»©« All the King's Men

Много често по FOX Life наблюдавах запис на Оскар-ите от началото на 2007 година. Сещате се, когато Апокалипто беше засенчен от пиянството на Мел Гибсън, Форест Уитакър беше незабележим претендент за титлата най-добър актьор, Скорсезе потъркваше доволно ръце, че най-сетне тая година ще го огрее... и когато Лео за малко да помете публиката с фантастичната си роля в Кървав диамант. И на въпросният запис често споменаваха за Шон Пен, и как след изпълнението си в Цялото кралско войнство (All the King's Men) ще се готви за кандидат-губернатор. Разбира се, нямаше такова нещо, просто червено-килимската клюка обича да раздува нещата или да ги извърта така, че нищо да не разбирате.
Превъплъщението на Шон Пен в ролята на Уили Старк наистина заслужава адмирации. Във филма на Стивън Зайлиън, по класическата политическа новела на Робърт Пен Уорън, се разказва за политическият живот на един обикновен жител на щата Луизиана. Обикновен, с малко по-добър поглед в бъдещето и правилна оценка на събитията в САЩ, както като политика, така и като социално развитие. Такива хора или просперират сами, или някой с по-набито око като "импресарио" съумява да ги лансира, като по този начин си държи кукла на конци на високо постче в голямата правителствена машина. В нашият случай Уили Старк беше от вторите. Но не за дълго. Не толкова ранното му познанство с особената персона на Джак Бърдън (Джъд Лоу), репортер за местния "Кроникъл" води до едно сериозно... приятелство, ако може така да се нарече, изградено на семпла истина и първично усещане към същността на нещата. Независимо дали се касае за политиката в частност, или изобщо за манипулацията на хората. Манипулиране звучи престъпно, нашият герой не беше такъв (поне в началото си пазеше ръцете чисти), затова нека го нарека... усет за правилен допир на човешката душа.

Силната личност на Уили Старк и ентусиазмът му да промени нещо в заобикалящият го свят, като натрупаните блага се ползват от съжителите му, успя да му донесе превъзходство над опонентите в надпреварата за изборите. Разбира се, нямаше как без мръсотии. Едните пращат шпиони при другите, вторите си ги пазят, за да им напомнят как мошеничеството ги заобикаля нон-стоп... трети, просперират на гърба на дребния човек. И когато с пламенните си речи, без да са предварително написани от Бърдън, Старк успява да грабне сърцата и ума на хората, и те наистина да го подкрепят... се стига до фактора снобизъм, или грацията на народа - водещата аристокрация. Големите и важни постове, тези дето се изказват последни по решаването на политически въпрос са тези хора, срещу които Старк насъсква народа. Точно тези, които биват оплювани се предполагат да правят живота на по-ниските от тях, по-лесен. Този абсурд завръзва нещата толкова силно, че принципите вече не са това, което са. Време е за цапане на ръце. Било то и с думи, стрес и... изнудване (макар че Уили Старк така и не харесваше тази дума), бъдещият губернатор и репортера вършееха наред. В интерес на истината и двамата си бяха отнеси като характер. Имаха кратки разговори в паузите, когато останалите актьори ги нямаше, от които се лееше толкова мъдрост и логика относно това, как два напълно различни характера като качества, могат перфектно да си сътрудничестват правителствено и да завъртят шапките на всички.

Всичко това беше перфектно, докато не се намесиха личните отношения. Една жена (Кейт Уинслет), позната на Джак Бърдън от деството му, неговата първа и единствена истинска любов, един мъж (Марк Ръфало), братът на въпросната жена, наследници на най-паметната личност в щата Луизиана до този момент, аристократи... както и един съдия (сър Антъни Хопкинс), бил повече от баща за героя на Джън Лоу, познат му от детство... и определено нещо повече от познат.
Ясно е че в тази игра, правилата са много тънки и най-вероятно постоянно се променят, в зависимост от обстоятелствата и как ще паснат на извършителите на въпросното деяние.
С интерес изгледах филма, искаше ми да послушам малко разпенилият се Шон Пен или магичният потаен глас на Джъд Лоу, както и Антъни Хопкинс с неостаряващото си присъствие пълнещо паузите, дори когато притяга тетивата на балиста-макет. Оказа се даже, че музиката е на един от любимите ми филмови композитори - Джеймс Хорнър. Не беше толкова силна като други любими филми с негов принос, но пък беше опияняваща, като хомогенна смес със силните речи на Старк.
Финалът на филма... също беше много добър. Сцената с асансьора на края, преминаването от цветна към черно бяла лента... и двата трупа, кървящи до смърт върху безценния герб на щата Луизиана, и двете малки рекички от кръв, които вървяха една към друга... до момента на сливането. Много надъхващ филм и разбира се потвърждаващ правилото, че в политиката няма никакви правила. Може би е липса на логика, или просто пригаждане на положението според ситуацията и интересите на въпросните силни на деня. Това така и няма да ми се изясни, а и не бих искал да се обременявам. Но пък определено като интрига и начин на реализация на романа, филмчето се е получило доста добро. Е не успя да се класира в борбата за най-добра мъжка роля навремето, но пък все някой ден ще го огрее и него. Шон Пен е сила, остава само да го оценят и силните разбирачи на тема кино.

