»©« Unbreakable

Кой би предположил, че в Пондичери, Индия преди по-малко от 40 години ще се роди едно дете с особен нрав и голямо въобръжение, което когато порастне ще смае широката публика с филма Шесто чувство. Но тук няма да говоря за онзи психо филм, поставил името на М. Найт Шаямалан редом до най-популярните и изкусни психо режисьори, а за неговият следващ - Неуязвимият (Unbreakable). Стилът на Шаямалан е ясен - той няма да направи комедия, драма или криминале. Целта му е да създаде някаква мистика около героите си в историята и постепенно, в рамките на два часа да ви разкатае фамилията от психо атаки. О, да! И завършекът гарантира нещо феноменално, на вид просто през цялото време, което е стояло в съзнанието на зрителя като много много задна мисъл (кажи речи, без да ти кажат няма да му обърнеш внимание).
Това че има толкова добър режисьор, който може да те психира и със сценарий и потайно разказване на историята - та чак да те е страх да стоиш на тъмно, или да погледнеш под леглото, е само похвално за кино индустрията. За нехаресващите Холивуд ще има два вдигнати палеца, готови да кажат: "Ха, ама защото е от Индия, затова ги прави толкова яки!". Само дето на мене ми е все тая, ако ще и от Шри Ланка да е. Важното е геният му като сценарист и режисьор да достигне до публиката по най-добрия начин. Тогава идва удовлетворението за всеки кинолюбител (при мене е по-силно, щото не съм любител, онова другото съм, с "М").

Нека все пак кажа няколко думи за въпросното филмче. Случайно го засякох по телевизията. Гледах как Брус Уилис се е втренчил в бързоминаващия природен пейзаж, докато се вози във влак, на път за вкъщи. Почти нямаше реплики, освен една жена която се опита да го заговори. Но той изглеждаше толкова ангажиран мислено, че само с поглед успя да й отклони вниманието. В миг обаче нещо се случи. А в следващия, героят ни се буди в болницата. Робин Райт Пен играе ролята на съпругата му. Тя и синът й полудяли от паника заради влаковата катастрофа, се чудят как така героя на Брус е оцелял. Не просто оцелял - без драскотинка. ОК, да го наречем късмет, но... що за късмет е това.
Малко по малко мистерията се заформя. Като в това време и самия Брус започва да мисли по странен начин за себе си. В търсене на отговора, той се озовава в антиквариат (за комикси) на Самюъл Л. Джаксън (отново заедно двамата, но този път в психарийка). След няколко техни срещи и крийпи разговори, и много учудени полгледи двамката се сближават.
Обаче странните неща не спират да се случват, загиват хора, въпреки че нашия герой осъзнава природата си и решава да се изявява като sole-survivor, не мутирал, а просто природно надарен.
Та така, нещо като супер герой, ама Брус Уилис (той и без това си е неубиваем). Нещо като дявол, само че по-загадъчен и втрещяващ - Сам Джаксън (с пълния капацитет демоничен вид, погледи и шантави истории).
А дали филма е достатъчно предсказуем - ами подозренията летят из главата ви непрестанно, с всяка следваща сцена. Като че сценария не ви води наникъде, а просто проследявате случайни действия. Което пък не те кара да внимаваш, за да не пропуснеш важен момент. Гледаш и това е - наслаждаваш се или хапеш завивката, зависи от кои зрители си. Усеща се прекрасния стил на Шаямалан, достатъчно добър, за да бъде гледан от хората превърнали се във върли и капризни фенове на Шесто чувство. Приятно ви психиране!

»©« Pulp Fiction

На какво ухае?! На бургери и евтини пържени картофки?! Хм, хапвал ли съм от тези, или не.

- I love you, Pumpkin.
- I love you, Honey Bunny.

Май ще взема да си поръчам от...

- All right, everybody be cool, this is a robbery!
- Any of you fucking pricks move, and I'll execute every motherfucking last one of ya!

Преди още да съм си викнал един брой от въпросния бургер, във въздуха вече блестяха два револвера, притежателите на които се точеха на ресторанта за бърза закуска, в който бях. И музиката в мен зазвуча. На скорост видях името на Куентин Тарантино, славата му от Глутница кучета ме догони, точно като гладен пес, и пред мен с огромни жълти букви, в очаровател нюанс се изписа: Криминале (Pulp Fiction).
Зашеметен от диалога, който заслушах едва накрая, секунди преди тези двамката да се развихрят, проследих без много емоция надписите (така характерни за Тарантиново начало на филм), известяващи ме коя актьорска гилдия е пипната, и е събрала такива имена за един единствен филм. О, простете. Това не е филм, това е лента на Тарантино. При него няма нищо обикновено. Дори и да ви изглежда такова на пръв поглед, със сигурност е подвеждащо. Самия факт, че си мислите че е обикновено, е странния начин по който Куентин ще ти покаже историята. Обикновена такава, пренаписана в еуфоричен стил, представена като нещо семпло и ежедневно срещано.

