»©« Breakfast at Tiffany's

Какво е важно за един киноманиак? Да е винаги в течение с новостите в киното, да има добри познания в сферата на това изкуство и да си припомня (попълва) колекцията от класически филми (повечето от които са се появили доста преди него, и вероятно са били част от детството на неговите родители). За да не ви завъртам главата повече с такъв род встъпителни изречения, ще споделя впечатленията си от Закуска в "Тифани" (Breakfast at Tiffany's).
През октомври 1961 година пред широката публика е представен филма на Блейк Едуардс, адаптация по новелата на Труман Капоте. Закуска в "Тифани" е една забележителна и очарователна драматична комедия, изпълнена с толкова живот, младост и романтика, че сега ми се изяснява защо в повечето нови филми от този жанр, копират класиката. Особено напоследък, прекалиха с копирането на сцени от сюжета, или тънка линия от историята в новите романтични комедии. Винаги е хубаво да познаваш оригинала и да имаш поглед над него, преди да видиш... имитациите. Не казвам, че са зле направени, но един такъв филм, от далечното минало има какво да ни покаже и определено да ни накара да се усмихнем широко.
Трудните ситуации за героите, сарказма в разговорите им, самите диалози, са толкова балансирани, изискани и същевременно комични, забавни, като че са в духа на XXI-ви век, такива каквито на нас биха ни се харесали. Това какво значи, че на практика за 47 години единствените неща, които се сменят са режисьора, сценариста и актьорите. Няма лошо... но как да прецениш, кое е по-добро: модерния вариант (помпозен и надут) или класическия (глуповат, елементарен, но толкова истински и радващ). За да има правилна оценка, трябва да познаваш и двете крайности. В моя случай това беше мотивацията да гледам Закуска в "Тифани".

"Тифани" е изключително изискан, скъп и прочут бижутериен магазин в Ню Йорк, разположен на Пето Авеню №727, който се превръща в истинска легенда.
Точно така, малко пояснение, тъй като едва ли на хората, които не живеят в Ню Йорк им е ясно какво е това Тифани и защо по дяволите там ще се закусва. Цялата работа е, че Холи Гоулайтли (Одри Хепбърн) става в 6 сутринта, наконтва се, взима такси и отива пред тази бижутерия (далеч преди тя да отвори врати). Носейки си пакет с кифлички, в другата ръка кафе, тя стои пред витрината, любува се на прекрасната и изящна гледка и си похапва... закуска пред "Тифани".
А коя е всъщност Холи? Една млада и невероятно объркана девойка. Живее сама под наем, с безименната си котка, в една дружелюбна квартира (като изключим побъркания й съсед г-н Юниоши (Мики Руни)) и всяка вечер се прибира... с различен мъж. Но не си правете погрешни заключения. Тя не е такава жена - всъщност заради цялата бъркотия в мислите й, постоянно търсеща коя е и какво точно желае от живота, тя не допуска никого - нито в сърцето си, нито през входната врата. И така, пияни и луди по Холи, похарчили камара пари по нея и приятелите й, ридаещи и блъскащи по вратата й, те остават далеч от нейните обятия.
Обаче нищо не може да направи една романтична история, без случайна среща с красив млад мъж (разбира се неженен, с лека професия, за да има повече свободно време). Една сутрин Холи се запознава с Пол Варджак (Джордж Пепърд). Той тъкмо се нанася в апартамента над нейния, забравил си ключовете за входната врата, позвънял на един от звънците (нейния) и така... срещата им е факт.
Още преди да се е облякла, Пол вече е в дома й, нуждаещ се от телефона, за да проведе важен разговор, а тя шета ли шета в бъркотията, неспираща да говори (повечето празни приказки) на един пълен непознат. В такива филми, силни драми не очакваме, така че фактора престъпност го забравете.

