»©« Shutter

Откъде да започна... може би от онази прожекция в CINEPLEX, когато на рекламите видях трейлъра на Призрачна бленда. Тогава си спомням, че Жоро много се смя, заради превода. Shutter си е Бленда, ама нали трябва да звучи по-страшно - хайде, на ви едно "Призрачна" в името. Тогава се сетих за онзи тайландски хорър от 2004-та година, чието заглавие не знаех, но определено дерзаех да го видя. Оказа се че името е абсолютно същото - Shutter и за редовните читатели, предния месец го разисквах: добро ли е или не. Спомнящите си знаят, че на мен ми хареса, а и оригинални азиатски хоръри е добре да си ги гледаш с тяхните неизвестни актьори, липсващи красавици, които умират бавно, както и по-големия ужас, който лицата им пресъздават.
Защо съм толкова убеден ли? Примерите са няколко - като се започне с Ярост (The Grudge) и Сара Мишел Гелър и стигнем до The Ring (Предизвестена смърт) с Наоми Уотс. Първия беше хубав, но след като гледах оригинала Ju-On: The Grudge нещата се промениха. Той беше по-дарк, по-скери, всичко по-хубаво от предния. Въпреки, че знаех с какво ще ме стреснат. За другия филм - The Ring, хитът беше голям и със сигурност останах с приятно чувство, макар и леко посран. Но това беше преди да избълват безмислената втора част и преди да гледам Ringu. Отново точка за Азия!

А какво стана след като гледах Shutter от 2004-та? Реших вчера да пробвам новия, американския вариант, макар че не се сещах какво точно щеше да ми предложи филма. Имаше един фотограф (Джошуа Джаксън) и една русокоска, не лоша мацка (Рейчъл Тейлър), които трябваше да направят Призрачната бленда под режисурата на Масаюки Очиаи. Като минаха първите пет минути, след като на два пъти правиха секс, накрая всичко влезе под кожата на Shutter 2004. О, момент! Нима ще гледам същия филм, но с американски актьори? Стига бе!
Реших да продължа, но същите въпроси изскочиха отново и отново на няколко пъти в следващите... 20 минути. Сещате се, че няма смисъл да гледаш гледан филм, ако разбира се не е същия и не си заслужава гледането. Ако исках отново да гледам Бленда, щях да си пусна оригинала, а не този кавър. Да не говорим, че в доста от случаите сцените просто бяха еднакви. Че даже и последователността на монтажа. Направо абсурд - трябваше малко да мръднат от оригиналния вариант. Да не говорим, че в Бленда това е интересното - тръпката и финалния завършек. Аз като знам защо главния герой го боли вратът, няма как да ми е кеф до края на филма.
Накратко ако сте гледали Бленда, не ви трябва да гледате Призрачна бленда. И да, продължавам да подкрепям становището, че азиатските хоръри, най-добре се получават, когато си ги правят азиатците с азиатски каст.
А за онези, които не познават първия филм, но отчаяно желаят да се изплашат от новия - бива, гледайте го. Ще ви изплаши или най-малкото ще го харесате как завършва. Но Shutter 2004 е лишен от мелодрами и глупави любовни истории. Фокусиран е точно над призрачното и мистериозното в историята и много по-добре е реализиран като дарк хорър. Изборът е ваш, достатъчно ви манипулирах. Сега мисля да ида в парка да си поснимам малко...

»©« The Mist

Ползотворната петък вечер в киното, завърши с обогатяване на общата ми култура. Научих какво е лов на манак, и какви са последиците за въпросните ловци. Беше забавно. На път за вкъщи при събеседване по темата и разширяване от типа: "А това гледал ли си го?" стана на въпрос за Мъглата (The Mist) на Стивън Кинг. Казах не на въпроса чел ли си книгата, както казах и не на питането дали съм гледал филма. И след като се изяснихме с Жорката, той въодушевен по въпроса за творението на Франк Дарабонт, заяви че лентата е една от най-добрите адаптации на роман, дело на Стивън Кинг. Това ми звучеше обнадеждаващо и затова си го запланувах за събота (по някое време).
И като настъпни въпросното заделено време си пуснах хорърчето. Започна си нормално като почти всички ужаси (мистерии) на Кинг. Нещо напълно обикновено се случва, стои си един мъж и си рисува. Спира тока, поглежда през прозореца, вижда сериозна буря, която се задава... и заедно с жена си и синът им, слизат в мазето. Знаете ги как си имат такива мазета, в случаите на буря, тайфун, торнадо, за да се скрият хората. Дървените им къщи няма да издържат, така или иначе. И след силната буря, тримката излизат на сутринта, когато всичко се е успокоило, за да видят щетите. Съборени дървета, щети по околията, къщите, съседите и т.н. До момента нищо лудо с изключение на... падащата от планината мъгла, спускаща се плътно над езерната вода. Учудени как това е възможно, на първо време семейството на обръща внимание на събитието. Дейвид Дрейтън (Томас Джейн) и синът му Били, решават да слязат до центъра на градчето, до супермаркета, за да напазурават при евентуално завръщане на бурята, да си имат припаси. По път срещат много военни джипове, по път към планината. В пълно невидение, се озовават в супермаркета, където както изглежда се е събрал целия град. Сирена. Сирената за тревога, прозвучава зловещо. Окървавен мъж, тича към вратите на магазина, крещейки... Нещо в мъглата, която настъпва на талази, причинява ужасяващи неща... Мистерия. Бързо всички в магазина се окопитват докато мъглата не достига витрините. Страх, без паника, но пълно мълчание.

Така започна историята. Свежо, мистериозно и без да се знае какво е това в мъглата, откъде се е взело, и какво ще се случи. Щом е на Стивън Кинг, няма да е нещо добро за хората. Очаква се, въпроса е дали ще ни изненадат подобаващо, че да ни изкефи филма. Спокойно се подгответе да видите обичайната доза зли същества, разни гадинки, и как хората един по един ще измират. Също така много ще намразите героинята на Марша Гей Хардън, която не спря да проповядва за Апокалипсиса, и да надъхва хората срещу тези, които се опитваха да измислят разумен изход от коварната ситуация. След много събития и няколко безсънни нощи, малкото трезво мислещи хора, останали в магазина, решиха да бягат. Не им се чакаше, за да разберат дали ще настъпи ситуация на геноцид и самоизяждане. Също не вярваха или по скоро не вярваха, че ще са останали и други живи, организиращи спасяването им. В пълно незнание и мъгла 5 от тях напускат супермаркета. След дълго каране в мъглата, без да срещнат жива душа... бензинът свършва. Дейвид, синът му Били, и тримата им спътници. Уплашени в безизходица... поглеждат към пистолета, който имат. Преброяват патроните... останали са само 4 в револвера. И тук спирам. Финалът е безумен и умопобъркващ. Може би не безумен, просто ми стана гадно. Толкова жестоко, психически сриващо, не си го представях. Наистина силен завършек, и както научих - различен от финала на книгата. По мое мнение, филма завършва по-добре. Това разбира се и вие може да прецените, като в най-скоро време си намерите филма и го изгледате. Пожелавам ви приятно гледане и да не изперкате много много. Не е толкова страшно, можете да изтърпите този хорър.