»©« Walk the Line

Стоплиха ми сърцето тези двамката! Вижте ги - Хоакин Финикс и Рийз Уидърспуун, в образите на Джони Кеш и Джун Картър. До преди да гледам Walk the Line, нямах си и най-малка представа коя е Джун Картър, а Джони Кеш го знаех като име, но не мисля че бях слушал и една песен от дискографията му. Но ми беше повече от интересно да разбера защо Рийз Уидърспуун заслужи Оскар за тази си роля, а и имам слабост към определени роли на Хоакин Финикс. Плюс това филмът е биографичен, т.е. една история за живота на реален човек - винаги вещае забавление. Драма - всъщност този жанр идва от действието в едно представление. Първо театрален образ, след това преминал и на големия екран като термин. Не е задължително да има сълзи и трогателни сцени, самата игра на актьорите го превръща в драма. А когато има майсторлък и вживяване в ролята - всичко се получава доста добре.
Walk the Line - една от големите песни на Джони Кеш, написал специално за Джун Картър. Така и не намерих точен и 100% потвърден превод на заглавието на български език. Да извървиш пътя? Да поемеш по пътя, да се впуснеш в приключението, да поемеш риска - не знам. Затова просто Walk the Line.
Режисьор на филма е Джеймс Манголд, а сценарият следва до голяма степен автобиографията на Джони Кеш. В щатите името му е с голямо значение. Свързва се с едни от най-добрите кънтри, рок енд рол песни, създадени през 50-те и 60-те години на миналия век. А съвместните му турнета рамо до рамо с Джун Картър са били феноменални. Докато гледах как пеят на сцената и публиката подивяваше (предимно жени) се сетих за Елвис Пресли. Гледал съм записи от негови концерти. Сцената беше странна. Боксов ринг, без предпазните въжета, а наоколо - жени! Той пее ли пее, а те пищят ли, припадат ли! Нещо подобно и около Джони Кеш. Много фенки, много нещо. Но нека се абстрахираме от цялото това вълнение и фенска агрегация.

Кой е Джони Кеш? Къде е израстнал? Кои са родителите му? С кой е бил близък като малък? Кога е порастнал? Кога е започнал да мисли трезво? Кога е пропял за първи път? Как пред кой и защо се е обяснявал в любов? Много въпроси, а отговорите идват един след друг в Walk the Line. Но нещата не са представени христоматично и то така, че все едно четете времева линия. Баланс между амока от концертите, дивия нрав на героя и много песни. Не е мюзикъл, но пък изпълненото ми хареса. Кога съм слушал кънтри? Не съм... Между Уили Нелсън и някоя глупава кънтри балада не съм намирал много разлика. Джони Кеш беше просто име. Но сега се чувствам просветен. Живота му е бил интересен, наистина. Нормално тежко детство, времената са били такива. Трагедия, недоверие от страна на родителя (неоценяващия баща, в ролята - Робърт Патрик), самостоятелно израстване и узряване. Нормални неща за една известна личност. Много обичат да говорят или пишат за тежкото си сързяване, а след това как са се издигнали до небето и са се превърнали в звезда.
Точно тогава се появява Джун Картър. Разтърсващата сърцето на Джони Кеш, тази която дълго време го държа в плен и направи човек от него. Можеш ли да укротиш един вълк? Явно може, на нея не й беше лесно. Но като двойка - и на сцената и в живота - тези двамата заслужават възхищение. Били са наистина голяма работа. Както споменах по-горе - стоплиха ми сърцето. Снощи гледах филмчето и в следващите 1-2 часа все си ги преставях заедно как пеят, после се зачетох и в Уики и тя стана една... много трогателна.
Хубаво филмче. Рийз Уидърспуун определено си е заслужила Оскар-а. Тук за първи път харесвам някоя нейна роля. Като че не беше тя. Явно в биографични филми е по-лесно да влезеш под кожата на героя, който създаваш. Тогава може да се направи сравнение с реална личност и твоята игра, и на критиците им се облекчава работата. Браво на момичето.
Аз обаче малко повече се впечатлих от Хоакин Финикс. Той също е бил номиниран за главната си роля, за съжаление обаче пропуска да я спечели. Това обаче не умаловажава приноса му към киното. Голяма роля, наистина, а наркоманския му поглед и безразличие, в комбинация с белега над устната го превръщат в перфектния Джони Кеш. Браво и на момчето!
С китарата на рамо, с красивата Джун до себе си, пред прожекторите, бъдете готови да извървите пътя, заедно с Хоакин Финикс и Рийз Уидърспуун.

»©« La Bamba

"Oh, Donna... Oh... Donna..."

Някои от вас може би са чували тази песен, други вероятно я обичат... трети - няма трети (останалите са не-любители на евъргрийните и заблудените, лишени от информация). Ричи Валенс, талантлив музикант. С толкова много усещане към музиката и такава муза и великолепие в ноти и възможностти, че щастливата му приказка, наречена живот трябваше да бъде прекъсната на 17 годишна възраст. Доста пленяваща история, превърнала се в една от най-сълзливите и драматични филмови събития за 80-те години на миналия век.

Лу Даймънд Филипс е главния герой в лентата на Луис Валдез. Нещо като биографичен филм за съдбата на мексиканския талант, получил възможността на изгрее на небосклона на звездите, да получи своята слава и изживее американската мечта... но не за дълго. Ричи Валенцуела е истинското име на младежа, занимаващ се откакто се помни с музика, влюбен в китарата си и рокендрола. С мечти надскачащи самия него и семейството му няколко пъти, но факт и реализирани още преди да навърши 20 години.
Когато брат му Боб Моралес (Есай Моралес в ролята) се връща вкъщи след известно време в затвора, след това в големия Ел Ей, заедно с брат си Ричи, майка си и една мома, с която успя да спи на първата им среща тръгнаха извън граница, напускайки мизерията, гонейки мечтата на всеки американец. 50-те години на миналия век е периода, в който се развива филма. Още ученик с амбиции и лесно влюбващ се, Ричи среща Дона. Момичето на мечтите му, красавицата от училище, тази която не толкова късно след това възпява в един от най-големите си хитове за всички времена.

Както споменах, много задушевна, драматична и пленяваща история. Малкото момче от забутано мексиканско селце, отива в големия град, реално успява да направи пробив заради таланта си, и започва да изживява мечтата си. Това нямаше да бъде възможно без намесата на чувствителното към класна музика ухо на Боб Кийн (Джо Пантолиано) - човекът направил неговия първи запис, усетил възможностите на хлапето. Всичко е великолепно до една фатална февруарска нощ, когато самолетът в който той и още двама популярни музиканти за времето си се разбива в тъмнината...
Така си отива музикалното чудо Ричи Валенс, дал на света на изкуството толкова много, за изключително кратко време. Феноменален музикант, прочувствени песни, но не много. Историята му ще се помни вечно, както и музиката му. Ла Бамба (La Bamba) ще остане в сърцата на всички тези, които са присъствали на премиерните излъчвания през далечната 1987 година (включително и аз самият, имам дребни спомени, но знам че филма беше събитие, много емоционален и нямаше човек който да не беше впечатлен от него). Отронените сълзи няма да върнат Ричи Валенс, нито ще облекчат скръбта на роднините му или Дона, но гледайки отново и отново тази история се връщаме във времето, когато младият талант е пеел. Оставаме с разказът на Луис Валдез, оставаме с нотите и нежните лирики на песента, оставаме в Ла Бамба...