»©« Charlie Wilson's War

Очаквах появяването на този филм февруари, през новата 2008 година. Уви обаче както винаги, технологиите и човешката лоялност изпреварват всичко и преминават всякакви граници. Понякога за добро, друг път за не толкова хубави неща. И така, Charlie Wilson's War (Войната на Чарли Уилсън), новият филм на режисьора Майк Никълс, с участието на Том Ханкс, Джулия Робъртс, Филип Сиймур Хофман.
Направен по книгата на Джордж Крайл, биографът на Чарлз Уилсън, сценарият на Аарън Соркин. Една история, за част от живота на конгресмена Уилсън, в периода 1980-1988 година. Важна част от неговия живот, както и намесата му в събитията в Близкия Изток. Интересно е да се видят фактите, особено поднесени по интелигентен начин, от хора много добри в бранша (от създателите на Западното крило), и изиграно от едни блестящи актьори.
А защо е интересно?! Ами защото цялата тази тематика, политическа, разиграваща се в една не толкова строго-политическа атмосфера, ви кара да се замислите... как хора в топлите си и чисти кабинети, докато си наливат поредната чаша алкохол, в 10 сутринта, решават хиляди съдби. Понякога в добър аспект, друг път в много по-лош. И в зависимост от възприятията на останалите ти околни, в същата тази спокойна атмосфера... те прави герой. Наистина е бил голяма работа въпросния Чарлз Уилсън (Ханкс), игрите му с Джоан Херинг (Робъртс) - жена с невероятно влияние както в САЩ, така и с президента на Пакистан, познаваща кой ли още не в конфликтните страни, общителността му с невероятния ЦРУ агент Гас Авракатос (Хофман), забележителна личност, покоен, но със сигурност е бил голяма работа.

Филмът е добре пипнат, има хубав замисъл, и няма как. Съдържа любопитни събития, за неща които са ни били скрити, или предоставяни някакви... служебни версии. Обществени, колкото да се поддържа доброто име, или в добра пропагандна визия. Ясно е, че американците са въоръжили Афганистан, във войната им със съветската армия, за да се бранят муджехидините, и е ясно че после са осрали работата... дори така свършва и филма. До момента, в който червената армия напуска Афганистан, ред е да се финансира възстановяването на страната... но тъй като на никой не му пука толкова, нито знае къде е тази държава (повечето постоянно я бъркаха с Пакистан, или просто някоя завършваща на -стан), Чарлз Уилсън е казал: "These things happened. They were glorious and they changed the world... and then we fucked up the end game."

Неприятно, а! Е да, не очаквайте социална драма, просто вдигане на завесата, зад която се крият купчини тайни, непознати за нас. За някои да, за други може би догадките ще се окажат опровергани и т.н. Стига толкова догадки. Уникално е да се види, както вече споменах, с каква лекота, и какви хора взимат решения, определящи съдбите на много голяма група хора... на голямо разстояние от тях, и по-брилянтен начин. Главната идея, за финансирането, и въоръжаването на афганистанските муджехидини се ражда в банята на Джоан Херинг, докато Уилсън се кисне във ваната, а на долния етаж се прави някакво парти, по-случай нечий рожден ден. Странна работа. Но хората са такива, както и човешките отношения. Понякога може да си прям с грешните хора, и това да не се накаже, или овъзмезди, друг път хеликоптер може да мине над селото ти, и да покоси десетки за броени секунди. Неизбежно, въпрос на гледна точка е това, как ще приемете филма. От тази да съдите някой, или кой как си е изиграл картите... едва ли. От гледна точка на филмово събитие, мога да призная че филма е доста добър. И играта на актьорите е забележителна, симпатични са, имат поведение, което ни кара да ги запомним. Сценария е увлекателен, и по-подходящ начин поднесен, така че пак да ни се хареса. Че даже напират чувства да гледам филма отново, като излезе на големия екран. Зависи, може и да го направя, или подобно на Учителят към Хлапето... will see...

»©« Fargo

Снощи гледах Фарго (от 1996 година). След Големият Лебовски, реших да го видя въпросният им хит (им - братята Коен, Джоел и Итън). Фарго взима 2 награди Оскар (главна женска роля на Франсис МакДормънд и за сценарий, написан от въпросните братя) и има още 5 номинации към тях. Яко беше, особено като се има предвид какво точно се случва във филма.
За какво става въпрос, отново е заложено на прост сюжет, но не глупав или банален. Продавач на автомобили (Уилям Х. Мейси), заради глупавите си сделки и какво ли още не, е леко... бая назад, затънал в дългове и се нуждае от пари. Тъст му е много богат, но и също толкова стиснат и не му пука за зет му, колкото не можете да си представите. Та въпросния "притиснат до стената" мъж, измисля "гениалния" план. Да плати на двама, за да отвлекат жена му и да поискат откуп. Въпросните двама са Стив Бушеми и Питър Стормеър.
Разбира се, не очаквайте всичко да стане така както го беше планирал той: отвличане, даване на парите, разделяне на плячката, и всичко е... по старому. Такива планове... никога, ама никога не се реализират... особено по начина, по който е трябвало да се случат.

Именно това избиване (изместване от плановата линия) на действията, и непредвидените ситуации правят филма добър и непредсказуем. Толкова, че както си седите и наблюдавате нормален разговор... в следващия момент героя на Питър Стормеър (който до половиния час от филма е обелил 2 думи...) брутално застрелва в главата, от упор, пътен полицай. И това е само началото на животинския му характер. Ще ви побият тръпки по нататък във филма от събитията. И всичко това... ОК, но добре е когато си мислим че всичко е на кино, нали?! Да, ама филмът започва с простичкото обяснение, че това е истинска история, на която само имената са сменени, всичко останало - е запазено така, за да се уважи паметта на убитите.

Фарго е малко градче, в Северна Дакота. От постера: Small town / Big Crime / Dead Cold... още с началото си, филмът ни приветства със студения си зимен пейзаж. През цялото време всички бяха дебело облечени, бавно ходещи, като че пазят сили от тази бяла смърт. Изобщо - много студено излъчване. Никакъв слънчев лъч, подходяща светлина, която може да доведе до топло чувство. Абсолютен трилър, една доста корава история, смразяваща кръвта.
На въпросните престъпници се опълчва бременната Марджи, полицай в месността (героинята на Франсис МакДормънд). Да, наистина струва да й дадат Оскар за главната роля. С неповторим нюх, и нормално следване на събитията, в крайна сметка тя е тази, която спира престъпниците, разкрива случая, уви обаче това не означава хепи енд. Хепи енд може би само за нея, но всички останали... няма такова нещо.
Добър филм, наистина, силно! Навремето си спомням, като гледах рекламите по TV1000 и си виках: "Искам да го гледам! Това ще е някакъв много зъл филм!". E, чак сега го гледах, но поне чакането си струваше. Висока оценка за мен, наистина историята е добра, реализацията още по-добра (стилът на братя Коен се разпознава лесно, така както може да познаете мрачния стил на Тим Бъртън). Заслужава си!

