»©« Philadelphia

Беше петък. Беше миналия петък. Оги ни събираше по повод дипломирането си (браво на момичето!) в тях, на "малко" парти. Това че бяхме малко като състав, не значи че не злоупотребихме като за голяма група партохолици. В едно междунаргилие Дани пусна една песничка. Всички замлъкнаха, или по скоро релаксираха, отпуснати на канапето, слушащи музиката. Брус Спрингстийн и Улиците на Филаделфия...
Стана така че мелодията ми се стори позната, но не се сещах откъде. Тананиках я през ден, докато накрая не стана нетърпимо и се поинтересувах от името й. Помнех мелодията, но името ми се губеше. Улиците на Филаделфия. Ясно... ето откъде. И оттам в рамките на два дена почти постоянно я въртях. То не бяха клипчета, то не беше мъръзъ-то, а с всяка следваща нота силата все повече и повече ми осветяваше пътеката - гледай Филаделфия (отново).
Мина много време от първия път, в който Том Ханкс застана пред зрителите в драматична роля и им показа как се играе. Това беше първият драматичен филм с негово участие, което гледах. Много отдавна, говоря за години. Но конкретни кадри се бяха запечатили в ума ми. Не бях забравил и мустака на Дензъл Уошингтън, докато му обясняваха като на 6-годишен. Спомнях си също и димящата пура на Джейсън Робардс. Там някъде се таеше и споменът ми за Антонио Бандерас и чувствените му устни, които така тревожно издаваха чувствата му към героя на Том Ханкс. Не искахте да знаете толкова детайли относно филмовите ми спомени след първата Филаделфия?! Съжалявам, част от историята са...
Филаделфия, филмът на Джонатан Деми, който през 1993-та година вкарва в кината страховитата история за СПИН дискриминацията, хомосексуализма и общественото мнение/отношение по двата така болни въпроса.
Анди Бекет е великолепен адвокат, млад и амбициозен, издигащ се във фирмата, ползващ се с цялото доверие на колегите и шефовете си. Бъдещето щеше да е ненадминато успешно ако не беше болен от СПИН. И точно когато животът му влиза в сериозна криза от личен аспект, Анди е уволнен от адвокатската фирма. Тяхното мнение - той е некомпетентен... неговото - уволнен е заради факта, че е болен от СПИН!
Оттам историята ни праща при него, Джо Милър, жесток борец за правата на хората, винаги гонещ възмездието и възтържествуването на закона, хомофоб. Оказва се че единственият шанс на Анди е точно този ненавиждащ хомосексуалистите адвокат.

Когато за първи път гледах Филаделфия не познавах една част от нещата, за които героите на филма говореха. Всичко ми изглеждаше толкова възвишено, дето се вика - бях малък. Но оттам последваха и въпросите. Какво е струпей? Какво е СПИН? Какво е хомофоб? Нещо не намирах събеседник, който да обясни на един 9-годишен тези думички. Но с времето човек расте, намира хора които знаят разни неща и с удоволствие ги споделят. Тогава оценяваш видяното, тогава разбираш какво всъщност е преживявал героят, защо всички са се дърпали от него, защо върху лицето му е било изписано "отчаяние", "болка", "безизходица".
И отново гледаш филма. Приемаш го доста по-различно. Усещаш емоцията и се доверяваш на чувствата ти. Не просто какво би сторил в подобна ситуация. Дали ще си дръпнеш ръката след ръкостискането и пост факта, че срещу теб стои болен от СПИН? Ще избягаш ли ако хомосексуалист те заговори? Как трябва да се отнасяш с гейовете? Да ги мразиш или да се опиташ да ги разбереш? Да следваш установеното мнение и като повечето просто да ги ненавиждаш сляпо? Ще останеш ли с висок морал и ще запазиш ли етиката в професията си, независимо от личните си убеждения? Все въпроси, изскачащи един след друг в минутите на Филаделфия.
А докато сценарият на Рон Найсуонър прокарва идеите и тормози зрителя с разсъждения, музиката на Хауърд Шор не дава мира на емоциите. Зрителят е разкъсван между убеждения, правота, човещина и първична толерантност и съчувствие към страдащият и нуждаещият се. И след това се появява Том Ханкс.
Филаделфия е филм с един от най-трогателните и тъжни завършеци. В същата тази година е създаден още един от любимите ми силно емоционално финализирани филми - Списъкът на Шиндлер. След като не остана сухо от последните кадри на Филаделфия, разрових в нета за инфо относно първият Оскар на Том Ханкс. Бях приятно изненадан като намерих четирите минути от награждаването през 1994 година. Въпреки силната конкуренция и несломимото присъствие на Списъкът на Шиндлер, филмът на Джонатан Деми печели две статуетки - за най-добра оригинална песен към филм - "Улиците на Филаделфия" и най-добра главна мъжка роля - Том Ханкс. Тук може да видите въпросното клипче, аз нямах какво да кажа след като го гледах. После го пуснах още няколко пъти.
По такъв начин премина поредното гледане на силен филм от близкото минало. Понякога наистина ми се струва, че няма да издържа дълго така... но пък ми харесва, тези мигове на... откровено разпускане... в един разговор с Джим, преди време, той ми казваше колко много му се искало и той да може така да си излива чувствата на филми. А може това да е дарба, кой знае?!
Съвпадението ми донесе радост в края на вечерта - 9-ти юли: Честит рожден ден, Том!