Историите на двама наемни убийци, един боксьор и една гангстерска съпруга. Плюс една камара случайни и не толкова случайни герои, забъркани в една обща плетеница на съдбата, в рамките на (хм) две денонощия. Стилът е подчертан с голямо линия, започваща от Q, свършваща... накрая на филма. Започва се оттам, откъдето един подобен сценарий, трябва да бъде разказан. Открая, да. Като секунди преди мазалото да настъпи, режисьора решава че трябва да ви върне съвсем в началото. Защото, както ще се разбере е нужно да опознаете героите. Да им влезете под шантавите кожи, да се пробвате да се поставите на мястото на тяхните необикновени и луди характери.
И докато Джон Траволта и Самюъл Л. Джаксън си говорят за това как четвърт паунд чийз бургер се нарича в Париж, минават през темата за интимната стойност на масажа на краката, и завършват с разкатаването на група безделници, прецакали грешния човек, вече гледате с наслада творението на безспорния фаворит в необикновеното кино - Куентин Тарантино.
А точно когато си мислите, че героя на Брус Уилис ще е пълна талпа и няма нищо да излезе от него, пред вас застава Кристофър Уокън, който в рамките на 5 минути, перфектно описва историята за златния часовник, който всеки момент ще завещае на малкия Буч.
Ами Ума Търман ?! О, тя беше нещо повече от наркоман. След фенси вечерята, спретната й от Винсънт Вега (Джон Траволта), след като спечелиха състезанието по туист, а малко преди това си пийна млечен шейк за 5 долара, поднесен й от Стив Бушеми, се прибра вкъщи и шмръкна, нещо... което не беше за шмъркане. "Girl, you'll be a woman... soon!" Влюбих се в тази песен, сцената, няма как да я забравя. Секунда след поемането на дрогата, бликна такава кръв от ноздрите й, тялото й се изпоти, а очите й играеха до неузнаваемост.
Това са най-малките детайли, които мога да ви представя. Няма да споменавам какво се случи с Винг Реймс (колосалния образ - Марселъс Уолъс), нито пък колко голям тарикат може да бъде човек, ако имаше психиката на г-н Улфи (Харви Кайтел, къде без него).
А Куентин, не може да не се покаже и той. Светлината, в която блести е погълната от смешния му халат, неистовото му викане, когато вижда размазан череп в колата на приятелите си, в 9 сутринта, параноик от съвсем скоро прибиращата му се жена.

Надявам се не ви прозвучах объркващо. Но една такава история заслужава специално внимание. Сцената с Тиквичката и Зайо Байо е знаменателна. Феноменална, както интересния разговор между Тим Рот и Аманда Плъмър.
Дали филма ще ви научи на нещо?! На огромен брой култови лафове. Ситуациите, в които героите са поставени не са сюрреалистични, но пък определено ви удрят в тила. Когато се освестите, вече сте вързан за стола, и нещо лошо чака да се стовари върху главата ви... всеки момент. А може би не върху главата ви?! Пазете задния вход.
Криминале, един от шедьоврите на 1994 година, който за малко да се превърне в най-най-най-големия успех за въпросния период. За сметка на това пък, донесе Оскар на Куентин Тарантино, заради сценария на тази лудория. Донесе и много забавление за кино феновете, и пренареди класацията за най-добри филми на всички времена. Ще запомните този филм, и много често ще се сещате за него, поради една или друга причина. Защо класиката си е класика, без значение точно кога се появява.