»©« The Big Lebowski

Говоря си аз снощи с един приятел от G-Town, Germany :) и той ми разправя... "гледах филм досега". Питам го: "Кой?!", а той ми отговаря: "The Big Lebowski" (Големият Лебовски). Започна да ме разпитва за някаква песен от филма, разни такива неща... че го гледал за пореден път и че: "This movie is Awesome, mate!" Та, с такива мисли дръпнах набързо въпросното мууви, намерих му песента междувременно, и за приспиване дадох плей на Големият Лебовски.
Оказа се наистина добър филм, много забавен, много шантав, много луд! Изобщо - Джоел Коен. Зачетох се, защото името ми се стори много познато, и да - създателя на Фарго, един хит от далечната (е не чак толкова далечната) 1996 година, с 2 награди Оскар, и още няколко номинации за такива. Та братята Коен (Итън и Джоел), този път са създали по-отпуснат филм. Пак е с тяхния луд стил, на пълен безпорядък, много луди герои и неизбежда съдба за кутсузлиите, които се явяват главни във филма. А в дъното на всичко, всъщност е нещо доста обикновено.

Пича - Лебовски (Джеф Бриджис), се явява голям мързел. Разкарва се по къси гащи, понякога само гащи, с един халат, или пуловер, с черни очила, непукист, живеещ на гърба на държавата (така и не разбрах като не работи, откъде имаше пари тоя човек... беше ветеран от войната във Виетнам, и имаше някаква златна кредитна карта... незнам каква е политиката на САЩ относно ветераните, обаче това си остана загадка за мен). Та, мързеливия ни герой, се прибира вкъщи и двама го нападат, навират му лицето в кенефа, още преди да са се представили, и си искат парите. Оказва се всъщност че са сбъркали адреса, търсят друг Лебовски ;) Обаче докато нашия успее да им обясни, вече бършеше пикнята от лицето си, а един от нападателите много грубо се... изпика на килима му.
Това беше повратния момент във филма. Оттам тръгна всичко. Потресен, но не уплашен... Пича продължи с битието си, което не беше особено разнообразно. Вечерта в боулинг залата с приятелите си Уолтър (Джон Гудман) и Дони (Стив Бушеми), разискват случилото се. Разбира се не очаквайте приятелите му да са нормални. Няма нормален в този филм! И това му е хубавото. Всеки си шибнат по един или друг начин, със собствен характер и арсенал от лафове, изпълнения... и съвкупност от комични ситуации.
Така започнала история, предвещава един добър сценарий. Пича в опит да търси възмездие за опикания си килим, се забърква в нещо доста голямо, с много играчи, с много неизвестни. Както казах в дъното винаги стои нещо много по-елементарно, което ще се разкрие на зрителя точно на финала.

Във филма ще срещнете и други популярни актьори, като Сам Елиът, Джон Туртуро (уникален образ, появява се 2 пъти, обаче много запомнящи реплики... умрях да се смея), Джулиан Мур, Питър Стормеър (и този ме разби, с гадния си немски акцент, и с шайката му Нихилисти... луди!), Тара Рийд и други. Много е як филма! За пропусналите една молба: Трябва да го гледате! Не само мохабетите, бъркотията или привързаността към героите ще ви се харесат. Има едно особено звучене, през целия филм. Музиката е много добре подбрана. Песни, които иначе не бихте слушали, но идеално пасващи си във всяка една сцена, и напълно допринасящи за една социална безтегловност. която пък непрекъснато ви напомня за безделника - Пича, и неговата история. Много добър, гласувам с две ръце (Two Thumbs Up, дето се вика), а останалото (т.е. дали ще го гледате) зависи от вас!

»©« Loaded Weapon 1

Охо! Ще ме питате откъде го изкопах тоя филм?! Повечето от вас може би за първи път го чуват, други се сещат за какво става въпрос, трети го бъркат с друг филм... четвърти незнам си какво, пети като мен го гледат за пореден път, за да си припомнят какво се нарича хубава пародия. Заредено оръжие 1 - Да! Филм на компанията National Lampoon's, доста преди да се превърнат в производител на не толкова добри тийн-комедии (изключение прави Ван Уайлдър, което си е много добро филмче).
И така, Емилио Естевез, Самюъл Л. Джаксън, Джон Ловиц, Кейти Айрлънд, Уилям Шатнър, Тим Къри и редица други известни и неизвестни акьори, превъплътени в най-различни образи от познати култови филми. Споменах пародия - защото филмът е точно това. Да се посмеем над другите, сериозни филми, като ги видим през образа на сержант Джак Колт (Естевез) и сержант Уес Лугър (звучи като Лузър - загубеняк, нали... хехехе, на едно място във филма го бъркат).

Основно филмът се базира на класиката Смъртоносно оръжие (с Мел Гибсън и Дани Глоувър). Но заедно с него са застъпени още много други, заслужаващи почит филми, като Първичен инстинкт или пък Мълчанието на агнетата. Има много забавни моменти из филма, със сигурност при първото гледане ще се смеете много, няма да забележите някои, други пък може да ви се сторят банални и не толкова интересни. Но за мен пародиите винаги са били предизвикателство, щото много обичам киното, и колко ли филми съм изгледал... незнам и аз. Та, предизвикателство, за моята памет - а това откъде беше, а това?! Ами това?! И така - забавно е ;)
А и няма да отречете, че е смешно героя на Самюъл Л. Джаксън да крещи по мегафона на китайски... да се учудва, да поглежда уреда, където вижда Made in China и да се провикне: "Дайте ми нещо дето е правено в САЩ, моля!". И още много дребни, но много весели моменти.

Така че, ако имате свободно време, час и половина, не ви трябва кой знае колко повече... намерете филма и се отпуснете, гледайки една забавна комедия... от преди повече от 14 години, но със същата доза хумор, ирония и пародийно майсторство. Енджой!

