»©« Sin City

"Becky, care for a smoke?"

Колегата Пийт ми се жалваше, че трябвало да направи дизайн за уеб сайт, по образец представен в един тъп екселски файл... и да ползвал само два цвята - черен и червен. Отдели около 5 минути да псува по адрес на Кристиян (that danish bastard), след което и двамата на едно мнение успокоихме тона. Казах му, че въпреки всичко с червено и черно (и малко бяло, и техни нюанси) ще стане супер дизайн. Той не щеше и да чуе. Тогава на базик му пратих линк към картинка: Голяма резолюция на нацисткото знаме! Ха, той много се израдва, дето се казва he laughed his ass off :) Но това беше просто шега, казах му да слезе при мен и да му покажа класика в жанра. "Frank Miller, mate! Introducing Sin City!" - при което, той нямаше какво повече да каже, качи се горе и продължи да си мисли как точно да съгласува цветовете.
След което мислите по филма се засилиха, спомените изплуваха, а аз исках още в работно време да пусна Град на греха и да му се накефя. Е нямаше как, за това просто го придобих, и нагласих за друг ден (който се падна чак днес). Междувременно обаче, гладен за кадри и герои от лентата на Робърт Родригез и този comic book-маг наречен Франк Милър, прегледах трейлърчето. Жестоко! Безумно велико и пленителни 2 минути. А музиката увенчаваща го (знаех си че саундтрака е много добър), но тази песен... беше извън официалния рилийз на OST-то. При което ми се наложи дребен сърч из необятните поля на мрежата. Не беше трудно, като се има предвид че в YouTube качи ли се нещо... и до филипините ще стигне.

Не беше трудно, предвид и връзките ми по уеб-а, да открия заглавието и правилното място за придобиването на песничката. Спирам да я наричам песничка, тъй като използвания фрагмен е от инструменталната версия (повече ме кефи, с пеенето много ми грачеше). И е време да я представя тържествено: The Servant - Cells (Instrumental). Щастлив в малките часове, ненасищаш се на този саунд, се готвех да гледам Sin City. За всички съгрешили е време да престъпите и последните си принципи и да се отдадете на двучасов нестандартен изглед на модерен филм, пипнат от А до Я, изпълнен с брутални сцени, великолепни перспективи, уникални герои, маса добри изпълнения и запомнящи се реплики. Когато не очакваш нещо, което никога преди това не си виждал (освен феновете на комиксите на Франк Милър), оставаш повече от очарован. Да си го кажа направо - с широко отворена уста. Бау! Спомням си първия път като гледах Sin City. Така или иначе обожавам тези цветове, заедно в дизайн особено, или каквато и да е друга арт-проява. Та след като свърши лентата, и изгледах надписите (бях послушен зрител, попих филма докрай), веднага седнах да мажа нещо пред матрицата на лаптопа ми. Уви, бях повече превъзбуден отколкото творчески настроен. Мисля че се получи нещо, което така и не завърших, но както и да е. Франк Милър е много по-добър от мен, а филмът е съвършен.
Освен тези двамка герои, няма как да не спомена дългогодишния приятел на Родригез, самият Куентин. Мда, поканен като режисьор, т.е. special guest director, и той има известен принос към тази творба. А когато тези типове работят заедно, кастинга не вещае да е нещо обикновено.

