»©« Running Scared

Мигът няма точно определена стойност. Няма определена продължителност, няма сигурност в мига... но след него идват последствията. Ето по такъв начин мога да опиша филма на Уейн Крамър - Бягащ от страх (Running Scared). С познатият ни "Бърз и Яростен" Пол Уокър в главната роля и с още няколко познати имена в поддържащите роли - Вера Фармига, Камерън Брайт, Чаз Палминтери и др.
Спомени от първия път, когато гледах Running Scared: началото бурно, динамично с толкова много движение на камерата, толкова много fuck, fucking... shit от устата на Пол Уокър, че помислих... край! Какво ще бъде това или може би, е какво става тука. Каращ като полудял, облян в кръв, детето до него също... налапало лекарството против астма... и всичко това се прелива в надпис на стената - Running Scared.
18 часа по-рано, да на път сме да разберем какво по-дяволите се е объркало за толкова... кратко време. Гонитбата започва. Очевидно италианци и група афро-американци правят нарко сделка, докато в един красив момент през вратата с шут не влизат група маскирани и тежко въоръжени трети лица. С много разменени псувни (някои от които доста ме впечатлиха, и наистина не знаех че има такива... Чаз Палминтери е велик просто :)) с много надървени мъжаги, кой по-печен ще бъде... стана мазало. Точно за миг се разля толкова много кръв, по такъв брутален начин, с такъв поглед на камерата, че аз останах с отворена уста и с нагласата: О! Да! Филмът ще го бъде!

На всичко отгоре, самите цветове, лентата беше пипната. Имаше обработка, все си мисля че е като сепия... но не ми преличаше на Две димящи дула. По-различно беше, определно цветове липсваха, но това пък беше добре за филма, придаваше му една уникална визия и подчертаваше психозата от гонитбата, неизбежното и... как всичко може да се строши в миг, без да очакваш.
От въпросната престрелка, нашите (тези с които Джоуи Газел дружеше - героя на Пол Уокър) се измъкнаха. Уви обаче, въпросните типове с маски... се оказаха мръсни ченгета. Така е, бяха убили група корумпирани ченгета, ама айде иди обяснявай какво е станало. На всичко отгоре един от въпросните корумпирани се измъкна (както ще се разбере напред във филма, това беше Чаз Палминтери).
Джоуи трябваше да се отърве от пистолетите, за да не се прецака Фамилията. На вид проста задача, обаче... ако беше проста, нямаше да го има филма, нямаше и аз да творя тука ревю за него.
Въпросния пистолет се озова в лицето на съседско момче, приятел на сина на Джоуи. Момче от руски произход, син на проститутка... под опеката на един абсолютен хахо (особено на тема Джон Уейн). Подложен на ежедневен тормоз и побой, с нова лъскава придобивка хлапето се изправя срещу въпросния големец. Отпрашва го един път с куршум в рамото, уви с един от следващите изстрели, едва не отнася главата на Джоуи, докато той мирно и тихо си вечеря със семейството.
Тук беше повратната точка, и старт за дългата гонитба и все на косъм успешния край за нашия човек. Много зор видя и много късмет имаше. А тичащото от страх момче... беше още по-кораво. Уплашено, но не се предаде за миг. На какви ли хора не попадна, как ли не се измъкваше.
Наистина историята е много добра. Просто през цялото време от екрана се случват неща, които изобщо не си очаквал. Нищо по-хубаво от един нестандартен, непредсказуем филм.

Подчертавам музиката - беше заредена със същата доза адреналин, с каквато разполагаше и визията на филма. Но определено от всичко, най-голямо впечатление ми направи последното, изгледа на филма, играта с камерата, нестандартните похвати - удоволствие за всички възприятия на зрителя. Не случайно го държах на компа си в продължение на няколко месеца. Препоръчвах го на всеки, който ме питаше: Абе, кажи филм за гледане... и не случайно пак си направих кефа, като предната вечер си го пуснах, за да си припомня: Защо с толкова добри чувства съм настроен към Running Scared.
И така, останаха около 20 минути до началото на прожекцията на We Own the Night. Пожелайте ми приятно гледане...