» back to top

Oho! You'll ask me where did I get this movie from?! Most of you might have heard of it for the first time, others might remember what its about, others might confuse it with another movie... others might whatever, others just as me watched it once again, just to remind themselves what good parody means. Loaded Weapon 1 – Yes! A movie made by the film company National Lampoon's long before they become a producers of many not so good teen comedies (except for Van Wilder which is a very good movie).
And so, Emilio Estevez, Samuel L. Jackson, Jon Lovitz, Kathy Ireland, William Shatner, Tim Curry and many more famous and infamous actors, transformed into various characters from familiar famous movies. I mentioned parody – because the movie is the just that. To laugh over the other, serious movies, when we see them thought the face of Sgt. Jack Colt (Estevez) and Sgt. Wes Luger (sounds like Loser – a loser right... hehehe, they mistake it at one place in the movie).

The movie is based on the classic Lethal Weapon (starring Mel Gibson and Danny Glover). But together with that there are many other, worthy of honor movies, like Basic Instinct or like The Silence of the Lambs. There are lots of amusing moments in the movie, some of them might seem dull to you and not that interesting. But for me parodies have always been a challenge, because I love cinema very much, and how many movies I've seen... even I don't know. So, a challenge, for my memory – and where was this from, and this?! And this?! And so – it's fun ;)
And you just can deny that it's funny when Samuel L. Jackson's character screams in the megaphone in Chinese... to be surprised, to look at the device, where he sees Made in China and to be shouting: "Give me something that is made in USA please!". And many other small but very funny moments.

So if you have some free time, an hour and a half, you don't need much more than that... find the movie and relax, watch a funny comedy... form more than 14 year ago, but with the same doze of humour, irony and parody skill. Enjoy!

» translated by Ilienna

»©« Die Hard With A Vengeance

Още едно златно парче, от миналия век. Умирай трудно: В истинския смисъл на думата (Умирай трудно 3). Продължение на хитовите блокбастъри от 10-на години преди това, пак с участието на Брус Уилис, на режисьора Джон МакТиърнън. Най-добрата част от всичките (включително и след излизането на четвъртата част тази година - Live Free or Die Hard). Любим филм навремето, преди да открия по-стойностните обаче. Но и днес, продължавам все така да му се кефя. И на екшън сцените, и на култовите лафове, на всичко. За един киноманиак, познаването на четирилогията Умирай трудно е задължителна. Веднъж да го гледате, ще си запечатите образа на Джон МакЛейн, тичащ по потник, целия в смазка и кръв, готов да разкатае лошите. И този път те са от немски произход. Хубавото е че правят връзка с първа част (когато Ханс Грубер (Алан Рикман) беше метнат от небостъргача Накатоми). Тук брат му - Саймън Грубер (Джеръми Айрънс) идва да направи живота на МакЛейн възможно най-трудния. Оттам и подзаглавието на филма - В истинския смисъл на думата (With a Vengeance).

Партньор на МакЛейн, и незаменим образ, е Зевс, изигран от Самюъл Л. Джаксън. Уникален образ! Невероятно поведение, реплики, изпълнение. Разсмива отвсякъде с непорочната си откровеност и расистко държание. Да, ще го видите в ролята на чернокож, за когото белите са невероятен враг. И през цялото време ще се удивлявате, защото това обикновено не се среща (странно е...).
Екшъна е на високо ниво. Има толкова готини сцени, с такива... кървави моменти, че ще се изплезите пред екрана, с усмивка. Естествено колкото и бой да яде нашето момче, винаги лошите го отнасят накрая. А и няма как, не може да убиеш господин Умирай трудно! Оцелял е след толкова мазане по филмовите екрани, че сега ли.

Ще се израдвате на непрекъсната динамика, на цялата гонитба, преследване, ходене по свирката на "Саймън казва". Не само че го биеше главата през целия филм, заради седмичното препиване, ами и тоя Саймън го сцепва от загадки, главоблъсканици, които без Зевс, нямаше как да се оправи. При неподчинение следва БУМ! на оживено място. "Саймън казва: Лейтенант МакЛейн и Самарянинът да бъдат в 10:20 на метро спирката на Уолстрийт, до будката за вестници", и се почва...
Уникално, наистина! Енергичен филм, гледан от мен безброй пъти (е не колкото 13-ят войн, но все пак... и интересното е че, Джон МакТиърнън винаги създава филми, които се гледат ли гледат, без да писват). Браво! Приятно гледане и... Yupieee-ky-ey, mother fucker!

» back to top

Another gold piece, from the last century. Die Hard: With a Vengeance. A sequence of the hit blockbusters from 10 years ago, again starring Bruce Willis, and the director John McTierman. The best part of all (including the after the release of the forth last part this year – Live Free or Die Hard). A favourite movie at that time, before I discover more valuable. But even now I continue to enjoy it in the same way. And the action scenes, and the cool jokes, everything. For a cinemaniac, knowing the tetralogy Die Hard is mandatory. If you watch once, you'll seal the picture of John McTierman, running wearing a vest, covered all in grease and blood, prepared to kick the ass of the bad guys. And this time they are with German origin. The god thing is that they make link with the first part (when Hans Gruber (Alan Rickman) was thrown out of the skyscraper Nakatomi). Here, his brother – Simon Gruber (Jeremy Irons) comes to make McClane's life as hard as possible. And this is where the subtitle of the movie – in the real meaning of the word (With a Vengeance).

Partnering to McClane, and an irreplaceable character is Zeus, played by Samuel L. Jackson. Truly unique character! Amazing attitude, lines, act. Makes you laugh with his taintless honesty and racist behaviour. Yes, you'll se him in the role of a Blackman for who the white are an incredible enemy. And during the whole time you'll be surprised because this is not very common (it's odd...).
The action is on a high level. There are so many cool scenes, with such... bloody moments that you're tongue will fall to the floor in front of the screen, with a smile. Of course no matter how much punches our guy gets, the bad always get what they deserve. And just how, you can't kill Mr. Die Hard! He survived after so much squashing on the movie screen, so what's left for now.

You'll enjoy an incredible dynamics, the hole chase, pursue, the playing "Simon says" game. Not only his head hearted though the whole movie because of the weekly drinking, but also this Simon gives him riddles, brainteasers, which without Zeus he would not handle. Disordering leads to BOOM! on public places. "Simon says: Lt McClane and the Samaritan to be at Wall Street metro station at 10:20 next to the news kiosk", and it starts...
Truly unique! Energetic movie, which I watched hundreds of times (well not as much as The 13th Warrior, but still... and the interesting thing is that John McTierman always creates movies which are watched oven and over, without getting boring). Bravo! Nice watching and... Yupieee-ky-ey, mother fucker!

