»©« 10,000 B.C.

Гласящ се за поредната филмова петък вечер, в размисли (без много страсти), мислено се насочих към CINEPLEX и за-браузих възможните ленти за гледкане. Въпреки, че много неприятно блокирах 2-3 часа преди края на работното време, и код изпод пръстите ми трудно излизаше, не си нащърбих челото дотолкова, че всички да забележат. Все пак ми беше потиснато, че е петък... нещо времето ли не ме кефеше ли, какво?! Неангажираността на някои хора или може би прекалената лекота на нещата и непрофесионализъм, заобикалящ ни навред. Та, такива неща, като ми заблъскаха в главата... и подпирах ли аз клавиатура... ужас! Все пак се прегрупирах, и успях да не изпадна в бездеятелен амок с леки пристъпи на паника и спонтанна агресия.
След овладяването на шантавизма, напълнал ме в ни едно време, късен следобяд на петъка, звъннах на Жорката да му кажа за срещата утре. Преди да приключим разговора, се заформи питането: "Ааа, кога ще ходим на кино?" - и ето на, това ми трябваше. Везната бързо килна в правилната посока, и си намерих компания за да гледам 10,000 пр.н.е. (10,000 B.C.). Много точки, много нещо. Десет хиляди лета преди новата ера, преди Христа, B.C. - все е тая. Новото зрелище приготвено ни от Роланд Емерих (един от онези холивудски режисьори, които неизменно се опитват да разрушат света по един или друг начин - и крахът винаги започва от Ню Йорк). Сещам се как го базикаха във Факултетът - за него, както и други популярни имена, се въртеше теорията че е пратеник на извънземните, именно заради разрушителните си представи във филмите.
Целия този апотеоз и гръмкост около предишните му творби - Деня на независимостта, Годзила, След утрешният ден, предвещаваше приятно изживяване и с 10,000 пр.н.е. Този път обаче, леко напомняйки ни за Старгейт (пак негов филм), действието се развива далече от Ню Йорк, в пустинните, просторни и безкрайни митични земи, където някога, много отдавна първите цивилизации са градили килии, други са ги рушели, трети са се правели на богове и поробвали първите два типа.

Преди още да стъпя в залата, тук там трейлърче виждах, изглеждаше прилично филмче. На едно място имаше питане: "Това Апокалипто 2 ли е?" - което от своя страна (след като започна филма) ми изглеждаше доста уместен въпрос. Но иначе, за да не останат неразбрали - това НЕ Е продължение на майсторския уникат на Мел Гибсън от 2007-ма.
Едно племе, обречено на глад, последен шанс за лов, и поличба идваща в селото им заедно с малко момиче, синеоко, единствено оцеляло след безпощадни набези на четирикраките зверове (нищо по-специално от едни варвари на коне). Оттам в шатрата на най-мъдрата жрица, набързо разбираме горе долу какво ще се очаква от филма. Еди кой си ще стане герой, ще се бори за сърцето на тази-онази, ще има нашествия, закрила, спасяване на любимата и съвместното им бъдеще, както и... погром на една друга цивилизация, осмеляваща се да трупа блага върху труда на други - стотици мъченици от различни племена, превърнати в безправни същества. Остана ни само да видим, как компютърните спецове ще ни покажат нещо ново и доколко то ще бъде вълнуващо и реалистично, така че да не се смеем много в залата (все пак и други има около нас).
Настъпи уреченият час, залата пълна на 80%, всички затаили дъх (изтърпяхме досадните реклами, особено онази за Фабрика за щастие - пълната версия). Филмчето започна приятно, продължи приятно, не се усетиха толкова издънките или неточностите (като история), нито се обръщаше много внимание че имаше англоговорящи, но се намесваха и други звучения... и накрая завърши приятно. Ха, какво повече да искаш от един филм. Добър беше и изборът на разказвача, сещате се гласът водещ ви през цялото време, но никога не виждате лицето. Обаче аз го познах, това беше Омар Шариф. Смея да отбележа, че екипът се е постарал за това присъствие на големия екран, но... изброените от мен по-горе творения на Емерих са къде къде по-добри от това сега. Да не говорим, че не може да се мери с Апокалипто (най-малко ако трябва за езика да се заяждам). Но, нека не ви хвърлям в десета глуха, съвсем не казвам че филма е зле. Но пък мога да подкрепя оценката в IMDB и да кажа, че 10,000 пр.н.е. се намира някъде по средата на брилянтната стълбица. Щом не е под средното ниво, значи заслужава да се види. Пък и е ново, все пак - хора са се бъхтили над филма, а ако ние с проста ръка метнем два пъти и кажем: "Мани, заеби!" - ще изложим на риск изкуството. А ние като зрители вече сме доста разлигавени и много капризничим. Един такъв филм преди 10 години, щеше да е страхотния хит. Но с иновациите, се променят и човешките възприятия и бъдещи желания. Затова преди съвсем да сте се променили, гледайте "сагата" на Роланд Емерих, където този път светът не е застрашен... само бъдещето на една могъща цивилизация.