»©« Cleaner

Нещо ново със Самюъл Л. Джаксън, подкрепено с топлата, страстна кръв и визия на Ева Мендес, превърнато в сериозен трилър с помощта на психо образа на Ед Харис. Все интересни имена, събрани този път от режисьора Рени Харлин. Нека направя кратък скок в миналото, за да обясня на тези, които гледат с учудване пред името на Харлин.
По сериозно публиката срещна името на този дългокос и много забавен режисьор през 1990 година, когато беше сътворено продължението на историята за коравото ченге Джон МакКлейн. Говоря за Умирай трудно 2 - якият екшън посред зима, на едно летище, превърнало се в терористична зона. Няколко години по-късно, заедно със Силвестър Сталоун, Рени Харлин прави Катерачът. Един много добър екшън за времето си, голям хит в кариерата на Слай. Последното добро кино явление, белязано с името Рени Харлин е Островът на главорезите, където в главната роля е и настоящата му съпруга Джина Дейвис. След това нашият човек просто изчезна от обективите и светлините на рампата. Каква е била причината, няма да дискутирам, затова по-добре да се върна в настоящето и да разкажа нещо за Чистача (Cleaner).
Героят на Сам Джаксън има интересна професия. Когато някой умре, някъде (в повечето случаи в частен дом), независимо каква е причината - естествена смърт, самоубийство, убийство и т.н., чистача отива там, с финес и много хъс, без притеснения от гледката, миризмата и опасността от зараза си свършва работата. С невероятен арсенал от специално подготвени почистващи препарати чистача за норматив превръща кофти гледката в никога несъществувала такава. Много яко. Същински мистър Пропър, само дето... е по-извратено това почистване. Не знам какъв организъм има този човек, но на кино като на кино. Все пак героят е бивше ченге, и се предполага че малко или много психиката му работи на по-високо ниво и в крайна сметка стомахът му не е толкова лабилен. Подобно на онези патолози, дето си играят с трупове по такъв начин, сякаш правят дисекции на жаби в 6-ти клас. А, да! На всичко отгоре си ръфат бананче, пред отворен гръден кош на някоя жертва. Пф!
Колкото и отвратени да сме, трябва да се абстрахираме от факта и да гледаме филмчето. Всичко в живота на чистача върви като по вода (или може би почистващи химикали и кръв ще е по-добрата аналогия), като изключим известни периоди от миналото му. Базирана на тези тайни, историята държи една мистерия, която се разкрива в продължение на 90 минути. Един ден чистача получава поръчка на адрес, където една супер луксозна къща е омазана жестоко с мозъка и кръвта на нейния собственик. Всичко изглежда обичайно, героя ни влиза вътре, където никой не го посреща и започва да си върши работата.
Нещата стават сериозни, когато започват да валят въпроси около този адрес, въпросния липсващ собственик и дали чистача има нещо общо с кървавата баня. Играта се напича, въпреки че хитростта и протекциите на главния герой не са малко. Скрита афера, корупция, старо приятелство и семейна лоялност, преплетена с минали драми, психирала дъщеря и един чистач. Това е структурата на Чистача, на Рени Харлин. Като цяло не съм останал невероятно очарован от филма. Умирай трудно 2 и Островът на главорезите повече ме кефят, но е хубаво един режисьор от детството ми да се завърне със сравнително добра лента. Най-малкото заради уникалното спокойствие на Сам Джаксън, докато си чисти всичката тая кръв и... брр... ти се дава една наслада и интерес да гледаш. За тези обаче, които не си падат по гореизброеното, недейте сега да си тествате стомаха, изберете нещо по-миролюбиво.