»©« Beowulf

Тази година, Робърт Земекис ни поднесе едно много красиво, и добре пипнато приключение. Нарича се Беоулф. Подобно на появилия се през 2001 година Реална фантазия (Final Fantasy), Беоулф е от онези компютърни анимации, които всъщност са изиграни от реални актьори, но образите след това са компютъризирани, декорите са направени с помощта 3D софтуер и невероятни 3D аниматори. Да! Популярна стана тая технология, няма да видим нещо невиждано във филма (особено след Матрицата, през 1999... чието послание в общи линии беше: В киното всичко е възможно!). Но пък си заслужава да видим добри актьори като сър Антъни Хопкинс, Джон Малкович, Анджелина Джоли, Робин Райт Пен, както и провикващият се славно и героично от време на време: "Аз съм Беоулф!!!", Рей Уинстън.

Филмът е направен по епичната поема носеща същото име - Беоулф. С английски произход, макар че героя повече ми мяза на скандинавец, и изобщо всичките тези митични създания (златния дракон накрая например) никак не ме асоциират с Англия. Но какво пък, той и Жул Верн е писал какво ли не, а дори не е напускал Париж...
И така, гледах го преди повече от месец, в CINEPLEX. Надявах се да го пуснат в IMAX нашите киномани, уви обаче пари ли нямаха, не се ли сетиха... не го направиха. Така че трябваше да гледам този забележителен филм, на нормално и скучно 2D платно... Приятел от Англия за щастие е улучил такава прожекция, 3D филм на IMAX. Е каза, че се е изкефил на максимум. И как иначе, пълнометражен филм, на 3D... сигурно след филма, главата му се е въртяла повече отколкота моята след гледането на Трансформърс ;)

Въпреки това, филмът беше добър. Хареса ми както анимацията, детайлите, светлината, цветовете, ефектите, така и историйката. Беше забавно, не съм чел въпросната поема за великия Беоулф, дето се е надплувал с някакъв друг герой, насред океана... бил прекъснат от морски чудовища, почнал да са бие с тях, и все пак за малко да спечели двата километра свободен стил ;) Да не забравяме огромните вълни и вихрещата се буря в океана. Но разбира се, всички герои си имат разкази, с които впечатляват, независимо колко са верни.
Та, въпросния Беоулф, отива в едно кралство, където си имат проблеми с един изверг, който не обича шума. Независимо че живее на километри от постоянно пируващите селяни... сякаш песните им кънтят директно в ушите му. Това го побърква и той отива да им разкаже играта. Така на няколко пъти, докато накрая на хората им писва... Обявяват награда за този, който убие демонът им. С тези думи се появява и Беоулф: "Кажете на краля ви, че пристигнах. Аз съм Беоулф! Дойдох да убия демонът ви!"
Естествено добрият побеждава, но тази негова попеда не остава ненаказана... изкушен от майката на въпросния демон (изиграна от Анджелина Джоли), той сам си слага таралеж в гащите. И всъщност е причината, след 20-на години, да се появи нов, по-здрав и по-брутален демон... а именно златния дракон.
Историята е интересна както ви казах. Спомням си още 2 неща, за които си набедих филма за гледане. Много ми харесаха как говорят героите, и музиката от трейлъра на филма. Вижте го и вие, мисля че ще ви грабне. Все пак... нареждам Беоулф преди Реална фантазия. Защо ли!? Оставят сами да разберете. Приятно гледане!

» back to top

This year, Robert Zemeckis has showed us one very beautiful and well-handled adventure. It's called Beowulf. Similar to Final Fantasy that appeared in 2001, Beowulf is one of those computer animations that is actually played by real actors, but after that the images computerised, the background is made with the help of 3D software and amazing 3D animators. Yes! This technology became very popular; you won't see anything unseen in the movie (especially after The Matrix, in 1999... who's message was: Everything is possible in the cinema!). But it's worth watching good actors like sir Anthony Hopkins, John Malkovich, Angelina Jolie, Robin Wright Penn, as well as the shouting gloriously and heroically from time to time: "I am Beowulf!!!", Ray Winstone.

