»©« Léon

Онзи ден за пореден път гледах Леон (Професионалистът, Leon). Невероятния филм на Люк Бесон, с блестящото участие на френската звезда Жан Рено, изгряващата роля на Натали Портман, смразяващото кръвта изпълнение на Гари Олдман...
Един от любимите ми филми, едно творение в непоправимия стил на Бесон, носещ в себе си уникалността на френското кино, но като действие развиващо се в Ню Йорк... и по-точно в не толкова красивите мотели, или предградия... в близост дори до красивия Сентръл Парк. Усещането на френското кино... аз лично го улових в музиката. Точно така, толкова меланхолично, фрапиращо-емоционално на моменти беше звученето във филма... че сълзите сами напират. Но това не е достатъчно разбира се. В комбинация с близките кадри (очите на героите, самотните моменти, пречупващо волята отчаяние... безсилието от време на време) както и кратките мигове на радост, емоцията е забележително висока.

Разбира се не целия филм е такава драма. Не, не, не... това са малките (но не малко) моменти из целия филм (понякога на места, които изобщо не предполагате че ще имат такъв заряд). Има достатъчна доза качествен екшън, уникално реализирани сцени (останали като емблема в киното). Да не говорим за фразите... една от любимата ми е още в началото. Леон получава поръчка. Да "сплаши" един дебелак, дето се е спречкал с някаква по-голяма от него мутра, но пък проявява характер. Та, наемния убиец се заема със задачата и атакува. С пистолет в устата, един от подчинените на дебелака е заставен да го предупреди, че Леон идва... но с думите: Качва се нагоре... дебелака го пита: Кой е? Как изглежда?, а подчинения: Сериозен... БАМ... пищене от телефонната слушалка. Леон започна работа, а е едва началото на филма. И изплашения дебелак, набързо се облича... с панически тон към своите "слуги": Somebody's coming up... somebody serious! Да, това е една от любимите ми реплики, и със сигурност и на вас ще ви направи впечатление, тъй като се досещате какво ще им се случи на тез лоши момчета. Професионалистът е тръгнал към тях, едва ли ще загуби ;)

Жан Рено, в ролята на Леон... самотен наемен убиец... със странни привички, чувствителен и объркан (стар, но имащ нужда да порастне) дърпа спусъка без да му мигне окото. Изпива чашата си с прясно мляко, зарежда пистолета, слага очилата (страшни очила има между другото), загася лампата... и заспива на фотьойла, с оръжието до себе си.
Натали Портман, в ролята на Матилда... малкото 12 годишно момиче, което под ударите на безмилостната за нея съдба израства пред нас по време на филма. Проявяваща характер, порастнала на практика пред нас, но недостатъчно зряла физически, че да направи това, което й се иска - отмъщение, разчистване на сметки... затова, съдбата я води към Леон. Нейният спасител, и човекът чийто живот тя променя, човекът който променя нея.
Двамата заедно след определен брой недоразумения, детски инат, зряла глупост, смях, сълзи, моменти на нежност и странна романтика, се изправят срещу Убиеца. Този когото Матилда желае да види поне 2 метра под земята... разбира се първо ако може, би му пръснала мозъка!
Гари Олдман, в ролята на Стансфийлд... страшно откачено, лудо, друсано, корупмирано ченге... от Прокуратурата. Перфектния престъпник, арогантен... както вече казах с разпилян разсъдък и абсолютно непредсказуем. Подлостта му струи, но е хитър. Страшно хитър.

Проследявайки историята на филма, буквално се влюбваме поне в един от (двамата добри) герои. Ако ли не и в двамата. Съпричастни сме на това, което им се случва... и със затаен дъх и надежда очакваме да се измъкнат чисти от кофти създалата се ситуация. Много искам, но няма да го направя. Няма да ви разкажа колко драматично завършва филма... слушайки пианото и следейки стъпките на Леон, към светлината в края на тунела, където го чака бягството и глътката чист въздух на свободата... където ще се срещне с Матилда.

Класически филм. Казах ви вече, че това ми беше поредния филм. И ще го гледам пак, това е безспорно, въпроса е кога ;) Е като мине малко време. Всеки път, когато гледам отново някой любим мой филм, имам една нагласа в себе си и желание в миг да забравя че съм гледал тази лента, и че като ми е за първи път. За да получа същото удоволствие и преживяване... Уви... засега все още неуспешно. Но пък филмите имат достатъчна сила в себе си, че да се изгледат пак с подходящ кеф, и пак, и пак...
Леон, Професионалистът, гледайте го!