»©« Cleaner

Нещо ново със Самюъл Л. Джаксън, подкрепено с топлата, страстна кръв и визия на Ева Мендес, превърнато в сериозен трилър с помощта на психо образа на Ед Харис. Все интересни имена, събрани този път от режисьора Рени Харлин. Нека направя кратък скок в миналото, за да обясня на тези, които гледат с учудване пред името на Харлин.
По сериозно публиката срещна името на този дългокос и много забавен режисьор през 1990 година, когато беше сътворено продължението на историята за коравото ченге Джон МакКлейн. Говоря за Умирай трудно 2 - якият екшън посред зима, на едно летище, превърнало се в терористична зона. Няколко години по-късно, заедно със Силвестър Сталоун, Рени Харлин прави Катерачът. Един много добър екшън за времето си, голям хит в кариерата на Слай. Последното добро кино явление, белязано с името Рени Харлин е Островът на главорезите, където в главната роля е и настоящата му съпруга Джина Дейвис. След това нашият човек просто изчезна от обективите и светлините на рампата. Каква е била причината, няма да дискутирам, затова по-добре да се върна в настоящето и да разкажа нещо за Чистача (Cleaner).
Героят на Сам Джаксън има интересна професия. Когато някой умре, някъде (в повечето случаи в частен дом), независимо каква е причината - естествена смърт, самоубийство, убийство и т.н., чистача отива там, с финес и много хъс, без притеснения от гледката, миризмата и опасността от зараза си свършва работата. С невероятен арсенал от специално подготвени почистващи препарати чистача за норматив превръща кофти гледката в никога несъществувала такава. Много яко. Същински мистър Пропър, само дето... е по-извратено това почистване. Не знам какъв организъм има този човек, но на кино като на кино. Все пак героят е бивше ченге, и се предполага че малко или много психиката му работи на по-високо ниво и в крайна сметка стомахът му не е толкова лабилен. Подобно на онези патолози, дето си играят с трупове по такъв начин, сякаш правят дисекции на жаби в 6-ти клас. А, да! На всичко отгоре си ръфат бананче, пред отворен гръден кош на някоя жертва. Пф!
Колкото и отвратени да сме, трябва да се абстрахираме от факта и да гледаме филмчето. Всичко в живота на чистача върви като по вода (или може би почистващи химикали и кръв ще е по-добрата аналогия), като изключим известни периоди от миналото му. Базирана на тези тайни, историята държи една мистерия, която се разкрива в продължение на 90 минути. Един ден чистача получава поръчка на адрес, където една супер луксозна къща е омазана жестоко с мозъка и кръвта на нейния собственик. Всичко изглежда обичайно, героя ни влиза вътре, където никой не го посреща и започва да си върши работата.
Нещата стават сериозни, когато започват да валят въпроси около този адрес, въпросния липсващ собственик и дали чистача има нещо общо с кървавата баня. Играта се напича, въпреки че хитростта и протекциите на главния герой не са малко. Скрита афера, корупция, старо приятелство и семейна лоялност, преплетена с минали драми, психирала дъщеря и един чистач. Това е структурата на Чистача, на Рени Харлин. Като цяло не съм останал невероятно очарован от филма. Умирай трудно 2 и Островът на главорезите повече ме кефят, но е хубаво един режисьор от детството ми да се завърне със сравнително добра лента. Най-малкото заради уникалното спокойствие на Сам Джаксън, докато си чисти всичката тая кръв и... брр... ти се дава една наслада и интерес да гледаш. За тези обаче, които не си падат по гореизброеното, недейте сега да си тествате стомаха, изберете нещо по-миролюбиво.

»©« Jumper

Рано тази сутрин, в 4 часа българско време е започнала церемонията по връчването на 80-те годишни награди Оскар. Както споделих онзи ден успях да изгледам всички стойностни претенденти (което прави 85% от всички филми споменати в номинациите) и спах като къпан, тайно надяващ се сутринта да науча кой кого и да остана приятно изненадан. Резултатите бяха следните: най-добър филм се оказа Няма място за стари кучета, най-добър актьор Даниъл Дей-Луис, най-добра актриса Марион Котияр. Останалите може сами да си ги проследите... а, да не забравя - най-добра анимация, разбира се, Рататуй.
И така, с облекчение, че нещата се развиха подобаващо (е разбира се тук там очаквах други победители, но какво да се прави) и за първи път в моята история на киноманиак бях толкова запознат с това, което се случва, реших тази вечер да няма невъзможни места. Исках нещо релаксиращо, неангажиращо, кратко, комерсиално, без много социологичен напън и драми. Избрах произведението на Дъг Лиман, наречено Телепорт (Jumper). Отново екранизация на популярен Марвъл комикс, много напомнящ ни други от героите на въпросната компания за супер герои, но същевременно поднасяща ни нещо ново (като супер сили). Въпросните jumpers (скачачи) имат способността да се телепортират от място на място, познато им (било то от преживяване, или просто снимка - стига да имат достатъчно концентрация). Скачат си хората, тук там, я в Лондон, я закуска на върха на главата на Сфинкса - много куул. Разбира се както ни е научил добрия стар Питър Паркър - с голямата сила идват големите отговорности. Банално, но факт за всички ненормални хора, имащи някакво нестандартно умение спрямо останалите.
Дейвид (Хейдън Кристенсен) започва историята си малко в детство. Бил е проблемно дете, майка му (Даян Лейн) ги напуснала когато той е бил само на 5 годинки, трудно детство с не особено загрижен баща (Майкъл Рукър), един от гиговете в училището, тайно влюбен в едно готино момиче. След поредната изцепка на главния побойник, Дейвид попада върху тънък лед и секунди след това се озовава във водата. В момент на паника, ужас у останалите (и особено в бълбукащия главен герой), последния се озовава с гръм и трясък, и много вода, насред градската библиотека. С малко повече вътрешно усещане и липса на главоблъсканици, Дейвид се осъзнава какъв е, че е необикновен (с прости думи) и постепенно се научава да контролира силата си. Изчезва от родния си град и решава да се отдаде на живот.