» translated by Ilienna

»©« Schindler's List

На вашето внимание, представям номинираният за 12 награди Оскар (спечелил 7 от тях), на режисьора Стивън Спилбърг... Списъкът на Шиндлер. Един от най-сензационните, най-блестящите филми правени някога, по книгата на Томас Кинийли. Произведение на изкуството във всяко едно отношение. Една история за Втората световна война, холокоста, жестокостите и ликът на болезнената историческа действителност. Майсторски замислен, с добър подход, професионално изпълнен.
Както и да го погледнете, Списъкът на Шиндлер е шедьовър. За малко филми, мога да дам такава силна оценка, но за този нямам задни помисли, нито ще размисля. Гледал съм го около 6 пъти (може и да са повечко от 6), но всеки път чувствата напиращи в мен, силата на филма, влиянието му... е все същото. Понякога даже е по-силно от предните пъти.
Великолепен кастинг! За ролята на Оскар Шиндлер е избран Лиъм Нийсън. Прави невероятна роля, силна и запомняща се. Истински Шиндлер! За ролята на Ицхак Щерн (също толкова героичен за съдбата на толкова много евреи изправени пред лика на смъртта) - Бен Кингсли. Много добър актьор, с идеално превъплъщение в ролята на счетоводителя. Арийският подполковник Амон Гет (хер коменданта...) - Ралф Файнс, с типичен немски, фъфлещ, и брутално набиващ се в ушите ни акцент. Побъркващ от ужас в коварните моменти, когато хладнокръвно дърпа спусъка, и пуши цигара... или просто премлясква сладостно, преди да направи поредната лудост... няма правила по които да оцелееш, ако си в обкръжението му.

В противоположния край, стои Шиндлер. Един от любимите ми моменти във филма е самото начало. Когато се запознаваме с брилянтния ум на героя. Хитър, умел, владеещ социалното инженерство. Стана ми още по-симпатичен с решителността си, с убедителността си, със словоохотливостта си. Въртеше немските офицери, както си поискаше. Женкар! Абсолютен! С една единствена идея, решен да използва войната, за да направи състояние. И говорейки с жена си: "След време всички ще знаят кой е бил Оскар Шиндлер... да, спомняме си го, той направи велико нещо...", всъщност не осъзнава колко прав ще се окаже. Но мислейки за фабриката си, състоянието си... че за това ще го помнят хората, заслепен... той не вижда към какво хуманно дело се е насочил.
Силна игра, силна визия. Оператор на филма е Януш Камински. Майстор, още един, редом до сценаристите и режисьора - Спилбърг. Произведение на изкуството както споменах в началото. Драматичната музика на също толкова великия композитор Джон Уилямс, допринася за емоционалното ни състояние в пиковите моменти на лентата.
Има толкова много моменти, в които сълзите са несдържими... Колкото и силни да сте, колкото и да не се впечатлявате от емоциите си, и че нищо на света не би ви накарало да се разчувствате, тук има достатъчно неща, които да преклонят силната ви воля.

Измежду цялата трагедия, драма и несподелени мъки, тук там се прокарват и няколко момента, водещи до истински смях. Смях през сълзи. Смях, който да ни напомни че все още сме пред екрана, за да ни дръпне за секунда от тежките събития във филма. Умело, в запомнящият се стил на Спилбърг. Един от тези моменти например е, разговорът на Щерн с Шиндлер, когато вторият му казва идеята си, за фабриката. И учуден, Щерн го пита: "Значи дали правилно съм разбрал... Парите ще ги дадат инвеститорите, аз ще ръководя цялата фирма... а мога ли да попитам Вие какво ще правите?!"... винаги се смея на тази сцена. Колко дързък е героя на Бен Кингсли, колко... наясно е със ситуацията, и как успява да спечели Шиндлер.
Великолепни герои, великолепна игра. Страхотен филм! Сега отново се сетих за края на филмът... краят когато виждаме Шиндлер пречупен, миг след като осъзнава какво е сторил. Как е спасил толкова много хора... когато Щерн му казва: "Този който е спасил един човешки живот, е спасил целият свят" ("Whoever saves one life, saves the world entire").
Изящен филм, реалистичен, с духът на истината, терора, ужаса, увлечението и забележителността на героите. След като гледате Списъкът на Шиндлер, ще бъдете убедени в едно... а именно... омразата към човека (един или всички) не води до нищо добро, човешкият живот може да бъде отнет за секунда, но създаването му отнема толково много време. Съдби разбити за 1 миг, с един изстрел... цял човешки живот, заложен на карта... Великолепен филм, напомнящ ни със страшна сила за историята, сигнализиращ ни на какво е способен злият ум на човек... и същевременно на какво е способен добрият характер.

» back to top

To your attention I present the nominated for 12 Oscar awards (and won 7 of them), from the producer Steven Spielberg... Schindler's List. One the most sensational, most brilliant movie ever made, based on the book of Thomas Keneally. A work of art in every aspect. A story about the World War II, the holocaust, the inhumanity and the face of the painful historical reality. Skilfully thought, with a good approach, professionally performed.
No matter the way you look at it, Schindler's List is a masterpiece. There are only few movies I can give such high score, but for his one I have no back thoughts, and I wouldn't reconsider it. I watched about 6 times (may be more than 6), but every time the feelings I have, the power of the movie, it's influence... it always the same. Sometimes it's even stronger that before.
Magnificent cast! For the role of Oskar Schindler was chosen Liam Neeson. He made an amazing role, strong and remarkable. A true Schindler! For the role of Itzhak Stern (also very heroic for the destiny of the so many Jews staring at the face of death) – Ben Kingsley. A very good actor, with perfect transformation into the role of the accountant. The Aryan lieutenant colonel Amon Goeth (the Herr Kommandant...) – Ralph Fiennes, with the typical German, mumbling, and brutally sticking out in our ears accent. Driving us crazy in the deceitful moments, when he cold-bloodedly pulls the trigger and smokes a cigarette... or just smacks sweetly, before making the next crazy thing... there are no rules on which you can survive if you are around him.

In the opposite direction, stands Schindler. One of my favourite moments from the movie is the beginning. When we meet the brilliant mind of the character. Shifty, smart, skilful at the social engineering. He became more pleasant to me with his determination, with his convincingness, with his talkativeness. He could bend the German officers anyway he wanted. Ladies-man! Absolutely! With only one idea, determined to use the war to make a fortune. And saying to his wife: "They won't soon forget the name Oskar Schindler around here. Oskar Schindler, they'll say, "everybody remembers him. He did something extraordinary...", he doesn't even realize how true his would turn out to be. But thinking of his fabric, his wealth... that this will the people remember him by, blinded... he doesn't see in what humanely deed he's heading to.
Strong play, strong vision. The movie director of photography is Janusz Kaminski. A master, another one, standing next to the writer and producer – Spielberg. A work of art as a mentioned in the beginning. Very dramatic music by the also great composer John Williams, contributes for our emotional state in the pike moment from the film.
There are too many moments, where the can't hold your tears... No matter how strong you are, no matter if you are not impressed by your emotions, and that noting in this world can make you become emotional, there are enough things that can break your strong will.

