»©« Not Another Teen Movie

Пригответе се за една по-особена дисекция на един не толкова комплексен филм, поне не на първо време. На всичко отгоре съм си избрал страшен саундтрак за бекграунд, докато творя... Hans Zimmer & James Newton Howard - The Dark Knight OST. Спуууки, нали?! Много добър саунд, про от всякъде!
Така, обръщам внимание на една комедия, която през 2001 година срази всички романтични и полу бозави тийнейджърски филмчета. Всяка година излизат поне по 2 такива ленти, а Холивуд не се и усеща явно, че предлага едно и също. Много подло от тяхна страна. Затова пък и не се сещам, кога за последно гледах такъв тип филм на голям екран. Отдавна, май само веднъж. Но тук не става въпрос за поредния тийн филм - това е Един не тъп американски филм (Not Another Teen Movie).

Бях първи курс, когато една вечер съквартиранта реши да го пусне. Супер много ми го хвалеше, а аз навремето го бях пропуснал (измежду многото ангажименти). Спомням си тогава, че Дермата нон стоп редеше реплики от филма. Може пък и това да е била причината да не съм го гледал. Целия тоя шум около лентата и нейната успешност, често ми играят лоша шега. Отдръпват ме от потенциалния фън. Мразя такива положения. Но за всичко си има време. И онази въпросна вечер беше Точната.

Винаги съм харесвал пародиите. Класните - ги увековечавам и наизустявам. Другите, които се оказват пошъл документален филм с други (и то бездарни) актьори, просто ги разкъсвам. Определено не пестя думи да ги оплювам. Тук обаче, положението е друго. Имаме достатъчно идея и добре сплетени сценки, перфектно подбрани от хубави филмчета, които те карат да ръкопляскаш силно, както и да разпуснеш здравата. Обилен смях, това на първо място.

Един не тъп американски филм, в основата си следва романтичния тийн She's All That. Но заедно към това крехко стебло, с майсторлък са прибавени култови моменти, добре вплетени в сценария, от филмите: Грозна като смъртта (Coyote Ugly), Запази последния танц (Save the Last Dance), Американски прелести (American Beauty), Американски пай (American Pie), Факултетът (The Faculty), Секс игри (Cruel Intentions), 10 неща, които мразя у теб (10 Things I Hate About You), Целуни ме (Never Been Kissed) и други.

Освен това има разни дребни закачки, които радват наблюдателните. Името на стола в гимназията - Anthony Michael Dining Hall, на актьора... сестрите Фратели, на режисьорите, репликите от репертоара на Ранди Куейд, трибют към Взвод и Апокалипсис сега. Сериозна работа. Щом съм го гледал 5-6 пъти и все има за какво да се смея силно, значи си заслужава. Всъщност не малко са сцените, пред които затаявам дъх, събирам целия идиотизъм струящ от екрана и като приключи действието се развиквам от кеф. Вълнувам се и на такива простички филми от време на време. Тук не е сълзи, друг вид емоция.

Освен да поздравя Джоел Галън за добрата режисура, и целия му отбор сценаристи (петима!), които добре са подбрали моментите, мога да ви пусна и кастчето. Крис Еванс - готиния тип, Чайлър Лий - грозната неосъзната хубавица, Джейми Пресли - кралицата на бала, Ерик Кристиан Олсън - блондинът съперник, Миа Киршнър - мръсницата, Дион Ричмънд - чернокожият статист ("Damn!" - "Shit!" - "Oh, that is wack!"), Ерик Юнгман - прецаканият най-добър приятел, както и много други. Вдигнали са мерника на маса филми и добре са ги осмяли. Забавен филм. Ако сте любители на подобни творения - този ще ви хареса безспорно (а и с порно). Ако пък не се кефите на пародии, още повече на такива дето разчесват крастата на тийн романтиките, изобщо... защо четохте тази публикация?! Марш оттук!