Постепенно годините си минават, а Дейвид се е научил да живее невероятно мързелив, тарикатски и достоен за благородна завист живот, на бохем лишен от граници и обезпечен от каквито и да било проблеми. Докато един ден не се връща в родното си градче, където търси Мили (Рейчъл Билсън), момичето от неговото детство, неговата първа и единствена любов. Тук започва и романтиката. Имаше цуни гуни, секс в Рим, сбъднати мечти, гледане в очите, много романтично. Всички двойки в кинозалата се натискаха на тия сцени, като че си нямат дом или друго място, където да го правят (няма да ги критикувам, разбирам ги напълно, и аз го правех преди, хахаха). Но да се върнем на отговорностите. Няма как да не се забележи това поведение. Винаги има и друг отбор. Който в случая е трудно да кажем дали е добрия или лошия. Тъй като нашия човек вършеше обири на ляво на дясно, за да се препитава, а онези другите се опитваха да го убият, за да спре да си играе на Господ. Много противоречия. На чело на въпросната организация бореща се със скачачите, членовете на която наричаха себе си паладини (от средновековната дума за доблестен тежко въоръжен рицар) стоеше Роланд (Самюъл Л. Джаксън). Беше много готин, с една бяла коса, нагримиран и определено знаеше как да сритва задниците на тези, които се мислеха за неуловими.
Гонене, динамика, ефекти, любов. Всичко беше умешено доста добре от режисьора, както и добре подкрепяно от музиката на Джон Пауъл (двамата често вървят заедно в екип).
Като цяло останаха доволен от филма. Нямаше кой знае какво забележително да се види, просто откъм ефекти... освен да срутят залата, друго не виждам какво ще ме учуди. Аман от компютърни ефекти. От друга страна пък актьорите доста са си поживели по време на снимките, къде ли не са ходили - по цял свят. Да не говорим за вътрешността на Колизеума. Екипът е получил разрешение да снима там, което си е направо чест. Ридли Скот за Гладиатор не е могъл да го постигне, а последния път когато някой обикновен е имал право да прави каквото си иска (образно казано) в Колизеума... е било преди повече от 50 години.
Също така филмчето не е особено дълго. 88 минути, които обаче ми се сториха като 2 часа и половина. Може би заради цялостната перспектива на изкривеното време и това едно секундно прескачане от място на място. Четвъртото измерение винаги е представлявало интерес на учените, на филмовите творци и на всеки нормален човек, в дъното на душата му. Мераци много, но действителността е същата. Добро филмче за релакс, потвърждавам, но да стъпим здраво на земята и да не се замечтаваме прекалено много. Все пак материята си е материя, няма такова нещо като телепорт. Можеш да ме опровергаеш?! Ще се радвам да съм сбъркал, хихихи. Наистина - няма невъзможни места.

