Cinemaniac се премести на НОВ адрес!
След 60 секунди, ще бъдете автоматично пренасочени към http://blog.elfglade.com/
НЕ Е ПРОСТО НОВ ОБЛИК! Тези, които ме четат, за да не правите излишно трафик (дразнещо е) - сменете адреса ми във вашия блогрол!
Благодаря!

Showing posts with label Лена Олин. Show all posts
Showing posts with label Лена Олин. Show all posts

Friday, February 22, 2008

»©« Awake



Много се говореше за Awake (Буден), колко бил интересен, готин, Джесика Алба - добър филм. Все пак, колкото и да не обичам да се водя по чуждото мнение, трябваше да го изгледам, за да мога най-малкото да го оплюя после ако не ми хареса (затова все още нищо не подемам по адрес на Рамбо 4!). За историята на филмчето така и нищо не разбрах, освен че в света на година се извършват няколко милиона операции при които пациента е под упойка. И само няколко стотин от тези пациенти са в някакво особено състояние на съзнание под упойка. Уж спите (другите така мислят), но всъщност чувате и усещате всичко което се случва около вас. Някакво психо състояние. Така започна и филма, с изясняване на тези факти. Добре започваше, а и като видях Джесика Алба (ееех, Джесика) много се надъхах. Вмъквам, че допреди няколко месеца името й, не ми говореше нищо (въпреки че бях гледал Sin City), но сега... Както и да е, да не изпадаме в мисли и блянове, а да продължа с обясненията. От това, което видях като начало мислех, че филма наистина ще бъде някакво лудо психо или малко така мистерийка с цялата тази болка и съзнание, докато си под упойка. А то какво стана...
Хейдън Кристенсен играе Клей Бересфорд - млад и много богат пич, живеещ с майка си (баща му починал отдавна, по много нелеп начин, всичко завещано на него). Супер известен в града, с голяма репутация, много пари (както вече споменах) и с една влюбена в него красавица - Сам (Джесика Алба). Двамата криеха връзката си, заради майката - Лилит (Лена Олин), която така строго бдеше над сина си, че не би допуснала абсолютно никой около него, в каквото и да е отношение. Нормално за едно такова разбито, сноб-семейство, с липсващ баща, единствено дете - майката се превръща във вманиачена и закоравяла защитничка на чедото си. Буквално задушаваща го, но като цяло поддържаща и бдяща над него. Клей обаче има проблем - слабо сърце. Нуждае от сърдечна трансплантация и се доверява на един негов добър приятел - д-р Джак Харпър (Терънс Хауърд). Въпреки съветите на майка си, че тя има по-добър доктор, че този Харпър е гола-вода и има прекалено много смъртни случаи в неговата операционна, Клей се дърпа и поема по своя си път. Преди самата операция, тотално сритва ръжена и тръгва срещу майка си, като се жени за Сам - всичко изглежда толкова хубаво и романтично и всички чакаме развръзката със състоянието буден по време на упойка.

Стигаме до този момент, очаквам си аз да свърши операцията и да започне психото след това, когато... нашият герой осъзна, че всъщност около него се е заплела една дебела конспирация целяща да му вземе паричките. Тука ме изгубиха като зрител, просто догледах филма. Не трябваше да залагам толкова много на това, че ще е някакъв революционен филм с високо психо-въздействие, нито толкова да се влюбвам в Джесика Алба, но... хайде де! Можеше да е малко по-добре. Като историйка не е лошо, но просто представите ми коренно се различиха от това, което видях. Е не може винаги да съм очарован от филмите, които излизат. Все пак за час и половина има какво да видите, ще станете още по скептични по отношение на обкръжението си, когато имате какво да губите и сте уязвим като главния ни герой (който на пръв поглед има всичко, но всъщност му липсва едно от най-важните неща - истински приятел, на когото да се довери).

Every year, one in 700 people wakes up during surgery. When they planned her husband's murder, they never thought he'd be the one.