»©« Click

Преди година и половина (2006-та лятото), реших да си пусна едно ново филмче. Казваше се Щрак (Click). Бях му гледал трейлърчето, няколко месеца преди това и предполагаше да е забавно филмче. Там видях Адам Сандлър, Кейт Бекинсейл, Кристофър Уокън, Хенри Уинклър, знам ги всичките - добри като актьори, смешни и странни по своему във всяка своя роля. Но се оказа, че този филм далеч не е това което предполагах - а именно, обикновена комедия, с полу-стандартни шегички и никакъв запомнящ се момент.
Дотогава Адам Сандлър си го знаех само като комик, голяма кънка, шантав особняк, с вълшебен смях, с луди и детски шеги (като в Били Мадисън, много добър филм). Уви обаче, тук беше на по-високо ниво, невиждано до момента, и ми направи страшно добро впечатление.
Героят му, работяга, женен за страхотно момиче (Кейт Бекинсейл), с две страхотни, чаровни и сладки деца, с желание да осигури семейството си, да им даде по-добър живот. Заради това, той се счупва от работа, няма мира, няма време за жена си, децата, камо ли за него. На всичко отгоре съседите му (О'Дойл руууллз, хахаха) не му дават мира с нафуканите си придобивки ;) И един ден, на ръба на нервна криза, с невъзможност да разбере с кое дистанционно се пуска телевизора, с кое вентилатора, играчката или вратата на гаража... бесен, той тръгва да си купи универсално дистанционно управление. И както сам поиска, нещо в живота му най-сетне да бъде както трябва.

Той попада в един магазин (с много яко име Bed, Bath & Beyond), където се запознава с героя на Кристофър Уокън. Жестока игра на Уокън. Толкова забавен, с една такава елементарна същност и обяснения ("You wanted universal remote control... and you got... a remote that controls... the universe", и с един особено спокоен глас! жесток е просто)... много ме радва. Та при въпросната среща, Сандлър се сдобива с универсалното дистанционно и оттам започва "улесненият" му живот.
С възможност да слага пауза на живота си, да го превърта, да му спира звука, да се връща назад и да си припомня миналото, Сандлър яко задълбава и свиква с тази нова придобивка, която обаче се оказва нож с две остриета... И когато вече всичко става толкова необратимо, хващаме посланието на филма.
За втори път гледах филма, и въздействието му беше още по-силно, отколкото първия път. Плаках като дете на финалната сцена, много емоционален и силен момент. Прекрасно превъплъщение на Сандлър... дори като се замисля, как лежеше в дъжда, и отчаяно с пресипнал глас крещеше името на сина си... пак се натъжавам, невероятна сцена.

И не само тя. Много са. Филмът е изпълнен с толкова много тънки моменти. Постоянно каращи ни да затаим дъх, и да си помислим, а ние дали не правим така?! Дали не си бързаме по линията на живота, запленени от една цел, която се оказва не най-важната в живота ни. Влизайки в ролята на героя на Сандлър, напълно разбираме болката му, и грешките които допуска.
Музиката... филмът има великолепен саундтрак. Тогава се влюбих в една песничка... The Cranberries - Linger... и романтичния момент на запознаството на героите на Сандлър и Бекинсейл... когато си разменят салфетки със съобщения, седящи в един бар, слушащи точно тази песен... тя: "Will you still love me in the morning ?"... той: "Forever and ever, babe"...
И в героите ще се влюбите. Във всички до един. И в децата, много са забавни, и в Адам и Кейт, и в Кристофър Уокън с лудият му герой и присъствие... жестоко филмче. А да, даже и спасителят, Дейвид Хаселхоф го има... като шеф на Сандлър, ей голяма кънка е и той.
Великолепно филмче. Препоръчвам го горещо, за хората които са го пропуснали. И все пак, щом е в моята колекция, явно има защо. А аз... си пожелавам, следващия път като го пусна, отново да мога да изживея приятните емоции. Дори ако може да бъдат по-силни.
И не забравяйте... осмислете живота си, кое е най-важното, не пропускайте моменти, независимо какви са те. Защото може да нямате втори шанс, да поправите станалото... а после... после оставаме сами, в дъжда... викащи с пресипнал глас... името на сина си...

» back to top

A year and a half ago (the summer of 2006) I decided to play one new movie. It was called Click. I had seen the trailer several months before that and it promised to be a funny movie. I saw there Adam Sandler, Kate Beckinsale, Christopher Walken, Henry Winkler, I know them all – good actors, funny and strange in their own way in every role. But it turned out that this movie is not what I thought it would be – namely, just an ordinary comedy, with half-standard jokes and no unforgettable moments.
Until then I thought of Adam Sandler just as a comedian, big buffoon, a crazy eccentric with magical laughter, with crazy childish jokes (like in Billy Madison, e very good movie). Alas he was on much higher lever here, unseen until now and made a very good impression on me.
His character, hard-working, marries for a wonderful girl (Kate Beckinsale), with two wonderful, charming and cute children, willing to ensure his family, to give them a better life. That's why he busts his ass from work, he doesn't rest, he doesn't have time for his wife, children, what's left for himself. On top of that his neighbours (O'Doyle rulzzzzz, hahaha) don't leave him in peace with their perky gains ;) And one day, on the edge of the nervous break, unable to find which remote is for the TV, which s for the vent, the toy or the garage door... he goes angry to buy a universal remote control. And as he wished, to finally have something in his life that is right.

He comes across a store (with the very cool name Bed, Bath & Beyond), whre he meets Christopher Walken's character. Awesome acting by Walken. So funny, with such an elementary essence and explanations ("You wanted universal remote control... and you got... a remote that controls... the universe", and with a very calm voice! he's just incredible)... I really enjoy him. So at that meeting, Sandler receives with a universal remote control and this is where his life of "easiness" begins.
With the chance to put his life on pause, to rewind it, to mute it, to go back and remind himself of the past, Sandler dips deep and gets used to this new gain which turns out to be ... And just when everything become irreversible, we get the movie message.
I watched the movie for second time, and the influence was stronger than the first time. I cried like a child on the last scene, very emotional and strong moment. A wonderful transformation of Sandler... even when I think about it, how he sat under the rain, and desperately screaming his son's name with think voice... I get sad again, amazing scene.

And not just it. They are a lot. The movie is filled with many fine moments. Constantly making us to hold our breath and think: are we doing this too?! If we hurry down the path of our lives, staring at only one aim, which doesn't turns out to be the most important in our lives. Going into Sandler's role, we can understand his in completely and the mistakes he makes.
The music... the movie has an amazing soundtrack. I fell in love in a song then... The Cranberries – Linger... and the romantic moment when Sandler and Beckinsale's characters meet each other... when they exchange napkins with messages, sitting in a bar, listening to this song... she: "Will you still love me in the morning?"... he: "Forever and ever, babe"...
You'll fall in love with the character too. In ever one of them. In the children, they are really funny, and in Adam and Kate, and in Christopher Walken with his crazy character and presence... amazing movie. And yes, even the Baywatch David Hasselhoff is there... as Sandler's boss, he's a big buffoon too.
Wonderful movie. I recommend it warmly to the people who missed it. After all if it's in my collection there's a reason why. And I... wish the next time I play it, to be able to feel the nice moments again. Or even to be stronger.
And don't forget... give sense to your lives, what is important, don't miss moments, no matter what are they. Because you may not have a second chance to fix the past... and then... you are left alone, in the rain... screaming with a thick voice... the name of your son...

» translated by Ilienna