»©« 1408

От Холивуд се стараят на година да изкарат по няколко блокбастъра, с които да си крепят финансовото състояние, по няколко драми или базирани на истинност и факти филми, за да има какво да награждават като стане време за Оскарите, както и порядъчен арсенал психо/страшни филмчета за любителите на Стивън Кинг и другите почитатели на тъмния жанр.
Още като малък се запознах с творчеството на Стивън Кинг, един невероятен майстор в жанра ужаси. Ужаси - много пошло казано, тъй като историите му обхващат повече жанрове, но като цяло първите спомени, които ще се появят у вас, ще бъдат нотки на страх и смразена кръв. Ужасно много от неговите романи са филмирани, които с успех, кои не чак толкова. Лудо се палех по филма То, докато бях четвърти клас, като го пускаха по Ефир 2 (докато още я имаше), в рамките на няколко дни, нацепен на части... след 22:30 часа. Еха! Какъв кеф да гледаш страшни филми, докато си сам вкъщи (или другите спят, най-малко си сам в стаята) и после какво да разказваш. Брей, че геройство. После започнах да му чета книгите, имах някои от тях, радвах му се, макар и да не разбирах голяма част от нещата вътре. Няма какво да крия, колкото и да съм напирал или да ви убеждавам, един 10 годишен, няма как да е напълно навътре в нещата на един виртуоз като Стивън Кинг.
Постепенно повече от филмите му се появяваха на екрана, или достъпни в някакъв друг формат. Кристин, Мизъри, Проклятието, Изкуплението Шоушенк, Зеленият път. Последните два са наистина шедьоври. Добри са и като романи и като кино-реализация. Има и други, но няма да ги коментирам сега, може би един ден ще споделя впечатленията си за тях.

Лятото на 2007-ма имах една колежка, която гледаше с отворена уста монитора. Надникнах (да, гаден навик, някои хора ми се обиждат за това), за да видя какво я е накарало да се блещи така. Беше фенка на Каризма, не вярвах че си пада по Стивън Кинг (двете са ми някак в двете крайности на човешките интереси). Та, тя гледаше трейлъра на 1408 - филм с Джон Кюсак и Самюъл Л. Джаксън в главните роли, по историята на Стивън Кинг (история - публикувана в някакъв популярен щатски ежедневник, простете ми че не си спомням името, а и не ми се търси, не смятам че е важно). И аз го гледах въпросното трейлърче, имаше съспенс, малко дива неяснота и изплашени лица. Добре де, след като гледах Unbreakable вярвах, че Сам Джаксън може да изиграе Дявола по-добре от Ал Пачино и от Джак Никълсън (дори взети заедно). Тук като го мярнах, раздаващ вещи погледи, с една специфична и добре поддържана брадичка (много демонична), философстващ и... управител на хотел (където по стечение на обстоятелствата, щяха да се развият действията) се подготвих психически, че той ще е... "лошия".
От другата страна е Джон Кюсак, който ще бъде "добрия"... или казано с други думи, потърпевшия, който ще има невероятно тежка и мистериозна съдба през целия филм като накрая може и да оцелее, може и да не оцелее. В първия случай най-вероятно ще е побъркан, във втория - ами мъртъв (след свирепи агонии на мъка и ужас). Ау, че ви стресирам. А за какво точно става дума, ще ви разкажа набързо (все пак тук трябва да съм по-информативен за самия филм, не да ви залъгвам с глупости). Но като всеки блог, допуска лирически отклонения е неограничен... стига с отегчителните изказвания.
Героя на Джон Кюсак (Майк Енслин) е писател. Необикновен, както се очаква в една история написана от Стивън Кинг. Ходи по разни много шантави места (спууки), и "изследва" паранормалното в тях или най-малкото си търси белята в дълбоките мистерии и неясното минало. Хотели, мотели, забутани кътчета, където са се случвали човешки драми, обикновено завършващи със смъртен (смъртни) случаи. И нашия човек пише книги по въпроса, хем да държи нащрек публиката, жадна за такива разтреперващи и най-желязното човешко сърце, хем и за да избива комплексите си (натрупани емоции по изгубената си дъщеря преди години). На ръба на: Нямам какво да губя и невярващ в духове и полтергайсти, Майк попада в хотела на Сам Джаксън, с желание да отседне във въпросната стая 1408. Въпреки многото съвети и опити на Джералд Олин (Джаксън), Майк не го сдържа и наема стаята.
Оттам нататък, чак до края на филма ви очакват поредица страшни моменти, спиране на сърцето около десетина пъти, на най-лудите моменти, както и нетърпеливото чувство у вас, да узнаете как ще свърши филма. Не се притеснявайте (но имате право да се разочаровате) няма да бъдете жестоко удивени. Хубав филм като цяло, но след Зеленият път и Изкуплението Шоушенк не съм гледал по-добра екранизация на някое творение на Стивън Кинг. Остава да чакаме, а дотогава ще се задоволим с поредицата ежегодни психо-трилър-ужаси филмчета, които ни предоставят от индустрията наречена Холивуд.

