»©« Siu lam juk kau

Пригответе се за нещо необикновено! Знам че филмчето не е ново, но пък факта че продукцията е на Хонг Конг ми дава увереност, че голяма част от вас може да са го пропуснали. За тези, които не са, надявам се поне да споделят впечатленията ми и... да се поколебаят в поредното припомняне на Шаолински футбол (Shaolin Soccer или оригиналното заглавие Siu lam juk kau - не искам и да се опитвам да го произнеса, хаха). Самият аз за първи път през 2005 се запознах с това творение на актьора и режисьор Стивън Чоу. Препоръчаха ми го тогава като много добра комедия. Всъщност всичко беше повлияно от по-новият му филм, а именно Kung Fu Hustle. Разбрали хората, че имало и по-стар филм със същите актьори и се добрали до Шаолински футбол. Просветиха ме набързо за какво става на въпрос и казаха че си заслужавало. Какво ли не съм гледал, така че бях с нагласата че даже и филм от Хонг Конг няма да ме изненада.

Филмчето, трябва да призная, е направено с класа. Значи след излизането на Матрицата, кино ефектите вече бяха на едно ново ниво, далеч по-високо дори от поставената летва с Терминатор 2. В Шаолински футбол, базиран на много ефекти, изпълнени добре, се разказва историята за една група последователи на шаолинското кунг фу, пръснати в ежедневието, занимаващи се с какви ли не дребни професии, нещастни и абсолютни low life-и. Като цяло лузъри, нека така го кажа. Намесва се и историята на един Златен крак от футболното минало на Хонг Конг, който навремето заради един подкуп и изпусната дузпа, проваля не само кариерата си... ами и целия живот. Между временно съперника му, главен заговорник по случилото се е на върха на славата си и до ден днешен, богаташ както се очаква и собственик на най-яките футболни копелета - Злия отбор (не се смейте, ако можете... това наименование ме кефи страшно, ахахах).
И така Могъщия стоманен крак Синг (Стивън Чоу) и Златния крак Фунг (Man Tat Ng - не знам как да му произнеса последното име) се срещат. Единия бодро гледащ към мечтаното си бъдеще и намиране на уникално приложение на познанията му по кунг фу, а другия отчаян от живота наливащ се с бира и мънкащ по пътя. Дотук нищо странно не сме видяли, обаче когато Синг набива шут на кутийката бира на Фунг, и тя изчезва в небето с блясък, погледът ни става по-съсредоточен и очакваният интерес бива постепенно задоволен.
Следват още около половин час запознанство с останалите главни герои, другите братя с необикновени умения, дължащи се на шаолинското кунг фу. Тази част е малко отегчаваща, макар че има и забавни моменти, но пък от своя страна минеш ли я, след това те чака голям смях.
Има и нежна страна в историята. Муй (мда, не много красиво име за нас, но пък в Хонг Конг сигурно е популярно) е една мацка, много сериозно нагримирана, че да изглежда грозна и отблъскваща, която обаче пленява сърцето на главния ни герой. Със скъсаните маратонки (и протъркани джинси) Синг се среща с Муй (ох, колко романтично звучи). Пасват си духовно, щото и тя има познания в шаолинското кунг фу и ги ползва, за да прави уникално вкусни парени хлебчета.