По нататък в действието си двамата все повече се сближават. Изскачат на аварийната стълба, отиват до прозореца на другия и потропват. Среща без уговорки. Много сладки моменти, определено. Не се сещам за филм от последните 10 години, в които да има такава... чиста романтика. И това е просто част от нещата, които ще видите в Закуска в "Тифани". Разходката, която двамата предприемат в средата на филма, момента в който Пол се влюбва в Холи, когато й се обясняваше, когато се скараха (е не вярвах, ама наистина ми повлия филма, хахаха... имам предвид, въпреки че е от 1961 си има същия този заряд, който имат и модерните романси). Всичко беше много хубаво. И забавно. Особено смешен беше героя на Мартин Балсам - О Джей Бърман (с неговото непрекъснато: "Fred, baby!"), който всъщност трябваше да е импресарио на Холи, в кариерата й в Холивуд. Но как да обуздаеш едно такова лудо нещо, като младо момиче пълно с енергия за живот, и никакво понятие какво точно иска?
За мен винаги е удоволствие да проследя една такава класика, за да имам поглед над нещата, които са били тогава, доста преди аз да се родя. Буквално от детството на родителите ми.
Хубаво е да познаваш историята, особено тази на любимото ти изкуство. След като преди... 2 години някъде, гледах Казабланка (от 1942 година, с Хъмфри Богарт), реших да съм по отворен към класическото кино, и като ми се отвори възможност да попълвам колекцията си с гледани филми от онзи период. Спомням си, като по-малък, докато още съществуваше Ефир 2, в събота по обед имаше предаване "Светлините на рампата", в което винаги даваха по един класически филм. Гледах тогава няколко, но... нито имах разбирането, нито пък можех да запомня толкова добре нещата, или да мога да ги коментирам. Сега има един телевизионен канал TCM - Turner Classic Movies, който пък нон-стоп върти въпросните класики. Така че, когато приключа напълно с модерното кино, и няма нищо друго за гледане (освен най-най-новите филми, които излизат), ще се абонирам за TCM и ще им разкажа играта. А дотогава, забавлявайте се с лудориите на Холи и Пол и романтичната Закуска в "Тифани".

»©« Aliens

През 1979 година творението на режисьора Ридли Скот среща любителя на киното с един от най-коварните и ужасяващи твари във филмовата история. Пришълец - оригиналното заглавие на филма, със сценаристи Дан О'Банън и Роналд Шъсет (по едноименната им история). Невиждано дотогава създаване на едно не толкова далечно бъдеще, с представи за нещо невиждано, но очаквано.
През 1986 година... Пришълци, на Джеймс Камерън (малко след невероятния му успех с Терминаторът, от 1984 година) добавя нова глава в историята за свирепия нашественик. Неидентифицираната форма на живот, от друга планета... достатъчно мощна и хищна да погуби човешкия род с лекота.

Два невероятни филма, появили се толкова отдавна. Преди няколко дни ги гледах, просто за да си ги припомня. И мога да потвърдя, че ефекта е същия... ефекта от гледането, тръпката, съспенса... ужаса и страхът. Много добре знам, че това е просто филм... но той е толкова добре изпипан, добре премерен като сценарий и режисура, с множество специфични моменти, които го нареждат сред класиките в киното. За момент съм се чудил, какво ли би било да гледам филма на премиерата му... през 1979 (аз дори не съм бил роден тогава... но да предположим). Ами... не мога да опиша с думи.
Първият филм, който ни запозна с пришълеца... показа контакта между различните форми на живот... стресна ни, какво ли ни очаква в необятния космос. Малък екипаж се събужда от криогенен сън, с мисълта че скоро ще се приберат на Земята. Уви обаче оказват се отклонени от курса си... по сигнал за помощ. Но това съвсем не се оказва истина. Въпросния екипаж, се натъква на организъм, който се оказва смъртоносен за тях.
Прекрасно е реализиран филма (няма да коментират ефектите, тъй като на фона на днешните повечето от вас няма да им обърнат внимание, или ще ги подминат с насмешка... но въпреки това той е носител на Оскар за най-добри визуални ефекти), вече го споменах. Много силно впечатление ми направи звукът обаче. Затаяващите дъха моменти, усилващия се ритъм на сърцето... постоянно удря в ушите ви... и с близките операторски кадри... буквално влизате в ролята на Сигърни Уивър, досущ толкова уплашена като нея. И емоцията е добре изиграна. Първичните усещания на паника, борба за оцеляване. Ужасяващ герой е пришълецът.