The movie is made after the epic poem of the same name – Beowulf. With an English origin, although the character looks more like a Scandinavian to me, and all those mythical creature in general (the golden dragon at the end, for example) are not very associated with England to me. But then, Jules Verne was also writing all sorts of things, and he never even left Paris...
And so, I watched it over a month ago, in CINEPLEX. I was hoping that our cinemaniacs would play it in IMAX, but alas, whether they hadn't enough money, or didn't think of it... they didn't do it. That's why I had to watch this amazing movie on a normal and boring 2D screen... A friend from England went to a film-show, 3D film in IMAX. Well he said he enjoyed it to the maximum. And why not, full-length movie, on 3D... probably after the movie his head was spinning more than mine after I watched Transformers ;)

However this, the movie was good. I liked the animation, the details, the light, the colours, the effects, as well as the story. It was fun; I haven't read the poem in question, about the great Beowulf, who swam faster than another hero, in the middle of the ocean... he was interrupted by sea creatures, he began fighting with them, and still couldn't win the 2 kilometres free-style ;) let's not forget the big waves and the wild storm in the ocean. But of course all heroes have their stories, which inspire us, no matter how true are they.
So, this Beowulf goes to the kingdom where they have problems with this monster, which doesn't like noise. No matter that he lives many kilometres away, from the constant-feasting villagers... as if their songs echo directly in his ears. This drives him crazy and he goes to kick their asses. And this happens couple of times when finally the people are sick of it... They announce a reward to whoever kills their demon. With these words Beowulf appears: "They say you have a monster here. They say your lands are cursed. I am Beowulf and I'm here to kill your monster!"
Of course the good guy wins, but his victory doesn't stay unpunished... tempted by the mother of the demon in question (played by Angelina Jolie), he calls more trouble this way. And is actually the reason, 20 year after this, to appear new, stranger and more brutal demon... the golden dragon.
The story is interesting as I said. I remember 2 other things that made me watch the movie. I really liked the characters and the music from the movie trailer. Watch it yourselves; I think it would grab you. However... I place Beowulf higher than Final Fantasy. Why?! I leave this to you to find out. Nice watching!

» translated by Ilienna

»©« Fracture

Антъни Хопкинс - удостоен с титлата Сър, заради големия си принос за киното, за невероятното си присъствие във всички свои филми, както и заради няколкото статуетки на Академията. Да, класен актьор. И за пореден път го виждаме превъплътил се много добре в своя герой... отново възрастен мъж, с определени способности (този път с уникална мисъл, поглед на нещата с повече от 3 стъпки пред "противниците си").
Срещу него застава младият (непознат на повечето, или бегло познат) Райън Гослинг. Все повече и повече издигащ се в очите ми актьор, пробиващ, работещ здраво и също градящ характер на големия екран, пред обектива на режисьора, доказвайки че новото поколение на Холивуд има какво да покаже. Гослинг, с последно участие (преди Пропукване) в Наполовина Нелсън (Half Nelson), където той беше номиниран за Оскар, за главната си роля във филма. Жалко че не спечели (не че Форест Уитакър не заслужаваше, ама...). Нищо, пред него е бъдещето, силно ще се надявам ако не тази, следващата година да го удостоят с това призвание: Носител на Оскар. Та... някои може да са срещали Гослинг в Наполовина Нелсън, Дневникът (The Notebook), Остани (Stay) или пък един от ранните му - Твърда вяра (The Believer). Да, гледал съм ги всичките... и мога да кажа че филмите са страхотни. Наистина ми харесва играта му. А за тези, които обичат пикантериите... ако сте гледали преди 7-8 години, сериалите по FOX Kids (хехехех, и аз съм бил дете), там Гослинг се подвизаваше като посредствен герой (сваляч, или поне се опитваше) в тийнейджърската поредица Брейкър Хай. Абе гола вода беше сериалчето, ама то си беше повече образователно и за малките ;)
И така. В Пропукване имаме невероятно съперничество. На стария, сериозен, жесток (кой не знае Мълчанието на агнетата (The Silence of the Lambs)) и невероятно интелигентен Хопкинс и на младия, амбициозен, бързо разсъждаващ и упорит Гослинг.