Within the whole tragedy, drama and unanswered pains, there are some moments bringing you to true laughter that appear. Laugh with tears. Laugh that reminds us that we are still in front of the screen and to pull us out of the heavy events in the movie. Cleverly, in the remembering style of Spielberg. One of those moments for example is the conversation between Stern and Schindler, where the second tells him his ideas, for the fabric. And surprised, Stern asks him: "Let me understand. They put up all the money. I do all the work. What, if you don't mind my asking, would you do?"... I always laugh at that scene. How bold Ben Kingsley's character is, how... unfamiliar he is with the situation, and how he manages to win Schindler.
Magnificent characters, magnificent play. Amazing movie! I remember once again the end of the movie... the end where we can see Schindler brake, and just a moment later he realizes what he did. How he saved so many lives... when Stern tells him: "Whoever saves one life, saves the world entire".
Exquisite movie, realistic, with the spirit of truth, the terror, the horror, the enthusiasm and the remarkableness of the characters. After you watch Schindler's List, you'll be convinced in one... namely... the hate of a man (one or all) doesn't bring anything good, the human life can be taken away for a second, but the creation takes so much time. Fates crushed for 1 moment, with one shot... a whole human life, placed on a card... Magnificent movie, reminding us of with worrying influence of history, alarming us what the evil mind is capable of... and what the good character is capable of.

» translated by Ilienna

»©« Collateral

Тъй като днес реших да си припомня The Kingdom (готино е, заслужава си пак гледането), и пак се радвах на коравия и безкомпромисен характер на Джейми Фокс, ето на че се сетих за филмът Collateral (Съучастникът), където той партнира на Том Круз. Филм от преди 3 години, на режисьора Майкъл Ман. Нека всички замълчим за 10 секунди и да си припомним поне една сцена от H.E.A.T (ЖЕГА), един от най-добрите филми, които някога съм гледал, направен с толкова майсторлък, че думите ми секват. Намерих си филма, нагласих саунда и хайде... Стилът на Майкъл Ман си личеше във всяка сцена. Във всяка една гледна точка на действието. Началото е доста отпускащо, показващо героите ни, и най-вече словоохотливия Джейми Фокс. Забавно е да го следиш в ролята му на таксиметров шофьор, как си говори или просто слуша другите. Как задяваше героинята на Джейда Пинкет Смит... доста добро (не случайно за тукашното му изпълнение е номиниран за Оскар, поддържаща роля).

Във филма имаше много добри моменти. Както като разговори, събития, визия, така и като саунд, напрегнати моменти, съспенс, трилъра си е трилър. Ами да, трилър е, все пак Том Круз си беше хладнокръвен убиец. Усмихна се много малко пъти, и то беше когато самият той иронизираше нещата. Но с тази сива (сребриста) коса, и този костюм, с улегналия показалец на спусъка на пистолета му, съвсем не беше смешен. Напълно сериозен и непоколебим. Бях негативно настроен, че Круз ще се е справил с ролята си, обаче се оказах в грешка. Добър беше! Заради режисура ли, заради това че наистина е класен актьор, не знам... но се е справил ;)
Говорим за стила на Майкъл Ман - да, имаше и екшън, с добро озвучение. Не много! Премерено, но с класа естествено, не е нужно да хвърчат сума си гилзи и да ни се продънват ушите (не че искам да кажа нещо лошо за ЖЕГА, не ме разбирайте погрешно, сцената там... след банката! Върхът!). Дам, както виждате доста сравнявам с ЖЕГА. Поради факта, че всеки следващ филм на същия режисьор, ще бъде сравняван с него. За мен той е най-добрият, и имах големи надежди за Маями Вайс. Уви, последния се оказа... Маями заспиВайс... слаба работа. Но се радвам поне, че Съучастникът заема достойно място до хитовия ЖЕГА.

» back to top

Because I decided to remind myself The Kingdom (it's cool, I deserves to be watched again) and I enjoyed the hard and uncompromising character of Jamie Foxx, I also remembered about the movie Collateral, where he is partnering Tom Cruise. The movie is from 3 years ago, by the producer Michael Mann. Let's all be silent for a moment and remind ourselves a scene from H.E.A.T, one of the best movies that I've ever watched made so skilfully that I loose the gift of speech. I found the movie, I set up the sound and go... the style of Michael Mann could be felt from every scene. In each and every point of view. The beginning was relaxing, showing us the characters and mostly the talkative Jamie Foxx. It was fun watching him in his role as a taxi driver, how he talks or just listens to the others. How he flirted with Jada Pinkett Smith's character... quite good (it wasn't a coincidence that they nominated him for an Oscar for supporting role).

There were a lot of really good moments in the movie. For conversations, events, vision, as well as for sound, intense moments, suspense, the thriller is a thriller. Well yeah, it's a thriller, after all Tom Cruise was a coldblooded killer. He smiled just a few times, and only when he was speaking ironically about things. With that grey (silver) hair, and that suit, with the resting on the trigger index finger, he was not funny at all. Absolutely serious and unshakable. I was negative that Cruise could handle with the role, but I was wrong. He was good! Was it because of the producing, was it because he is an actor with class, I don't know... but he made it ;)
We're talking about Michael Mann's style here – yes, there was action too, with good sounding. Not much! Measured, but with class f course, there's no need to have hundreds of cartridges flying around so that our ears hurt (not that I say something bad about H.E.A.T, don't get me wrong, the scene there... after the bank! Cool!). Yeah, as you can see I compare it a lot to H.E.A.T Because every new movie from the same producer will be compared to it. For this is the best, and I had big expectations about Miami Vice. Alas, that one turned out to be... Miami go-to-sleep-Vice... poor work. But I'm glad that Collateral takes a worthy place next to the hit H.E.A.T

» translated by Ilienna

»©« Moulin Rouge !

