»©« Bowling for Columbine

Вълната Майкъл Мур е към своя край. Подкарах ги отпред назад филмите му, като качеството с всеки следващ се вдига повече и повече. През 2002 година режисьора прави един от най-силните си филми в кариерата. Сами се досещате, че за пореден път дъвче политиката на САЩ, критикува здраво, този път засягайки темата за оръжията в родината му. Лесната възможност да се сдобиеш с такова. Законите за притежание. Коварни случки от близкото минало и много абсурди съпровождащи изброените неща. Боулинг за Кълъмбайн (Bowling for Columbine) печели много награди и признание за своя автор. Сред тях е и Оскар, връчен на Майкъл Мур през 2003 година.
Какви са ми връзките с този филм. Миналата година, октомври или ноември, попаднах на едно забавно клипче в YouTube - A Brief History of America. Не си спомням как точно го намерих, но смехът по време на гледането му беше невероятен. Анимационно клипче, много напомнящо ми за Саут Парк (после разбрах защо), в което историята на САЩ е разказана по невероятно саркастичен начин, забавен, но същевременно прекомерно сериозен и изпълнен с истини. Спомням си в коментарите под клипчето, че споменаваха Майкъл Мур. Чудех се откога пък е почнал да прави анимации той. До тогава бях гледал Фаренхайт 9/11 от неговите документално ориентирани филми.
Но след Sicko, след припомнянето на Фаренхайт, прочетох и за Боулинг за Кълъмбайн. Щеше ми се да го прегледам, все пак се води най-силният му филм. Още с започването си, зрителя ще се озадачи - колко лесно е да се сдобиеш с оръжие в щатите. Майкъл Мур влезе в банка, откри си сметка, и въпросната институция му подари пушка. Мда, истинска пушка! Оказа се че във въпросната банка няма само пари и някакви ценни вещи. Има около 500 оръжия в трезора?!
Полека лека с подобни примери и по-интересни интервюта, Майкъл Мур минава през атентата в Оклахома Сити, щата Оклахома, от 1995 година, когато Тимъти МакВей и неговата 2300 килограмова бомба станала причина 1/3 от федерална сграда да се изравни със земята, което коствало живота на 168 души... а ранените - над 800 човека.

Но името Кълъмбайн, много пъти повтаряно във филма, ми беше непознато. Просто загадка. И защо името на лентата е Боулинг за Кълъмбайн? Какво по дяволите значи това?! Докато накрая не разбрах. 20ти април 1999 година. Двама младежи излизат рано сутринта, да поиграят боулинг. Минути след 11:00 часа, въоръжени с полуавтоматични оръжия и бомби, влизат в района на гимназията Кълъмбайн, в градчето Литълтън, щата Колорадо. Ерик Харис и Дилън Клеболд убиват 13 души (12 съученици и 1 преподавател), след което се самоубиват. Ерик на 18 години, Дилън на 17. След като видях кадрите от охранителните камери в кафетерията (кадъра горе е от въпросната камера) веднага се сетих за случая. Спомних си и 1999 година и новините, и въпросните кадри... Лично като ги гледам тия записи, или картинки, точно на този момент 11:57:20, ме побиват тръпки. Ерик Харис, с бялата тениска, в ляво, държащ с дясната си ръка 9 мм Hi-Point 995 Carbine и бавно пристъпващия към него Дилън Клеболд, с черната шапка, въоръжен с полу-автоматичен пистолет 9 мм Intratec Tec-9...
Филмът обаче не свършва дотук. Вниманието ми беше привлечено на максимум, а до края на лентата се случиха още много неща. Много други факти бяха изтъкнати и с големи букви на екрана се изписваше "ПРОБЛЕМИ!". Жестока истина и тежко за психиката, да гледаш или събираш повече информация за такива събития.
В същата вечер, в която изгледах Боулинг за Кълъмбайн, стоях до 4 и половина сутринта, докато не изчетох цялата статия в Уикипедия, за клането в Кълъмбайн, докато не изгледах всички възможни документални филми правени по инцидента... и докато накрая вече ми се искаше да повърна. Не знам. Такива случки е имало и след това, но някак си тази ми изглежда повече от шокираща. Часове преди филма, без да си спомням какво е това Кълъмбайн всичко беше различно. Часове след филма, вече знаех поред на номерата, кой, къде и с колко куршума е бил улучен. Впечатляващо и смразяващо кръвта е творението в Уикипедия.
Опитаха се да хвърлят вина върху Мерилин Менсън и други подобни музикални изпълнители. Пробваха да обвинят компютърните игри и какво ли още не. Но Майкъл Мур потърси коренът на всички злини някъде другаде. Някъде в миналото, от началото на целия политически абсурд, позволяващ такава свобода за притежание на оръжие. Сериозна работа, като се замислиш, но не е като някой друг да им е виновен. Изглежда повече от 1-2 неща са гнили в САЩ и благодарение на Майкъл Мур, добитъка има възможността да види истината. А не да чакат да се случи нещо, и после да реват по трагедията. Да се опиташ да я предотвратиш, ще е по-голяма стъпка! А кой ще съумее?! 46-те милиона неграмотни жители на САЩ?! Агресивните политици на държавата? Тези които ежедневно са отгоровни за смъртта на невинни от третия свят или на своите войници дори?! Подобни въпроси за засегнати в Боулинг за Кълъмбайн, а разискването им е повече от интересно. Както и бягането от отговорност на различни "известни" личности, които са толкова жалки пред камера, когато се опиташ да говориш искрено с тях...
От всичко на Майкъл Мур, което съм гледал - безспорно Боулинг за Кълъмбайн е най-сериозния филм. Най-много ми подейства той и определено за него съм споделял в прекомерни количества. Продължавам да гледам снимките и да се чудя защо? И с надеждата това да не се случва, не само там, а където и да било. Проблеми в обществото, големи проблеми...

