»©« Terminator 2: Judgment Day

И докато все още съм на вълна Джеймс Камерън, не можах да се стърпя да не гледам за пореден път един от най-стойностните и върхови филми в историята на киното. Моят предишен най-любим филм - Терминатор 2: Деня на страшния съд (Terminator 2: Judgment Day). Същинско произведение и революционен филм от началото на 90-те години на миналият век. За да бъдем точни, ще назова датата на премиерата - 1991 година. Което го прави дадата на снимките поне 1 година преди това - сами може да си представите колко големи сте били вие тогава, какво е било киното през тези години and on and on...
Лично аз, бях на 7 години, когато за първи път научих кой е Терминаторът. Не съм бил на премиерата, нито съм го гледал в същата година, в която е излязъл, но си спомням добре че една сутрин брат ми донесе две видео касети. Пусна първата и загледахме Терминаторът (първата част на поредицата, също дело на Джеймс Камерън, но от годината 1984, когато все още не съм бил роден, може би даже извън плановете на родителите ми). След като страшно се израдвах на филмчето, въпреки ръбатата физиономия на Арнолд Шварценегер, не чаках много преди да бъде изваден първият филм и пъхната касетата на вторият във видеото. Направо дивеехме от очакване. Започна Терминатор 2: Деня на страшния съд.
Тъкмо бяхме надживели коварната машина дошла от бъдещето, за да убие една жена преди още да е заченала детето си, с цел да се спре бъдещият лидер на съпротивата срещу поумнялите машини, водени от супер компютъра СкайНет. Сара Конър (Линда Хамилтън) подкрепяна от Кайл (Майкъл Бийн) успяха да натикат Терминаторът под една хидравлична преса, и миг преди звярът от бъдещето да смачка вратът на Сара, тя натисна бутона даваща старт на пресата. Въпреки това войникът от бъдещето беше мъртъв, но в утробата на Сара вече се развиваше бъдещият лидер на въпросната съпротива.
След тази вметка от първата част (все пак си мисля, че всички познават филма, но аз съм длъжен да направя пояснения, било то и толкова кратки) двамата с брат ми знаехме, че бат Арни ще го има и във вторият филм. Чудехме се, какво ли ще стане, как ще се измъкне сега Сара Конър от тази машина-убиец, без сърце, с брутална сила, и прецизен мерник. Но това не беше всичко. Встъпителните кадри бяха впечатляващи. Невероятните ефекти постигнати от Industrial Light & Magic на Стан Уинстън бяха зашемятяващи. Хиляди пъти по-добри от тези в първата част, които между другото отново бяха на тази фирма. Уникално развитие, и нещо толкова детайлно изпипано, че ви иде да си свалите шапката и да се поклоните (независимо дали носите такава на главата си). След като си прибрах езика в устата и преглътнах задоволството, поето от екранът, станах свидетел на появата на Терминаторът. Този когото видяхме да бъде смачкван 20 минути преди това, пак беше там, и изглеждаше още по-як и решен да изпълни мисията си.

Минути след това виждаме и другият пратен от бъдещето, за да достигне целта си Джон Конър (героят на Едуард Фърлонг). Опасният поглед на Робърт Патрик е един от най-свирепите и ужасяващи от всички герои, които някога бях виждал на филмова лента. И така, имахме двете ключови фигури устремени в търсенето си на малкият Джон. Но какво ни е приготвил Камерън, си нямахме и напредстава. Великата сцена в Галерията... неповторимо изживяване. Слушайки бруталният и смразяващ кръвта ни саундтрак на Брад Фидел наблюдаваме бягащият от уплаха, преследван от преоблеченият като ченге Т-1000... докато не се среща очи в очи с Т-101. Камерата се забавя, Шварценегер отваря кутията с розите, откъдето вади пушката-помпа. Чуваме падането на цветята едно по едно, рокерските ботуши как схрупват всяко едно от тях. Джон побягва назад, където в края на коридора вижда ченгето вдигащо Берета-та си към него. Какво се случва?! С повече от ококорени очи и отворена уста, в мига в който очаквате Шварценегер да откъсне главата на малкото момче с единичен изстрел на пушката, той казва: "Get down!" - в следващият миг: БУМ! Огромна дупка в тялото на полицая. "Какво по...?!" Той не е човек... Т-1000, усъвършенстван модел терминатор, по-жесток, по-модерен, по-ефикасен, по-неубиваем!
След тази неповторима сцена, както и преследването след това са едни от любимите ми. Те са повратния момент във филма, които превръщат героя на Шварци в добрият, а този на Патрик в лошият терминатор. Оттам нататък ни остава да се отпуснем на местата си и да изгледаме зрелището, което тези актьори и режисорът, както и екипът на Стан Уинстън, са ни подготвили.
Спомням си преди години, докато все още си киснех вкъщи и имах достъп до Диема+, преустановявах всяко действие и сядах да гледах тази сцена, щом я мернех по телевизията. Няма как, това е като да... се изправиш на крака и да запазиш мълчание за 2-3 минути, докато слушаш сирената на втори юни. Добре де, може би не толкова патриотично, но отдаващо чест на великият режисьор и неповторимото произведение.
Един от най-добрите филми, с много иновации и като техники, и като компютърни ефекти и изобщо представящи бъдещето по много професионален начин. След Терминатор 2 нищо не беше същото в киното. Виждахме как Т-1000 беше стрелян, взривяван, замразяван и след класическото "Астала виста, бейби" беше направен на малки парчета... и секунди след това се втечняваше и събираше в тялото на полиция, който виждахме през цялото време. Без нито една драскотина. Не просто перфектната убиваща машина, истинско съвършенство на техниката и изкуствения интелект. Докато в първа част си мислехме че Арни е непобедим, то след много опити на героите във втората част да унищожат противника вече имахме нов лидер в надпревата на злодеите.