След като всички герои са ни ясни и чакаме Якото, започват тренировките и първите мачове на отбор кол и въже, майстори на шаолинското кунг фу. (Засмях се току що). Припомних си на първият им мач, как ги мажеха едни (те щото ги биеха, имаше гаечни ключове дори, то това не беше футбол), и когато точно си припомниха специалните умения, и започнаха те да побеждават. Мда, много трогателен момент. Та една от най-смешните за мен сцени е на този първи мач, като пребиха всички и остана само Синг, влачещ се в пясъка и по едно време започнаха да се стреля с картечници около него, той отнякъде взе една каска, после минаваше под бодлива тел, намери гранада, хвърли я, после автомат, радиостанция (абе цял редник Райън). Където аз си оставам без въздух, задъхан от смях докато не приключи сцената. Много забавно, ръкоплясках даже. И това беше само началото. До края на филма простотията се лее на талази (отнякъде го прочетох този лаф, и ми хареса). Много добре пипнато филмче, определено нестандартно и класно реализирано. Евала му на Стивън Чоу и целия екип създател на Шаолински футбол.
Между другото, същата тази 2005 година освен тези две комедии (Шаолинския футбол и Кунг Фу Тупалки) някой изрови от някъде и една корейска комедия - Sex is Zero. Някой път определено ще я коментирам, защото тя не прости на никой и съсипа маса боксерки, поради синдрона "напикал се по време на филм, смеейки се". Сещате се за какво говоря. А засега ви оставям, работа ме чака, и непременно да гледате футболистчетата от Шаолин!

»©« La Femme Nikita

През 1990 година един филм на режисьора Люк Бесон преодолява френската критика за броени дни и отеква гръмко пред световната публика, сразявайки всички очаквания и превръщайки се в класика. Никита (La Femme Nikita) е необикновен екшън трилър, в който за първи път главният герой - професионален наемен убиец е жена. Удостоена с честта да изиграе тази роля е френската актриса Ан Парийо. Партниращи й в не толкова изпълнените със словесни битки сцени са Чеки Карио, Жан-Хуго Ариглад и... Жан Рено.
Гледал съм филма преди 12 години, вчера го направих отново. Има разлика, това е нормално. Но винаги когато се обръщам към някой стар филм, се настройвам така сякаш го гледам за първи път по негово си време. Абстрахирам се от всичко що съм чул и видял до ден днешен, забравям красивите компютърни изпълнения, маса взривове и безмислен шум от гърмящи оръжия и се концентрирам над това, което тогава са имали като ресурс и възможност и какъв е крайния продукт. При всичките тези критерии, ако успееш правилно да се настроиш и да филтрираш задните мисли, се получава достатъчно голямо удоволствие от един филм, който е от преди... почти 20 години.
"A razor-sharp thriller" - много ми допада този плот лайн. И като цяло razor-sharp винаги ме е кефил като израз. Впечатлява те идеята за крехко създание, което бива вербувано и обучено да бъде брутален и професионален наемен убиец. След като група наркомани попадат в престрелка с полицията, по време на вандалия в един магазин, нещата страшно загрубяват, много от униформените загиват. Това не е всичко. От групичката наркомани оцелява само тя - Никита. Дивото момиче, едва на 19 години в състояние на амок и уплаха, дърпа спусъка в лицето на едно ченге, без да й мигне окото. Първичността на героинята се проявява още на няколко пъти в следващите минути до момента, в който по бързо процедурен процес я осъждат на доживотен затвор.
Ан Парийо е фрапираща в ролята. Гледал съм я и в други нейни филми, и да ви кажа там изобщо не е толкова бясна, луда и... плашеща. Нормално, ролите й не са го изисквали. Тук определено сякаш е друг човек. Не случайно тази й роля прави пробив в кариерата й. Всички научават името й. Никита на Люк Бесон - това е Ан Парийо. Разбира се че ще запомните името. Превърнатата в безскрупулно оръжие жена е необикновен герой, често копиран след това от ниско бюджетни продукции, но оригинала си остава класика, и лейбъла под него е френски.
Чеки Карио е Боб, вербовчика. Работещ за специалната организация, използващи точно такива хора - със свършена съдба. Тренирани, за да бъдат убийци.
Когато Никита се справя с първата си задача и е готова да бъде пусната на свобода, тя получава две нови имена - Мари, с което ще бъде позната в обществото и Жозефин - когато телефонът звънне и я потърсят с това име е ясно, че работата ще е дебела и някой ще го отнесе. Съдия-изпълнителят и екзекутор ще бъде именно тя, без въпроси и оплаквания, само детайли, оръжие и дръпнат спусък. По време на нейния "нов обикновен" живот сред нищо неподозиращите хора, тя се запознава с Марко (Жан-Хуго Ариглад). Един интересен пич, с който се влюбват от пръв поглед. Сега тука идва и драмата. В началото всичко им е ОК, никой нищо не пита, кеф им е като са заедно. Обаче на въпросния пич в един момент много му идва. Отдал се е на тази свръх непозната жена и иска да знае повече. Да, ама да ровиш в изтритото минало на един наемен убиец е много опасна работа. Но... любовта си е най-силното оръжие. Въпреки масата нови жертви и голяма потайност, Никита съхранява както своя любим така и себе си. Все пак да играеш срещу правилата на организацията, която се грижи за теб, но и очаква резултати в брой убити цели, е сериозна работа и трябва да си голям късметлия или наистина жесток професионалист и да приемеш фактите лице в лице.
Появата на Жан Рено във филма е един от най-яките и ключови моменти. Когато на последната й мисия (за филма) нещата се омазват жестоко, организацията праща Виктор (ударението е на "о", важно е) - чистач. Мда, за първи път от този филм научих значението на тази дума, в подобен контекст. Терминът "чистач" след Никита се превръща в легенда. И всичко това поднесено по такъв начин, че героят на Жан Рено, на когото са отделени около 10 минути сборно във филма, се запомня от зрителя като най-бруталния и качествен убиец на всички времена. Говорим за истински човек вършещ подобни неща, а не... някоя машина или преувеличени изпълнения на някой помпозен екшън герой.
Всичко това е просто като подготовка. Безспорно Никита е разгром над аудиторията и голям филм за времето си, но само 4 години по-късно, същите тези Жан Рено (в главната роля) и Люк Бесон (отново като режисьор и сценарист), сътворяват Леон - Професионалистът. Още по-качествен, още по-внушителен. Страхотен филм, коментиран от мен, можете да хвърлите око назад в архива и... да споделите впечатленията ми от феноменалната лента. Винаги е хубаво, когато "продължението", макар и неофициално такова, бива много пъти по-добро от предшественика си. И то при летва, която е вдигната толкова нависоко...

