»©« Top Gun

Вдигам тост, за времето когато Том Круз беше млад и влизаше във всички класации за обещаващ актьор. Когато продуцентите се тълпяха пред офиса на импресариото му, и когато Тони Скот създаваше филми като Топ Гън (Top Gun). Как говоря, като че съм бил на 30 тогава. Факт е, че съм бил на годинка, когато на екраните се появява тази класическа скоростна история. За пилотите, за каузата и за елита. "You're best of the best! We'll make you better!" - много правилно. Даваш газ до максимума, подложен си на няколко пъти G и на всичко отгоре трябва да имаш рефлески по-бързи от тези на звука. Казват, че човешката мисъл е най-бързото нещо, може и така да е. Заедно с Том Круз и останалите пилоти в Топ Гън ще усетите едно екстра-динамично ускорение на границата на възможностите и риска.

Освен, че на Круз заешките зъбки все още му личат, има достатъчно интересни неща, заради което филма си заслужава плюс едно максумално релаксиране от страна на зрителя. На първо време, че филма започва скоростно и едни такива жестоки кадри, с тези изтребители. А после и превъртането със средния пръст. Маверик и Гуус - най-добрия тандем познат в историята на пилотските филми. Всъщност те не са много, но все пак. Най-малкото, че кадрите от Топ Гън са ползвани в редица други филмчета или сериали години след това. Но оригинала си е оригинал, не можеш да се мериш с него. Споменах Гъсока (Гуус), героят на Антъни Едуардс. Тука е много готин, не че д-р Грийн не беше култов, но с тоя мустак направо кърти.

Я го вижте пък този! От млад по-млад, заеби! Вал Килмър в ролята на Айсмен. Тая усмивка и прическата ми отнеха всичко детско. Пак се смях с глас, въпреки че знаех на какво прилича актьора. Не, не - това не е подигравка, супер си беше. Като казах Айсмен, се присетих за позивните. От тоя филм, това беше непознатата ми думичка. Много ми беше интересно какво е, след това разбрах разбира се. Но в началото си мислех, че са просто прякори за да си покрият брутално тъпите имена. Как го виждате Том Круз да го наричат Пийт... Пийт Мичъл, много ми е смешно. Виж Маверик - много е яко! Том Казански (за Вал Килмър), няма да коментирам. Айсмен определено му приляга. За другите нямаше кой знае колко фатализми, но пък главните герои ако ще са наказани така злобно, какво ми дреме за останалите.

Няма филм на Том Круз, в който той да не е наперен или най-малкото доказващ се и да няма мацка, пред която да се перчи. Тук честта се пада на актрисата с едни от най-красивите, големи и прекрасни очи, които съм виждал. Не съм влюбен, просто я обсипвам с комплименти. Кели МакГилис. Мацката заради, която всички харесаха Маверик е песничката Berlin - Take My Breath Away. Много романтично, няма що. Но пък винаги потръпвам като я чуя. Но не само тези ноти се помнят от Топ Гън. Харолд Фолтърмайър и цялостната му композиция - резултата, великия саундтрак на Топ Гън. Това е един от първите, които си намерих, преди години още. И един от тези, които съм въртял най-много. Като започнеш от встъпителните ноти, темата на Топ Гън, през Danger Zone, Mighty Wings, Goose's Death и Memories. Жестоки са и много... трогателни, особено последната. Първите две са си чиста проба надъхване. Точно когато трябва да дадеш газ или да изстреляш ракетата срещу прихванатия вражески "Миг".

Щом има нахакан младеж, трябва да има и учител. Ментора в случая е Том Скерит, Вайпър. Той и Джестър, героя на Майкъл Айрънсайд, са стожерите на най-елитната пилотска академия в САЩ. И двамата ще се вайката пред майсторлъка и инстинкта на Маверик. Въпреки всичко, те ще са тези които ще го уловят, когато самолета му се разбие и крилцата му ще бъдат подрязани. Така е, всичко е въпрос на отношения учител-ученик. Колкото и да е добър и маневрен, намира си майстора. Гъсока - може би най-положителния герой в цялата история и трагичната му кончина. Много плаках само като я видях Мег Райън насълзена. Драматично.
За малко да пропусна. Малката, но важна поява на Тим Робинс в ролята на Мерлин. Wingman на Маверик в решителния и най-натръпнал момент във филма. Готино!
Топ Гън е класика, един от най-любимите филми за всички времена. И много сценки и много лафчета продължават да си се разменят между феновете. Има за какво да се върнеш 20+ години назад и да видиш какви ги е вършил Том Круз тогава. Благодарение на Тони Скот и продуцентското дуо Симпсън/Брукхаймър, в историята на киното винаги ще си имаме една велика история - Топ Гън.