» back to top

The other day I watched Léon (The Professional) once again. The incredible Luc Besson's movie, with brilliantly participation of the French star Jean Reno, and the rising role of Natalie Portman, the blood freezing performance of Gary Oldman... One of my favorite movies, a creation in Besson's irretrievable stile, carrying inside the unique of the French cinema, but taking place in New York... and to be exact in the not so beautiful motels, or suburbs... near by even to the beautiful Central Park. The sensation of the French cinema... I personally felt it in the music. That's right, so melancholic; sometimes the music from the movie was striking emotionally... that my tears well up by themselves. But of course this is enough. With combination with the close shots (the characters' eyes, the lonely moments, the will crushing despair... the impotence from time to time) as well as the short moments of happiness, the emotion is remarkably high.

Of course not the whole movie was such drama. No, no, no... these are the small (but not few) moments in the whole movie (sometimes in places which you don't even suppose, that will have such load). There is enough doze of action, uniquely made scenes (stayed as allegory in the movie). Not to mention the phrases... one of my favorite is from the beginning of the movie. Léon gets an order. To ТscareУ a fat guy that had a quarrel with some kind of mug that is bigger that him, but shows character. So the hitman takes the order and attacks. With a gun in his mouth one of the fat guy's men is forced to warn that Léon is coming... but with the words: He's coming up... the fat guys asks him: Who is he? How does he look like?, and the man says: Serious... BAM... scream in the telephone receiver. Léon started working, and this is just the beginning of the movie. And the scares fat guy quickly dresses up... with panic in his tone towards his ТservantsУ: Somebody's coming up... somebody serious! Yeah this is one of my favorite lines and surely it will make impression on you too, since you can guess what happened to these bad boys. The professional is coming at them, he won't lose them ;)

Jean Reno, in the role of Léon... a lonely hitman... with strange habits, sensitive and confused (old, but needing to grow up) pulls the trigger without his eyes to blink. He fills a glass of milk, loads the gun, he puts on the glasses (the grasses are very cool by the way), turns the light off... and falls asleep in the armchair, with his gun next to him. Natalie Portman, in the role of Mathilda... the small 12-year-old girl, that under the strikes of the merciless destiny, matures in front of us during the movie. Revealing her character, growing up, but she's not adult enough physically to do what she wants Р revenge, making it even... that's why the destiny takes her to Léon. Her savior and the person whose life she changes, the person who changes her. Together, after certain misunderstandings, childish stubborness, adult stupidity, laughter, tears, tender moments and strange romance, they face the Killer. The one that Mathilda wishes to see at least 2 meters bellow the ground... but of course first she would like to blow his brains out! Gary Oldman, starring as Stansfield... absolutely lunatic, insane, drugged, corrupted cop... from the DEA (Drug Enforcement Administration). The perfect criminal, arrogant... as I already said with scattered understanding and absolutely unpredictable. His treachery is streaming, but he is shifty. Very shifty.

Following the story of the movie we literally fall in love with one of the (two good) characters. Or even in both of them. We are involved with the things that happen to them... and holding our breath in hope we look forward to seen them out of the bad situation. I want it a lot, but I won't. I won't tell you how dramatic the movie ends... listening to the piano and following the steps of Léon towards the light in the end of the tunnel, where he hopes to find escape and a breath of fresh air of freedom... where he is going to meat the little Mathilda.

A classic movie. I already told you this was my latest movie. And I'm going to watch it again, undoubtedly, the questions is when ;) Well after a little while. Every time I watch once again one of my favorite movies, I prepare myself and I wish to forget for a moment that I've never seen this film, and that it is my first time. So that I can have the same pleasure and the same experience... Alas... for now this has not happened. However the movies have enough power to be watched with proper excitement over and over and over again... Léon, The Professional, watch it!

» translated by Ilienna

»©« The Prestige

Дам... след като порядъчно хапнах порция KFC в любимия ми (все още) CCS, докато си чакам прожекцията на Американски гангстер, ще ви разкажа впечатленията си от едно добро филмче, от началото на вече отиващата си 2007 година. Филмът е Престиж...