»©« Fahrenheit 9/11

През 2004 година много се шумеше за Новия филм на Майкъл Мур, а и заглавието само по себе си предполагаше нещо наистина добро. 9/11 по Фаренхайт (Fahrenheit 9/11) е поредния строго осъдителен американското правителство филм на режисьора, насочен главно срещ президента Джордж Буш и останалите пионки, оставащи в повечето случаи покрити, но умело дърпащи конците на марионетката. Куклата е президента, безспорно. Останалите са добри кукловоди, които се саморазправят с проблемите си по възможно най-безскрупулния начин, с липса на морал, съчувствие и каквато и да е човещина.
Фокусът е поставен над събитието 11ти септември 2001 година. Няма как да не си спомням този ден. Прибирам се вкъщи, бях до Ванко, пак нещо с компютрите се разправяхме. Мисля че беше след 16:00 часа, стоя си в стаята и брат ми влиза. Вика ми: "Не може да познаеш какво стана!", аз просто скимвам, а той ми посочва наредения пъзел (един такъв голям, на Манхатън посред нощ, хубав пъзел) и казва: "Тия вече ги няма!" - сочещ точно към двете кули на Световния търговски център. Стреснах се и съответно отидохме да гледаме новините. Калпава история. И оттам започна всичко за САЩ и войната им срещу терора.
Разбира се Майкъл Мур не прави поредния филм за този фатален ден. Опитва се да отвори очите на сънародниците си по повод това, какво наистина се е случило и продължава да се случва. 2004 година, нищо не разбраха, факт е че сме 2008 и те продължават да са си на същото дередже.
Филмът е интересен. Още една теория за възможната конспирация, която звучи още по-правдоподобно. Гледах го с интерес през 2004 зимата, част от нещата ми убягваха, но пък с времето научих доста неща, и тъй като наскоро гледах Sicko, ми се прищя да си пусна отново Фаренхайт.
Тъкмо щях да напиша, че това е първия филм на Майкъл Мур, който съм гледал... но след като вчера се разрових във филмографията му, останах повече от приятно изненадан, като разбрах че доста години преди 2004-та, както и преди самата 2001-ва, съм познавал филм на режисьора. Казва се Канадски бекон (Canadian Bacon), с участието на Джон Кенди, Риа Пърлман и Кевин Полак. Като се сетя за сюжетът, няма как, абсолютен Майкъл Мур. Филмчето е добро и отново сатирично, саркастично и загатващо невежествата обхванали системата на САЩ. Има много гнили неща, и те вече не са само в Дания. Някой ден може и да послушат пълничкия тип с бейзболната шапка. Първо ще го послушат, после ще го чуят. Накрая остава тези 26% от интелигентните да го разберат и подкрепят. През това време, дано глупостта на САЩ не избие дотолкова, че да си помисли че и ние имаме оръжия за масово унищожение, или че укриваме терорист в кокошарника си.