В тихата и свята нощ преди Коледа, се замислих за филма Ромео + Жулиета (виждате особеното в заглавието?!). И се питах, абе на същият режисьор имаше и друго заглавие, пак с някакъв знак, пунктоационен знак... естествено ме болеше главата и не можех да се сетя, затова си се допитах до IMDB. Режисьора беше Баз Лурман, а другият му филм се казваше Мулен Руж!
Сега когато бях напълно информиран, и от много отдавна се канех да изгледам този хит (поне досега такива отзиви бях слушал за него), го дръпнах от сладките торенти, нагласих си звуковите устройства (за по-добро усещане, щото филма предполагаше да се гледа с добро озвучение), изгасих лампите, разположих се удобно и... тихо, тихо... започва...
Още със старта си филмът те грабва! Невероятна динамика и енергия, струяща от екрана. Самото лого на 20th Century Fox се появява изпод завесите на една театрална сцена, музиката на познатото интро ръководена от един доста бурен диригент - луда работа. Историйката започва в Париж, 1900 година. По-много тъжен начин, с една песничка за главния герой. Разкриват ни краят на филма, но разбира се толкова бегло, и по толкова интересен начин, че това няма никакво значение... зрителя остава с толкова много желание и въпроси, като например... защо всичко е толкова сиво в живота на героя на Юън МакГрегър, какво се е случило с него. И съвсем след миг разбираме.

За тези които познават творчеството на Баз Лурман, изобщо няма да се учудят колко нестандартен е филма. Колко енергичен е, с колко невероятна визия, с великолепни изпълнения, песни, речи. Някои не обичат типичните мюзикли, или романси. Е тука няма нищо типично. Това е Баз Лурман (ехо, Wear Sunscreen, повечето от вас от там го знаят). Изобщо всичко ми изглеждаше сюрреалистично. Фантастични костюми, гримът беше толкова впечатляващ, постоянното движение на актьорите. Чудех се откъде толкова живот в тях, не се ли изморяват. Каква бъркотия, хаос, и същевременно подреденост и точност при изпълненията в Мулен Руж.
При точно такива филми, се забелязват истинските актьори. Които реално погледнато, могат да импровизират, да драматизират, да се тръшкат по пода с песни, да се катерят по шантави декори, и толкова естествено да запазват поведението си на сцена. Наистина уникално въздействие и жестока игра.

Песните са другото, което ми направи впечатление. Ще останете като ударени от гръм! Изобщо не очаквах подобно нещо, за какво ви говоря ли?! За да не развалям изненадата, няма да ви кажа. Просто бъдете нащрек за това, което ще чуете. Ще ви хареса!
Никол Кидман, Юън МакГрегър, Джон Легуизамо... добри актьори, но ако ги забъркате с малко сценарий на Баз Лурман и Крейг Пиърс, и режисира самият Баз... ще получите Мулен Руж! Перфектното лекарство против несигурност, самота, несъвършенство. Ще се влюбите в бохемите, ще се влюбите в тяхният лозунг, а именно: "This story is about: *TRUTH*, *BEAUTY*, *FREEDOM* but above all... *LOVE*". Ще откриете себе си във всеки един от героите. Ще изживеете прекрасната любов между Сатин и Кристиян, ще се насладите на излъчването на Никол Кидман, на усмивката на Юън МакГрегър, на шантавите изпълнения на Легуизамо и останалите образи в... "пиесата". Просто думите ми са недостатъчни, за да опишат нещо толкова сензационно и красиво като Мулен Руж!

Изгледах филма от начало до край... и под край, имам предвид - истинския край. Стоях и слушах Moulin Rouge! - Bolero, докато вървяха финалните надписи. Отново опиянен от музиката, стоях и гледах. Все още ме държеше силата на филма, следях ритъма, четях (безмислени понякога) надписи, и си мислех за отделни кадри, отделни сцени. Последните 5 минути с тази музика, бяха като... да изгледаш филма за 5 минути. Обичам киното, и след Мулен Руж! го заобичах още повече. Добавих още един цитат към любимите си. Най-важната идея, която не малко пъти беше повторена по един или друг начин... "The greatest thing you'll ever learn is just to love... and be loved in return"...

» back to top

In the silent and holy night before Christmas Eve I thought about the movie Romeo + Juliette (you can see the oddity in the title?!). And I asked myself, wasn't there another title from the same producer, again with a sign, a special character... of course my head hurt and I couldn't remember, that's why I asked IMDB's advice. The director was Baz Luhrmann, and the other movie was called Moulin Rouge!
Now that I was completely informed and I've wanted to see this move for a while (at least until now I've heard such responses) so I acquired the movie from the sweet torrents, I adjusted the sound system (for a better feeling, because the movie was expected to be watched with a good doubling), I turned off the lights, I set myself comfortable and... quiet, quiet... it starts...
From the very beginning the movie grabs you! Incredible dynamics and energy, streaming from the screen. The 20th Century Fox logo itself appears from under the curtains of a stage, the music of the well known intro leaded by a very wild conductor – crazy stuff. The story starts from Paris, 1900. In a very sad way, with a song from the main character. They tell us the end of the movie, but of course so slightly and in so interesting way that it doesn't really matter... the viewer stays with so much desire and questions, for example... why is everything so grey in the life of Ewan McGregor's character, what happened to him. And in just a moment we find out.

For those who know the work of Baz Luhrmann won't be that surprised how non-standard is the movie. How energetic, with incredible vision, with magnificent acts, songs, lines. This is Baz Luhrmann (hello, Wear Sunscreen, most of you know him from there). Generally everything looked surreal fantastic costumes, make up was so impressive, the constant movement of the actors. I wondered where they have that life in them, aren't they getting tired. What a mess, chaos, and at the same time order and accuracy in the performance in Moulin Rouge.
In movie like this one the real actor can be spotted. Which can improvise, to dramatise, to fall on the floor while singing, to climb on weird decors and to stay so natural behaviour on the stage. It is truly unique influence and magnificent play.

The songs are the other thing that made impression on me. You'll be like hit from a thunder! I didn't expect anything like it, what am I talking about?! In order not to spoil the surprise I won't tell you. Just be aware of what you're going to hear. You'll like it!
Nicole Kidman, Ewan McGregor, John Leguizamo... only good actors, but if you mix them with Baz Luhrmann and Graig Pearce's scenario and the produced by Baz himself... you'll get Moulin Rouge! The perfect medicine against uncertainty, loneliness imperfectness. You'll love the bohemians, you'll love they motto, namely: "This story is about: *TRUTH*, *BEAUTY*, *FREEDOM* but above all... *LOVE*". You'll find yourselves in one of the characters. You'll live the wonderful love between Satine and Christian, you'll enjoy Nicole Kidman's charisma, Ewan McGregor's smile, the crazy performance of Leguizamo and the other character from the "play". My words are not enough to describe something so sensational and beautiful as Moulin Rouge!

I watched the movie from the beginning to the end… and by end I mean the real end. I stayed and listened to Moulin Rouge! – Bolero, while the final titles were on. Again intoxicated with the music, I stood and watched. I was still taken by the power of the movie, I followed the rhythm, I read (non-sense sometimes) titles, and I thought for different cadres, different scenes. The last 5 minutes with this music were like... watching to movie in 5 minutes. I love the cinema, and after Moulin Rouge! I loved it even more. I added another one to my favourite quotes. The main idea that was repeated in one way or another... "The greatest thing you'll ever learn is just to love... and be loved in return"...

