»©« P.S. I Love You

Причудвам се дали да не си пусна U2 за фон, докато пиша... но трябва да съм нащрек сега, така че ще пропусна, после ще се насладя на музиката им. А защо точно U2 за фон, и като цяло необходима ли ми е музика, за да споделя впечатления относно P.S. I Love You (Послепис: Обичам те). Така мисля, защото филма влиза в категорията ми "ревюираш ги на музика", а относно избора на Боно и компания - приятен и пленяващ ирландски национален саунд, който изпълва очите ти с просторна зеленина, красива гледка, замечтава те и влива във вените ти чувството на свобода и щастие.
В Послепис: Обичам те си партнират господин Това е СПАРТА! (Джерард Бътлър) и госпожица Момиче за милиони (Хилари Суонк). А на пръв поглед филмчето прилича на нова романтична история, от сезон 2007. Погледнато от една страна, филмът е от миналата година, но фактът че прескочи кината го прави нов за публиката.
Без много начални надписи и завъртулки, от първата минута в продължение на 15-на минути... Джери и Холи (героите на Бътлър и Суонк) минават през една типична за една връзка караница. Извинения, мъжът оправдаващ се, жената дърпаща се, цупни, подхвърляния на възглавниците, казване на истини преглъщани до момента, сещате се. Ако сте преживявали подобно нещо, ако сте имали сериозна връзка разбира се, ситуацията ви ще се стори повече от позната и ще я проследите с интерес и усмивка.
Но точно когато благополучно завършва цялата тая караница, и героите си скачат един на друг, обсипващи се с целувки последва новата сцена. Един студен кадър над една ирландска кръчма, визира се сезона - зима. Оттам започва и историята. Бях потресен като проследих следващите кадри, питах се: "Какво по дяволите стана тук?" - но набързо се окопитих и разбрах, че това не е нова романтична комедия. Това не е стандартен романтичен филм, а нещо повече.
Интересни чувства ме обзеха през всички онези минути, заедно с Послепис: Обичам те. От заглавието до какъв извод може да стигнете? Писъмца някакви, щом има послепис. Но кой на кого ги праща, и защо, ще запазя в тайна. Гаден съм, искам и вие да се стъписате като разберете истината. За да не развалям кефа ви, официално се старая да не правя спойлъри - така че, млък относно сюжета.

За играта на звездеещите. Джерард Бътлър е готин, знам го с не много филмчета, като изключим бурната му роля на спартанския воин, не го помня като добър актьор, да ми е направил силно впечатление. Но, поради слабостта ми към английския, ирландския и шотладския акцент, Джери от Послепис: Обичам те ми стана доста симпатичен. А и ролята му в цялата история е доста трогателна, прави го непоправим романтик и един от най-интересните положителни герои, влюбчиви, надарени да радват хората (в случая жена му - Холи).
Хилари Суонк този път не раздаваше крошета. Не се натискаше да тренира, нито се подстригваше късо, за да се прави на момче. Признавам не ми е много секси въпросното момиче, макар в сцената със запознанството на Джери и Холи беше повече от прекрасна. Но с подходящ грим, ъгъл на камерата и точната усмивка, всеки може да е симпатичен. Но голяма игра в този филм? Според мен просто не е този тип филми, в които да блестят възможностите на актьора. За момента все още Джери държи позицията на най-забавния герой в историята.
Във филма като цяло доминираше женското присъствие. Допълнено с второстепенните роли на Кати Бейтс, Лиза Кудроу и Джина Гершън. За госпожа Мизъри нямам какво да кажа, споменах вече, не е имало кой знае колко възможности за актьорите/актрисите да се изявят и да направят сълзливо впечатление. За другите две: Приятелката и мацката между лицата на заем, мога да кажа че просто стояха там. Допълваха празното пространство в кадъра. Но не с игра, а с физическо присъствие. Ако ме разбирате, обикновен пълнеж. Е да, Лиза Кудроу си играе като че все още снима Приятели, това е прокобата на звездите от сериали. Не могат да променят стилът си с години, ако изобщо успеят да го направят.
Но въпреки малкото мъже във филма, освен Джери, в живота на Холи се намъкнаха други двама - големи образи. Невероятния характер на говорещият без да мисли Даниъл, който беше доста симпатичен и разсмиваше всеки път като си отвори устата, и образа на ирландския мачо, свирещ на китара, спокойно живеещ си в красива Ирландия - Уилям.
Впечатляващото във филма беше заложената емоция. Нямаше преследване по гарите или летищата. Нямаше обяснения и целувки под дъжда, абсолютно различен филм. На моменти се чувствах страшно неловко от някои ситуации, но реално погледнато това са потенциално възможни случки. А развръзката е доста емоционална. Когато като гръм от ясно небе те праснат с решението на сценариста, на тебе ти става интересно.
Филмът го приемам повече като драматичен романс, с малки елементи на комедия. По скоро беше смях през сълзи, трогателен смях отколкото специфичен хумор, гегове целящи да те разсмеят. И въпреки че си представях съвсем различен филм, това което видях беше задоволително. И как няма да го оценя. Все пак предната вечер не спах, станах в 3 през нощта, правих нещо до 5, след това реших че ако си легна ще сбъркам сериозно и затова трябваше да запълня двата часа преди работа с нещо. Най-подходящото нещо беше препоръчания от няколко киномани филм - Послепис: Обичам те. А сега... е време за U2!

