»©« Speed

Жегата отново е обхванала Ел Ей. Рано сутринта, в 8:05 автобус от градски транспорт избухва в бясни пламъци. Телефонен звън, Джак Трейвън вдига слушалката и чува познат глас. Бомбаджията психопат, когото мислеше за мъртъв... е причината за експлозията. Лошото обаче е, че има по-малко от 3 часа, за да спаси друг един автобус. Бомбата се активира, когато скоростомера отчете за първи път скорост над 50 мили в час. След това падне ли дори за част от секундата под този лимит - БУМ! Ако някой се опита да слезе - БУМ! Но как се стигна до всичко това?! До това надиграване на котка и мишка със свръх високи и скоростни залози?!

Киану Рийвс, Джеф Даниълс, Джо Мортън, Сандра Бълок и Денис Хопър в напрегнатия, спиращ дъха екшън трилър, на режисьора Ян де Бонт - Скорост. Филмът беше екстремно популярен за времето си. Това не беше обикновен хит - разбиваше публиката във всички страни. Нямаше човек, който да не говори за Speed. Дори така изречено Спийд, пак звучи яко. А и да си призная, филмчето е пипнато доста добре. В такива ситуатични ленти, където има заложници, напрежение че всички може да се гътнат в секундата има само едно нещо дразнещо. Паническите физиономии и всичките изплашени персони, които бълват глупави реплики от време на време. Ако може да загърбите този фактор и да не се заслужвате в мрънкането на потенциалните жертви, всичко останало е супер приятно. Удовлетворяващ!

Никога няма да забравя началото на филма, асансьорната шахта, говоря за самите встъпителни кадри. Тези 3 минути и половина, докато звучи ето тази музика. Отново Марк Манчина - страхотен саундтрак. Година преди да направи хитовата музика за Лоши момчета, този човек сътворява една от най-надървящите и интенс филмови музики. От начало до край, мелодията извезана от композитора е от хубава по-хубава. На всичко отгоре ти се набива така в главата, че след няколко дена продължаваш като пост ефект да я тананикаш. И още нещо, докато си припомнях филма онзи ден, какво установих... че музиката от ето този трейлър (започва от 0:39, до края му) на Смело сърце, всъщност е част от саундтрака на Скорост. Направо се напиках от кеф. Щях да ревна. Пак онези емоционални кино сълзи. Ще се побъркам. А освен тази гениална композиция, която винаги ме кара да изтръпвам от кеф, филмчето завършва с Били Айдъл и пословичната Спийд - яу! Яхууууу! Страхотия!
За малко да забравя две интересни фигури във филма. Героя на Алан Рък (познат ми като Камерън Фрай от Почивния ден на Ферис Бюлър - класика), както и този на Глен Плъмър - описан в каста като Jaguar Owner - хахахаха! Жестока сцена: "Hey man, this is MY car, I OWN this car, it's NOT stolen".

Но от всички герои, колкото и як да беше Киану, колкото и забавно досадни да бяха Джеф Даниелс и Джо Мортън (с този грозен мустак), както и да го въртеше геврека тази Сандра... най-свиреп и качествен герой беше този на злодея. Денис Хопър - човекът, който може да изиграе всякаква роля, и винаги да я създаде толкова убедително, че да си мислиш: "Уау! Нима е възможно всеки път да е толкова добър?"
Може и още как. Този път го раздаваше психопат и се справи много добре. А любимата ми негова реплика беше от края на филма, от сцената чийто кадър виждате по-горе: "NO! Poor people are crazy, Jack. I'm eccentric" - и беше прав!
Та колкото и продухан да е филма на места, тръпката все още я има. Преди година и половина или две гледах Скорост, онзи ден пак. А в годините назад, колко ли още пъти се е случвало да се сблъскат моите интереси с тази класическа екшън лента. Гарантиран, Скорост все още го има. Онова разковниче, което прави филма силен. Вярно че изхабиха втора част, но как иначе... без Киану. Сега Уилям Дефо беше там, но някак си главният спасител не кефеше изобщо. Но да не си разваляме настроението с глупави продължения. Затова се придържайте към оригинала и внимавайте с кого се забърквате: "Pop quiz, hotshot. There's a bomb on a bus. Once the bus goes 50 miles an hour, the bomb is armed. If it drops below 50, it blows up. What do you do? What do you do?"