Завръзката... жената на героя на Хопкинс, му изневерява. Нашият герой изчаква съпругата си да се прибере, и я застрелва в лицето... дааа, лошо... но това не спира до тук. Виждаме как Хопкинс, започва да стреля из къщата, да сменя и гори дрехите си, да се мие... какво ли още не. И накрая, се обажда в полицията. Идват големците, влиза един от тях (който "по случайност" се оказва пича, дето спи с жена му) и Антъни си признава... че е попревъртял и е гръмнал жена си.
Така... повече няма да ви разказвам, а може само да повторя слогана на филма: "Застрелях жена си. Докажи го!" Яко, а?!
И тук се намесва Гослинг. Героят му е повече от успешен прокурор в районния съд, с амбиции, готов за невероятно постижение за годините му, водещ прокурор в по-голяма фирма, с име. Всичко това хубаво, когато в последния момент, леко по принуда той подхваща уж лесния случай с обвинението на Хопкинс.
Започва играта! Игра на невероятни обрати, видими неспокойства, дръзки планове, и смели опити за научаване на истината.
Тези 2 часа бяха страхотни. Докато гледах филма, в началото си мислех как сега пък няма да го хванат. Та той си признава. Какво ли не се случи... и Хопкинс не се дава. Трудна задача за Гослинг, и наистина спирам дотук, за да не ви разваля кефа.

Хареса ми играта и на двамата, и макар че във филма се усеща силното присъствие на Хопкинс, това по никакъв начин не оставя Гослинг в сянката на големия актьор. Напротив. С умела игра, със специфика и (както вече споменах) изграден характер, или опит за превъплъщение... Райън застава редом с Антъни, и доказва че е перфектения за ролята и че избирането му е било правилната стъпка.
Насладете се на тази игра на високо интелигентно ниво, надлъгване, хващане за думата... защото в съдебната зала, всичко е важно. Невинен до доказване на противното... Гледайте Пропукване!

» back to top

Anthony Hopkins – honoured with the title Sir, for this great contribution for the cinema, for his incredible presence in all his movies, and also for his several Academy's statuettes. Yes, actor from class! And we can see him once again how he reincarnates his character very well... again as old man, with certain abilities (this time with unique though, view over things by more that 3 steps in front of his "opponents").
Standing against him is the young (unknown for most of you, or slightly known) Ryan Gosling. More and more rising in my esteem actor, breaking-through, hard-working and building character on the big screen, in front of the producer's lens, proving that the new generation of Hollywood has something to show. With his last performance (before Fracture) in Half Nelson, Gosling was nominated for Oscar for his main lead in the movie. Too bad he didn't win (not that Forest Whitaker didn't deserve it, but...). Never mind, the future is in front him, I highly hope that he if not this year then next year they'll honour him with this vocation: Oscar Winner. And... some of you may have seen Gosling in Half Nelson, The Notebook, Stay, or one of his early – The Believer. Yes, I've seen them all... and I can say that these movies are great. I really liked his play. For those of you who like juiciness... if you have watched 7-8 years ago the serials on FOX Kids (hehehe, I was a child too) there Gosling acted as mediocre character (womanizer, or at least he was trying) in the teenage series Breaker High. The serial was plain, but it was more educational for the young too ;)
And so. In Fracture we have an amazing rivalry. Of the old , serious, cruel (who hasn't heard of The Silence of the Lambs) and the amazingly intelligent Hopkins and the young, ambitious, fast reasoning and preserving Gosling.

The inception of the action... the wife of Hopkins' character cheats on him. Our hero waits his wife to come back home and shoots her in the face... yeah, bad... but this doesn't end here. We can see how Hopkins starts shooting around the house, changing and burning his clothes, washing him self... and many more. And finally he calls the police. The cops come, one of them enters (who "coincidently" turns out to be the one that sleeps with his wife) and Anthony confesses... that he got mad and shot his wife.
So... I won't tell you anything more, and I can just repeat the slogan of the movie: "I shot my wife... Prove it!" Cool, right?!
And here Gosling interferes. His character is more than successful attorney in the Regional court, with ambitions, prepared for an amazing achievement for his years, leading attorney in a bigger company, with name. All this is good when in the last moment, under duress he takes as if an easy case with the charge against Hopkins.
The game begins! A game of incredible twists, obvious uneasiness, bold plans and brave attends of learning the truth.
These 2 hours were incredible. In the beginning while I was watching the movie I was thinking how can they not catch him. He even confessed. Many things happened... and Hopkins was not giving up. A hard task for Gosling and I'm really stopping here, so that I don't ruin your fun.

I liked the play of both actors, although the presence of Hopkins was very strong in the movie, this doesn't leave Gosling in the shadow of the big actor. On the contrary. With skillful play, with specific character and (as I already mentioned) build up character, or attempt for transformation... Ryan stands together with Anthony and proves that he is perfect for this role and that he was the right step.
Enjoy this high level game, attempts to outwit the other, the meaning of the words... because in the court everything counts. Innocent till proved otherwise... Watch Fracture!

» translated by Ilienna