Част първа: Залогът
След като гледах Мементо, преди 2 години, не смятах че ще има друг по-впечатляващ и по-объркващ за зрителя филм. Но не ме разбирайте погрешно, в добрия смисъл по-объркваш. Филтът до толкова те вкарва в... "магическия" си свят, че вече не знаете кой кога, какво прави... жив ли е, номер ли играе, или е просто поредната илюзия в репертоара им. На режисьора Кристофър Нолан (създателя на Мементо, познат ни още и с последната част от историята на Батман), с участието на Хю Джакман, Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Скарлет Йохансон... Дейвид Бауи. С очакване за една същинска енигма, заплетен и мистериозен трилър, зрителя затаява дъха си при угасване на светлините в кинозалата. Филмът започва.
Още отначало сценария ни хваща неподготвени, и ни проверява колко добри сме в бързо подреждане на пъзела, водещ към свадата на двамата ни главни герои (Джакман и Бейл). Действието се развива... преди малко повече от 100 години. Времето на съперничеството на Тесла и Едисон. Времето на важни поврати в историята на науката и като цяло влиянието им върху човечеството. Но обект на филма не научното съперничество... а това на илюзионистите: Великия Дантон и Професорът.

Част втора: Повратът
Докато внимателно следим филма, и схващаме всяка една стъпка на героите, и си мислим че вече всичко знаем и във всеки момент ще започнем да отгатваме кой как ще постъпи... се оказва, че единствения "победител" e сценариста... който успешно ни води за носа, и ни кара да вярваме в това, което всъщност е невъзможно. Обърква ни дотолкова, че накрая и елементарното да ни шашне... С абсолютно внимание и мислене, дали това наистина се е случило (или е просто измислица, преплетена с малко факти) стигаме до пиковия момент на филма, именно когато пъзела (мислен от нас за нареден и ясен) се разкрива. Точно тогава (дори и след първото гледане на филма) в мен се появи удоволствието от Престиж. Чувствах се измамен от филма, усещах как всичко е било толкова близко до реалността, нямало е измами, просто скрита истина. The secrets are my life... думи на Професорът (или може би не негови). Доволен от развитието, тръпката, продължаващото чувство от ненапълно разплетената мистерия, продължих с интерес да си блъскам главата в опити да стигна до края на филма, преди самият той да настъпи.

Част трета: Престижът
Когато достигнете момента, в който всичко в което сте вярвали се окаже измислица или реалност, че сте разбирали напълно какво се случва или сте били абсолютно заблудени... филмът ни показва картите, крити през цялото време на играта. Настъпва момента на престиж за Нолън и неговото произведение. Наистина невероятна тръпка... точно когато си мислите че Професорът е надхитрил Дантон, или пък Дантон все пак се оказва по-добър илюзионист (или най-малкото по-обсебен и луд, в постигането на целта си)... всичко се разкрива в периода на 5 минути. Наистина много информация, имате възможност да проверите доколко сте следили филма, през двата му часа и 10 минути времетраене. Тук идва и пълното удоволствие на Престиж. Това което ще ви държи... влага и няколко дена след като сте го гледали. Това което ще ви накара да го гледате пак след няколко месеца, с мисълта и надеждата да не си спомняте какво точно се е случило във филма, само и само да го изпитате още веднъж, както при първото гледане...

И така, с риск да съм прекалил с увъртанията, положените основи на загадъчността и... набиващата се мистерия, ви каня да гледате Престиж (няма да е вкъщи). Първо ви предлагам да гледате трейлъра... лично на мен ми действа страшно надъхващо, и всеки път като се сетя за него (или го гледам) ми се ще да си намеря свободно време и пак да се оставя да ме залъгват... престижно...

» back to top

Yeah... after I had a decent mean in KFC in my favorite (still) CCS while I was waiting for the start of American Gangster I'll tell you my impressions from a good movie from the beginning of 2007. The movie is The Prestige...

Part One: The Pledge
After I watched Memento 2 years ago I didn't think that there would be more impressive and more confusing for the viewer movie. But don't get me wrong, it's confusing in a good way. The movie gets you in... its "magical" world that you don't even know who, when, what's doing... is he alive, it is a trick, or is it just another illusion in their repertoire. Of the director Christopher Nolan (the creator of Memento, also know with the last sequence of the story of Batman), with the assistance of Hugh Jackman, Christian Bale, Michael Caine, Scarlett Johansson... David Bowie. Awaiting for the absolute enigma mixed with a mysterious thriller, the viewer holds their breath when the lights go out in the hall. The movie begins.
From the very beginning the scenario grabs us unprepared and checks how good we are in puzzle solving, leading to the quarrel between the two main characters (Jackman and Bale). The action takes place... more than 100 years ago. The time of rivalry between Tesla and Edison. The time of important changes in the history in science and in general in their influence over human race. But the subject of the movie is not the science rivalry... but one of the illusionists: the Great Danton and the Professor.