»©« Gone Baby Gone

И докато си вися тука в CCS, с хубава гледка към хотел Хемус, очаквам да започне прожекцията на филма We Own the Night... имам още време, така че ще ви разкажа за едно друго филмче, което гледах предната вечер (вкъщи де, но пък си заслужава обясненията). Говоря за Жертва на спасение (Gone Baby Gone). Един филм на добре познатия ни като актьор Бен Афлек (който е и съсценарист за филма), с участието на неговия по-малък брат Каси Афлек (за първи път го видях в Добрия Уил Хънтинг, една малка роля естествено), Морган Фриймън, Ед Харис и Мишел Монахан.
Драматичен филм, много трогателен и много противоречив. Защо смятам така ли?! Защото през цялото време имате усещането, че нещо нередно се случва, дори когато съзирате правилните (или по-скоро логичните) действия - реакции на героите. Или пък когато против волята на логичното и здравия разум, те се борят на всяка цена за истината.

Филмът започва доста описателно... встъпителни (мъдри) думи от страна на главния герой Патрик (героя на Каси Афлек). Също с известна доза меланхолизъм и набиващи ни чувствени помисли за хората около нас (тези които познаваме от малки, новите които срещаме, или всички в обкръжението ни... изпълващи забързаното ни ежедневие).
Историята е за отвлечено момиче. 6 годишната Аманда... изчезва от дома си. Бива отвлечена от неизвестни похитители, новините крещят името й през цялото време, лешоядите-репортери кръжат около пикантната новина (независимо че става въпрос за толкова дълбоки и тънки чувства, като тези да загубиш детето си).
Патрик и неговата "сътрудничка", както през цялото време я наричат (героинята на Мишел Монахан) се явяват нещо като частни детективи. Семейството на отвлеченото момиче ги наема с цел да подпомогнат търсенето (или може би да го оглавят, тъй като вярата им в полицията не беше особено голяма... не разчитаха те да са тези, които ще окрият детето).
Интересен е начина им на действия, реакцията на останалите които срещат (постоянно очакваха да са някакви по-възрастни, защото очевидно това ти дава вид на по-мъдър или човек с повече опит). Уви обаче, те бяха млади, и противно на подозренията на останалите, хич не бяха некомпетентни. Похватите им бяха много точни, познаваха добре контакта с хората (на всичко отгоре Афлек имаше толкова празен и дълбок син поглед, че през цялото време си мислех че от нищо не се страхува). Не ме разбирайте погрешно, физически не беше някой коравак да кажеш, че наистина се чувства в безопастност. От поведението му ясно си личеше как философски е много над повечето хора, с които филмът ни запознава.
От миг на миг действието се развива, намесва се полицейския отдел специализиран в откриването на изчезнали хора (оглавяван от героя на Морган Фриймън), както и две стари ченгета (Ед Харис и Джон Аштън).

Филмът ме грабна с... визията си. С музиката, която и за миг не ми даде повод да се усмихна. През двата часа докато гледах... имах пълно внимание, и абсолютно безсилие от сорта на: Аз по никакъв начин не знам как бих действал в такава ситуация. Не за паника, просто... нямам никакъв усет или... идея как да се ровя в неизвестното, за да изровя истината.
Имаше и много тежки и... спиращи дъха моменти, естествено с това режисурата си гони реализма. На ниво беше. А и съспенса от развръзката ще го усетите секунди преди да ви се разкрие истината, която през целия филм Патрик търсеше. Ще останете с приятно чувство ако сте били в същата посока на мисли като главния герой. Поне при мен така се получава.
Похвална е режисурата на Бен Афлек, човекът който създаде сценария на Добрия Уил Хънтинг (заедно с Мат Деймън, нека не забравяме това). Но все повече и повече това ми харесва, тъй като едва ли ще се спре дотук. Надявам се в бъдеще да има пак филми, дело на Афлек, и по възможност да са все така добри...