» translated by Ilienna

»©« I Am Legend

Преди около час гледах новият филм на Уил Смит - I Am Legend. По мнение на един колега (който го беше "гледал" (или му беше заспал) преди седмица-две) филмът не бил кой знае какво и да съм го пропуснел, нямало да е кой знае каква болежка. Уви обаче, както се досещате, щом четете това, явно има защо да се гледа филмът, и определено не е лош. Лош?! Доста е добър.
И аз самият не съм много привърженик на Заразно зло, зомбита, вампири или някакви заразени хора, дето ядат всички наред (28 седмици по-късно ли беше другият?!). Но поради налегналата ме скука, и мързел да подхвана нещо сериозно, реших да го изгледам въпросният легендарен филм за sole survivor-а на Земята, след някаква грешка на човечеството.

Историйката е проста... лекарка открива лекарство, което най-сетне побеждава Ракът (една от неизлечимите болести, които познава човека). Оказва се обаче, че тоя цяр, всъщност има много неприятен страничен ефект. Повишаване агресията на човека, превръщането в някакъв вид... животно... леко преобразяване, страх от светлината и загуба на човещината като цяло. Всичко това тръгва от Ню Йорк, и в опит да спре разпространяващата се (вече и по въздуха) зараза, правителството взривява моста Бруклин, и отцепва епицентъра на вредителя - а именно островът, Манхатън. Там единствен останал да се бори е нашият човек, героят на Уил Смит. Той е доктор, който независимо от странния си начин на самотен живот, в продължение на 3 години, сам с кучето си, не спира да вярва че ще се пребори и че ще спре тази епидемия... Много силен като дух. Силен и физически, опасен дневен режим. Полу-сбъркан заради тази самота, и няма как да не си говориш с кучето, или предварително наредени манекени във видеотеката... но същевременно все така интелигентен и симпатичен.

Въпросните гадове (болните хора), кръстени отново по странен начин dark seekers ;) (спомням си колегата какво каза: "Епа не можаха ли да не ги кръщават тия... кажи им Болните, или Заразените, все некви трябва да са dark или zombie незнам си к'во") се появяват нощем. Ако се появят на дневна светлина им се случва случка. Основно равна на: умират! Не са трудни за убиване. Автоматът на Уил Смит здраво ги дупчеше. Все пак са малко по-силни от него... и по-бързи, нали ви казах, има нещо животинско в тях.
И така, историята е доста интересна. И много ми беше любопитно да видя разни места в Ню Йорк, толкова пусти, че чак хванали бурени... беше интересно и ловът на антилопи по улиците на градът. И накрая идваше самотата, и меланхолията. Постоянното еднообразие, което виждаме в рамките на 100 минути докато трае филмът, само мисловно може да го умножим по 1010 дни, в които Героят е оцелявал... и търсел лекарството. Музиката също допринася за тъжното чувство. Няма да видим резачки, кървища и какви ли още не неща, ала Мила Йовович. Премерен екшън, леки комични моменти, за да не се загробим съвсем... и най-отгоре дългоочакваният финал - ще победи ли добрия, и... наистина ли е сам... Приятно гледане !

» back to top

Just an hour ago I watched the new Will Smith movie – I Am Legend. According to the opinion of a colleague of mine (who had "watched" it (or he fell asleep on it) couple of weeks ago) that the movie was not that big deal and that I should pass it, that it wouldn't be that much of a pain. Alas, as you probably have guessed, since you read this, there is a reason why and it's definitely not bad. Bad?! It's quite good.
I'm actually not a fan of Resident Evil, zombies, vampires or any kind of contagious people that eat everybody on the row (was 28 Weeks Later the other one?!). But because of the boredom that I felt and the laziness to start something serious, I decided to watch the movie in question about the sole survivor on Earth after some kind of human error.

The story is simple... a woman doctor finds a cure what finally beats Cancer (one of the incurable known to mankind). It turns out that this cure actually has unpleasant side effect. Increasing the aggression, turning into some king of... an animal... slight makeover, fear from light and loss of humanity at all. Everything starts from New York, and in attempt to stop the spreading (now by air) infection, the government blows up the Brooklyn bridge and cuts off the epicentre of the pest – namely the island, Manhattan. There the only survivor left to fight is our hero, Will Smith's character. He is a doctor who despite of his strange way of lovely life, for 3 years, alone with his dog, he doesn't stop believing that he can defeat and stop this epidemic... Very strong at spirit. Strong and physically dangerous day life. Half crazy because of the loneliness and there is no way you don't talk to your dog or arranged in advance manikins in the video store... but still so intelligent and simpatico.

The pests in question (the sick people) are called again in a very strange way dark seekers ;) (I remember that my colleague said: "Well, couldn't they not give them names... call them the Sick, or the Infected, they always should be dark- or zombie-something") appear at night. If they appear at daytime they will have a problem. Basically equal to: death! They are not hard to kill. Will Smith's automated gun gets them really hard. Still they are a bit stronger... and faster, as I told you, there is something animal in them.
And so, the story is quite interesting. And it was really curious for me to see different places in New York, so deserted that rouges grow... it was interesting to see antelopes hunting on the city streets. And at the end the loneliness comes, and the melancholy. The constant monotony that we see in the terms of 100 minutes while the movie is on, we can only mentally multiply in by 1010 days that our Hero survived... and looked for the cure. The music is also for contributing the sad feeling. We won't see chainsaws, blood and all kinds of things, a la Milla Jovovich. Weighted action, light comic moments in order not to bury ourselves completely... and on top of it the long waited finally – to win the good guy, and... is he really alone... Nice watching !

» translated by Ilienna

»©« Click

Преди година и половина (2006-та лятото), реших да си пусна едно ново филмче. Казваше се Щрак (Click). Бях му гледал трейлърчето, няколко месеца преди това и предполагаше да е забавно филмче. Там видях Адам Сандлър, Кейт Бекинсейл, Кристофър Уокън, Хенри Уинклър, знам ги всичките - добри като актьори, смешни и странни по своему във всяка своя роля. Но се оказа, че този филм далеч не е това което предполагах - а именно, обикновена комедия, с полу-стандартни шегички и никакъв запомнящ се момент.
Дотогава Адам Сандлър си го знаех само като комик, голяма кънка, шантав особняк, с вълшебен смях, с луди и детски шеги (като в Били Мадисън, много добър филм). Уви обаче, тук беше на по-високо ниво, невиждано до момента, и ми направи страшно добро впечатление.
Героят му, работяга, женен за страхотно момиче (Кейт Бекинсейл), с две страхотни, чаровни и сладки деца, с желание да осигури семейството си, да им даде по-добър живот. Заради това, той се счупва от работа, няма мира, няма време за жена си, децата, камо ли за него. На всичко отгоре съседите му (О'Дойл руууллз, хахаха) не му дават мира с нафуканите си придобивки ;) И един ден, на ръба на нервна криза, с невъзможност да разбере с кое дистанционно се пуска телевизора, с кое вентилатора, играчката или вратата на гаража... бесен, той тръгва да си купи универсално дистанционно управление. И както сам поиска, нещо в живота му най-сетне да бъде както трябва.