Part two: The Turn
While following carefully the movie and we get every move of the characters, and we are thinking that we know everything and that at any moment we can guess who and how will act... it turns out that the only "winner" is the screen-writer... who successfully leads us by the nose and makes us believe in what he's doing is impossible. He is confusing us in a way that at the end even the simple thing can surprise us... With absolute attention and thinking if this was really true (or if it's just imaginary, mixed with a bit of facts) we reach to culmination of the movie, namely when the puzzle (which we though it was solved and clear) is revealed. Just then (even after the first watch of the movie) the pleasure of The Prestige has arisen. I felt deceived from the movie, I felt how everything was so close to reality, there were no frauds, just the hidden truth. The secrets are my life... Words of the Professor (or may be they are not his) pleased from the progress, the thrill, the continuing feeling of the partially completed mystery, I continued to beat my brains out with interest in attempts to get to the end of he movie before the end comes.

Part Three: The Prestige
When you come to the moment, where everything you believed in turns out to be a lie or reality, that you have truly understood what is happening or were absolutely misled... the movie shows us the cards, hidden during the whole game. The moment of prestige comes for Nolan and his work. Truly amazing thrill... just when you think that the Professor has outwitted Danton, or that Danton turns out to be the better illusionist (or at least more obsessed and crazier in achieving his goal)... everything is revealed in 5 minutes. There is a lot of information, you have the chance to see how must have you followed the movie in these two hours and ten minutes. Here is the complete satisfaction of The Prestige. This will keep you... going for a few days after you've seen it. What will really make you watch it again after few months is the though and the hope that you don't remember what happened in the movie, only to feel it once again like the first time...

And so, with the risk that I overdid the twists, the base of the mystery and... constant mystery, I invite you to see The Prestige (not in your home). I suggest you see the trailer first... personally it was very inspiring, and every time I remember it (or I watch it) I wish I had some more free time and let myself be fooled... prestigious...

» translated by Ilienna

»©« Blood Diamond

И докато слушам Blood Diamond OST - James Newton Howard - Goodbyes със спомени за филма, ще ви разкажа гледната си точка за Кървав диамант.
Всичко започна в началото на тази (2007) година, когато по кината тръгна тайния "великолепен" филм на Едуард Зуик. Лео ДиКаприо, Джимон Хонсу и Дженифър Конъли, са звездите участващи в събитието. Набързо разбираш, че това ще си струва гледането, най-малко заради режисьора и актьорите избрани за ролите. И в онази прекрасна вечер, в топлия препълнен киносалон, ти се отдаваш на изкуството.
Започващ със звучна, приятна и отпускаща музика (композирана от Джеймс Нютън Хауърд, един от доказалите се автори на филмова музика) се потапяте във филма. За кратко научавате историята на едно "нормално" (ако може така да се нарече, според стандартите ни) семейство, от Сиера Леоне.
Също така научавате, какво се е случвало там преди... по-малко от 10 години. Как деца (понякога по-малко от 10 годишни) въоръжени с автомати извършват геноцид, неразбирайки нищо, подтиквани от други зверове, които пък биват контролирани на по-високо ниво... и всичко това с една цел. Скъпоценните камъни - диаманти.
Докато на самия противоположен край, млада двойка избира пръстена за годежа си, с красив диамант... в Сиера Леоне, в конфликтната зона... за минута 100-ци губят живота си, без причина в повечето случаи, или по глупав повод... Подобно на Дивият Запад, човешкият живот далеч не е най-ценното, точно обратното.

И когато местен - борещ се за живота си и този на семейството, трафикант - достатъчно циничен, че да обвини Бог за цялата лудост разразяваща се из конфликтните зони и репортерка - с повече хъс от обикновено, с чувство за справедливост и особена доза безсилие в опитите си да направи разлика, и постъпките й да доведат до край на безумието, се срещнат - получаваме Кървав диамант.

