»©« Philadelphia

Беше петък. Беше миналия петък. Оги ни събираше по повод дипломирането си (браво на момичето!) в тях, на "малко" парти. Това че бяхме малко като състав, не значи че не злоупотребихме като за голяма група партохолици. В едно междунаргилие Дани пусна една песничка. Всички замлъкнаха, или по скоро релаксираха, отпуснати на канапето, слушащи музиката. Брус Спрингстийн и Улиците на Филаделфия...
Стана така че мелодията ми се стори позната, но не се сещах откъде. Тананиках я през ден, докато накрая не стана нетърпимо и се поинтересувах от името й. Помнех мелодията, но името ми се губеше. Улиците на Филаделфия. Ясно... ето откъде. И оттам в рамките на два дена почти постоянно я въртях. То не бяха клипчета, то не беше мъръзъ-то, а с всяка следваща нота силата все повече и повече ми осветяваше пътеката - гледай Филаделфия (отново).
Мина много време от първия път, в който Том Ханкс застана пред зрителите в драматична роля и им показа как се играе. Това беше първият драматичен филм с негово участие, което гледах. Много отдавна, говоря за години. Но конкретни кадри се бяха запечатили в ума ми. Не бях забравил и мустака на Дензъл Уошингтън, докато му обясняваха като на 6-годишен. Спомнях си също и димящата пура на Джейсън Робардс. Там някъде се таеше и споменът ми за Антонио Бандерас и чувствените му устни, които така тревожно издаваха чувствата му към героя на Том Ханкс. Не искахте да знаете толкова детайли относно филмовите ми спомени след първата Филаделфия?! Съжалявам, част от историята са...
Филаделфия, филмът на Джонатан Деми, който през 1993-та година вкарва в кината страховитата история за СПИН дискриминацията, хомосексуализма и общественото мнение/отношение по двата така болни въпроса.
Анди Бекет е великолепен адвокат, млад и амбициозен, издигащ се във фирмата, ползващ се с цялото доверие на колегите и шефовете си. Бъдещето щеше да е ненадминато успешно ако не беше болен от СПИН. И точно когато животът му влиза в сериозна криза от личен аспект, Анди е уволнен от адвокатската фирма. Тяхното мнение - той е некомпетентен... неговото - уволнен е заради факта, че е болен от СПИН!
Оттам историята ни праща при него, Джо Милър, жесток борец за правата на хората, винаги гонещ възмездието и възтържествуването на закона, хомофоб. Оказва се че единственият шанс на Анди е точно този ненавиждащ хомосексуалистите адвокат.