»©« Prepare for Glory !

О, да! Ооооооо, да!!! Спомням си... спомням си този свиреп поглед! Джерард Бътлър, перфектно пасващ в ролята на спартанския владетел и пълководец Леонид. Спомням си! CINEPLEX, късна прожекция... края на месец март. Аз, милото и Прасчо... на прожекцията на 300, след дълго очакване. И след многото постери, навсякъде из София... из нета, дори като спиш, сънуваш как 300 спартанци прохода бранят (и как иначе ;)), зрелището беше пълно!

Добре че взех билети 15 часа преди прожекцията... сутринта, че вечерта трябваше да го гледаме. Иначе щяхме да пропуснем. Залата беше пълна. Даже си мисля, че навън имаше още хора опитвайки се да влязат, но всички ние дружно, обединили се като 300 спартанци, барикадирахме изходите и отблъснахме "персите" ;) Хехехе... малко отклонение, но истината е че залата беше фул!
С шеметно начало, с изумителна кинематография, в стила на Франк Милър (по чийто комикс е сътворен филма) зрителите се хванаха за седалките и се приготвиха за жесток филм! Така си и беше! Бързо въведение за това, кои са били спартанците, какви точно са им били привичките от малки, какво е стойностно за тях, доблест, чест... права, задължения... Добри компютърни ефекти, и много много внушителен звук!
И тъкмо си мислиш, че темпото утихва, и иззад хоризонта се задават препускащи конници... персийки вестоносец! Няма такова движение на камерата, няма такива цветове... страхотна обработка на лентата! Възхитително, по-добро от Sin City (а той наистина беше як)! И така стигаме до момента, в който възмутен от наглостта на вестоносеца, крал Леонид наказа гостите си: "Лудост?!... ТОВА... Е... СПАРТА!!!"

Тук вече имаше затихване на темпото... но не за дълго, както се досещате ;) В крайна сметка нашите храбри войни, хоплитите от Спарта, решиха да тръгнат към Термопилите, за да спрат напредващите орди (ама наистина бяха орди... хиляди, хиляди, гадно изглеждащи ориенталци) на персите.
Отново прекрасни гледки! Това ми напомня изказването на милото: "Този филм е само за жени! 300 голи мъже единствено по препаски..." Започваш да гледаш по-друг начин на филма ;) Хехехе...
Музиката?! О... няма нищо подобно от сорта на епичните драми и исторически филми, не, не, не! Тук саунда беше... в стила на: Tonight we dine in hell! Под звуците на тежкия саундтрак, клането започна. И в действителност, тези 300 спартанци бяха машини за убиване. По какъв ли начин не извиваха телата си, в опит да съсекат противник... за около 10 минути, направиха мазало... просто, персите не можеха да престъпят от трупове...
Така след първата им битка, спартанците решиха да почистят малко, и построиха стена от телата на вече убитите перси. Жестоко! Ох... все още си спомням страшно много моменти. Живописно и брутално! Визията беше уникална... не знам дали има някой да е пропуснал това зрелище, обаче... ако има, непременно трябва да изгледа филма. За жалост невероятното изживяване пред големия екран, няма как да го замените!

След няколко битки, след хилядите избити врагове, след опитите на персите, и техния лидер Ксеркс да сломят храбреците (изпращаха слонове, 3-метрови оковани във вериги изроди, един луд с камшик... леле...), най-накрая... духа на войните бе пречупен.
Въпреки невероятния дух, и бойни способности, числеността надделя... под дъжд от стрели, закриващ дори слънчева светлина... Леонид беше пронизан! Той падна на колене... пред Ксеркс, тогава, музиката вече беше епична! Спомням си как един от първия ред с вдигнати към екрана ръце се изправи... Усещах че си мислеше: Неее!!! Не го прави!! Толкова беше навътре във филма ;) Уникално... и всъщност какво стана... Леонид заблуди Ксеркс... с последни сили, с боен вик, с копие в ръка... той се засили към персийския водач... невероятна сцена, не мога да ви я опиша с думи... хвърчащото копие, прогресивното му движение към тялото на Ксеркс... сянката по стъпалата на подвижния му трон... О!!! Невероятно!!!