»©« I Now Pronounce You Chuck & Larry

О, да! Адам Сандлър ни радва с ново филмче. Сватба на пожар (или оригинално заглавие I Now Pronounce You Chuck & Larry). Накратко за историйката: два верни приятели, пожарникари, много добри и всеотдайни в работата си. Единия, вдовец, с две сладки и забавни деца, другия бохем, ала... както си го знаем от книгите. Няма такъв женкар! Както се досещате, втория това е героя на Сандлър (Чък), а първия - на Кевин Джеймс (Лари) (много добре играеше пича, адски ме израдва!). Та, Лари в по-драматична история: оказва се че ако си отиде от тоя свят, децата му нищо няма да видят от здравно осигурителните вноски, или трудовата застраховка. Има няколко опции, които му осигуряват безпрецедентно прехвърляне на облагите върху децата му, и с две думи - те ще бъдат в сигурни ръце. И разбира се, за да стане интересно, той избира по-трудната - женитбата! Но тъй като все още обича покойната си жена, и не открива друга... той се обръща към най-верния си приятел от последните... 15 (а може би повече) години: Чък.

Оттук вече ви става ясно. Комедия и то каква! И не, няма да видите сухи изпълнения, или падания от високо, или тъпи шеги, както сте свикнали напоследък в комедиите на XXI век. Далеч по-добро е. Ако сте забелязали последните появявания на Адам Сандлър на голям екран, ще се сетите за филми като Spanglish и Click... Комедии... но с една много тънка, общочовешка и всекидневна драма. Което е страхотно. Може да се просълзите дори на една усмивка, или когато едно истинско приятелство се разкрие пред вас. Когато изпускате един момент, или улавяте друг - всеки един изпълнен с емоция момент.
Е да?! В духа на филма прозвучах като гей :) Е не е така :) Разискан е сериозен въпрос, по-интересен начин, с добър сценарий. Със забавни актьори, някои от тях много секси - Джесика Бийл например (ах, влюбих се!), както и с публично разкрити членове на гей обществото - Ричард Чембърлейн например. Голям актьор, секс символ навремето, разбил много женски сърца обявявайки пред всички сексуалната си ориентация.
Но няма да задълбавам прекалено в тая тема, защото сами трябва да усетите филма. И не да го "Усетите" както майтапчийското ви подсъзнание ще се обади, а наистина да се отпуснете пред филма и искрено да се посмеете. За тези които са харесали Щрак (Click), то и този ще намери място сред любимите ви филми.

» back to top

Oh, yeah! Adam Sandler keeps us happy with a new movie. The original title is I pronounce you Chuck & Larry. Briefly the story: two loyal friends, fireman, very good and devoted to their work. One is a widower with two cute and funny children; the other is a bohemian, like... like in the books we've read. What a ladies' man! As you probably guessed the second one is Sandler's character (Chuck), and the first one – Kevin James (Larry) (he played the dude, he made me really happy!). So, Larry in the more dramatic story: it turns out that if he leaves this world his children won't have any benefits from his health insurance or his social insurance. There are few options, which would ensure without precedent the transfer of these benefits to his children and with two words – they would be in good hands. And of course, so that it can be more exciting, he chooses the harder one - the marriage! But because he still loves his deceased wife, and can't find another one... he turns to his best friend for the last... 15 (and may be more) years: Chuck.

It is all clear for you from here. Comedy like no other! And no, you won't see dull performance, or falling form heights, or stupid jokes as you are used to these days in the comedies of XXI century. It's much better. If you have noticed Adam Sandler's last few appearances on the big screen, you'll remember movies like Spanglish and Click... Comedies... but with only one thin, universal and daily drama. Which is great. You can burst into tears only from one smile, or when one true friendship reveals in front of you. When you miss one moment, and capture another – each one filled with emotion.
Well yeah?! With the spirit of the movie I sounded like gay :) Well it's not like that :) It’s been discussed a very serious matter, more interesting way, with a good scenario. With funny actors, some of them very sexy – Jessica Biel, for example (ah, I'm in love!), as well as publically revealed members of the gay society – Richard Chamberlain, for example. A big actor, a sex symbol for his time, broke many women's hearts announcing in front of everyone his sexual orientation.
But I won't carry out with this subject too much, because you need to feel the movie yourselves. And not to "feel" it like when the prankster sub-consciousness calls you, but really relax in front of the movie and laugh sincerely. For those who liked Click you will definitely find a place for this one in your favourite movies.

» translated by Ilienna