»©« No Country for Old Men

Знаех си че чакането си заслужава! Новият филм на братя Коен (Итън и Джоел) е на лице. No Country for Old Men (или както на български са го интерпретирали - Няма място за стари кучета). Така е! Няма място. Както няма място и за слабохарактерни зрители, или такива които не обичат стила на Коен. А какъв е той?! Е ще спомена две заглавия (които дори коментирах предния месец). Това са Големият Лебовски и фрапиращият Фарго. О, фрапиращ ли казах. Хм, в сравнение с новият... е лекичък.
Защото тук се слбъскват Хавиер Бардем, Томи Лий Джоунс, Джош Бролин и Уди Харелсън (макар и за много малко). Като по специална е конфронтацията между Бардем и Бролин. От които двама пък, изпъква психо-мутрата на Бардем... която плаши ли плаши още от първия път, когато гледах филм с него (а именно испанския Шунка). Луд е! А тук е по-лош... защото играе такъв, абсолютно безкомпромисен побъркан, за който убиването е... като вдишването. Нещо нормално, и нещо за което грам свян си няма. Е от такива да те е най-много страх. Щото са непредсказуеми. Както ти се усмихва и те пита: "Ези или тура?" може да те пусне или пък да ти пръсне главата (и то по какъв начин... леле, не знам откъде го измислиха това с кислородната бутилка, уви обаче ще се превърне в символ, няма такъв отрицателен герой до момента... с такова пособие).

Като говоря за въоръжението на Бардем... много се впечатлих как на всички свои оръжия, имаше заглушител. Особено на пушката-помпа. Уау! Какво побъркващо свистене се чуваше, миг преди да размаже сачмите в нечие тяло. Като че правеше по-тежки поражения върху жертвите си по този начин. Ужас!
И ужаса не ви чака да се освестите. Идва на сериозни порции, точно в миговете, когато си мислите: "Е тук нещо ми доскуча..."
Начало - класика за братя Коен. Съвкупност от много пустинни пейзажи. Големи, безкрайни поля, или дълъг път чийто край е някъде там, в неизвестното. Или синьо, безоблачно небе... камерата се спуска към сухата трева, а някъде в далечината - две дървета. Няма вода... Няма и aqua... както казва героя на Джош Бролин. На няколко пъти ожаднявах само от гледката. Умеят да те депресират тези момчета. Добри са, и стилът им е страхотен.
На кратко, какво се случва... Бролин се натъква на провалена нарко сделка, между мексиканци, насред пустинята... не пипа дрогата, обаче куфарчето с парите му изглежда доста пикантно и не толкова трудно за пренасяне. Уви обаче, такива неща едва ли остават безнаказани. Едва ли някой, някъде няма да си потърси парите...

Върнал се, за да даде вода на умиращия часове преди това, брутално прострелян мексиканец, Бролин се превръща в мишена на Търсещите. Тези дето си искат парите... и дрогата. По една голяма случайност, с много тичане и зор... с голям късмет, успява да се спаси. Но не за дълго... по петите му тръгва лудият, който описах малко по-горе... Антон (героя на Бардем). Забележителен е. Играе добре, с прическата си просто ме смрази, с погледа си още повече. А с поразяващата усмивка и същевременно натискане на спусъка на свистящата пушка... няма такъв образ!
Една гонитба на живот и смърт. С много преплетени съдби. С много кръв, пръскаща откъде ли не. С неописуем гняв, и борба за оцеляване. Буквално ще драпате пред филма, в надеждите си вашият симпатичен герой (който и да е той) да оцелее. Уви дали ще стане, и за колко... това ще трябва сами да разберете.
Свързващата роля между двете кучета, които се гонят и пушкат... е шерифът пред пенсия Томи Лий Джоунс. Той ни се явява и разказвача, и... този който затваря филма. Този който ни води философски из дебрите на непозната пустош... и мисъл на братя Коен.
Добро беше! Радвам се че го изчаках. Радвам се че го гледах, и ще му стискам палци да обере няколко Оскара. Вече успя да вземе 2 Златни глобуса. Успех!