Когато за първи път гледах Филаделфия не познавах една част от нещата, за които героите на филма говореха. Всичко ми изглеждаше толкова възвишено, дето се вика - бях малък. Но оттам последваха и въпросите. Какво е струпей? Какво е СПИН? Какво е хомофоб? Нещо не намирах събеседник, който да обясни на един 9-годишен тези думички. Но с времето човек расте, намира хора които знаят разни неща и с удоволствие ги споделят. Тогава оценяваш видяното, тогава разбираш какво всъщност е преживявал героят, защо всички са се дърпали от него, защо върху лицето му е било изписано "отчаяние", "болка", "безизходица".
И отново гледаш филма. Приемаш го доста по-различно. Усещаш емоцията и се доверяваш на чувствата ти. Не просто какво би сторил в подобна ситуация. Дали ще си дръпнеш ръката след ръкостискането и пост факта, че срещу теб стои болен от СПИН? Ще избягаш ли ако хомосексуалист те заговори? Как трябва да се отнасяш с гейовете? Да ги мразиш или да се опиташ да ги разбереш? Да следваш установеното мнение и като повечето просто да ги ненавиждаш сляпо? Ще останеш ли с висок морал и ще запазиш ли етиката в професията си, независимо от личните си убеждения? Все въпроси, изскачащи един след друг в минутите на Филаделфия.
А докато сценарият на Рон Найсуонър прокарва идеите и тормози зрителя с разсъждения, музиката на Хауърд Шор не дава мира на емоциите. Зрителят е разкъсван между убеждения, правота, човещина и първична толерантност и съчувствие към страдащият и нуждаещият се. И след това се появява Том Ханкс.
Филаделфия е филм с един от най-трогателните и тъжни завършеци. В същата тази година е създаден още един от любимите ми силно емоционално финализирани филми - Списъкът на Шиндлер. След като не остана сухо от последните кадри на Филаделфия, разрових в нета за инфо относно първият Оскар на Том Ханкс. Бях приятно изненадан като намерих четирите минути от награждаването през 1994 година. Въпреки силната конкуренция и несломимото присъствие на Списъкът на Шиндлер, филмът на Джонатан Деми печели две статуетки - за най-добра оригинална песен към филм - "Улиците на Филаделфия" и най-добра главна мъжка роля - Том Ханкс. Тук може да видите въпросното клипче, аз нямах какво да кажа след като го гледах. После го пуснах още няколко пъти.
По такъв начин премина поредното гледане на силен филм от близкото минало. Понякога наистина ми се струва, че няма да издържа дълго така... но пък ми харесва, тези мигове на... откровено разпускане... в един разговор с Джим, преди време, той ми казваше колко много му се искало и той да може така да си излива чувствата на филми. А може това да е дарба, кой знае?!
Съвпадението ми донесе радост в края на вечерта - 9-ти юли: Честит рожден ден, Том!

»©« The 13th Warrior

Слушайки невероятния саундтрак към филма, дело на композитора Джери Голдсмит, дойде време да ви разкажа за един от любимите си филми. И това е - 13ят воин... Режисьор: Джон МакТиърнън (професионалист в екшън филмите, реализирането на прости сценарии, и превръщането им на шедьоври и класики, спомняте си Умирай трудно, нали?!). По историята на Майкъл Крайтън (с какво това име сръчква мозъка ни?! Джурасик Парк, о да!). С участието на Антонио Бандерас и камара скандинавци, чиито имена изобщо не са ни познати, но пък толкова добре си пасват на ролите... че няма как да си помислите друг да изиграе по-добре нещата.
Спомням си коментари към филма, как всички били против кастинга и допускането на толкова неопитни актьори, но мнението на МакТиърнън било с най-голяма тежест. Допуснал ги до снимките и в крайна сметка постигнал успех.
Споменах прост сценарий. Ами да. Няма да видите нищо невероятно, или нещо толкова стряскащо или уникално. Реализацията обаче е страхотна. И тази неспираща музика, тази викингска мощ вливаща се във вените ни с всяка следваща сцена. Този филм съм го гледал... има няма 50 пъти (грехота е че така и не си записвах), и все още ми е интересен, все още се забавлявам на шегичките, кефя се на култовите сцени, изтръпвам на музикалните върхове, на напрегнатите моменти. Удоволствие от всякъде.

Малко филми имат това свойство, да са толкова близки до същината на зрителя, и така лесно да галят чувствата му, и да го карат отново да си пусне филма. Няма по-добра роля на Антонио Бандерас в кариерата му. Той не само че перфектно се вписва в героя си, Ахмед Ибн Фадлан Ибн... забравих му ги имената :) ами и няма как друг да се справи по-добре от него. В първите минути на филма виждаме Омар Шариф. Винаги е добре да имаш едно класическо лице, за респект и за привличане на вниманието на зрителя.

