»©« Great Expectations

Големите надежди (или Големите очаквания), в оригинал Great Expectations... екранизация, по книгата на Чарлз Дикенс. В по-различен стил от първата такава, тази от 1946 година. На режисьора Алфонсо Куарон (боравещ с уникални изразни средства, с особен поглед на нещата, способен да реализира една такава стара творба, с голям успех, по такъв... по-модерен начин отколкото времето й увещава). С участието на Итън Хоук, Гуинет Полтроу, Ан Банкрофт и Робърт Де Ниро. Все големи имена, нали!? Но не само те правят филма.
Така например всеки път като слушам някоя определена част от саундтрака на филма... и всичко в мен се обръща на спомени. Към самия него (филмът), към героите, към спомените по любовта като цяло. Големите очаквания е една... увличаща, страстна, романтична и много драматична история. С толкова противоречиви чувства за правилните постъпки... за моментната наслада, за очакването и... риска: да изтърпиш с надеждата, че в бъдеще мечтата ти ще се сбъдне, или просто да се отдадеш на мига.
В борба с творческата си натура, с невъзможността да забрави любовта си, героя на Итън Хоук попада в една среда напълно непозната за него. С непрестанни мисли, дали някой не си играе с него - някой с достатъчно пари и власт, с недостатъчно здрав разум (героинята на Ан Банкрофт). Там някъде той среща и нея - Естела, момичето на живота му (Гуинет Полтроу). Но всичко това, така добре заплетено, така добре отвлечено от логиката, че накрая плаща на мистерията се вдига от Лъстиг (Робърт Де Ниро). Един затворник, от дълбокото детство на Фин (Итън Хоук). Нещо което е било далеч забравено, всъщност се оказва ключова фигура в неговото бъдеще.

Историята не е лоша. Накратко ви представих героите. Важно е възприятието. Например сега докато слушам Kissing in the Rain или Mono - Life in Mono... се изпълвам с романтика, с меланхолия, тъга, радост, спомени. Подобно на героя, преживявам отново и отново добри и лоши минали моменти. Загърбени?! Или просто в голямо очакване?! Никой не може да каже. Но не спирам песента, и се сещам за първия миг в който я видях. И подобно на Естела се запечатва в съзнанието ми. Подобно на Фин, понякога блуждая нощем... или заспивам с мисълта за нея. И това няма да се промени :( Независимо колко далече е тя от мен, независимо дали се поддава или не на чувствата си.

Споменах за Алфонсо Куарон, и начина му на режисиране. Добро е, защото прекрасно е уловил чувството наречено... любовна слабост. Тръпка, първичност... похотта и желанието към противоположния пол. Не може да не признаем и добрата игра на актьорите, тъй като те са тези, чиито лица ще се запомнят. Дали в сцената в която Хоук и Полтроу се виждат за първи път, след дълго време, в Ню Йорк... със слънчевата коса на Естела, с жадния поглед на Фин... Дали когато той тича в дъжда, за да я покани на танц, и когато страстно впиват устните си, обливани от плачът нощното небе...
Безспорно това ще остане един от любимите ми филми. Ще се наслаждавам както на музиката му, така и на запомнящите се сцени. Ще прехвърлям спомените в съзнанието си. Ще заспивам усмихнат или облян в сълзи. Това няма да се промени. Не и докато все още съм с разсъдъка си. Не искам да чакам толкова дълго като героя от филма. Но имам ли избор ако желанието и привличането е също толкова голямо колкото неговото!? Ако любовта ми е толкова силна като неговата.
Безкористно отдаване, себеотрицание...
Спомням си, че отдавна исках да гледам този филм (това беше преди 2 години). Не можех да го открия... но много исках да го гледам (незнаех наистина защо). Докато не го намерих, гледах го... влюбих се в него. И оттогава, той е винаги с мен. Обикновено филм не се задържа толкова дълго поради една или друга причина. Но този... си го пазя. Подобно на много други... емоции...

» back to top

Great Expectations... screen version based on Charles Dickens' book. Made in a different style than the first one from 1946 from the producer Alfonso Cuarón (using a unique means of expression, with a strange view about the things, capable to make such an old work, with great success, in such... more modern way than it's time advises). Starring Ethan Hawke, Gwyneth Paltrow, Anne Bancroft and Robert De Niro. They are all big names right!? But they are not the only ones that make the movie.
For example, every time I listen to a specific part of the movie's soundtrack... and everything turns into memories in side me. Towards it (the movie), towards the characters, towards the memories of the love in general. The Great Expectations are a... carrying away, passionate, romantic and very dramatic story. With so many mixed feelings about the right actions... about the momentary pleasure, about the expectation and... the risk: to stand with the hope that in the future your dream will come true, or just to feel the moment.
Fighting against his nature, with the impossibility of forgetting his love, Ethan Hawke's character comes across a completely unknown to him environment. With inescapable thoughts whether she's not playing with him – someone with enough money and power, with enough common sense (Anne Bancroft's character). Somewhere out there he meets her – Estella, the girl of his life (Gwyneth Paltrow). But all this is so well tangled, so well abstracted from logic, that at the end the mystery curtain is lifted up by Lustig (Robert De Niro). A prisoner from the deeply in Finn's childhood (Ethan Hawke). Something that was long forgotten turns out to be key figure in his future.

The story is not bad. I introduced the characters briefly. More important is the perception. For example now when I listen to Kissing in the Rain or Mono – Life in Mono... I fill myself with romance, with melancholy, sadness, joy, memories. Similar to the character I live it over and over again good and bag moments. Casted aside?! Or just in great expectation?! No one can say. But I don't stop the song, and I remember for the first time I saw her. And similar to Estella she is sealed in my memory. Similar to Finn I sometimes wander in the night... or fall asleep with the thought of her. And this won't change :( No matter how far away from me she is, no matter if she gives in or not to her feelings.

I mentioned Alfonso Cuarón and his way of producing. It's good, because he captured magnificently the feeling called... love weakness. A shiver, primitiveness... the lust and the desire towards the opposite sex. We can't deny the good actors play, because they are the ones who's faces will be remembered. Whether it is the scene where Hawke and Paltrow see each other for the first time, after a long time, in New York... with Estella's sunny hair, with Finn's impatient look... Whether it is when he runs in the rain to invite her for a dance and when they passionately press their lips, while the rain pores over from the night sky...
Undoubtedly this is going to stay on of my favourite movies. I will enjoy the music as well as the unforgettable scenes. I will run through the memories in my mind. I will fall asleep smiling or drowned in tears. This won't change. Not until i haven't lost my reason. I don't want to wait as much as the character in the movie. But do I have a choice if the desire and the attraction his as big as his?! If my love is as strong as his.
Unselfish commitment, self-denial...
I remember that I want to see this movie for a long time (this was 2 year ago). I couldn't find it... but I really wanted to watch it (I didn't know why). Until I did find it, I watched it... I fell in love with it. And since then, it is always in me. Usually a movie doesn't stay in me that long for one reason of another. But this one... I keep it. Similar to other... emotions...

» translated by Ilienna