Няма да ви разказвам как завършва филма. Не мога да ви опиша и всичко онова, което ме прехласва по него. Просто защото си струва да го усетите сами. Това беше революцията в киното, такава каквато Матрицата постигна през 1999 година. Удостоена с 4 статуетки Оскар през 1992 година, Терминатор 2: Деня на страшния съд се превърна в класика, още преди да са успяли да продадат и последните билети от премиерите. Оттогава в следващите 10 години, този филм беше номер 1 за мен. Любим филм, класика, гледан най-много пъти - това беше той.
Спомням си че години след това бяхме намерили книгите, по които е правен филма. Беше интересно да ги прочета (за такъв, който не чете много книги). Имаше детайли, които бяха пропуснати във филма, но пък това е напълно нормално при една интерпретация на литературен материал. Но смея да твърдя и да застана плътно зад гледната точка на Джеймс Камерън. Създената история през 1991 година промени всички кинолюбители, във всички страни. Паметните сцени, фрази и герои остават завинаги в учебниците по филмово изкуство. А като край на това мое обширно ревю върху тази феноменална лента, мога да кажа само една: "I'll be back"!

»©« Strange Days

Съвсем случайно снощи реших да проверя какво ще има по любимото ми бТВ. Разцъках сайтчето (честито им за новата визия) и се оказа, че вечерта от 22:30 ще пуснат Странни дни (Strange Days). Едно филмче от 1995 година, не толкова далече... или може би да?! По историята и адаптираният за голям екран сценарий на Джеймс Камерън (сещате ли се кой е той... ако ли не, спрете да ме четете! докато не се запознаете с него и творчеството му). На режисьорката Катрин Бигълоу (която мога да отбележа, че доста добре си е свършила работата). Получило се е една лента с качество, доста над границата на приличното. Убер-яко трилърче.
И така, часът беше към 21:00 в същото време излъчваха една не толкова лоша боза, от тези на екшън карате момчето Жан-Клод Ван Дам (затворете вратата след последният). Внезапна смърт, помня го от едно време, когато филмите му не се смятаха за толкова пропаднали. Доизгледах въпросната Внезапна смърт, после новините и като ветровитата прогноза за времето и сладките спортни новини за родният ни червено-картонен футбол, стана време за моят филм.

Последният път, когато го бях гледал... наистина беше много отдавна. Минимум преди 10 години. Не че го бях забравил, но след като видях в програмата, че ще го излъчват - не исках да пропусна. Историята е доста интересна и типична за човек като Камерън. С неговият непрестанен поглед в не толкова далечното бъдеще, възможността на технологията и същевременният геноцид, до който дружно и без много усилия ще стигне човечеството на заветната 2000 година. След филмите за Терминатора, както и жестокото продължение на Пришълец, всичко правено от Камерън се гледа с широко отворени очи. Направо попиваш от екрана. И как иначе. Перфекционист с чувство за хумор и усещане към качественото кино. Рядко прави филми (да речем на 7 години, 1 път), но пък се помнят 30 години след това, като че са пуснати вчера за пръв път. Някой ден ще заговоря и за Титаник...
Въпреки че филмът е режисиран от Катрин Бигълоу и нейното име стои на финалните надписи, то съм убеден че Джеймс Камерън й е нещо като гуру, или най-малкото наставник. Личеше си че стилът на филма, не просто като сценарий, а като операторско движение, цялостна визия, се доближаваше до терминаторите. Не ги копираше, просто... има специфичен стил, който се разпознава при всеки режисьор. А историята е следната:
Още с откриващата сцена ставаме свидетели на обир с взлом в един китайски ресторант. Всичко завършва с ченгета преследващи обирджиите, приклещването им до покрива на сградата, прескачане между покривите... пропуск на кракът, изплъзване и размазване на цимента. Очите на Ралф Файнс се отварят и филмът започва. Героят му - Лени Ниро, е продавач на удоволствия. Имаш фантазия, забранен плод, уви не искаш да нарушаваш клетви или закони. Затова търсиш Ниро, който те снабдява с диск със съответната фантазия. Слагаш си Паяка на главата, удряш плей и си затваряш очите. Това изобрение били правителствено, но така и не пуснато в употреба, но за сметка на това прилежно изпиратствано от някой бездомен гений от тъмната страна. В следствие на което тази индустрия е нелегална, но пък доста доходна и се търси. Миналото на героят ни обаче не е било такова. Навремето е бил добро ченге от нравственият отдел на полицията в Лос Анджелис. Пререкания с безскрупулният шеф му костват службата. Оттам и новото му занимание. Мирни дни, или по-скоро нормални търговски дни, с обичайните опастности да го спипа я полиция, я някой побъркан клиент с оръжие и достатъчно голямо количество дрога в кръвта си. Затова отвреме на време Лени разчита на своите най-приближени - Мейс (от яката мацка Анджела Басет, като имам предвид наистина яка, щото раздава кютек във филма и има много хубави крака), както и Макс (Том Сайзмор) - опасен тип, готов на всичко за добрия си приятел Лени (няма да повярвате даже колко готов).