Маса добри актьори, няколко не толкова популярни, но повечето имена струят от екрана, още докато гледаш трейлъра. В кърваво, греховно червено. Брус Уилис, Мики Рурк, Клайв Оуен, Джош Хартнет, Бенисио Дел Торо, Майкъл Кларк Дънкан, Илайджа Ууд, Ник Щал... и това е само част от мъжкото войнство. Какво правим при нежната половинка (не че бяха нежни... бяха калпаво нежни, бяха воини, повече убиваха отколкото правеха секс, но телата им бяха съвършени)? Какво да правим - наслаждаваме се! Джесика Алба, повечето зрители се влюбиха в тази актриса именно след излъчването на Sin City. Преди това не я намираха толкова Zекси. Сега обаче не могат да спрат да бърборят за нея. Росарио Доусън за пореден път се показа като яка кучка. Сексапилна, корава и умееща да борави както със смъртоносни оръжия, така и със страстните си устни, докато се увиваше около Дуайт (героя на Клайв Оуен). Британи Мърфи, Карла Гуджино, Джейми Кинг, Девон Аоки, Алексис Бледъл - допълват прекрасната женска плеяда.
Супер е! Малко под божествена, но безспорно уникална, блестяща, насищаща визия. В първите няколко минути свикваш с този контраст, изкуствено постигнат. Филмът не е просто черно бял. Бялото на моменти толкова много изпъква, че чак боли. Сенките на част от героите (за пример Марв, докато смазваше главите на някакви горили, пратени да го пречукат) така избиваха от стените, че даже и от самия екран. Сякаш всеки миг ще изскочат и ще те сграбчат за шията. Преди това може да ти строшат ръката на три места. Красиво, много арт, прекрасен стил. Личи си че е творение на комикс майстор, обаче филмирано, с целия му този моушън - гледката е неповторима.

Защо обаче само добрите имаха кръв - говоря за това, че яките герои когато кървяха (а те не спираха да го правят) винаги беше в пурпурно червено. В греховно червено! Освен Онова жълто копеле, всички останали споделяха белия цвят. Понякога беше прекалено количеството, но какво пък, поне няма опасност да ти се доповръща. За тези със слаби сърца: "Защо изобщо сте пуснали Град на греха, ако имате лабилна психика?" - пф, спирайте го веднага!
Съжалявам за грубия тон, но в (Ba)Sin City няма шест пет. О, друго нещо което се открояваше, освен златокоска Голди и сините очи на Беки, бяха и кецките на Дуайт. Много яко, в червено, отиваха му. Красота, колко пъти още да го повторя. Че не само драма и хумор, ами даже и любов се вихреше в различните случки. В интерес на истината въпреки масата убийства, брутални случки, хвърчащи крайници на добри и лоши, в дъното на всичко беше тая древна емоция. ЛюбоФта, мачкаше мало и голямо, всички от нея се движеха и я ползваха за мотив, за да успокоят съвестта си докато трупат нови и нови мъртъвци в dead list-а си.
Но това не е любовна история, няма да има песни, но ще има чест. Геройски постъпки и Майкъл Мадсън стрелящ в гръб. Какво повече ви трябва?! Джесика Алба, размахваща ласо пред вас?! Или нежно гушкаща се на канапето вкъщи ви?! Ами не точно, падате си по грубата игра - тогава се запознайте с Гейл. Ако сте по-извратени и хапването на човешка плът ви кефи, посете фермата на Рурк, и срещнете Кевин. Не го поглеждайте в очите, ще бъдете пленени от загадъчния вид на очилата му. And on, and on...

"Turn the right corner in Sin City, and you can find anything..."