»©« Days of Thunder

Приблизително по това време, преди една година bTV завъртя филма на Тони Скот - Дни на грохот (Days of Thunder). Тогава го засякох за броени минути, но определено ме върна назад в спомените ми, където се таяха приятните първо, второ... поредно гледане на лентата. Спомням си, че на следващия ден имах пица и бира пред себе си (аман от тази нездравословна храна) и бях готов да дам начало на състезанието! "Gentlemen, start your engines!"
Интересното е че няколко седмици след това, въртейки нон стоп саундтрака на Ханс Зимър (особено темите Car Building и Victory Lane) ми се прииска пак да "вилнея" из пистите на Дайтона 500. Бях на работа, но пък желанието беше повече от маниашко. Затова не гледах филма, но... го слушах! Знам че звучи откачено и абсурдно, но това ми беше достатъчно.
И така до онзи ден, когато отново опиянен от нотите на Зимър, един от великите му филмови композиции, не успях да се въздържа и снощи вписах +1 към бройката гледани пъти в графата Дни на грохот. Тони Скот заедно с голямото продуцентско дуо Дон Симпсън/Джери Брукхаймър през 1990 година събират Том Круз, Робърт Дювал, Никол Кидман, Майкъл Руукър и Ранди Куейд, за да създадат една легенда в автомобилния спорт. Името му - Коул Трикъл, с неговата фанатично заразна усмивка, както и старото куче Хари Ходж, треньорът с голям нюх към автомобилизма и заслужаващ пълното уважение на зрителя. Все пак е Робърт Дювал, класика си е!

Първият филм, в който холивудската (ex-)двойка Круз/Кидман играят заедно. Много е нисък, завалийката. А Никол една висока. Много често камерата така хващаше действието, че Никол или се е облегнала на някоя стена, или върви 2-3 стъпки след Том, с цел малко да се нивелира обстановката. Но това не е обект на филма!
Защо неофициално Дни на грохот се причислява към любимите ми кино творби? Безспорно музиката на Ханс Зимър. Самия саунд, като ръмжене на серийните коли ми действа много надъхващо. Едно пояснение - дори не съм кой знае какъв автомобилен фен. Отношенията нахакан младок-застаряващ майстор са винаги интересни. Плюс това Тони Скот го познаваме като маниери на режисиране. Даже е успял да пренесе силата на Топ Гън и в Дни на грохот. Намирам няколко прилики:
- скоростта (военни изтребители заменени със серийни коли, развиващи по 300 км/ч);
- динамиката в действието (много много не го чакат зрителя да осмисля нещата, не че има някакви сериозни главоблъсканици);
- блондинът, противник на главния ни герой (Вал Килмър беше в Топ Гън, Кари Елюис се появи във финалните сцени, като голямата опасност за титлата срещу Коул Трикъл);
- самочувствието у героя на Том Круз (дали Маверик беше по-нагъл и нахакан или Коул, ми е трудно да преценя, но и двамата бяха голяма работа, определено);
- паник-ситуацията (след загубата на Гуус, на Маверик му трябваше едно фиаско на живот и смърт, за да се опомни... в Дни на грохот, Коул трябваше отново да мине през пушилката на пистата, причинена от вержина катастрофа);

Но това са само част от приликите, хахаха! Не предполагах, че са толкова. Въпреки това филмчето е велико. Знам, дават му ниски оценки, някои не могат да понасят Том Круз, трето пето. На мен обаче ми доставя удоволствие, а и финалната сцена винаги ме просълзява. Пак повтарям, музиката е много важна - а Ханс Зимър е феномен в кино композицията!
Затова още един анонс към вас, да хвърлите поглед към старото, защото от новото ви боли глава. Така де, кога за последно се впечатлихме от Том Круз. Прави опити за роли и образи, ма нещо не му се получават. Поне при мен е така, доста повече харесвам старите му изпълнения. Има някакъв дух в превъплъщенията. Има плам и е забавно за гледане, че даже си струва и да повторим изживяването.