Вечерта на 30-те декември 1999 година се случват много събития. Постоянни размирици по улиците на Лос Анджелис, полиция и военни бродят с опити да запазят реда. Настъпил е хаос възбуден от цялата тази еуфория по новото хилядолетие. Говори се за Апокалипсис и какво ли още не, все неща които обаче са далеч от битието на Лени. Същият обаче получава поредица от записи за Паякът, които хич не са добра гледка. Смърт, корумпирани ченгета, екзекуции. Всичко това заплита историята и превръща героят ни в мишена. Междувременно обсебен от бившето си гадже Фейт (Джулиет Луис) и постоянно пребиван от горилите на новият й приятел - Файло (Майкъл Уинкот), работата става все по-дебела. Когато кръгът се стяга около вратът на Лени и Мейс, превърнали се в бягащи цели за корумпираните ченгета (героите на Винсънт Д'Онофрио и Уилям Фичнър) един по едни почват да падат глави, Паякът е в основата на цялото действие, часовникът тиктака, хаосът е пълен на връх нова година, на прага на 2000-та, поставяща началото и на новият милениум. Паметен ще бъде завършекът на филма, годината, хилядолетието. Ще останете супер доволни и... безспорно ще прибавите този филм към колекцията на любимите ви. Защото Камерън знае добре как да поддържа динамиката и напрегнатостта на един филм. Също така и до колко да ви обтяга нервите с обратите и логичните развръзки. Тук логично може и да хванете по средата на филма, но лично аз не го очаквах (това навремето де, сега знаех кой колко лош е, кой ще го отнесе и по какъв начин).
Странни дни предстоят. Радвам се че минахме 2000-та без такива ексцеси като тези във филма, но какво още ни чака, и дали наистина има какво да правим в следващите 1000 години, без да се самоунищожим?! Може би следващият проект на Джеймс Камерън ще внесе някаква идея, гледна точка за това как върви еволюцията ни, технологиите и съвместното ни съжителство: човек-човек и човек-машина.

П.П. А знаете ли че в първият си филм, Жан-Клод Ван Дам играе ролята на каратист-гей?!

»©« The Untouchables

Сухият режим, известен в правото като прохибиция (англ. и фр.: prohibition, лат. prohibitio) представлява частична или пълна забрана за производство и продажба на алкохолни питиета и напитки.

В периода 1920-1933 година, в САЩ, политиката на Сухият режим предизвиква масова злоупотреба с алкохол, развиване на редица престъпни групировки, както и на издигането на могъщи бандити. Времената на могъщите бандити, времето на Ал Капоне. Недосегаемите (The Untouchables) е филм на неповторимият Браян Де Палма. Известен с пристрастието си да прави филми именно за такъв род популярни личности. Може би личност не е точната дума, известни престъпници ще е най-добре. Подобно на историята за Тони Монтана или пък тази за Карлито. В Недосегаемите се разказва за могъщият Ал Капоне. Гангстер номер 1 за времето си, и може би един от най-влиятелните изобщо в цялата история на Чикаго, САЩ или световната моб история. По време на Сухият режим той е този, който най-добре се ориентира в ситуацията и успява да се наложи по улиците на Чикаго. Умело спекулирайки, безкомпромисен срещу действията на полицията, и винаги излизащ чист от ситуациите. Разбира се, когато изкъсо държиш нещата под контрол и имаш вярна дясна ръка, която да върши мръсотиите всичко е лесно. Уви до момента, в който Департамента по финансите не изпраща Елиът Нес да се справи с него. За неговата роля е избран Кевин Костнър. Като гледам архивната снимка и се сетя как изглеждаше Костнър във филма, смея да твърдя че си приличаха.
Пристигнал в Чикаго, оглавяващ отдела за борба с организираната престъпност, готов за действия и непоколебим, Нес организира първата си атака срещу потенциални трафиканти на алкохол. Добре протекла операцията завърша със среден пръст за Нес. Вместо алкохол, залавя пратка от чадъри. Ал Капоне доволен и надсмиващ се, нашият герой - за присмех на целия участък. Това обаче съвсем не го демотивира. Напротив, загубил вяра в невършещата своята работа полиция, разхождащ се нощем из тъмните улички на Чикаго, под невероятната композиция на Енио Мориконе, той среща Джими Малоун (Шон Конъри). Обикновен пътен патрул, остарял и от живота и от службата, но много мъдър и ключовата фигура, на която Нес ще се опре, за да настъпи престъпния мазол на Чикаго.

