"And shepherds we shall be,Стоп камера! През годините, когато телевизия Александра съществуваше като една от малкото готини кабеларки, често се случваше да засека кадрите на този интересен филм. Светците от Бундок (The Boondock Saints) е единственият филм на сценариста и режисьор Трой Дъфи. Като се има предвид закачката с келтските кръстове, произхода на главните герои и изобщо всичката тая религиозност, очаквах самия Дъфи да се окаже роден в Белфаст или някое друго ирландско градче. Няма такова нещо, Кънектикът е неговия роден щат. Но явно има някаква връзка в родословното му дърво с онази далечна, презокеанска, така приказно зелена страна, наречена Ирландия. Св. Патрик, лудия характер, забавлението в речта им, религиозния фанатизъм, несломимия им дух и преданост.
For Thee, my Lord, for Thee.
Power hath descended forth from Thy hand,
That our feet may swiftly carry out Thy command.
So we shall flow a river forth to Thee
And teeming with souls shall it ever be.
In Nomine Patris, et Filii, et Spiritūs Sancti."

Но когато на сутринта в "домът" им (каква обител...) нахлуват същите действащи лица, готови да им пръснат главите, работата загрубява. Но какво си мислите става?! Щастливата аура на Св. Патрик отново е с тях и след едно лудо фиаско двамката не само успяват да се измъкнат живи, ами похитителите намират смъртта си, по брутален начин.
Дотук добре. Все разказвам началото. Нататък обаче ви чака една нестандартна вендета история, пресъздадена в нереално време, по много приятен начин. Ако масовото избиване на главорези, може да бъде наречено приятно. Много кървища и много пъти "Fuck". В един момент наистина ми дойде повечко. Но в секундите, в които се чудиш дали да спреш филма или да продължиш, набързо правиш равносметка какво си видял и продължаваш с гледането.
И няма как. Шон Патрик Фланъри и Норман Рийдъс, застанали един до друг, изричащи семейната молитва, насочили пистолетите си към главата на поредната жертва, с въртенето на камерата и на фона една поетична музика - незаменими кадри! Не просто кадри, култова сцена. Тръпки да те побият. И по този начин, вече говорим за един класен и доста нестандартен филм.

Имаше още една ключова фигура, която се появи в края на филма, но беше доста внушителна. Ел Дуче (героя на Били Конъли) - най-безумния, най-добрия и най-зверския наемен убиец познат в Бостън. Странно обаче, когато се появи за първи път срещу нашите момчета, ми приличаше на Стивън Спилбърг, хахаха. Сериозно! Но сцената на тяхната "среща" беше толкова велика, че набързо загърбих мнимия хумор. А и при този герой имаше съмнително минало, което се разкри в последствие и също достави удоволствие на мен, зрителя.
Много добро филмче. Зачетох се в историята му, и доколкото разбрах Трой Дъфи е на път да заснеме продължение. За съжаление, ако такова се състои, Уилям Дефо няма да е сред актьорския състав. Всички останали обаче - да... Ако наистина се появи продължение, ще е интересно за гледане. Поне на това се надявам.
2 comments:
Филма е адският!!!
Аз бях у един приятел като прещраквахме каналите и попаднахме на "Boondock Saints" :) Филма е много готин - има екшън, има смях... Обаче накрая стана готино, като се събраха тримата :-Р
Наистина ще е хубаво ако има продължение :) Ще го гледам с удоволствие!
Хах ;) Това наскоро ли сте го засякли по телевизията?
Щото ако още го въртят, ще е забавно :))
Иначе ако има продължение, може да е яко!
Post a Comment