Докато в първата част всичко е по-мистериозно и непознато (защото за първи път се срещаме с нашественика), то във втората - Пришълци, нещата са къде къде по динамични. Което прави филма по-добър от предшественика си. Познаваме Джеймс Камерън, начина му на работа, способността му да претворява една история и да я направи толкова напрегната и интересна, че филмът да се запомни за винаги, и да се гледа отново. За Пришълци той е сценарист и режисьор.
Този път, планетата на която в първия филм беше намерен пришълеца, сега е колонизирана от хората (без те да подозират каква опасност е в тяхна близост). Елън Рипли (Сигърни Уивър), която след като надхитри гадинката в първа част, бива намерена след дълго скитане в космическото пространство.
Нещата се заплитат, когато от въпросната планета се губи връзка с колонията. Отряд елитни войници на бъдещето и Рипли трябва да отидат там, за да разберат какво се е случило. Сред героите ще разпознаем Майкъл Бийн, Ланс Хенриксен, Бил Пакстън, Пол Райзър.
И защо повече ми харесва втора част от първа... главно заради динамиката и неспиращата гонитба/бягство! Моментите във филма, когато екипа (останал наполовина още в първите минути, след първата си среща с пришълците) се бори за оцеляването си... няколкото часа, които те трябва да изчакат кораба, за да се приберат се оказват тежки, дълги и фатални за тях.
Да гледаш как автоматичните оръдия избиват напиращите гадове, падащия брояч, писъците на убитите пришълци... страхотно!
Да гледаш как героите се борят за метри, заварявайки врати зад себе си, отваряйки други напред... борещи се лице в... хм, лице с тези "животни". Удивителен е сценария, още веднъж!
И за да не се изчерпам, спирам дотук. Майсторски филми, от доказани във времето режисьори. Добър сценарий, класна реализация. Екшън, мистерия, трилър, ужаси! Великолепна динамика... добри ефекти. Приятно изживяване в пространството на космоса... "In space no one can hear you scream"...

» back to top

In 1979 the work of the producer Ridley Scott meets the cinema fans with one the most insidious and terrifying creatures in the movie history. Alien – the original title of the movie, written by Dan O'Bannon and Ronald Shusett (after their story of the same name). Unseen by that time recreation of the not so distant future, with an idea of something unseen, but expected.
In 1986... Aliens, by James Cameron (just after his success with The Terminator, from 1984) adds a new chapter in the history of the fierce invader. The unidentified life form, from another planet... enough powerful and predatory to wipe out the human kind with ease.

Two amazing movies that appeared so long ago. I watched them few days ago, just to remind myself of them. And I can say that the effect is still the same... the effect from watching, the creeps, the suspense... the horror and the fear. Of course I know it's just a movie... but it just so well made, well measured as a screenplay and production, with a lot of specific moments which line them along the classic movies. For a moment I wondered what would it be to watch movie on its premier... in 1979 (I wasn't even born back then... but let's suppose). Well... I can't describe it with words.
The first movie which introduced us to the alien... shows the contact between the different forms of life... it shocked us, what waits for us in the infinite cosmos. A small crew is awakened from their cryogen dream, with the thought that they'll be go back on Earth soon. Alas their course ends up to be diverted... after a SOS signal. But as it turns out this is not true. The crew concerned comes upon an organism which turns out to be deadly for them.
The movie is made wonderful (I won't comment the effects, because compared with nowadays most of you won't pay attention to them or you'll pass them with mockery... but it's still an Oscar winner for best visual effects), I already mentioned it. I had a big impression from the sound. The breath holding moments, the raising heartbeat... it hits you in the ears all the time... and with the close camera shots... you literally go into Sigourney Weaver's role, as scared as her. And the emotion is well played. The primitive feelings of panic, a fight for survival. The alien is a terrifying character.

While in the first part everything is more mysterious and unknown (because we meet for the first time with the invader), in the second – Aliens, the thing a way more dynamic. Which makes the movie better that the previous. We know James Cameron, his work style, his ability to recreate a story and to make it so intense and interesting that the movie will be remembered for ever and will be watched again. For Aliens he is writer and producer.
This time the planet where the alien was found first is now colonized by the people (without them knowing what danger lies near to them). Ellen Ripley (Sigourney Weaver) who outwits the creature in the first part was found after a long wandering around the space.
This get mixed up when on the planet in question is lost connection with the colony. A team of elite soldiers of the future and Ripley have to go there to find out what happened. Among the characters we'll recognize Michael Biehn, Lance Henriksen, Bill Paxton, Paul Reiser.
And why do I like the second part more than the first... mainly because of the dynamics and the never-ending chase/escape! The moments in the movie when the team (only half of it left just after the first few minutes after the first encounter of the aliens) is fighting for their survival... for few hours, which they have to wait for the ship so that they could go home, turn out to be quite hard, long and fatal for them.
To watch how the automated weapons kill the insisting creatures, the decreasing counter, the screaming of the dead aliens... awesome!
To watch how the characters are fighting for meters, closing the doors behind themselves, opening new in front... fighting face to... hm, face with these "animals". Once again, the screenplay is amazing!
And so that I don't exhaust, I stop here. A movie masterpiece from producers proven in time. A good screenplay, a class production. A pleasant experience in space... "In space no one can hear you scream"...

» translated by Ilienna