»©« Coach Carter

Хубавите спомени от хубав филм, остават завинаги. Март, 2006-та, в рамките на 2 дена, гледах филма 3 пъти. Първо сам, после да го покажа на сестра ми, а после с една приятелка ;) Треньор Картър (Coach Carter) е един от най-добрите филми на Самюъл Л. Джаксън. Много силна игра от негова страна, както и пленяващ сценарий. Филм за спорта, за отбора, за човешките отношения, за възможностите, за безизходицата, за морала, за човешкия дух, за победата!
Такива ленти са добри винаги, когато имаш хубава идея, драматичен начин на разказването й и една ключова фигура, която да изнесе главната роля. Първите две са изпълнени, в което ще се убедите като видите филма. За последното е ясно, само като чуете името на Сам Джаксън.

Град Ричмънд, статистически погледнат е един от многото градове в щатите, където съдбите на 80% от младежите са ясни като провал. 50% от учащите не завършват гимназия. 6% от тези които въпреки това успяват... отиват в колеж. Виждате какви са цифрите, и колко невъзможно изглежда постигането на какъвто и да е успех от тийнейджърите. По-голям е шансът им да влязат в затвор, отколкото да завършат гимназия.
Има много моменти в ключовите разговори, които те карат да запомняш и съпоставяш. Или просто да си запазиш мисли, които да те държат буден 1-2 часа, мислейки си какво всъщност са случва там някъде, на другия край, където всички си мислят че ври и кипи, и че Рая е на земята.
Кени Картър, героя на Джаксън, получава предложение да тренира отбора на гимназията в Ричмънд. Сътветно той си има строг план, има някаква идея с това как точно да процедира с тези хлапаци. Сериозна работа го очаква, той се е подготвил сериозно, а също така ще срещне и сериозно упорство от страна на тийнейджърите. А и на тях не е лесно, поставени в такава ситуация, между улицата и това да се задържат в училище. Или да играят в отбора, да спечелят и това да е върховата точка в живота им, след което да пропаднат... не е вариант. Имат нужда именно от човек като треньора Картър. Един от много наоколо, на който му пука, или поне се опитва да даде шанс за по-добър живот. Насоката е много важно нещо. Казах ви, филма е високо морален и засяга сериозни въпроси.
По много добър начин са представени нещата, на места шеговити, на места заличаващи и най-малката усмивка от сериозност.
Не търпящ неподчинение, при всеки опит за мъмрене или опърничавост, играчите получаваха по няколко стотин лицеви опори и "совалки" (упражнение при тренировките на баскетбол, ще видите какво представляват). Изобщо не си поплюваше. Учеше ги нон стоп. Подхвана отбора от нищото, имаха 4 победи и 22 загуби предния сезон, а след упорити тренировки, вдъхване на кураж и увереност, да видите как отбора чупеше наред. Бяха The Undefeated Team.

Но това не беше достатъчно. Идеята на треньора беше да върне значението на думата ученик-атлет. Ученик идва на първо място. Застави играчите да подпишат договори, в които се казва че се изисква от тях да поддържат определен среден успех, да присъствах в клас, да са активни, да носят вратовръзка в деня на мача си дори, и... да отбелязват по еди си колко точки на мач. Лудо, или просто професионалист... мъдрост...
Станаха нещата, както той плануваше до един момент, в който се оказа че отбора се е провалил на академично ниво. И тогава се сблъскваме с характер, недоволство, ограничение в мисълта. Целия труд на треньора и отбора, беше на път да се срине. Естествено всичко си има развръзка, а каква е тя, няма да разкривам. Искам да добавя, че има и други такива филми... за отбори, треньори, респект (уважение), опити за прокарване на някаква морална идея, пробуждане на обществото. Но този, определено е най-добрия от тях. И е повдигащ настроението, особено с музиката на Тревър Ребин (да не забравяме че е композитор на музиката към Армагедон) или пък другите хип-хоп, R'n'B (и като цяло черна музика) парчета, които бяха подбрани в интерлюдиите на филма. Една от тях ми се запечата най-силно в съзнанието, уви обаче не я намирам в официалния саундтрак. Това е песента започваща с пиано, последвана от лек ритъм и речетатив, изброяване на думи... не си ги спомням, но звученето е невероятно. Още една подсказка, тя звучеше при сцената със Сам Джаксън, сам в салона, настъпил баскетболната топка и гледащ стената с трофеите.
Хмм... (мълчание)... прекрасен филм заслужаващ внимание както от верните фенове на киното и добрите ленти, така и на обикновените (имам време за губене) зрители. Добрият филм винаги оставя добри спомени...

