»©« Superbad

Всяка година ни предоставя поне по едно лудо тийн забавление. Обикновено сме свикнали да гледаме (поредната част на) Американски пай, със застаряващия баща на Джим (който може би ще остане единственото звено, звързващо поредицата) и група нови и нови хлапаци, напиващи се, пикаещи, мислещи с оная си работа... целящи да заковат най-яките четвъртокурснички в колежа, докато те самите едва си бършат носа в първи курс.
Е този път, донякъде, ни разбиха клишето. С много шум преди премиерата, с обещания за здрав смях и по-малко тъпи моменти, се появи филма Суперяки (Superbad). С участието на група младежи: Джона Хил, Майкъл Сера и Кристофър-Минц Плас. Трима завършващи гимназията, отново с невероятни предубеждения спрямо мадамите. С много неизразходвани хормони и с желание да станат супер-велики и да покажат колко са супер-яки само за една вечер, на тяхното невероятно и супер-яко парти (парти?! извинете ме... КУПОН!).
Двама добри приятели докато се размотават в училище, броени седмици преди завършването си, споделят бляновете си за това да изчукат най-харесваното от тях момиче. Единият по-брутален в изказванията си, абсолютен хахо - Сет - героя на Джона Хил, другия по-мълчалив, затворен, умело криещ сексуалните си нагони и възможности - Евън - героя на Майкъл Сера. Двамата са неразделни, или може би има нещо (някой), който ще предизвика конфликт и ще нагнети напрежението през целия филм. Уви, не могат без него, защото... той е човекът който ще ги снабни с фалшиви документи. А какво е по-ценно за един загорял тийнейджър, от лична карта на която пише - възраст: 21?! Нищо. Въпросната фигура се нарича Фогел (яко име, а?), изигран от младока Кристофър-Минц (да ви кажа и истинското му име рулира!).

Много псувни, много изцепки = много смях. Да ви призная, в някои моменти даже се срамувах от постъпките на героите. Ненадминати бяха в глупостта си. Срам не срам, забавлението определено беше на 101% - както ни бяха обещали в рекламите.
Сет и Евън имаха поле за изява, успяха да поканят мацките... остана им само да намерят пари и да купят толкова алкохол, колкото никой не може да изпие за една нощ. Сет много залагаше на тая вечер, за да изтрие позора от детските си години в училището, за да впечатли мацката, за да... стане голяма работа. Евън и Фогел му помагаха. Последния, тъй като притежаваше личната карта (на която беше изписано името МакЕбин) трябваше да влезе в един супермаркет и да купи алкохола за вечерта. Супер-лесно... ама не беше така. По стечение на обстоятелствата, не го хванаха че лъже за възрастта си, но пък гамен влезе и обра магазина, като "затръшна врата" в лицето на уплашения тийнейджър. И така, без пари, без алкохол, с подута физиономия, изоставен от Сет и Евън (двамата полудяха и избягаха веднага след като видяха идващата патрулка), Фогел се озова в компанията на двата полицаи.
Отново вметка - не очаквайте това да са нормални полицаи. Въобще даже, Бил Хейдър и Сет Роджън (който е и сценарист на филма) играят двамата офицери от полицията. Образи, неизживяли младите си години, станали "пазители на реда", но както ще научим от филма... са повече носители на вреда и хаос, отколкото обратното.

Та и с тях действието тръгна в друга посока. Вече имаше два фланга, с обща цел, но още повече препятствия по пътя на изпълнението им. И нека не продължавам, защото следващото което ще трябва да напиша е или края, или сантименталните моменти между двама приятели... или още по-куриозните и феноменално комедийни моменти на филма. Това обаче ще бъде удар под кръста, и ще ви лиша от удоволствието да се насладите на Суперяки. Не искам да го правя, затова ви пожелавам приятно гледане... и нека човешката (младежка) глупост бъде с вас в тези нехайни минути на разлечение.