»©« Sicko

На мен ми е симпатичен, така като го гледам. Има един невинен поглед ала: "Сега ще ти вкарам тази ръчичка в дупето, за да...", което моментално ми вдига погледа в горния край на постера и ми носи представително усещане за: "This might hurt a little". Но колкото и забавен да изглежда, колкото и неприятен да е за тези, които не оценяват хапливата му и напълно на място сатира, темата която е засегнал в новия си филм е много повече от болезнена. Не за мен, не за съседите ми, не за комшиите през граница, а за онези сляпо вярващи в бялата оградка и барбекюто. Прескъпите ни американски познайници. 50 на 50 мнения, отсечени като Червено море. Ако бях роден там, сигурно щях да съм в глупавата половина. А може би не? Очаквам да ме пратите под крилото на Майкъл Мур и да ме видите в светлината на опитващ се будител. Защото такъв е той. От 2002 година насам с филмите си така сериозно е загризал недостатъците на тази иначе "велика" страна, че всеки трябва да му обърне внимание. Името му е много повече от популярно. И е хубаво с какво точно се е захванал. Малко повече като него трябват, и тогава може би и в САЩ ще празнуват ден като 1ви ноември. Дотогава разполагаме само с надеждите и документалните кадри на новата лента на Майкъл Мур. Sicko (за българската аудитория като Недъзи) разнищва темата около HMO (Health Maintenance Organization) и скапаната система на здравеопазване в САЩ. Ще разберете защо толкова грубо се изразявам... както споменах, взимането на секрет от дупето ви със стерилизирана ръкавичка ще е нищо в сравнение с абсурдите обхванали здравеопазването в САЩ.
Потресаващ е факта, че трябва да си платиш за да те лекуват. Всичко е наред ако имаш социална осигуровка, няма да те таксуват. Какво правим ако нямаш такава? За да ти зашият обратно отрязаното при инцидент връхче на безименния пръст първо трябва да си платиш 12 000 долара. ОК. Мислите че това е скъпо? Връхчето на средния пръст е само 60 000 долара. Брилянтно.
Наясно сме с темата, поне аз де. А и самите американци добре я знаят. Всички те си треперят около въпроса със социалната осигуровка. Наясно са че ако не бачкат, няма да имат такава, а тогава горко им ако се разболеят. Пагубна истина.
Но това не е всичко, което ни показва Майкъл Мур. Той обича да изпипва нещата, да се разрови дълбоко и да потърси коренът на всички злини. Няма да се учудите колко навътре ще достигне и чии кирливи ризи ще изкара наяве. За капак - показва как нещата се вършат в други страни. Подобно на повечето отзиви, които получих по адрес на филма и коментарите, които изчетох (неофициално), всички са очаровани от това как живота в САЩ не е толкова розов и са горди че са европейци. Супер и добре дошли в истинския свят. Това май беше от Матрицата. Факт е че тези неща се знаят от доста време. Нима чакаме Майкъл Мур да ни го покаже? Хайде де, мислех ви за по-умни от онези 64% население в САЩ, които дори не могат да посочат на картата разположението на Великобритания.
Според мен трябва повече хаплива реч. Ще доведе до нещо, което всички чакаме. Може да нямаме медицинския проблем на САЩ, но със сигурност много други неща ни мъчат. Къде е българския Майкъл Мур?