»©« Awake

Много се говореше за Awake (Буден), колко бил интересен, готин, Джесика Алба - добър филм. Все пак, колкото и да не обичам да се водя по чуждото мнение, трябваше да го изгледам, за да мога най-малкото да го оплюя после ако не ми хареса (затова все още нищо не подемам по адрес на Рамбо 4!). За историята на филмчето така и нищо не разбрах, освен че в света на година се извършват няколко милиона операции при които пациента е под упойка. И само няколко стотин от тези пациенти са в някакво особено състояние на съзнание под упойка. Уж спите (другите така мислят), но всъщност чувате и усещате всичко което се случва около вас. Някакво психо състояние. Така започна и филма, с изясняване на тези факти. Добре започваше, а и като видях Джесика Алба (ееех, Джесика) много се надъхах. Вмъквам, че допреди няколко месеца името й, не ми говореше нищо (въпреки че бях гледал Sin City), но сега... Както и да е, да не изпадаме в мисли и блянове, а да продължа с обясненията. От това, което видях като начало мислех, че филма наистина ще бъде някакво лудо психо или малко така мистерийка с цялата тази болка и съзнание, докато си под упойка. А то какво стана...
Хейдън Кристенсен играе Клей Бересфорд - млад и много богат пич, живеещ с майка си (баща му починал отдавна, по много нелеп начин, всичко завещано на него). Супер известен в града, с голяма репутация, много пари (както вече споменах) и с една влюбена в него красавица - Сам (Джесика Алба). Двамата криеха връзката си, заради майката - Лилит (Лена Олин), която така строго бдеше над сина си, че не би допуснала абсолютно никой около него, в каквото и да е отношение. Нормално за едно такова разбито, сноб-семейство, с липсващ баща, единствено дете - майката се превръща във вманиачена и закоравяла защитничка на чедото си. Буквално задушаваща го, но като цяло поддържаща и бдяща над него. Клей обаче има проблем - слабо сърце. Нуждае от сърдечна трансплантация и се доверява на един негов добър приятел - д-р Джак Харпър (Терънс Хауърд). Въпреки съветите на майка си, че тя има по-добър доктор, че този Харпър е гола-вода и има прекалено много смъртни случаи в неговата операционна, Клей се дърпа и поема по своя си път. Преди самата операция, тотално сритва ръжена и тръгва срещу майка си, като се жени за Сам - всичко изглежда толкова хубаво и романтично и всички чакаме развръзката със състоянието буден по време на упойка.

Стигаме до този момент, очаквам си аз да свърши операцията и да започне психото след това, когато... нашият герой осъзна, че всъщност около него се е заплела една дебела конспирация целяща да му вземе паричките. Тука ме изгубиха като зрител, просто догледах филма. Не трябваше да залагам толкова много на това, че ще е някакъв революционен филм с високо психо-въздействие, нито толкова да се влюбвам в Джесика Алба, но... хайде де! Можеше да е малко по-добре. Като историйка не е лошо, но просто представите ми коренно се различиха от това, което видях. Е не може винаги да съм очарован от филмите, които излизат. Все пак за час и половина има какво да видите, ще станете още по скептични по отношение на обкръжението си, когато имате какво да губите и сте уязвим като главния ни герой (който на пръв поглед има всичко, но всъщност му липсва едно от най-важните неща - истински приятел, на когото да се довери).

Every year, one in 700 people wakes up during surgery. When they planned her husband's murder, they never thought he'd be the one.

»©« Good Luck Chuck

Още една романтична комедия на големия екран за изминалата 2007-ма година. Със същата доза хумор, мелодрама, култови моменти, страст, ромаааааааааанс... но с доста повече бруталийки и прекомерни събития. Накратко: Късметлията Чък (Good Luck Chuck). И всичко започна с една разходка за вечеря, в рамките на която бях запознат с голяма част от въпросните супер-яки, върховни, невероятно смешни моменти на филма. Представете си ме, дето не обичам да ми разказват филми, които не съм гледал... камо ли частите, които се очаква да са най-върховните. Искам или не, информацията влетя в ушите ми, затова временно реших да не откачам по Късметлията Чък (независимо че похвалите за него валяха всеки божи ден).
Една сутрин, трябваше да бъде нормална - работна сутрин, някак си се почувствах много по-уморен от обичайното. Трябваше да съм се наспал, а не да се чувствам като лайно... затова драснах имейл на шефката, с молба да си взема day-off щото на нищо не мязах и едва ли щях да съм полезен на работата. След като получих потвърждение и одобрение трябваше нещо да правя в моя почивен ден (нямах такива луди помисли като Ферис Бюлър разбира се, но пък по свой си начин, почивайки знаех какво да правя).