На Ники: От "многото", които ме четат! :)

»©« Four Weddings and a Funeral

Сватбената тематика отново се вреди в моята киновечер. Не говоря за някоя посредствена боза, става въпрос за класическата романтична комедия Четири сватби и едно погребение (Four Weddings and a Funeral). Дотолкова класен филм, че успя да измести за секунди избора ми за събота вечер, а именно изкуфелите пубери на по 30 години от Старата школа. Нямаше как това да не се случи, при положение че от много време насам се каня ли каня, да си припомня това сладко филмче. Хей го на, случи се!
Хю Грант и Анди МакДауъл в неповторимия романс на режисьора Майк Нюъл. Прекрасен филм от преди толкова много време. Може би първата комедия от този род, която съм гледал през живота си. Тогава съм бил малък, имал съм да речем... 10 години. Какво ми е разбирала главата от сватби, комедии, романси, любов, Хю Грант. Абсолютно нищо, хах! Само че не съм гледал това чудо сам самичък. Винаги е имало компания (по-възрастни от мене), които смеейки се и коментирайки помежду си кое какво, са ми помагали да съм в крачка с темпото на филма и да не се чувствам глупав. И така с гледане се учи човек, до момента в който вече съм старо куче, дреме ми на вратовръзката и рецензирам прословутите Четири сватби и едно погребение.