»©« The Sting

Точно в началото на месеца, преди няколко дена, ви представих Буч Касиди и Сънденс Кид, на Джордж Рой Хил. Сега, тандема Нюман/Редфорд се завръща, четири години по-късно, отново под режисурата на Рой Хил, сътворявайки един от най-великите филми на всички времена. Суперлативи, а? Какво да ви кажа, със седемте статуетки на Акамедията или без тях, Ужилването (The Sting) е яка изработка откъдето и да го погледнеш.
Сценарий - няма по-добър скрийнплей за филм, разкриващ брилянтно надцакване. Съвременните Бандата на Оушън или пък Прецакването (с Де Ниро, Нортън и Брандо), нито Обирът (със Скерит и Броснан, от края на 80-те) не могат да се мерят с класата на Ужилването. Най-хубаво е да гледаш как мошеници се надлъгват един другиго и да се надяваш любимия ти герой да изкяри накрая. Кой обаче е по-големия професионалист в тази игра на високи залози, не ти е ясно до самия край. При всячески, че актьорите не се издават до последно. Все си мислиш, че са ги прецакали... държат един такъв влажен поглед, на прецакана сърничка, а в следващия момент държат не само ситуацията под контрол, ами целия филм като че е бил направен специално за тях. Кога друг път ще се възхищаваш на мошеници? В реалния живот едва ли. Но Робърт Редфорд и Пол Нюман са такива симпатяги, че всички задръжки откъм морал и правота падат, а зрителя жадно поглъща всеки кадър от пиесата в седем действия, която Рой Хил е сътворил.

Не може да не обърнете внимание на кинематографията. Подобно на Буч Касиди и Сънденс Кид, Ужилването също се отличава като монтаж от обикновените филми, дори и тези от неговата си епоха, началото на 70-те. Умишлено пресъздаващ пиеса, наподобяващ на нея с всичките тези интерлюдии и графики преди началото на всяка "част" от действието, нещата изглеждат много интригуващо. Такива дребни заигравки се запомнят. Стават символични и превръщат лентата в класически модел за подражание. Частите: The Players, The Set-Up, The Hook, The Tale, The Wire, The Shut-Out и накрая... финалът - The Sting.
А музиката, нотите през всички тези подготвителни паузи и в някои сцени от дейтвието?! Дело е на Скот Джоплин, в оригинал, но адаптирана за филма от Марвин Хамлиш. Приятно и неангажиращо звучене. Супер прост и елементарен на първо слушане... саундтрак, ако може да ползвам тая модерна дума, но пък перфектно пасваща на замисъла и режисьорските решения при интерпретирането на историята. Гот, гот, гот! И много Оскари! Плюс филм на годината - намърда се точно между двата Кръстника. Браво на Ужилването. Мал шанс за Редфорд, че не гушна първата си статуетка с тази си роля - беше доста добър. Колоритния образ на Нюман обаче не отстъпваше по нищо откъм игра. С тия сини очи и тоз загадъчен мустак, прошарена побеляваща коса - най-големия мошеник. Всъщност мошеник звучи пошло, като че е джебчия. Той е про- истински гуру в измамите и скалъпените трикове. Да не споменавам, че е марка картоиграч! Все хубави работи за него, ако си в отбора му разбира се. Тръгне ли да те жили... аман от търтеи и оси, голям зор ще видиш. Ако се съмнявате в думите ми, попитайте героя на Робърт Шоу. Ако ви спогледа лошо и ви попита: "Ya follow?" - по-добре кимнете и веднага напуснете града, щото... лоши работи ще ви се случат! Само не разбрах, защо накуцваше, енигма... пълна!

Освен всички тези неща, голямата завръзка и главното финално действие, в мен остават разни малки спомени, които правят филма уникален. Я гледна точка на камерата, я нещо по комично като реплики разменени между героите, било то костюмите, прическите, отново погледите, всичко! Но най-вече... походката на Редфорд и почукването с токовете на обувките си. Еее, а като тичаше от време на време (докато го гонеха, не за здраве... да не си помислите нещо), вървеше като ритъм и засилваше приятното усещане. Абе класика, какво да ви баламосвам повече. Преди мен сигурно са изписали маса материал за филма. Сега аз си давам мнението, като явно ви зарибявам и подканям да се запознаете с един герой от киното. Олд скуул творба, която и до днес си тежи на мястото.

