»©« The Happening

"The Happening... it's going to happen!"

След като наливах комунизъм в главата на Жоро, посредством тая реплика, в продължение на целия петък, 13-ти, до самия старт на филма Явлението, се оказахме в полупълната (полупразната - избирайте си - ПЕСИМИСТИ) зала 1 на CINEPLEX в очакване на Онова-нещо-да-се-случи! Все пак сценарист, продуцент, режисьор (кабелджия, гримьор и осветител [както и една 10-секундна роля - ОТНОВО]) на лентата е М. Найт Шаямалан. Как може да го пропуснем. А и на трейлъра Марк Уолбърг, Джон Легуизамо и Зоуи Дешанел изглеждаха много повече от уплашени. Нещо се случваше бе, ставаше нещо необяснимо и хората се осмъртяваха!

"Buy some Popcorn and Enjoy"

Това и направихме, въпреки че аз набивах начос, падам си по лютивото. Между другото от традиционния спам в началото си харесахме поредната част от френската убер-комедия Такси. Изглеждаше доста забавно, май ще се гледа.
Та, след като най накрая мистериозната музика, уплашените погледи и неизвестното започнаха, зрителите гледаха с интерес. Постоянно цъкаше един часовник от екрана (незнайно защо) и нещо лошо се случваше на голяма група от хора. Ей така, както си стоят почват да бълват глупости, после тръгват назаден ход и накрая... Внушително беше, да чуваш хрущящия звук от размазващи се върху паважа тела, падащи от висок строеж - беше ужасно. Успя - Шаямалан ни стресна и определено задържа вниманието на зрителя в първите минути.
Но... после се появи Марк Уолбърг - даскал. Хахахаха, някак си прекалено миролюбив ми изглеждаше. А и както споменах всички тия наплашени гримаси дето всичи правеха винаги са ме разсмивали. Започна задълбаване на мистерията и това явление. Хората се лутаха, не знаеха какво им се случва, как да се опазят - паника!
До един момент нещата във филма изглеждаха доста интересни. Но тук там като се пускаха неуместни шеги или забележимо героите прекаляваха в глупостта си, което съм сигурен, че ще даде материал на следващата част от поредицата Страшен филм или Епичен филм, или както се нарича сега бозавата пародийна сага.
Честно казано не останах доволен от филма, но поне се забавлявах. Хм, това май ме прави доволен :) Не че нямаше неща, за които да си струва да му хвърлиш още едно око. Самия факт, че такава лента трябва да те държи под напрежение до самия край и да ти е страшно, предразполага зрителя към други очаквания. А като ми показват разни физиономии или глупави действия, които ме разсмиват - се получава хихи-кане зад гърба на творението. Шаямалан този път не беше на ниво. Трудно е, в този фрийки жанр да останеш на върха и всеки път да стресираш зрителите с нещо феноменално-загадъчно. И все пак няма човек, който да не обича: "I see dead people" - да живей, живей М. Найт!

»©« Unbreakable

Кой би предположил, че в Пондичери, Индия преди по-малко от 40 години ще се роди едно дете с особен нрав и голямо въобръжение, което когато порастне ще смае широката публика с филма Шесто чувство. Но тук няма да говоря за онзи психо филм, поставил името на М. Найт Шаямалан редом до най-популярните и изкусни психо режисьори, а за неговият следващ - Неуязвимият (Unbreakable). Стилът на Шаямалан е ясен - той няма да направи комедия, драма или криминале. Целта му е да създаде някаква мистика около героите си в историята и постепенно, в рамките на два часа да ви разкатае фамилията от психо атаки. О, да! И завършекът гарантира нещо феноменално, на вид просто през цялото време, което е стояло в съзнанието на зрителя като много много задна мисъл (кажи речи, без да ти кажат няма да му обърнеш внимание).
Това че има толкова добър режисьор, който може да те психира и със сценарий и потайно разказване на историята - та чак да те е страх да стоиш на тъмно, или да погледнеш под леглото, е само похвално за кино индустрията. За нехаресващите Холивуд ще има два вдигнати палеца, готови да кажат: "Ха, ама защото е от Индия, затова ги прави толкова яки!". Само дето на мене ми е все тая, ако ще и от Шри Ланка да е. Важното е геният му като сценарист и режисьор да достигне до публиката по най-добрия начин. Тогава идва удовлетворението за всеки кинолюбител (при мене е по-силно, щото не съм любител, онова другото съм, с "М").

Нека все пак кажа няколко думи за въпросното филмче. Случайно го засякох по телевизията. Гледах как Брус Уилис се е втренчил в бързоминаващия природен пейзаж, докато се вози във влак, на път за вкъщи. Почти нямаше реплики, освен една жена която се опита да го заговори. Но той изглеждаше толкова ангажиран мислено, че само с поглед успя да й отклони вниманието. В миг обаче нещо се случи. А в следващия, героят ни се буди в болницата. Робин Райт Пен играе ролята на съпругата му. Тя и синът й полудяли от паника заради влаковата катастрофа, се чудят как така героя на Брус е оцелял. Не просто оцелял - без драскотинка. ОК, да го наречем късмет, но... що за късмет е това.
Малко по малко мистерията се заформя. Като в това време и самия Брус започва да мисли по странен начин за себе си. В търсене на отговора, той се озовава в антиквариат (за комикси) на Самюъл Л. Джаксън (отново заедно двамата, но този път в психарийка). След няколко техни срещи и крийпи разговори, и много учудени полгледи двамката се сближават.
Обаче странните неща не спират да се случват, загиват хора, въпреки че нашия герой осъзнава природата си и решава да се изявява като sole-survivor, не мутирал, а просто природно надарен.
Та така, нещо като супер герой, ама Брус Уилис (той и без това си е неубиваем). Нещо като дявол, само че по-загадъчен и втрещяващ - Сам Джаксън (с пълния капацитет демоничен вид, погледи и шантави истории).
А дали филма е достатъчно предсказуем - ами подозренията летят из главата ви непрестанно, с всяка следваща сцена. Като че сценария не ви води наникъде, а просто проследявате случайни действия. Което пък не те кара да внимаваш, за да не пропуснеш важен момент. Гледаш и това е - наслаждаваш се или хапеш завивката, зависи от кои зрители си. Усеща се прекрасния стил на Шаямалан, достатъчно добър, за да бъде гледан от хората превърнали се във върли и капризни фенове на Шесто чувство. Приятно ви психиране!