»©« Juno

В духа на все повече и повече наближаващите, 80-ти подред, годишни награди на филмовата академия на САЩ, реших да се запозная с още един от претендентите за филм на 2007-ма година. Джуно (Juno) е една невероятна история (изобщо не очаквах такъв готин и забавен филм, и то появил се буквално от нищото), за крехката възраст наречена: шестнайсетте...
Гледам аз заглавията, постерите на вече известните претенденти, някои от тях съм гледал, други все още не (но чакам удобната и първата ми предоставила се възможност, за да го направя), и изведнъж... нещо оранжево стои там, с две не много ясни фигури на преден план и - НЕПОЗНАТО!
Не се мотах, а кликнах за да науча повече. Оказва се че въпросния филм, не само че е един от гонещите награда за най-добър филм на годината, а и има по-висока оценка (до момента) от 90% от останалите борещи се за приза. Викам си: "Ще се гледа, трябва да знам коя страна да заемам, като почнат да си казват думата онези велики остарели критици, велики разбирачи на кино изкуството". Както се досещате, така и направих.

Всъщност въпреки че режисьора не ми беше познат (Джейсън Райтман), нито пък младичката Елън Пейдж, която изпълнява главната роля във филма, видях едно познато, младо лице - Майкъл Сера. Начинаещ актьор като цяло, лятото му гледах ролята в просташката комедия Superbad. Така че, не бях напълно leftout, започвайки да гледам филма.
Историята започва така: младата Джуно (Пейдж), стои на поляната край къщата й, налива се с портокалов сок, директно от тубата, втренчила се в едно канапе (което ще разберете защо е там, и защо тя го гледа)... и започва да разказва. Бременна е, и всичко това е започнало с... едно канапе!
Подрънкване на китара, анимиране на действието (по скоро онази компютърна обработка на вече заснет филмов момент, която прилича на набързо нарисувана анимация), представяне на филма, режисьора, главните действащи лица... и отвеждаща ни до един магазин. Където Джуно влиза за трети път, в същия този ден, грабва още един тест за бременност и отива в задната стаичка, за да разпусне теглото си в потрокалов сок, който току що е погълнала.
Какво описание, а?! Е пригответе се - филмът е абсолютно препълнен с подобен род изказвания, нарицания, цялостни разговори. Прекрасно е да си на 16, да се сблъскваш със сериозни проблеми, да имаш невероятно либерални родители, да вършиш нещата на гребена на вълната, без хич да съзнаваш какво правиш. Да си мислиш, че си супер зрял, а всъщност да вършиш детинщини - а на всичко отгоре, има и любов.
А непринудеността на главните герои ще ви радва през цялото време. Не само ще се смеете на изцепките на Джуно, приятелката й, баща й, доведената й майка, или избръснатите крака на Поли (героя на Сера), ами и ще се просълзите на нежните и романтични (абсолютно спонтанни) моменти във филма.
Пленяваща историйка, проста, но разказана с особен вкус и носеща висок положителен заряд, запазващ усмивката на лицето ти доста време след като си изгледал лентата.

Много добра роля на Елън Пейдж, за първи път виждам това момиче в действие, или може би за първи път й се отдава възможност да направи хубава роля (оказа се че съм я мяркал в X-Men: The Last Stand). Та за нейната яка игра тук, печели номинация за Оскар, ще видим какво ще се случи съвсем скоро.
А и всички останали кефят, и с присъствие, и с характери на героите, но най-вече... най-вече диалогът е това, което прави филма толкова добър. Няма напрежение от изкуствени сцени, или налучкване на чувствата. Всичко си го казват директно, имам предвид не се спират да кажат нещо, ако го мислят. А иначе прекалено много говореха с ирония и сарказъм. Което още повече ми хареса, като се знам какъв тип съм и аз самия.
Ще видим в поддържащите роли Джей Кей Симънс и Алисън Джаний, родителите на Джуно, както и Дженифър Гарнър и Джейсън Бейтман (младата двойка, която не може да си има бебе, но много иска, и с радост би приела това на безотговорната тийнейджърка).
През цялото време паузите съединяващи ключовите моменти са запълнени с приятни песнички, с леко и неофициално подрънкване на китара. Много неща, казани за кратко време, пълна истина и дълбоки преки чувства. Не е някоя комерсиална песен - а просто мисли, изпяти от хлапетата, докато поддържат ритъма с лек замах на китката. Страхотно е!
Заслужава си да изгледате този връх на човешката непринуденост. Влюбете се в историята на тези безкористни младежи, объркани, но толкова сладки и забавни, че ще ви накарат да се просълзите. Измежду високата конкуренция, силно се надявам този филм да грабне поне една статуетка от престижната награда. Успех!