»©« The Happening

"The Happening... it's going to happen!"

След като наливах комунизъм в главата на Жоро, посредством тая реплика, в продължение на целия петък, 13-ти, до самия старт на филма Явлението, се оказахме в полупълната (полупразната - избирайте си - ПЕСИМИСТИ) зала 1 на CINEPLEX в очакване на Онова-нещо-да-се-случи! Все пак сценарист, продуцент, режисьор (кабелджия, гримьор и осветител [както и една 10-секундна роля - ОТНОВО]) на лентата е М. Найт Шаямалан. Как може да го пропуснем. А и на трейлъра Марк Уолбърг, Джон Легуизамо и Зоуи Дешанел изглеждаха много повече от уплашени. Нещо се случваше бе, ставаше нещо необяснимо и хората се осмъртяваха!

"Buy some Popcorn and Enjoy"

Това и направихме, въпреки че аз набивах начос, падам си по лютивото. Между другото от традиционния спам в началото си харесахме поредната част от френската убер-комедия Такси. Изглеждаше доста забавно, май ще се гледа.
Та, след като най накрая мистериозната музика, уплашените погледи и неизвестното започнаха, зрителите гледаха с интерес. Постоянно цъкаше един часовник от екрана (незнайно защо) и нещо лошо се случваше на голяма група от хора. Ей така, както си стоят почват да бълват глупости, после тръгват назаден ход и накрая... Внушително беше, да чуваш хрущящия звук от размазващи се върху паважа тела, падащи от висок строеж - беше ужасно. Успя - Шаямалан ни стресна и определено задържа вниманието на зрителя в първите минути.
Но... после се появи Марк Уолбърг - даскал. Хахахаха, някак си прекалено миролюбив ми изглеждаше. А и както споменах всички тия наплашени гримаси дето всичи правеха винаги са ме разсмивали. Започна задълбаване на мистерията и това явление. Хората се лутаха, не знаеха какво им се случва, как да се опазят - паника!
До един момент нещата във филма изглеждаха доста интересни. Но тук там като се пускаха неуместни шеги или забележимо героите прекаляваха в глупостта си, което съм сигурен, че ще даде материал на следващата част от поредицата Страшен филм или Епичен филм, или както се нарича сега бозавата пародийна сага.
Честно казано не останах доволен от филма, но поне се забавлявах. Хм, това май ме прави доволен :) Не че нямаше неща, за които да си струва да му хвърлиш още едно око. Самия факт, че такава лента трябва да те държи под напрежение до самия край и да ти е страшно, предразполага зрителя към други очаквания. А като ми показват разни физиономии или глупави действия, които ме разсмиват - се получава хихи-кане зад гърба на творението. Шаямалан този път не беше на ниво. Трудно е, в този фрийки жанр да останеш на върха и всеки път да стресираш зрителите с нещо феноменално-загадъчно. И все пак няма човек, който да не обича: "I see dead people" - да живей, живей М. Найт!

»©« We Own the Night

Въпросния петък в CINEPLEX, за който ви подготвях с предните си две ревюта беше удовлетворяващ. Въпреки че както винаги бях изправен на нокти до последните минути преди прожекцията, и влязохме в тъмното, в търсене на ред 10... щото някой пак закъсня :) всичко беше наред, имаше достатъчно бозави реклами, че да не изпуснем началото на филма. Един приятел беше с мен, успя да си разлее Колата още преди да е седнал :) и леко ядосан, настървен към моя Спрайт, успях да го успокоя с думите: "Спокойно! Сега ще гледаш Ева Мендес почти гола през целия филм", а той ми отвърна: "А защо не напълно гола?!"
И още оттука се почна забавата, хехе... Бях гледал трейлъра на филма седмица-две преди въпросната петък вечер. Хареса ми, а и имена като Хоакин Финикс, Марк Уолбърг и скрепяващия елемент, старото куче Робърт Дювал, предполагат хубави 120 минути на тръпка, вълнение, яки моменти - добър филм. И как иначе, лентата започна толкова горещо (очаквах такива сцени, ама не в първите 30 секунди, хехе) - под звуците на Blondie - Heart of Glass Хоакин Финикс, с невероятния си надрусан поглед, мазна физиономия, започна да обладава предизвикателно лежащата на канапето Ева Мендес, която пък нямаше ни най-малък свян и се наслаждаваще на всеки един допир, карайки всички в кино залата на затаят дъх и да изплезят език (завъртях се да видя публиката, и мъжко и женско, гледаше с широка усмивка!).

Но да оставим тази... фантазия за по-късно, не тя беше основната линия на филма (колкото и да ми се искаше, да не свършва, хехе). Действието се развива през 80-те, на миналия век. Когато полицията би трябвало да е най-голямата сила в града, и да държи всичко под контрол... но вместо това, тяхният живот виси на косъм всеки миг, конците ги дърпат наркодилърите (в частност руските мафиоти), и всичко е... шанс да оцелееш, независимо на коя страна си.
В случая, Робърт Дювал, заместник шеф на полицията, голяма и утвърдено име в участъка, има двама сина - Уолбърг и Финикс. Първия плътно зад гърба му, следващ стъпките, достоен офицер от полицията с 11 години стаж и кариера, капитан... другия с по-лек живот, без много отговорности, мениджър на нощен клул, протеже на влиятелен руски... бос. С яка латиноамериканка за приятелка, но все по-близко до навлизане в подземния свят. И в един такъв преходен момент, когато или си с нас (добрите, ченгетата) или против нас (наркотиците, подземния свят, мафията) може да се получи интересен сценарий за филм. We Own the Night е слоган, който полицаите по онова време са носили на униформите си, под емблемата на градската полицейска управа. Господари на нощта, така ни го пробутват на нас (приема се, звучи добре). Всичко е било въпрос на топки, ако питате мен. При положение, че за престъпния свят да дръпнеш спусъка или да вербуваш нов убиец е по-лесно, отколкото да постъпиш в полицейските редове, да се подготвиш, да се тренираш и да бъдеш предан защитник на закона. Е винаги е било хардкор да си защитник на доброто (или просто да си на добрата страна).

Около тази идея се върти и филма. Има какво да се види (и не ви говоря само за деколтето или устните на Ева Мендес, стига с нея), има и какво да се запомни. Сюжетът не е кой знае каква революция, но затова пък актьорите имат своите силни моменти. Хоакин Финикс определено кефи през цялото време, докато Уолбърг (явно такава му е била ролята) не направи някакво супер впечатление. Беше ок, но очаквах да рита повече задници. Виж, Робърт Дювал ни стопли сърцето. Искрено се смяхме на поучителните фрази дето ръсеше от време на време: "Ако се напикаеш, известно време след това оставаш топъл" или пък... "Ако се ожениш за маймуна, трябва да свикнеш с миризмата на банани". Е какво да кажем на това :) Превърна се в култова фигура, а тези простотии се учат най-лесно!
Имаше и едно друго хубаво изказване, но този път от Уолбърг към Финикс: "По-добре да те съдят 12 човека, отколкото да те носят шестима..." - това беше наистина добро. Ще разберете и какво е имал предвид (ако все още не сте). И нека обобщя - Господари на нощта е хубав филм, заслужаващ да му се отдели внимание, и въпреки мудния си край - кефи!