В подробности около историята, няма да навлизам. Защото филма сам ще ви грабне... и в повечето случаи (както се случи при мен) ще ви държи със спомена за... искам да го гледам още един път! Независимо че мина толкова време, преди седмица се сетих за страхотно изиграната роля от ДиКаприо (която на косъм не му донесе Оскар тази година). Сетих се за музиката, сетих се за Дженифър Конъли ;) Сетих се за динамиката във филма, за хуманната част, изобщо за всичко онова, което режисьора се е опитал да каже с филма си.

Ще се влюбите във филма ако поне малко обичате добре поднесена болна, световна тема. Ако обичате киното като цяло. Ако харесвате някой от актьорите, ако харесвате професионално изиграни роли. Също така, ще се побъркате по любимата реплика на Лео, с която започваше почти всяко негово изречение: "Ya, ya" :) Да, да... Музиката, гледките заснети в Африка, емоцията между тъга и радост, болката за изгубеното семейството. Топлото чувство на сигурност, студената тръпка при липса на такава сигурност. Ще се просълзите, когато видите смеха през сълзи между героите. Щастливи в един миг, умиращи в друг. Ще се радвате на куража им. На непрестанния дух, мисъл, съзнание, цел, вяра, или каквото и да е - което ги води към... към... тяхния идеал за правота и справедливост.

Страхотен филм, думите ми свършват, или може би прекалено много мисля за него, и ми иде пак да го гледам. Да или не, продължавам да въртя саундтрака му... защото... ме кара да се чувствам добре. Така както винаги, и в повечето случаи. С мечтата...

» back to top

And while I was listening Blood Diamond OST - James Newton Howard – Goodbyes thinking about the movie, I'll tell you about my point of view for Blood Diamond.
It all started in the beginning of this (2007) year when in the cinemas came the secret "magnificent" Edward Zwick's movie. Leonardo DiCaprio, Djimon Hounsou and Jennifer Connelly are the stars playing in this event. You quickly understand that this would be worth watching at least because of the producer and the actors chosen for the roles. And in that wonderful evening, in the warm overfilled hall, you give yourself to the art.
Beginning with melodic, pleasant and relaxing music (composed by James Newton Howard, the proven to be one of the greatest authors of movie soundtracks) we plunge into the movie. Shortly we find out about the story of a "normal" (if it could be called that way according to our standards) family from Sierra Leone.
We also find out what happened there... less than 10 years ago. How children (sometimes less than 10-year-old) armed with guns making genocide, understanding nothing, incited from other beasts that on the other hand are controlled on a higher level... and all this with only one aim. The precious rocks – diamonds.
While on the other side, a young couple chooses engagement ring, with a beautiful diamond... in Sierra Leone, in the zone of conflict... where for a minute hundreds lose their lives without a reason in most cases or because of a stupid reasons... Similar to the Wild West, human life is not the most valued thing, just the opposite.

And when a local – fighting for his life and the life of his family, a trafficant – cynical enough to blame God for the whole madness growing in the zones of conflict and a reporter – with more guts than ever, with sense for justice and a specific doze of helplessness in her efforts to make any difference, and her attempts to lead to an end to the madness, meat – we get Blood diamond.

I won't get into details about the story. Because the movie will grab you... and in most cases (as it happened to me) will keep the memory of... I want to see it one more time! No matter that it was a while; a week ago I remembered the magnificently played role of DiCaprio (which almost brought him and Oscar for this year). I remembered the music, I remembered Jennifer Connelly ;) I remembered the dynamics of the movie, about the humane part, in general of all those things that the producer tried to show with his film.

You will fall in love with the movie if you like at least a little the well served painful worldwide theme. If you like the cinema in general. If you like someone from the actors, if you like the skillful played roles. And also you'd love Leo's favorite line, which he used to end every sentence: "Ya, ya" :) Yes, yes... The music, the views made from Africa, the emotion between sadness and joy, the pain of the lost family. The warm sense of security, the cold shiver of its absence. You would cry when you see the laughter over the tears of the characters. Happy in one moment, dying in the next. You'll be happy for their courage. Of the never ending spirit, thoughts, consciousness, aim, faith or whatever – that leads them to their ideal of right and justice.

Great movie, my words are not enough or may be I think of it too much, and I feel like watching it again. Yes or no, I will continue to play the soundtrack... because... it makes me feel better. Like most times and in most cases. With the dream...

» translated by Ilienna