»©« S1m0ne

Удивително е как докато търсиш едно нещо в световната мрежа, можеш да се натъкнеш на съвсем друго - което да се окаже по-добро, и да ти донесе повече удоволствие от първото. Резюмирам: разглеждах си обикновени снимки в Чичко Гугъл, и случайно мярнах една на Ал Пачино, на фона съдържаща постер на филма Симон (S1m0ne). При първоначално прехвърляне на файловете в паметта ми, се оказа че филма не е гледан, нито трейлър, нито нещо рецензия да съм чел. Абе нищо, само се присетих че е на режисьора, създал един от моите любими филми - Гатака, Андрю Никъл.
Е повече и не ми трябваше, да не говорим че следваше събота и неделя, в които редовно при наличие на свободно време, се възползвам от него, и попълвам колекцията си от гледани филми. Хоби, страст, както искате го наричайте, но на мене ми е голям кеф! Разбира се филма предвещаваше да е добър, като се има предвид предното творение на режисьора, а и актьорите които са вътре и изпълняват ролите на не толкова заплетения, но оригинален сюжет. А за какво се отнася ли?!

Виктор Тарански (Ал Пачино) е режисьор. Създател на филми... в Холивуд. Но в онова не толкова далечно бъдеще, за което Андрю Никъл много обича да разказва, в което нещата са малко по-консервирани, много по-високотехнологични, и хората са... си същите! Притежава уникални похвати за пресъздаване на идеите, които му се въртят в главата, но пък трудно приемливи от закостенелите мозъци на критиците, които решават ще го бъде ли филма или не. Та от мнението на няколко постредствени персони, зависи дали едно нестандартно и филосовски извисено творение ще види бял свят.
Всичко още повече се прецаква, когато главната героиня (ролята на Уинона Райдър) на новия филм на Тарански, решава че вече е прекалено голяма, за да играе в такива шантави (нискобюджетни или филми без бъдеще, както тя смяташе) филми, и че трябва да се "спаси" час по скоро, като напусне продукцията, режисьора...
Добре поне че бившата му съпруга (героинята на Катрин Кийнър), е директор на студиото, та неразбрания режисьор съвсем не е в безизходица.
Почти със сринати мечти, на прага на пълното разочарование и неизбежния крах на надеждите му филмът да се появи пред публика, една вечер Тарански среща своя ангел-спасител. Един много странен ангел (и не няма нищо духовно-фантастично, няма паднали ангели, просто... нещото което този човек направи, си е ангелска постъпка, дар от небето) се появи в живота му. Ханк Алано (Елиъс Котеас) е луд компютърен специалист, който за 8 години плътно себеотрицание, отдаване на компютърната наука, загубил лявото си око заради тази идея и реализирането на проекта, успял да създаде компютърна симулация, която да замени реалните актьори. Виртуално кино - или може би по-правилно да се опише е, компютърна симулация, напълно неразличима от истински човек, с емоции, с възможност за движения, говор, както казах фантастичното виждане на Никъл за недалечното бъдеще малко надминават границите на нашето въобръжение, но защо пък скоро това да не се превърне в реалност. Като се има на предвид колко пари и средства отиват за разработката на какви ли не технологии.

И така, един хард-диск, оставен като наследство на Тарански, от неговия ангел - Ханк, е решението което дава възможността на режисьора да завърши филма. Simulation One - Sim(ulation)One = Simone, или както е работното заглавие - S1m0ne, знаете на ниско ниво всичко в компютрите е поредица от единици 1 и нули 0.
Модерна работа, научна фантастика, и образа на Симон се появява (ролята е изиграна от красавицата Рейчъл Робъртс). Но това не е всичко. Виктор получава цялото онова признание, което е очаквал че даже и повече. Нещо за което не е предполагал, но за което ще съжалява. В един момент Симон придобива такава популярност, всички умират да я видят, докоснат, да знаят че съществува. Съответно на главния ни герой това му се отдава, ама много трудно.
Все пак се справя със ситуацията до един момент, в който той се оказва... в сянката на своето произведение. Въпреки трудностите в убежденията, масата е достатъчно заблудена. Вярваща в съществуването на Симон до толкова, че в деня в който тя "умира", всички обвиняват Тарански. На косъм от смъртната присъда за убийство, което не е извършил, на човек който дори не съществува, всичко се развива страшно сериозно.
Разбира се филма не е толкова разбиващ сърцата ни, за да постъпи така с героя. А просто се промениха вижданията на няколко човека, както и техните ежедневия. Щом публиката желае Симон, ще я имат - това беше доживотната присъда на Виктор. Неговата победа...
Хубаво филмче, беше интересно да се види. И все пак Гатака си остава по-добрият от двата филма, които познавам от творчеството на Андрю Никъл. Приятно гледане!