»©« True Romance

Подобно на случката със Скалата, слушайки любими саундтраци в YouTube засякох привлекателната мелодия на Истински романс (True Romance), отново дело на Ханс Зимър. Този път коренно различно звучене от стилът му, всички онези тежки и епични бумтежи, липсват! Което е учудващо, като се има предвид че това не е най-първата му композиция за филм, но пък определено идеално пасваща за историята.
Това е един от филмите, които си спомням от детство. Колко... да съм бил на 10, когато имаше някаква видео касетка или по нелегален канал засякох Истински романс. Филмът беше доста популярен, защото в него се споменаваха повече от популярни имена. Не само като актьорски състав, а като режисьорска и сценаристка позиция. Хареса ми следният коментар: "Tony Scott vs Quentin Tarantino. The winner? Us!". Първият, отново режисьор - представил на публиката филми като Топ Гън, Ченгето от Бевърли хилс 2, Дни на грохот, Последният бой скаут. Вторият, този път само като сценарист, впечатлил аудиторията с великата Глутница кучета. Хората като тях, работещи заедно са синоним на сигурен успех. Защото Тони Скот може да направи филмът силен, шумен и много интензивен, с интересна гледна точка и много тръпка. Защото Куентин Тарантино пише такива сценарии, че е винаги удоволствие да проследиш шантавите му мисли по даден въпрос. Спомняте си разсъжденията по адрес на Like a Virgin на Мадона (от Глутница кучета) или пък всички онези простотии относно четвърт паунд чийз бургера (от Криминале).
Но този път историята не е просто пълна с налудничави и забавни мисли. Има провокативни диалози и много приятен хумор. А подбора на актьори за ролите отново е така съвършен, че в симбиоза със сценария се получава една увлекателна лента.
Крисчън Слейтър, Патриша Аркет, Денис Хопър, Брад Пит, Кристофър Уокън, Гари Олдман, в допълнение - Майкъл Рапапорт, Том Сайзмор, Крис Пен, Самюъл Л. Джаксън (макар и за 1 минута и 40 секунди), Сол Рубинек, Бронсън Пинчот. Толкова много имена нали? Но една от най-яките роли във филма се пада на Вал Килмър. Няма да забравя първия път като гледахме филма. Коментираме... къде по дяволите е Вал Килмър, защото маса неща се случиха в него, а гледащите с недоумение не разбират, как така са пропуснали героя на Вал. До момента в който някой не се провикна: "Ментора!" - тогава разбираш колко гениален е Тарантино като сценарист, и колко оригинално са разпределени ролите между отделните звезди. Жесток филм!
Истински романс е една красива история, оприличавана на Бони и Клайд на 90-те, както и на модерните Ромео и Жулиета. Със сигурност запознанството между забавния тип Кларънс и сексапилната Алабама (какво име, а?!) е една от най-романтичните сцени, които съм гледал някога. Както и обяснението им в любов. Изобщо играта и на двамата - Слейтър и Аркет си пасваше. Родени са за ролите във филма и за двамата, мисля че това е най-добрата им кино изява.
Гари Олдман психар както винаги, Денис Хопър с малка, но запомняща се роля - особено с историята за сицилианците. Кристофър Уокън, адмирациите ми към него никога не са били тайна, тук също си ги заслужава.
Но най... най-феноменалната изява е тази на Брад Пит! Познавате ли Флойд?! Не го познавате... сигурен съм, че след Истински романс, ще го запомните за винаги. Страхотен беше, а Брад Пит в тази роля е велик. Нещо толкова просто, поддържащо, но блестящо на фона на цялата суматоха, която се случва на екрана. Пак трябва да изкажем благодарности към Тарантино, че е измъдрил такъв образ като Флойд, на човекът отговарящ за кастинга, че е избрал Брад Пит за ролята... и на Тони Скот, че е вмъкнал тази изява във филма си.
Хубав филм. Стар, но много хубав. На места даже се трогвах от музиката, особено когато слушах Алабама и нейните душевни излияния. Изпълнен с романтика, преобладаващ хумор и необратими ситуации. А когато от всички страни си заобиколен от дула, единствения шанс да се измъкнеш е - силата на любовта. Истински романс...