»©« Zeitgeist

Беше сутрин, на път за работа. Стандартен разговор между мен и колегата за това кой какво е правил миналата вечер. Новото в темата беше "Един... интересен филм, ко'ле... дето разказва едни неща, и ти иде да се замислиш... абе не е ли вярно това?" - на което аз попитах, кой е филма, но той не можа да се сети. Забравя ги имената, какво толкова. За сметка на това няколко седмици по-късно хващам Жорката в изперкало състояние: "Ако това се окаже вярно, ще отида да взривя нещо!" - такова изказване от човек, който обикновено ми слуша глупостите и е по-разумния, леко ме притесни. Попитах за какво става въпрос, а той директно си каза: "Zeitgeist!". Без да задавам друг въпрос, той тръгна да разказва за какво иде реч във въпросния документален филм. И ведната направих връзката с първия ми разговор, този от преди няколко седмици. Тематично веднага тръгнах да го разубеждавам, не че наистина ще взриви нещо обаче, за да успокоя и него и собствената си съвест, че не съм стоял безучастен от другата страна на TCP/IP протокола.
Цайтгайст - Духа на времето. Немско е, личи си. Но защо Питър Джоузеф е избрал това име. Защо точно на немски? Дали защото звучи добре или е навързано с някаква идеология? Въпроси които се пораждат още със заглавието на филм, предвещават да се види нещо интересно. Знаех че е от сорта критичен документален филм ала Фаренхайт 9/11 на Майкъл Мур, но по коментарите от гледалите го бил доста по-добър. ОК, няма проблем да видя още една гледна точка в самопризнанията на западняци и това как ги лъжат, а те продължават ли да вярват и да се тъпчат с чийз бургери.
Цайтгайст е разделен на три части. Първо авторът се е погрижил доста сносно да разобличи плагиатството в религията и връзката със слънцето, звездите и цялата наука астрология. Повтаряемостта на действията и безбрежния цикъл, който съвсем скоро ще премине в нова фаза, бележещата края на старото и началото на новото време. Няма такова нещо като край на света или начало на новия, има въртене около оста, вътрене около слънцето, периоди и повтаряемост. Всичко е въпрос на търпение и късмет да попаднеш в точната епоха, за да... станеш свидетел.
Самия старт на филма е внушителен. Независимо как си подходил към последните минути преди да го пуснеш, след като се нагледаш на 5 минутна компилация от военни опустошителни и неприятно кървави кадри, под звуците на нещо по-шумно и тежко от Бетовен, някак си очите ти се присвиват и вече внимаваш в това, което авторът ти е подготвил. След това нещата се успокояват и пред теб се пльосва едно изконно, популярно и видимо за всички средно-интелигентни същества. Фактът че колкото повече информация трупаш и узнаваш, толкова повече разбираш че си бил лъган. Нормално. Въпросът е да не изперкаш дотам, че да загубиш тази психическа битка.

След като в първата част, Питър Джоузеф разбулва цялата мистерия, съвпадения и интересни факти около зодиака, астрологията, слънцето, звездите и месията, някак си интересът е повече от голям. Осъдително е за повечето вярващи. Ще оплюят филма и дори няма да го завършат. Всеки с правото си. Филм като този не може да бъде наложен, но може да бъде цензуриран. Цяло чудо е че е стигнало до широката публика, но със сигурност няма да го врътнат в кината. Контролът и доминиращата власт са нещо повече. Като нищо може да изчезнеш, просто ей така. Нещастен случай или внезапно изчезнал. После ще те пишат във вестниците, че си се самоубил. Надявам се на Джоузеф да не му се случват такива неща.
Набрал скорост след жестока критика към всички религии по света, темата минава към част втора, а именно разобличаване на тайната 911, 9/11, 11-ти септември, 11.09 или както го харесвате написано. Аз лично това винаги ще го виждам като интересно съвпадение - 911, навсякъде го пишат, понякога нарочно слагат този слаш /, за да направят малка диференция. Но 911 си е телефонът на спасението, телефонът който не спаси кой знае колко души през този фатален ден. Не няма да рева и състрадавам за жертвите в този ден. Един прочит на всекидневния RSS на netinfo ми е достатъчен да разбера, че за последните 24 часа има сума загинали, убити и т.н. Нови факти и непоказвани материали по болната тема 911 е интересното в част втора. Гледал съм купища документални филми, било то по Discovery, по други телевизии или просто из нета, но тук определено притежанието на информация беше най-голямо. Нова информация, научаваме е и разбираме колко още са ни лъгали. Апропо, не мен... онези отвъд Атлантическия океан. А после и цялата връзка с тероризма. Значението на думата, извинението за събитието. Предпоставките и крайния ефект. Имаме си повод, причина, пораждането на следствията е най-лесното - изходът на плана, така умело замислен от прекаленото много тайни организации. Тези които дърпат конците. Но ти си от масите, вярваш на това което ти казват, ако се възпротивиш или мислиш нестандартно те цензурират. Така е било винаги. Няма свобода на словото, толкова колкото ни се иска. Пробвай и те пращат на онзи остров с Гагарин, Кърт Кобейн, Елвис Пресли и Хитлер.
Но нека не гледаме тъй конспиративно и недоверчиво към филма... все още. Предстои ни трета част, която е върха на сладоледа. Кулминацията, която разкрива брилянтния план на голямото, световното, колосалното пре-ебване на затъпяващите жители на света. Имаш власт, контрол, план (щото имаш интелект да минеш по акъл тези, чието интелигентно ниво се понижава ежедневно), поле за действие. Светът е достатъчно голямо поле, за да си поиграеш. Стига да имаш възможността.

