кик-ас пичага. А Томас Кречман изигра една мистериозна роля, при чието разобличаване едва не ми докараха сълзи.
Става, филмчето става. За някои сцени определено си заслужава киното, но не му се връзвайте много, за да не останете разочаровани. Мда, и мисля че няма да има продължение. Дано Тимур Бекмамбетов си намери друга тема. А сега отивам в месарницата, щото имам тренировка по фалциране на куршуми!

»©« Atonement

Способността за умела интерпретация на една доказана класика в литературата е нещо, което не всеки има възможността да направи. Действителния успех в начинание от такава степен, е когато литературните критици, признаят на филмовите, че новелата е реализирана блестящо върху кинолентата. Говорим за Джо Райт, любовта му към изяществото на класическите романи, умението му да прави хитове, от достолепни такива. Говорим за красивата Кийра Найтли, и нейната изтънченост, студено й излъчване, носейки снобски облекла присъщи за средата на миналия век, непокварна усмивка (или по-скоро устни, силно подчертани с ярко червено червило) и същевременно топлина в погледа й, искрата на страстта и обичта, която таи в себе си, но готова да отдаде на някого. Говорим за Джеймс МакАвой, с определящ дълбок и тъжен поглед, сини очи, по-голяма бездна и от най-недостъпната част във водите на океана, обливащ бреговете на островът... Англия.
Atonement (Изкупление) е класика в жанра, дело на бележитият Иън МакЮън (който между другото е най-награждавания британски писател) се вписа в не-скромния ми списък със значими филми, добри превъплъщения, или цялостно кино-майсторство. Както искате го възприемайте! Джо Райт (познат ни с Гордост и предрасъдъци, където също е включил Кийра Найтли, номинирана за Оскар, наистина много добро представяне (а не само заобиколена от пирати, както повечето я познават)) прави блестяща екранизация на въпросната класика на МакЮън. Един силен филм, с много детайли, с много въпросителни. С изящество при оперирането с камерата, без никакви скрити представи, или префасониране на истината. Съдбовни гледки, потресаващи на моменти, и много много чувства.

Неспирното тракане на пишещата машина, определяща ритъма в целия филм ни грабва още от началото. Самото заглавие на филма се изписва под звука на ударите й. Малката Брайъни Талис (Сирша Ронан), 13 годишна, интелигентна, с голямо въобръжение, добре служеща си с изразните средства, прилагателни, епитети, но все още дете, се оказва съдбовна фигура, в живота на сестра си Сесилия (Найтли) и нейния любим Роби (МакАвой).
"Малко момиче, вижда нещо което не осъзнава, но си мисли че разбира"
Поредица от съвпадения и любопитство, очертават съдбите на главните герои. Роби обвинен в насилването на малката Лола, братовчедката на Брайъни и Сесилия, е откъснат от любимата си, от майка си, от всички планове които е имал или предприемал да осъществи, хвърлен в затвор... свидетелят - малката Брайъни...
"Остани в затвора или се присъедини към армията"
Ултиматумът, който праща Роби в далечната от дома му Южна Франция, където нищо добро не го чака. Където тъне в помията на човешката омраза, и където е достатъчно далеч от любимата си, че дори най-силните му надежди не биха могли и мислено, да го върнат при нея.
"Върни се... върни се при мен..."
Ще запомните тези думи. Показани от пред назад, и отзад напред. Въртеливия начин, по който се представят събитията ще ви обърка за секунда. Но след първия такъв опит на режисьора, ще схванете начина на представянето. От там нататък просто ще следите, това което се случва пред вас на екрана, споделяйки несправедливостта и голямото недоразумение.

Много силен филм, съвкупност от визия, звук, засягащ всички сетива, до такава степен, че карат сърцето ви да тупти с бърз ритъм, или да споделяте преживявания които не сте имали, не сте мислили за такива, или не сте предполагали че може да има. Много неизвестни. И всичко това идва от една книга. Като голям привърженик на киното, и не толкова почитател на книжния вариант на един шедьовър, не мога да не призная, че превръщането на класически романи в кино-хит е нещо невероятно! За втори път Джо Райт съумява да постигне уникален ефект върху зрителя, с нормални изразни средства. Просто в уникална комбинация, каращи ни да влезем във всяка една роля. Представя ни действието през погледа на всички герои. Буквално може да потънем в тъжните очи на Роби, драмата на Брайъни, осъзнала какво е направила, романтиката в образа на Сесилия, ужаса на войната... в лицата на всички онези, които виждаме на екрана.
Сериозен филм, наистина, много добър. Хареса ми и завършека. Все пак, въпреки всичко... многото скоци във времето, показване последиците напред в бъдещето, и разясняването им след това като спомени на героите е начинът да се разкаже най-добре една такава история. "Изкупление или втори шанс, за двама влюбени, заслужаващи щастието си, което аз отнех..."