Вижте ги, цялата група. Купонджиите. Ергените. Постоянно ходещи по сватби и така нещастни в любовта. Чарли (Хю Грант), откачената му съквартирантка Скарлет (Шарлот Колман), влюбената безнадеждно в него, плаха от признанието си Фиона (Кристин Скот Томас), шантавият й брат Том (Джеймс Флийт), забавния брат на Чарли, предизвикващ съчувствие поради глухотата си - Дейвид (Дейвид Бауър), както и влюбената (почти женена) двойка Матю (Джон Хана) и Гарет (Саймън Калоу) - най-лудият от всичките. Последните двама споделят удоволствието от карането в лявата лента (и не говоря за правилата за движение в Англия). Та, това е въпросната група - които почти всеки уикенд имат "задължения" към свои приятели, било то като кум, шаферка или просто гости на голямото събитие. Въпреки цялата тази суматоха и срещи, събирания с много народ по весел повод, тези типове си остават заедно, не се делят, не се женят, не се омъжват - че кой би посмял. Какво би станало с въпросната половинка от другата страна?! Остава женена/омъжена за целия този луд начин на живот. Малко бохемско го раздават, или може би плахо в търсене на истинската любов.
Някои я търсят без успех, други я намират от първия път, трети просто чакат, за да се появи жената на живота им, и само с един поглед през стаята (в случая поляната) да разберат че това е любов от... пръв поглед. На първата сватба от историята Чарли среща Кари (Анди МакДауъл), загадъчна американка, на "вея си байряка" в Англия, попаднала по някакъв начин на празненството. Чарли веднага си глътва речника и за него друга освен Кари вече няма, няма и да има. Отношенията им обаче се развиват повече от интересно. Как точно и каква доза романтика има, си остава тайна, не ми се ще да описвам най-приятните моменти.
После още една сватба, още забавление. След това трета покрусителна в много посоки сватба, последвала от едно погребение. Изобщо емоцията на филма е голяма. Има уникална атмосфера, която те грабва още с първите сцени, безбройното "Мамка му!" на Чарли и Скарлет, които постоянно закъсняваха. Като се мине и през интересните идеи затова, защо медения месец се нарича така... до заключението на Чарли че... е меден, защото е сладък като мед... и месец, защото мъжът за първи път вижда полумесецът на жена си! Хахахаха - всеки път се хиля като простак на това определение. Разбира се има и доста други такива.
Любима сцена ми е и когато Кари разказва за всичките си бивши, и завършека с... "Повече от лейди Даяна, надявам се, и по-малко от Мадона", паметна фраза.

И накрая четвъртата сватба. Чарли и... Птицечовката, дето мислела че U2 е вид подводница (хахахахаха...) - уникално, английската комедия си има стил и той е неповторим. На практика няма заливащи се от смях актьори, а само с неловкото им присъствие, породено от множеството сконфузни ситуации можеш да се напикаеш от смях. Много силен филм и като комедия и като романтика. За мен си остава най-добрия в жанра, защото има и специална стойност, от детството ми е. Прекарал съм доста часове в гледането му отново и отново, за да си усъвършенствам разбиранията и както споделих, за да мога да го коментирам сега (на що годе високо ниво, като един истински киноман).
А най-любимата част е разбира се финалът. Не като обикновените холивудски бозички, с премислянето, музиката и гонитбата на някое оживено място с публично признаване на чувствата и голяма завършваща целувка. Нищо подобно. Усамотяване на двамата влюбени, които се гонеха и разминаваха през целия филм. Отново думите излизат много трудно, защото когато любовта говори, а отсрещните очи са обичаните от теб, се задушаваш. Вълнението е огромно и може би проливния дъжд ще ти бъде единствения приятел, който ще те окуражи за да продължиш в обяснението. Красив финал, с много интересно предложение от страна на Чарли към Кари и гръм финализиращ тяхната страстна целувка. Камерата се вдига към небето над тях, за да проследим природния феномен. И след това... още по-силен край с финалните надписи... музиката на Елтън Джон - Chapel of Love, и няколко снимки с главните герои... поглед в тяхното бъдеще. Много сладък филм! Най-добрият!

Charles: Let me ask you one thing. Do you think - after we've dried off, after we've spent lots more time together - you might agree "not" to marry me? And do you think not being married to me might maybe be something you could consider doing for the rest of your life?
Carrie: I do.