Банките, връзката им с войните през XX-ти и XXI-ви век и кулминацията от творенията на създалата се манипулативна система. Отново интересно разравяне в стари документи, изказвания и доблестни лъжи на мръсници, които от край време държат властта, но си стоят в неизвестност. Оказва се че си просто агне, блеещо в тълпата, чакащо да го повикат, или да му подхвърлят нов материал за "размисъл", при което наточваш зъби и сдъфкваш. Ако тръгнеш да го душиш или да му се чудиш, ти взимат храната... и после прибират и теб. Не, не, не! Има кой да мисли, ти си там да изпълняваш. И т.н. убеждения.
Накратко, това са темите засегнати в Цайтгайст. Има интересни факти, показно на истински лъжи, заключения. Мнението на автора както ще си проличи е повече от критично. Сама птичка пролет не прави, но може би това е началото.
Като цяло на гледах да взимам насериозно казаното във филма. Хубаво е че ни казват неща, които не сме знаели, но... научаваме нова информация, и разбираме че повече са ни лъгали. ОК, ами ако и това е манипулация като всичко останало. Веригата така се завърта, че по скоро губи края си в неизвестното и постоянно съмнение. Докато ти продължаваш да се чудиш, и в един момент не се сбъркаш... или просто спираш да мислиш по въпроса и им духаш (така де, играеш по свирката). Заключенията - всеки за себе си, в противен случай ще бъде като налагане на мнение. Определено е добър филма и показва много. Повече от интересни факти и има какво да запомните, коментирате или порицаете. Например, нещо което много ми хареса е идеята за банките. Простотата в плана им. И това продължава от както са измислени. Уникално е как стои пред нас и никога не сме задавали въпроса или разнищвали идеята. Математиката и логиката се губят там, където се очаква да са в най-строго спрежение. Държавата разполага с... 1000 пари (без националности, без валути). Има банка, централна, която държи въпросните пари (предполага се че има обезпечение в злато, в резерва нали?), дава на лице (частно или физическо, на кой му пука) 500 пари, с договорка че ще бъдат възстановени като 700 пари (просто пример) след определен период от време. И после дава останалите 500 на друго лице. Банката остава с 0, но двама длъжници, които трябва да върнат общо... нека помислим 700 плюс 700, равно на... 1400. Откъде се появиха тези 400?! Златото?! Обезпечаването?! Други държави. ОК, продължете йерархията и в един момент ще опрете в тавана на световната банка, разполагаща със световното злато, но принципът е същият. Следователно - там накъдето сме тръгнали, пътят води само към едно и също, с друго име, друго "временно" лице. Чувствайте се прецакани ако продължите да вярвате на нещо, което ви казват че е истина. Защото в 99% от случаите, най-вероятно това е една добре подгрята и прясна... ЛЪЖА! Благодаря ви, оценете правилно труда на Питър Джоузеф и неговият Цайтгайст!