»©« We Own the Night

Въпросния петък в CINEPLEX, за който ви подготвях с предните си две ревюта беше удовлетворяващ. Въпреки че както винаги бях изправен на нокти до последните минути преди прожекцията, и влязохме в тъмното, в търсене на ред 10... щото някой пак закъсня :) всичко беше наред, имаше достатъчно бозави реклами, че да не изпуснем началото на филма. Един приятел беше с мен, успя да си разлее Колата още преди да е седнал :) и леко ядосан, настървен към моя Спрайт, успях да го успокоя с думите: "Спокойно! Сега ще гледаш Ева Мендес почти гола през целия филм", а той ми отвърна: "А защо не напълно гола?!"
И още оттука се почна забавата, хехе... Бях гледал трейлъра на филма седмица-две преди въпросната петък вечер. Хареса ми, а и имена като Хоакин Финикс, Марк Уолбърг и скрепяващия елемент, старото куче Робърт Дювал, предполагат хубави 120 минути на тръпка, вълнение, яки моменти - добър филм. И как иначе, лентата започна толкова горещо (очаквах такива сцени, ама не в първите 30 секунди, хехе) - под звуците на Blondie - Heart of Glass Хоакин Финикс, с невероятния си надрусан поглед, мазна физиономия, започна да обладава предизвикателно лежащата на канапето Ева Мендес, която пък нямаше ни най-малък свян и се наслаждаваще на всеки един допир, карайки всички в кино залата на затаят дъх и да изплезят език (завъртях се да видя публиката, и мъжко и женско, гледаше с широка усмивка!).

Но да оставим тази... фантазия за по-късно, не тя беше основната линия на филма (колкото и да ми се искаше, да не свършва, хехе). Действието се развива през 80-те, на миналия век. Когато полицията би трябвало да е най-голямата сила в града, и да държи всичко под контрол... но вместо това, тяхният живот виси на косъм всеки миг, конците ги дърпат наркодилърите (в частност руските мафиоти), и всичко е... шанс да оцелееш, независимо на коя страна си.
В случая, Робърт Дювал, заместник шеф на полицията, голяма и утвърдено име в участъка, има двама сина - Уолбърг и Финикс. Първия плътно зад гърба му, следващ стъпките, достоен офицер от полицията с 11 години стаж и кариера, капитан... другия с по-лек живот, без много отговорности, мениджър на нощен клул, протеже на влиятелен руски... бос. С яка латиноамериканка за приятелка, но все по-близко до навлизане в подземния свят. И в един такъв преходен момент, когато или си с нас (добрите, ченгетата) или против нас (наркотиците, подземния свят, мафията) може да се получи интересен сценарий за филм. We Own the Night е слоган, който полицаите по онова време са носили на униформите си, под емблемата на градската полицейска управа. Господари на нощта, така ни го пробутват на нас (приема се, звучи добре). Всичко е било въпрос на топки, ако питате мен. При положение, че за престъпния свят да дръпнеш спусъка или да вербуваш нов убиец е по-лесно, отколкото да постъпиш в полицейските редове, да се подготвиш, да се тренираш и да бъдеш предан защитник на закона. Е винаги е било хардкор да си защитник на доброто (или просто да си на добрата страна).

Около тази идея се върти и филма. Има какво да се види (и не ви говоря само за деколтето или устните на Ева Мендес, стига с нея), има и какво да се запомни. Сюжетът не е кой знае каква революция, но затова пък актьорите имат своите силни моменти. Хоакин Финикс определено кефи през цялото време, докато Уолбърг (явно такава му е била ролята) не направи някакво супер впечатление. Беше ок, но очаквах да рита повече задници. Виж, Робърт Дювал ни стопли сърцето. Искрено се смяхме на поучителните фрази дето ръсеше от време на време: "Ако се напикаеш, известно време след това оставаш топъл" или пък... "Ако се ожениш за маймуна, трябва да свикнеш с миризмата на банани". Е какво да кажем на това :) Превърна се в култова фигура, а тези простотии се учат най-лесно!
Имаше и едно друго хубаво изказване, но този път от Уолбърг към Финикс: "По-добре да те съдят 12 човека, отколкото да те носят шестима..." - това беше наистина добро. Ще разберете и какво е имал предвид (ако все още не сте). И нека обобщя - Господари на нощта е хубав филм, заслужаващ да му се отдели внимание, и въпреки мудния си край - кефи!