За да видя откъде идва цялата тази положителна обстановка и винаги хубави коментари по адрес на филма, си го намерих (придобих, както се изразява един познат от Уелс) и загледах. Както и очаквах от подобен род филми, а именно романтични-комедии с елементи на взривоопасен смях, си имаше всички части: история, среща/влюбване, интрига, отрицание, упадък/спомени, борба за любовта и happily ever after! Няма да ви описвам всички от тях, защото все нещо трябва и за вас да остане, или пък ще е прекалено тривиално.
Историята: група хлапета си играят на бутилка в едно мазе, на един рожден ден. Младичкия Чък се нада късметът му да доведе до целувка с харесваното от него момиче. Всъщност не беше само целувка, а известно време двамата, усамотени в някакво килерче. Уви обаче нямаше да е интересно ако така се беше случило. За негово нещастие (а може би не), и за наш късмет, за да стане филма, Чък трябваше да се "натиска" с едно момиче, което изглеждаше като излязло от филмите на Тим Бъртън - абсолютна демонологистка. Тя много си го харесваше, ама той горкия никак, и от цялото това бурлеене в килера, на малкия му направиха магия (казах ви че е демонологистка) никога да не открие истинската любов и щастие.
Действието минава години по-късно, когато на един плаж (вече възмъжалият) Чък (в ролята вече е Дейн Куук) практикуваше своето "нещастие" с една яка мацка. Нещо обаче не можа да каже "Обичам те!" в правилния момент и вместо свирка отнесе шамар и... бай бай лейди. Няколко седмици по-късно същата тази вдига сватба, на която присъства Чък и където всички научават как тя му е невероятно благодарна, защото заради него (бил й талисман) тя открила истинската любов.
Среща/влюбване: на същата тази сватба Чък среща за първи път Кам (Джесика Алба). Досега не бях забелязвал Джесика, знам за Sin City, жесток филм, уви така и не я знаех коя е. Въпреки всичко след този филм, определено няма да я забравя. Страшна мацка е, което си е истина - е истина!
Та, запознаха се двамката, много си допаднаха, тя беше някакъв магнит за "леки" неприятности, а той разбира се - ценител на красиви жени.
Интригата: в процеса на филма се разбра, че която мадама да спи с Чък, скоро след това намира истинската си любов и се омъжва. Това като слух бързо се разпространява и нашият герой става цел номер едно за всички вманиачени на тема женитба лелки, момичета, жени. И докато той практикуваше без притеснения тази своя дейност, нещо като отплата на добрата карма, все повече и повече се влюбваше в пингвин маниачката Кам. Всичко нормално до момента, в който двамата трябваше да спят заедно. И той... получи обаждане от най-добрия си приятел (Стю, леле, този беше болен... и уникално забавен, маниак на тема гърди, специализирал и практикуващ пластична хирургия на женски бюстове), в което беше запознат с горчивата истина: "Тя ще се омъжи за друг, истинската й любов, ако сега спи с теб!" Започнаха после едни измъкванки, прегрешения, недомлъвки, само и само да спре проклятието или тя да не спи с него.

Този повратен момент вече е отрицанието. След като Кам си втълпи, че Чък я баламосва или не държи на нея дойде и упадъкът. Раздялата, драматичната музика, спомените и всичко останало, което съпровожда един не толкова реалистичен любовен (романтичен) филм. Също ще последва и обясненията, борбата да си върне мацката (винаги в тия филми не показват толкова чувствата на жените, не че ги защитавам, ама винаги пича е сбъркал и после се разкайва).
И накрая идва happily ever after момента, в който няма нищо особено. За да ви хваля филма и толкова обширно да се впускам в описания, явно ще да ми е харесал. Така е, налучкахте или го прочетохте между редовете, хареса ми. Най-вече заради многото щури и култови лафчета, неловки ситуации (повечето от които абсурди) и редица други, които се превърнаха в емблеми за комедийния жанр. Нали се сещате: "Абе еди какво си, като онзи в Късметлията Чък" и т.н. А Джесика Алба, имах разни сънища за нея почти 2 седмици, след като гледах филма. Хубави бяха, но няма да ви ги разказвам, гледайте си филма!