»©« The Bucket List

Попаднах на едно добро филмче, няколко дни преди новата година. Беше препоръчан от потребител на форума, който посещавам. Ставаше въпрос за новия филм с участието на Джак Никълсън и Морган Фриймън. Позачетох се малко в коментари, едно друго, трето-пето преди да си намеря филма и да го гледам. Синусоида! Променливи, повечето бяха против, че филма не струвал, че старците трябвало вече да си ходят от Холивуд, щото времето им минало, и понеже в класни филми не могат да се снимат, правят бози като тази. Оказа се че грешат... и то много! The Bucket List (Списъкът) е един чудесен филм. Много мъдър, изпълнем с доста истини, с човещина, много радост и искрен смят, тъга... много тъга.
Със захлас и маниашки интерес, пуснах филма в очакване да се насладя на доказаните професионалисти, а именно Фриймън и Никълсън, под режисурата на Роб Райнър (Rumor Has It..., The Story of Us, North, A Few Good Men, Misery и други). Каква се оказа историята? Проста на първо четене (мога ли да се изразя така?! защо не...). Двама мъже, от третата възраст, на които всеки момент може да им "чукне" часовника, разбират че здравословното им състояние е доста сериозно (в лош аспект). Единият, автомобилен механик (Фриймън), другият заможен бизнесмен (Никълсън), с големи инвестиции в недвиженото имущество, и повече ориентиран в градоустройсвото (абе собственик на клиники и болници)... се оказват с фатален срок, от който изхода е само един - смърт.

Та делейки една стая в болницата (собственост на единия), на единия му хрумва да направи списък с неща, които да направи (или най-малкото да опита) преди да си отиде от белия свят. Научаването за приближаващата му кончина, го депресира, и той зарязва списъка. Уви обаче, другия излязъл вече от своята депресия (осъзнал че няма време за губене и не му се ще да пропилява последните си 6 месеца в хленчене), подкрепя идеята за това... начинание: Списък с неща, които да направим преди да умрем.
И така започва приключението му. Единия достатъчно богат и луд, за да финансира всяко откачено събитие, другия достатъчно мъдър и човечен (Фриймън), с въпрос на вкус и доста жизнен опит, който попиваме с уважение във всеки един от онези моменти, след бурята на забавлението причинено от Никълсън.
Уважение най-вече и много мислене. Това ще възбуди у вас този филм. Както започнах, с изброяването... за истината, смеха (искрен), за преклонната възраст, уважението към остаряващите, нашите родители, родителите на другите. Всички около нас, хората, които създават нещо на тоя свят, борят се за него, милеят. И така, продължават нашето (човешкото съществуване).

Никак даже не са застаряващи. Перфектни са за ролята. Имат присъствието, което младите актьори нямат. Имат опита, който другите нямат, имат години, които и най-добрите братя Грим - с тонове грим, не биха постигнали като ефект. Това е Списъкът. Филм заслужаващ внимание, и достоен за подкрепа на морала, който си доизграждаме всеки ден. Лесно е да се мразим, да критикуваме и да прескачаме дреболиите около нас, уви обаче, не сме котки (не знам дали наистина живеят по 9 пъти... май не!), няма да ни се отвори шанс (било то преродени и като пчели, не че се прераждаме). Нали?! Толкова много теореми и алтернативни начини да се убедим сами себе си, че ще имаме още един възможност да направим нещата, които пропускаме (сме пропуснали). Обаче те са просто извинения, за да прескочим нещо, което толкова искаме, обаче нямаме куража да направим (или просто наистина не можем?!). Това е, списъкът... трябва ли да се окажем в тяхното положение, да играем карти измежду отделните редове, и да отброяваме оставащите 180 дни, докато зачеркваме лека полека неосъществените си мечти или морални подбуди. Не мисля така. Пожелавам ви приятно гледане, няма да останете разочаровани...

П.П. (Няколко месеца по-късно) Вече има официален превод на заглавието на филма. Уви не съм познал, че ще е Списъкът... затова пък е много по-впечатляващ и със сигурност ще привлече вниманието на много хора: "Ритни камбаната с финес" - да ви е честито!