Той попада в един магазин (с много яко име Bed, Bath & Beyond), където се запознава с героя на Кристофър Уокън. Жестока игра на Уокън. Толкова забавен, с една такава елементарна същност и обяснения ("You wanted universal remote control... and you got... a remote that controls... the universe", и с един особено спокоен глас! жесток е просто)... много ме радва. Та при въпросната среща, Сандлър се сдобива с универсалното дистанционно и оттам започва "улесненият" му живот.
С възможност да слага пауза на живота си, да го превърта, да му спира звука, да се връща назад и да си припомня миналото, Сандлър яко задълбава и свиква с тази нова придобивка, която обаче се оказва нож с две остриета... И когато вече всичко става толкова необратимо, хващаме посланието на филма.
За втори път гледах филма, и въздействието му беше още по-силно, отколкото първия път. Плаках като дете на финалната сцена, много емоционален и силен момент. Прекрасно превъплъщение на Сандлър... дори като се замисля, как лежеше в дъжда, и отчаяно с пресипнал глас крещеше името на сина си... пак се натъжавам, невероятна сцена.

И не само тя. Много са. Филмът е изпълнен с толкова много тънки моменти. Постоянно каращи ни да затаим дъх, и да си помислим, а ние дали не правим така?! Дали не си бързаме по линията на живота, запленени от една цел, която се оказва не най-важната в живота ни. Влизайки в ролята на героя на Сандлър, напълно разбираме болката му, и грешките които допуска.
Музиката... филмът има великолепен саундтрак. Тогава се влюбих в една песничка... The Cranberries - Linger... и романтичния момент на запознаството на героите на Сандлър и Бекинсейл... когато си разменят салфетки със съобщения, седящи в един бар, слушащи точно тази песен... тя: "Will you still love me in the morning ?"... той: "Forever and ever, babe"...
И в героите ще се влюбите. Във всички до един. И в децата, много са забавни, и в Адам и Кейт, и в Кристофър Уокън с лудият му герой и присъствие... жестоко филмче. А да, даже и спасителят, Дейвид Хаселхоф го има... като шеф на Сандлър, ей голяма кънка е и той.
Великолепно филмче. Препоръчвам го горещо, за хората които са го пропуснали. И все пак, щом е в моята колекция, явно има защо. А аз... си пожелавам, следващия път като го пусна, отново да мога да изживея приятните емоции. Дори ако може да бъдат по-силни.
И не забравяйте... осмислете живота си, кое е най-важното, не пропускайте моменти, независимо какви са те. Защото може да нямате втори шанс, да поправите станалото... а после... после оставаме сами, в дъжда... викащи с пресипнал глас... името на сина си...

» back to top

A year and a half ago (the summer of 2006) I decided to play one new movie. It was called Click. I had seen the trailer several months before that and it promised to be a funny movie. I saw there Adam Sandler, Kate Beckinsale, Christopher Walken, Henry Winkler, I know them all – good actors, funny and strange in their own way in every role. But it turned out that this movie is not what I thought it would be – namely, just an ordinary comedy, with half-standard jokes and no unforgettable moments.
Until then I thought of Adam Sandler just as a comedian, big buffoon, a crazy eccentric with magical laughter, with crazy childish jokes (like in Billy Madison, e very good movie). Alas he was on much higher lever here, unseen until now and made a very good impression on me.
His character, hard-working, marries for a wonderful girl (Kate Beckinsale), with two wonderful, charming and cute children, willing to ensure his family, to give them a better life. That's why he busts his ass from work, he doesn't rest, he doesn't have time for his wife, children, what's left for himself. On top of that his neighbours (O'Doyle rulzzzzz, hahaha) don't leave him in peace with their perky gains ;) And one day, on the edge of the nervous break, unable to find which remote is for the TV, which s for the vent, the toy or the garage door... he goes angry to buy a universal remote control. And as he wished, to finally have something in his life that is right.

He comes across a store (with the very cool name Bed, Bath & Beyond), whre he meets Christopher Walken's character. Awesome acting by Walken. So funny, with such an elementary essence and explanations ("You wanted universal remote control... and you got... a remote that controls... the universe", and with a very calm voice! he's just incredible)... I really enjoy him. So at that meeting, Sandler receives with a universal remote control and this is where his life of "easiness" begins.
With the chance to put his life on pause, to rewind it, to mute it, to go back and remind himself of the past, Sandler dips deep and gets used to this new gain which turns out to be ... And just when everything become irreversible, we get the movie message.
I watched the movie for second time, and the influence was stronger than the first time. I cried like a child on the last scene, very emotional and strong moment. A wonderful transformation of Sandler... even when I think about it, how he sat under the rain, and desperately screaming his son's name with think voice... I get sad again, amazing scene.

And not just it. They are a lot. The movie is filled with many fine moments. Constantly making us to hold our breath and think: are we doing this too?! If we hurry down the path of our lives, staring at only one aim, which doesn't turns out to be the most important in our lives. Going into Sandler's role, we can understand his in completely and the mistakes he makes.
The music... the movie has an amazing soundtrack. I fell in love in a song then... The Cranberries – Linger... and the romantic moment when Sandler and Beckinsale's characters meet each other... when they exchange napkins with messages, sitting in a bar, listening to this song... she: "Will you still love me in the morning?"... he: "Forever and ever, babe"...
You'll fall in love with the character too. In ever one of them. In the children, they are really funny, and in Adam and Kate, and in Christopher Walken with his crazy character and presence... amazing movie. And yes, even the Baywatch David Hasselhoff is there... as Sandler's boss, he's a big buffoon too.
Wonderful movie. I recommend it warmly to the people who missed it. After all if it's in my collection there's a reason why. And I... wish the next time I play it, to be able to feel the nice moments again. Or even to be stronger.
And don't forget... give sense to your lives, what is important, don't miss moments, no matter what are they. Because you may not have a second chance to fix the past... and then... you are left alone, in the rain... screaming with a thick voice... the name of your son...

» translated by Ilienna