Мисля... че... нямам какво повече да добавя за филма. В противен случай ще трябва да го разкажа целия, а това не ми се прави (особено сега), а и няма да успея да опиша с такава подробност и качество сцените, цветовете, звука... движенията на камерата. Браво! Пригответе се за слава!

» back to top

Oh, yeah! Ooooh, yeah! I remember... I remember this fierce look! Gerard Butler, a perfect match for the role of the Spartan king and military commander Leonidas. I remember! CINEPLEX, the late projection... the end of March. I, the Dear and Piggy... went to the projection of 300, after long expectation. And after all the posters, everywhere around Sofia... around the internet, even when you sleep you dream how the 300 Spartans defend the passage (and just how ;)), the show was absolutely spectacular!

Thank goodness I bought the tickets 15 hours before the projection… in the morning, because we had to watch it in the evening. Otherwise we would have missed it. The hall was full. I think that there was even more people outside trying to get in, but together, united like 300 Spartans, we blocked the exits and pushed the "Persians" away ;) Hehehe... a little diversion, but the truth was that the hall was really full!
With a stunning beginning, with an amazing cinematographic, in the stile of Frank Miller (whose comic book was the movie based on) the viewers hold on to their seats and prepared for an amazing movie! And it was! Just a brief info about who were the Spartans, what were their habits, what is worth for them, courage, honor... rights, obligations... Good computer effects and lots of, lots of impressive sound!
And just when you were thinking that the temp was slowing down, and beyond the horizon galloping horse riders appear... a Persian messenger! You've never seen such movement of the camera, such colors... fantastic film processing! Ravishing, better than Sin City (and it was really great)! And then we come to the moment, where indignant at the insolence of the messenger king Leonidas punishes his guests: "Madness?!... THIS... IS... SPARTA!!!"

Here's when the tempo becomes more quite... but not for long, as you can guess ;) At the end our brave soldiers, the hoplites from Sparta, decided to go to the Thermopylae in order to stop the marching hordes (they were really hordes... thousands and thousands of mean looking Orientals) of the Persians.
Again amazing sites! This reminds me of what the Dear said: "This movie is made for women only! 300 naked guys, wearing only bands..." You start looking at this movie in a different way ;) Hehehe...
The music?! Oh... there is nothing like in the epical dramas and the historical movies, no, no, no! Here the sound was... in the style of: Tonight we dine in hell! Under the sound of the heavy music the slaughter began. Indeed these 300 Spartans was killing machines. They were twisting their bodies in such ways, in attempt to kill the enemy... for about 10 minutes, they made complete massacre... the Persians just couldn't move from dead bodies...
This way after their first battle, the Spartans decided to clean a bit, and build a wall from the corpses of the dead Persians. Cool! Oh... I still remember so many moments. Picturesque and brutal! The vision was unique... I don't know if still anyone that missed this event; however... if there is, be all means you must see the movie. Unfortunately, the amazing feeling in front of the big screen, you just can't replace it!

After a few battles, after the thousands enemies killed, after the attempts of the Persians and their leader Xerxes, to crush the brave man ( they sent elephants, 3 meters tall chained freaks, and a crazy guys with a whip... wow...), and finally... the spirit of the soldiers was broken. Although the incredible spirit and fighting skills, the number prevailed... under rain of arrows, blocking even the sun... king Leonidas was stabbed! He fell in his knees... in front of Xerxes, and then the music was epical! I remember how one guy of the audiences raised his hands towards the screen and stood up... I felt that he was thinking: Nooo!!! Don't do it!! He was so in the movie ;) Exclusive... but what happened... Leonidas fooled Xerxes... and with his final strength, with battle roar, with spear in his hand... he speeded up towards the Persian leader... an incredible scene, there are no words to describe it... the flying spear, and its progress motion towards Xerxes' body... the shadow on the stairs in his mobile throne... Oh!!! Incredible!!!

I think there is nothing more that I can say about the movie. Otherwise I would have o tell you the whole movie, and I don't wish to do that (especially now), and I might not be able to describe in such great detail and quality the scenes, the colors, the sound... the movement of the camera. Excellent! Prepare for glory!

» translated by Ilienna