»©« Loaded Weapon 1

Охо! Ще ме питате откъде го изкопах тоя филм?! Повечето от вас може би за първи път го чуват, други се сещат за какво става въпрос, трети го бъркат с друг филм... четвърти незнам си какво, пети като мен го гледат за пореден път, за да си припомнят какво се нарича хубава пародия. Заредено оръжие 1 - Да! Филм на компанията National Lampoon's, доста преди да се превърнат в производител на не толкова добри тийн-комедии (изключение прави Ван Уайлдър, което си е много добро филмче).
И така, Емилио Естевез, Самюъл Л. Джаксън, Джон Ловиц, Кейти Айрлънд, Уилям Шатнър, Тим Къри и редица други известни и неизвестни акьори, превъплътени в най-различни образи от познати култови филми. Споменах пародия - защото филмът е точно това. Да се посмеем над другите, сериозни филми, като ги видим през образа на сержант Джак Колт (Естевез) и сержант Уес Лугър (звучи като Лузър - загубеняк, нали... хехехе, на едно място във филма го бъркат).

Основно филмът се базира на класиката Смъртоносно оръжие (с Мел Гибсън и Дани Глоувър). Но заедно с него са застъпени още много други, заслужаващи почит филми, като Първичен инстинкт или пък Мълчанието на агнетата. Има много забавни моменти из филма, със сигурност при първото гледане ще се смеете много, няма да забележите някои, други пък може да ви се сторят банални и не толкова интересни. Но за мен пародиите винаги са били предизвикателство, щото много обичам киното, и колко ли филми съм изгледал... незнам и аз. Та, предизвикателство, за моята памет - а това откъде беше, а това?! Ами това?! И така - забавно е ;)
А и няма да отречете, че е смешно героя на Самюъл Л. Джаксън да крещи по мегафона на китайски... да се учудва, да поглежда уреда, където вижда Made in China и да се провикне: "Дайте ми нещо дето е правено в САЩ, моля!". И още много дребни, но много весели моменти.

Така че, ако имате свободно време, час и половина, не ви трябва кой знае колко повече... намерете филма и се отпуснете, гледайки една забавна комедия... от преди повече от 14 години, но със същата доза хумор, ирония и пародийно майсторство. Енджой!

» back to top

Oho! You'll ask me where did I get this movie from?! Most of you might have heard of it for the first time, others might remember what its about, others might confuse it with another movie... others might whatever, others just as me watched it once again, just to remind themselves what good parody means. Loaded Weapon 1 – Yes! A movie made by the film company National Lampoon's long before they become a producers of many not so good teen comedies (except for Van Wilder which is a very good movie).
And so, Emilio Estevez, Samuel L. Jackson, Jon Lovitz, Kathy Ireland, William Shatner, Tim Curry and many more famous and infamous actors, transformed into various characters from familiar famous movies. I mentioned parody – because the movie is the just that. To laugh over the other, serious movies, when we see them thought the face of Sgt. Jack Colt (Estevez) and Sgt. Wes Luger (sounds like Loser – a loser right... hehehe, they mistake it at one place in the movie).

The movie is based on the classic Lethal Weapon (starring Mel Gibson and Danny Glover). But together with that there are many other, worthy of honor movies, like Basic Instinct or like The Silence of the Lambs. There are lots of amusing moments in the movie, some of them might seem dull to you and not that interesting. But for me parodies have always been a challenge, because I love cinema very much, and how many movies I've seen... even I don't know. So, a challenge, for my memory – and where was this from, and this?! And this?! And so – it's fun ;)
And you just can deny that it's funny when Samuel L. Jackson's character screams in the megaphone in Chinese... to be surprised, to look at the device, where he sees Made in China and to be shouting: "Give me something that is made in USA please!". And many other small but very funny moments.

So if you have some free time, an hour and a half, you don't need much more than that... find the movie and relax, watch a funny comedy... form more than 14 year ago, but with the same doze of humour, irony and parody skill. Enjoy!