»©« Apocalypse Now

Ровичкам си аз из нета, повлиян от една песен от саундтрака на филма Коса (Hair). И след едно друго, стигнах до IMDB инфото за Апокалипсис сега (Apocalypse Now). Отлагах с времето, уви обаче реших да не го правя повече. Стар филм, 1979, класика за времето си (и все още продължава да се помни като много добър и сензационен), с големи актьори в него, млади повечето от които. Марлон Брандо, Робърт Дювал, Мартин Шийн, Денис Хопър, Харисън Форд, Лорънс Фишбърн (като тийнейджър) даже и Скот Глен се появява за малко, много много поддържаща роля (без реплики), на режисьора Франсис Форд Копола. Филм за войната във Виетнам и цялата лудост около нея, рефлектирала върху воюващите там мъже.
Като цяло по-интересна военна тема, ми е тази за Втората световна война. За Виетнам, много не ме влече историята, но има и добри филмови попадения - Взвод например. За мен той е най-добрия. Естествено гледал съм и Роден на четвърти юли, ама не е толкова внушителен. След Апокалипсис сега обаче, имам ново мнение. Но по-скоро ще е като допълнение към добрите филми, а не заместител. Докато Взвод беше силно стилизиран от Оливър Стоун, знаете как прави филми той, в Апокалипсис сега всичко изглежда толкова побъркано. Лудост и то огромна. И да имаше някой запазил разсъдъка си, то до края на филма се побърка. Какви ли не образи бяха представени, и то с ръководни постове. Ако прозвуча банално с израза: Знаем че цялата тая война за САЩ е пълна безмислица, какво са правили там... не е много ясно... обаче наистина навсякъде цареше хаос. Пълен хаос, без ръководител. Анархия на високо ниво. Даже от толкова откачение действия в един момент ви става смешно. Всички бяха издухали ментално, от офицери до редници. Героя на Робърт Дювал - водеше Еър Мобайл, въздушната артилерия, с едно странно хоби, насред войната - бяха сърфисти. Отидоха рано сутрин на най-напеченото място с няколко хеликоптера, под звуците на Вагнер изпепелиха съпротивата, загубиха 1-2 хеликоптера заедно с екипажите им, и най-спокойно почнаха да карат сърфове, щото там били най-добрите вълни по цялата крайбрежна ивица. Той крещи: "Грабвай сърфа, не се плаши..." междувременно изтребителите наръсват напалма над джунглата. Абсолютна лудост и максимален хаос.

Личеше си поне, че Мартин Шийн не се беше побъркал. Макар че в началото на филма, изглеждаше доста дезориентиран, с разни халюцинации, нервни пристъпи. Разбита психика като цяло. Казах вече, че който функционираше нормално в началото, до края на филма... сдаде багажа - психически. Било то след като е видял тигър, от уплаха до напикаване, дали щото разстреля 10 човека поради "малка" грешка, или пък от разкъсани тела навсякъде по дърветата, близко до крайбрежието на мътната и мъглива река.
Всякакви неща ще срещнете във филма. Гледах удължената версия - Apocalypse Now Redux - 3 часа и 20 минути някъде. Не знам оригиналната колко е, и какво са съкратили от удължената, обаче обичам да съм видял всичко от един филм. Определена има интересни опити за представяне на отделните гледни точки. Пътуването е много дълго, разказите на Мартин Шийн не спират, освен ако не се случи нещо противопоказно на екрана, от което ви остава само горчив вкус... и споменът за: "О, Боже! Възможно ли е..." уви, явно да.
Има силно влияние. Ако му се отдадете естествено, ако просто го изчакате да свърши... по-добре не го започвайте.

Като цяло мисията на Шийн във филма беше да се добере до един важен офицер от американската армия. Много награждаван, с авторитет, голяма работа... полковник Курц (героя на Брандо). Това не стана лесно както се досещате. Много неща се случиха по пътя. Едно от първите беше срещата с въпросните Еър Мобайл, забавни типове, и още по-забавни случки с тях.
"Ей, защо всички си сядате на каските?!"
"За да не ни отнесат топките..."
След което първия се смее силно... спира за миг, сваля каската и мълчаливо си я набутва под задника... хехе, нали?! Или пък крещящия Робърт Дювал, подхвърлящ карта след карта върху убити виетнамци. Още повече лудост.
И така до самия край, когато Шийн и Брандо най-накрая се срещат. Тогава е най... най-силния психо момент. Може би мъдростта, която очаквахме да прихванем през целия филм беше редуцирана в рамките на 20 минути. Важни от които, и наистина смислени. Или по скоро една гледна точка. Няма правилно и грешно във войната. А във война като тази още по-малко.
Но определено едно е сигурно, човешката психика е силно лабилна. Един филм може да те накара да мислиш (или най-малкото да погледнеш на нещата) по различен начин. Та какво би се случило при някакъв такъв ужас, терор...
С последните думи на Брандо... с кръвожадния син поглед на Шийн... завършва и филма... "The horror... the horror..."
Определено е майсторски направен. С неповторима визия, звук и замисъл. Апокалипсис сега... сега и завинаги!