Увлекателни час и половина, на неспирно темпо, изчистен сценарий, мистика, динамика и много екшън. Не само ще стоите с изплезена уста от кеф, ще поддържте ритъма на саундтрака, но и ще размахвате бясно меч срещу вендолите. И ще се впечатлявате на коравостта на викингите. Как с огромна усмивка и неспиращ смях, посрещат лице в лице твърдия дъжд на бурното море. Или пък как този поет, този иначе мирен посланник (героя на Бандерас) коли враговете - вендолите. О да! Вендолите! Вендолите идват... пада мъгла... и т.н. А има и толкова забавни моменти. Те са по-скоро култово-забавни, не се е целяло да се усмиват героите, или да се превръща филма в комедия. Но те пък са с премерено количество и заряд, и за миг дори не ни отплесват от главната история на филма.
Уверен съм, че няма човек който да не го е гледал. А ако все пак има... ами хайде де, 1999 беше отдавна, много се шумя около това филмово събитие, би трябвало да сте чули поне мъничко за него. С много приятели съм споделял мнението за филма, и те го намират по същия начин. Е да, не са като мен, маниаци, да се счупват от гледане, но пък знам че подобно на мен, засекат ли го някъде... преустановяват действия, и го доглеждат... независимо откъде са го подхванали. И за финал, една от любимите ми мисли от филма: "Бог е изтъкал нишката на живота ни преди много време... дори и в миша дупка да се завреш, пак няма да живееш и секунда повече... от страхът няма никакъв смисъл"...

» back to top

Listening to the amazing soundtrack of the movie, made by Jerry Goldsmith, it has come the time for to tell you about one of my favourite movies. And this is – The 13th Warrior... Producer: John McTiernan (a professional in action movies, making simple scenarios and turning them into masterpieces and classics, you remember Die Hard, don't you?!). Based on Michael Crichton's novel (why this name pokes our brain?! Jurassic Park, oh, yeah!). Starring Antonio Banderas and a bunch of Scandinavians, whose names are absolutely unfamiliar to us, but fit the roles perfectly... so you can't think of someone else who'll play better these roles.
I remember the comments about the movie, how everybody was against the casting and allowing so many inexperienced actors, but the opinion of McTiernan had the last word. He allowed them to play and at the end reached success.
I mentioned a simple screenplay. Well yes. You wont' see anything incredible or something so shocking or unique. The realization however is amazing. And the never-ending music, that Viking power rushing into our veins with every single scene. I've seen this movie... 50 times more or less (it's a pity I didn't writ that down), and it is still interesting for me, I still have fun with the jokes, I enjoy the unique scenes, I shudder at the musical peaks, of the intense moments. A pleasure from everywhere.

Not many movies have that ability, to be close to the essence of the viewer, and to be caressing so easily the feelings, and to be making him to play again the movie. There is no better role for Antonio Banderas in his career. He not only fits perfectly to the his character's role, Ahmed Ibn Fahdlan Ibn... I forgot his names :) and there is no one else who cold play it better than him. In the first minutes of the movie we see Omar Shariff. It is always a good idea to have one classic face, for respect and for capturing the viewer's attention.

A fascinating an hour and a half, of non-stop tempo, the clean scenario, mystic, dynamics and a lot of action. You will not only stay with your mouths open from excitement, you will keep on the rhythm of the soundtrack, but you will also swing violently the sward at the Wendols. Or you'll be impressed be the hardness of the Vikings. How with a big smile and a non-stop laughter meet face to face the hard rain of the stormy sea. Or how that poet, that otherwise quiet ambassador (Banderas' character) stabs the enemies – the Wendols. Oh yes! The Wendols! The Wendols are coming... fog is falling... and etc. And there are so many funny moments. They are rather classic-funny, making the characters smile was not was not part of the idea, or to turn the movie into a comedy. But it has a weighted number and a charge, and even for a moment they can't run us off the main story of the movie.
I'm convinced that there's no one who hasn't seen it. If there still is... well come on, 1999 was long time ago, there was a lot of noise around this movie event, you should have heard at least a little big about it. I've shared this with a lot of friends my opinion for the movie and they find it the same way. Well yea, they are not like me, maniacs, to watch movies all the time, but I know that just like me, if they see it somewhere... they interrupt all actions, and watch it... no matter where they started watching it. And for a finally, one of my favourite quotes from the movie: "The All-Father wove the skein of your life a long time ago. Go and hide in a hole if you wish, but you won't live one instant longer. Your fate is fixed. Fear profits a man nothing."...

» translated by Ilienna