» translated by Ilienna

»©« Die Hard With A Vengeance

Още едно златно парче, от миналия век. Умирай трудно: В истинския смисъл на думата (Умирай трудно 3). Продължение на хитовите блокбастъри от 10-на години преди това, пак с участието на Брус Уилис, на режисьора Джон МакТиърнън. Най-добрата част от всичките (включително и след излизането на четвъртата част тази година - Live Free or Die Hard). Любим филм навремето, преди да открия по-стойностните обаче. Но и днес, продължавам все така да му се кефя. И на екшън сцените, и на култовите лафове, на всичко. За един киноманиак, познаването на четирилогията Умирай трудно е задължителна. Веднъж да го гледате, ще си запечатите образа на Джон МакЛейн, тичащ по потник, целия в смазка и кръв, готов да разкатае лошите. И този път те са от немски произход. Хубавото е че правят връзка с първа част (когато Ханс Грубер (Алан Рикман) беше метнат от небостъргача Накатоми). Тук брат му - Саймън Грубер (Джеръми Айрънс) идва да направи живота на МакЛейн възможно най-трудния. Оттам и подзаглавието на филма - В истинския смисъл на думата (With a Vengeance).

Партньор на МакЛейн, и незаменим образ, е Зевс, изигран от Самюъл Л. Джаксън. Уникален образ! Невероятно поведение, реплики, изпълнение. Разсмива отвсякъде с непорочната си откровеност и расистко държание. Да, ще го видите в ролята на чернокож, за когото белите са невероятен враг. И през цялото време ще се удивлявате, защото това обикновено не се среща (странно е...).
Екшъна е на високо ниво. Има толкова готини сцени, с такива... кървави моменти, че ще се изплезите пред екрана, с усмивка. Естествено колкото и бой да яде нашето момче, винаги лошите го отнасят накрая. А и няма как, не може да убиеш господин Умирай трудно! Оцелял е след толкова мазане по филмовите екрани, че сега ли.

Ще се израдвате на непрекъсната динамика, на цялата гонитба, преследване, ходене по свирката на "Саймън казва". Не само че го биеше главата през целия филм, заради седмичното препиване, ами и тоя Саймън го сцепва от загадки, главоблъсканици, които без Зевс, нямаше как да се оправи. При неподчинение следва БУМ! на оживено място. "Саймън казва: Лейтенант МакЛейн и Самарянинът да бъдат в 10:20 на метро спирката на Уолстрийт, до будката за вестници", и се почва...
Уникално, наистина! Енергичен филм, гледан от мен безброй пъти (е не колкото 13-ят войн, но все пак... и интересното е че, Джон МакТиърнън винаги създава филми, които се гледат ли гледат, без да писват). Браво! Приятно гледане и... Yupieee-ky-ey, mother fucker!

» back to top

Another gold piece, from the last century. Die Hard: With a Vengeance. A sequence of the hit blockbusters from 10 years ago, again starring Bruce Willis, and the director John McTierman. The best part of all (including the after the release of the forth last part this year – Live Free or Die Hard). A favourite movie at that time, before I discover more valuable. But even now I continue to enjoy it in the same way. And the action scenes, and the cool jokes, everything. For a cinemaniac, knowing the tetralogy Die Hard is mandatory. If you watch once, you'll seal the picture of John McTierman, running wearing a vest, covered all in grease and blood, prepared to kick the ass of the bad guys. And this time they are with German origin. The god thing is that they make link with the first part (when Hans Gruber (Alan Rickman) was thrown out of the skyscraper Nakatomi). Here, his brother – Simon Gruber (Jeremy Irons) comes to make McClane's life as hard as possible. And this is where the subtitle of the movie – in the real meaning of the word (With a Vengeance).

Partnering to McClane, and an irreplaceable character is Zeus, played by Samuel L. Jackson. Truly unique character! Amazing attitude, lines, act. Makes you laugh with his taintless honesty and racist behaviour. Yes, you'll se him in the role of a Blackman for who the white are an incredible enemy. And during the whole time you'll be surprised because this is not very common (it's odd...).
The action is on a high level. There are so many cool scenes, with such... bloody moments that you're tongue will fall to the floor in front of the screen, with a smile. Of course no matter how much punches our guy gets, the bad always get what they deserve. And just how, you can't kill Mr. Die Hard! He survived after so much squashing on the movie screen, so what's left for now.

You'll enjoy an incredible dynamics, the hole chase, pursue, the playing "Simon says" game. Not only his head hearted though the whole movie because of the weekly drinking, but also this Simon gives him riddles, brainteasers, which without Zeus he would not handle. Disordering leads to BOOM! on public places. "Simon says: Lt McClane and the Samaritan to be at Wall Street metro station at 10:20 next to the news kiosk", and it starts...
Truly unique! Energetic movie, which I watched hundreds of times (well not as much as The 13th Warrior, but still... and the interesting thing is that John McTierman always creates movies which are watched oven and over, without getting boring). Bravo! Nice watching and... Yupieee-ky-ey, mother fucker!

» translated by Ilienna