»©« You Don't Mess with the Zohan

Някъде из блоговете (мисля, че при Дейзи) за първи път видях трейлъра на новия филм с Адам Сандлър. Поредната луда продукция на Happy Madison. Стилист от запаса (You Don't Mess with the Zohan) - всъщност трябваше да е "Не се ебавай със Зоан", ама както и да е. Не за първи път се случва окепазяване на някое филмово заглавие. През цялото време си го произнасях на глас по един идиотски начин и с такава интонация, щото ми правеше весело: "Ю донт мес вит Зохаааан". Оказа се, че е Зоан, не Зохан. Х... ххххх... хъ! Все тая.
Но миналата седмица, колегата го гледа преди мен и нещо не беше много щастлив от видяното. Пък аз очаквах нещо свежарско. След като разбрах, че израелския контра терорист, който мечтае да подстригва и прави прически, се чукал с бабичките в задната стаичка... ми призля. Казах си тогава, че няма да го гледам. Но какво се случи, тоя уикенд на поредното кино с Жорката, в компанията на едни приятни момичета, пуснаха рекламата на Зоан. Жоро се хилеше, вече го беше гледал и усърдно ми го препоръчваше. Каза ми, че това на трейлъра е супер малка част от смешните моменти. Накрая какво стана, неделя сутрин, пресипнал (знаете защо), реших да се събуждам с извращенията на новия Сандлър мууви.
В крайна сметка от всичките отрицателни и положителни коментари, които получих от обкръжението си... стигнах до следния извод. Става! Бива! Не е чак толкова зле. Със сигурност има достатъчно неща, които да избутат филма до последните минути, когато с облекчение ще прочетете финалните надписи.

Все пак, във филмите на Happy Madison се забелязва една тенденция. Винаги участва Роб Шнайдер (както и във филмите на последния, се намира място за Сандлър). Освен това от време на време се появяват популярни актьори или личности в малки и забавни ролички. Мерна се Крис Рок, Кевин Джеймс, големия тенисист (и голям шоумен на корта) Джон МакЕнроу, Хенри Уинклър, че даже и Марая Кери. Всеки с един солиден арсенал от шантави и полу глупави реплики, които на фона на акцента, с който Сандлър краси целия филм, изглеждат повече от забавни.
Обръщам внимание на други две фигури: мацката - Еманюел Чрики. Много готина! Секси отгоре до долу. Лиги не съм точил, мога да се контролирам (все още), но ще е срамота да не споделя приятните впечатления, които това знойно момиче оставя у мъжката част от аудиторията. Спомням си един друг филм с нейно участие - 100 момичета, приятно филмче. Тя беше момичето с топчетата. Какви точно, оставям да си пофантазирате, хахаха!

Лошият - Джон Туртуро, който така и не ги свали тия слънчеви очила. Спеше даже с тях. Но със сигурност, най-смешната (за мен) сцена във филма, беше с неговото участие. Стана сутринта, за да тренира, отиде до хладилника, за да си чукне две сурови яйца. Спирам до тук, защото сами трябва да го видите - ръкоплясках и се смях на глас! Но мен такива дреболии ме радват. Имаше и други моменти, разбира се. За разказване не стават, първо че ще стане спойлър зона, второ че... няма да са толкова забавни. Да гледаш Адам Сандлър пресичащ улицата под саунда на разни стари диско парчета - весело е!
Общо взето, на кръстопът ви оставих. Или ще го гледате или не. При последния избор - няма да пропуснете нищо сериозно. При първия... няма да ви умрат достатъчно мозъчни клетки, че да затъпеете. Приемете го като техническа профилактика на обремененото ви съзнание. От време на време си трябват такива мозъчни пръдни, за прочистване. Иначе от много замисляне и натрупвания от мисловни проблеми, ще си докарате нещо лошо на главата. Не си струва. А да се избазикаш със Зоан, си е приключение. Плюс това няма да го отнесете. И все пак, не дърпайте прекалено много лъва за опашката. Зоан е израелски контра терорист! Най-добрия, който сте виждали... и когото филмовото изкуство някога е показвало!