Двамата правят комбина, но си търсят още няколко човека, които да оглавят този специален екип. По думите на Малоун, да няма вяра на никого, включително и на полицията, по-добре да откъснеш ябълката от дървото, отколкото да я взимаш от кошницата. Прескачат участъка и отиват право при новобранците. При кандидатите за слава и героизъм, където попадат на точния човек - Джордж Стоун (Анди Гарсия). Италианец по рождение придава още един специфичен отенък на отряда. Елиът Нес, типичен американец, Джими Малоун - сериозен ирландец и Джордж Стоун (или истинското му име - Джузепе Петри) - печен италианец, с най-добрият прицел в полицията. Точно преди първата им истинска операция срещу Ал Капоне и негов склад с алкохол, към тях се присъединява и Оскар Уолъс (Чарлз Мартин Смит). Който влиза в живота на Нес още преди другите двама. Счетоводител, работещ за правителството, изпратен директно от Вашингтон. Носещ важна информация относно сметките, приходите и данъците на Ал Капоне. На първо време, колкото и често той да им говореше за това, подминаваха думите му... но както всички знаем от историята, именно там е разковничето в залавянето и уличаването на вина на могъщия гангстер. Неплатените данъци. Играта загрубяваше с всеки изминал ден. Началото на войната беше положено, а групата от Недосегаеми не се спираше пред нищо.
До момента, в който наистина сериозно не счупиха плановете на Капоне и той предприе сурови мерки. Не той, неговата дясна ръка беше извършителя на убийствата и саблени удари по морала на екипът.
Познаваме историята и знаем как ще свърши филма, но определено да видиш добре пресъздадена история, за едни такива големи имена като Елиът Нес и Ал Капоне, от един от майсторите на гангстерските филми Браян Де Палма, си заслужава. Споменах и за саундтрака на филмът. Дело на Енио Мориконе. Оказа се че съм имал две от темите във филма на компютъра си, под други имена. Тъй като първият път като гледах филма беше много отдавна, може би 8-10 години, а вторият път беше... вчера! си беше приятно да науча, че тези популярни звучения са към бележитата лента Недосегаемите.

Филмът е отличен с 1 награда Оскар, за поддържаща роля на Шон Конъри. Честно казано заслужава повече, но пък ако загледаме конкуренцията през онази далечна 1987 година не е имал много шансове да грабне повече. Въпреки това филмът е класика. Един от най-добрите правени някога. С добър вкус, с добър сценарий и режисура и много добро операторско око. Една от любимите ми сцени е тази с престрелката на гарата. Невероятно наистина, много напрегнат момент подсилван от потракващата музика, бебешкия плач и непрекъснатото съзерцаване на часовника. А погледите и бавното движение на камерата довеждат до съвършенството на сцената. Забележително!
Коментар за доброто превъплъщение на Робърт де Ниро в ролята на Ал Капоне?! Нима не го споменах досега. Пазех си го за накрая. Не го знам какъв е бил навремето онзи, обаче знаем че де Ниро прави ли мафиотски/гангстерски роли, е номер едно. Хем че си има италианска жилка, хем и фейса му е такъв (уникалната бенка на бузата). И като направи онази физиономия и поглед, държащ бухалката... безугледно смазва главите дори на приближените си, ако нещо са сгафили. Велик актьор.
Филмът ви грабва още от начало, с темата на Недосегаемите, огромния надпис хвърлящ сянка право пред вас, подсилван отново от музиката на Мориконе. Не се сещам за филм, в който този композитор има участие, и който да не се е превърнал в класическа лента. Може би носи късмет на кинопроизводителите. Нека оставим догадките за тези, които умеят как да тълкуват случайностите, а вие по-добре си намерете филма и научете малко повече за методите на Чикаго, Сухият режим, решителността на Елиът Нес и мощта на Ал Капоне.